Доверие

Доверието е необходим елемент между комуникацията между двама или повече души. Ако не бъде подхождано с него дори и само от едната страна със сигурност, това гарантира разрив във взаимоотношенията.
И така въпроса към обитателите на клуба е, защо при Вас Доверието или напълно липсва или е в минимални количества. Смятате ли, че това е причина за липсата на по-качествен и смислен диалог тук ?

Няма доверие и от там няма диалог. Лоша работа става така хора. Дайте малко доверие...

А доверието ни е така нужно за всяко нещо... да си вземеш пенсията, да се наредиш на опашка за банани, да си купиш боза от 15 ст. Все доверие трябва...

Ей ма мене например, тръгнала съм днеска да са кача на автобуса, ами то доверие трябва. Нали? Подкрепете моля ви призива за доверие в общуването. Нека си кажем някои приказки като хората.

Да, аз смятам, че това е основната причина за, нека го наречем повърхностното общуване, което се случва в клуба.

...Намерили секири, запретнали се и почнали да секат гората. По едно време покрай тях минал пътник, яхнал на кобила. Подире му припкало младо жребче. Пътникът спрял и попитал защо секат гората. Умниците му разказали каква е работата.
- Хубаво сте намислили - рекъл пътникът, като разбрал с какви хора има работа, - само че секирите ви не режат. Дайте ми ги. Ще ида у дома да ги наточа.
- А ние какво ще правим? - попитал първият ловец.
- Чакайте, докато ги донеса.
Ловците му се доверили, дали секирите и седнали да чакат. Пътникът препуснал кобилата и вече не се върнал.
Единият от ловците се досетил.
- Този човек - рекъл - ни измами...


из "Три умни глави"

Разсмя ме поне. Ставаше на въпрос като за начало на елементарна комуникация, общуване и размяна на информация. Участват две или повече страни, които си изграждат мнение един за друг именно от разговорите провеждащи се между тях. Споделят нещо по между си, преценяват се взаимно, пък един ден ако решат могат и да си дадат "брадвите".
Ако подхождаш със съмнение от евентуален "обир", не е ли предпоставка и на теб да ти бъде отвърнато със същото ? Това в крайна сметка до какво води ?

Прекалено много прикривачи има тук

...Снежанка подала глава от прозореца и се обадила:
- Добър ден, драга жено, какво продаваш?
- Добра стока, хубави неща - - отвърнала продавачката. - - Виж тия разноцветни шнурчета.
Извадила едно шнурче, което било изплетено от пъстри копринени нишки.
"Тази жена е честна и мога да я пусна вътре" - помислила си Снежанка, отлостила вратата и купила гиздавото шнурче.
- Колко ти отива, чедо! - рекла старицата. - Дай да го нанижа, както трябва, на елека ти.
Снежанка не се усъмнила в нищо и позволила на продавачката (доверила и се) да й наниже новото шнурче. Старицата бързо го нанизала, но стегнала тъй силно шнурчето, че Снежанка не могла вече да диша и паднала примряла на земята...


из "Снежанка"

Ами копирай и края на приказката, Снежанка все пак е спасена, нали така ?

хепиенд има само в приказките, нали така ?

мога да копирам и примери от историята. знаеш ли на колко владетели доверието им е струвало главите?
пример е нашия Михаил Шишман с доверието си към Стефан Дечански, сърбите нарушават примирието и нашия цар загива "геройски"
Сталин е имал доверие на Хитлер

като говориш за доверие да те питам : какъв е смисъла тогава на първия принцип, защо воина воюва на своя територия вместо до се доверява и да воюва навсякъде?

Ко да праиш, време имат децата, радват се на въртележката.

Воинът не воюва със събратята си. Това е безмислено и непростимо разхищение на ценно време и сили.

Доверие не означава да се оставяш на милостта на хората, а да вярваш, че те дават, както и ти всеки един миг най-доброто на което са способни.

Това дали ще бъде тъжен"енд" или хепиенд, от какво смяташ, че зависи ? От Аз-а ти и територията ли ? Или от много предпоставки ? Из между които основната винаги си остава, извън нас...

прррррррррррррр...
воина е самотна птица и никога не страда за другар и няма никакви събратя

да вярваш, че те дават, както и ти всеки един миг най-доброто на което са способни.
Стефан Дечански е дал най-доброто от себе си като е нарушил примирието и е убил Михаил Шишман
а ти си вярвай

сега па кво си написал?
питам те защо воина винаги воюва на своя територия?
и едновременно ако може да обясниш и доверието

Това, което описваш не е воин, а нещо друго.
Нещо, подозрително, недоверчиво, студено, пресметливо и безпристрастено.
Нещо, ориентирано изключитено и само към собствената изгода.
Нещо, чиято природа е хищническа...
Започна ли да се сещаш?

Коя територия е твоя бе пич ?
Е и какво, ако добре познаваш някое място, смяташ ли че Духът не може да дойде на него и да те хване по бели гащи и да направи каквото си иска с теб ?

А пък най-трудното за война било да остави хората, да бъдат такива каквито са, да ги остави на самите тях.

А какво имате впредвид, когато казвате Доверие? Ето, в тълковния речник пише:
Доверие: ср., само ед. Вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност, професионализъм. Имам доверие в него. Проявявам доверие. Вот на доверие.

Докато седиш затворен за останалите, пълна чаша дето знае и си може всичко сам, няма доверие.

мойте почитания мадам, но точно това е воина - нещо студено и безпристрастно, необвързано с никого и нищо, преследващо единствено собствената си абстрактна цел - тоталната свобода

абе пич, ти май отрече първия принцип а?

Да бе, ти ако си мислиш, че всичко което се случва е по правилата на принципите ...