Не приемам...

нещото, от което побеснявам е като се върне вкъщи със замъглен поглед и характерното клатушкане. Мога да се развикам, да го мразя 3 дни, да плача, да се тръшкам, да се оплаквам, да разбирам, да приемам, да съм добра или ужасна. Не мога, нямам приемане вече...ужасена съм.

Това е твое право - да не приемаш. Да маркираш граници, отвъд които не можеш или не искаш, или не трябва да минеш. Да не позволиш алкохолът да разруши И твоя живот.
Само от теб зависи доколко ще се възползваш от това право.

Струва си може би само да знаеш и да приемеш истината, че твоят клатушкащ се човек е болен. И че не бива да се наказва човек затова, че е болен. Каквото и да решиш ЗА ДА СПАСЯВАШ СЕБЕ СИ, имаш право. Имаш право да не позволяваш тази ужасна болест да те “зарази” и теб. Но не и да наказваш или да отмъщаваш...
Просто да си наясно. По-лесно е.
А и по-честно май.

Аз, истината,че и моя клатущкащ се човек е болен, отдавна съм я приела,но нека някой се опита да му го каже,следва луд скандал+почупена покъщнина.Един човек,когато е болен,търси помощ и лек,а как да му помогнеш,когато отрича и не приема.

Точно това е най-коварното в ТАЗИ болест, че един от симптомите й е отричането на болестта. Нарушаване на инстинкта за самосъхранение.
Затова болният от тази болест се самоунищожава. А покрай себе си унищожава и други хора.

А нерушимото човешко право на всеки човек е да не позволи да бъде унищожен. Доколко обаче е в сътояние да отстои това свое право и по какъв начин, е отделен проблем. Дотук ставаше въпрос за приемане и неприемане на разни неща.

Е,моят инстинкт за самосъхранение ми казва да не ми пука повече за него и да не му обръщам внимание.Нека си се самоунищожава на воля.Не приемам да ме унищожава и мене.