Неочаквано

Ярко помня как се случи. Влюбването. На връх Нова година. Видях как се размърдаха облаците /или по-скоро кълбата дим над отрупаните маси и зомбираните от музиката хора/, Купидон се прицели в сърцето ми и пусна стрела. Дали защото бях омагьосана от алкохола, еуфорична от празника или прегладняла за ласки, ме хвана точно когато …зяпах Жена. Едва я бях видяла и вече ме болеше при мисълта как ще се разделим.

Някаква съпротива се надигаше в мен – та винаги съм била толквоа straight…”Това не може да става…не с мен, та аз обичам мъжете!!!” Ама иди се разправяй с амурчета, при това, въоръжени до зъби със стрели /да не забравяме и безпомощното ми състояние../

Видя ме и тя, дойде, затанцувахме. Като някакво уголемено мое копие, но по-висока, с по-големи гърди – хм, дали пък собственото ми Его - напоследък наказвано, не ми погаждаше номера? Тя беше котка. Руса, уханна и нежна, хипнотизираше със зеления си поглед и докосваше, както не ме е докосвал никой мъж. Флиртуваше с мен - колко било топло, как нямала по-тънка дреха и насърчаваше ръцете ми по нежния си корем.

Даде ми диадема с ореол, от онези, с които се правиш на ангел. „На теб повече ти отива” – аз се кипря, нали съм Анджела – тя как ме усети?

За кратко разделя ни мъж – край мене се плъзва и ме открадва за танц. English-speaking- ама, ъф корс, има ли ингилезин в тълпата, на мен ми се пада:)) В пирует ме завърта и червената ми рокля обгръща. Пада презрамка, набира се полата над мрежата по краката ми, обвити около таза му. Разделяме се – той ме зяпа и констатира:

You are like an angel,
But your body leads… straight to hell.

Кой ще ме ущипе? “Angel” & “hell” в първото изречение на непознат. Странно беше /но си е истина!/. Та аз съм Angella_Hell, леко смутено му се представих.

И се върнах при моята котка. Да се целуваме, под погледите на няколко бивши гаджета.
___
А вие кога за последно се влюбихте … в най-неочакван обект?





Чалгата е разпознаваема. Но какво правим с интелектуалния McDonalds?!

А вие кога за последно се влюбихте … в най-неочакван обект?


Точно тук в една потребителка от дира която ми разгони фамилията!

знам, че ми се е случвало някога, ама от толкоз години с един мъж
не помня кога се е случило

Любовта не безобразничи...

знам, че ми се е случвало някога, ама от толкоз години с един мъж
не помня кога се е случило

От това абсолютно нищо не разбрах!

... беше преди години ... Не се влюбвам лесно.

I told you I was trouble ...

Миналата година, лятото. Защо е неподходящ ли? Безумно разминаване в ценностните системи...

знам, че съм се влюбвала неочаквано /то кога ли пък е очаквано/
но почти всички спомени с мъже са скрити дълбоко, щото последно имам само от един и то май само лоши

Любовта не безобразничи...

Michelle, ma belle,
я да се поправиш скоро!
Толкова отдавна, стана ми тъжно...

Чалгата е разпознаваема. Но какво правим с интелектуалния McDonalds?!

ако под неочакван обект разбираш субект от същия като моя пол - не съм се влюбвала в такъв субект. твърдо все в мъже се влюбвам .

иначе досега не се е случвало да се влюбя очаквано, все неочкавано е. странното е , че се случва ситуациите са подобни.

Единствената реалност- Любовта

За последно в неочакван обект - преди 6 дни на едно OMV. Сърбин, 43 годишен. Мъжествен, чарован, галантен, спонтанен, усмихнат, кавалер, красив и приятен.
Преди това - месец и повече - в масажиста си.

Но някак това "кога" май не е основното в темата. По-важно е как.
Така както го описваш ти - разбирам влюбване тип Truly madly deeply .
Случвало ми се е два пъти. Първият - в мъжа на живота ми, вторият път в любовта на живота ми.
Неочаквано, изненадващо, с толкова желание и увереност, че това трябва да се случи, да се изживее. Усещаш магия, усещаш страст. Искаш го. Трябва ти. Знаеш, че е това. Достатъчно е да срещнете погледите си и после да мислиш, да мечтаеш, да искаш да имаш. Сякаш е предначертано, сякаш е писано да е така. Все едно това си чакал цял живот и ето сега е пред теб, после до теб, а по-после с теб. Като съдба и проклятие. Трябвало е да си някъде в някакъв момент, за да ти се случи нещо.
Очите, очите, очите им... Обичам ги. И ад, и рай, и всичко за мен.

ами под "неочакван" разбирам да се ...блъснеш в пейка и да установиш, че толкова си влюбена в тази ...пейка, че ..никога няма да сядаш на друго:)) /става и за лейка:))/

еднополовостта е само вариант.

Чалгата е разпознаваема. Но какво правим с интелектуалния McDonalds?!

влюбването в началото е такова най- често - така те 'блъсва' , че си с чувството ' това е пейката, дето ще съм влюбена и ще обичам до края на дните си . друга пейка друга такава - няма'. затова казват че влюбеният човек оглупявал .

не се влюбвам често и не се влюбвам лесно . редовно се влюбвам в мъже, с които съм изкарала някой и друг разгорешен скандал по различни поводи - напсували сме се , искало ми се е да го хвана и да му извия врата или да го набутам...да не казвам къде.... след време обаче ми 'пада пердето' , най-често баш когато не искам или не трябва и се оказвам влюбена от пръв поглед не се влюбвам- това искам да кажа.

Единствената реалност- Любовта

Това е почти благословия. Тази душевна инертност.

Поне знаеш, че когато се влюбиш е истински рядко и ценно ...

И да, малко е тъжно.

I told you I was trouble ...

звучи просто страхотно! толкова готино, че ... чак ти благодаря

Ангелче ....

Звучиш много по ведро от последния път когато те четох... И кой казва, че любовта не прави човека по благ.... А че било девойка ... Лошо няма ...
Както казва народа - важното е младите да се обичат, пък ние ще помагаме с каквото можем .... ;-)

А то пусто, в новогодишната нощ, какво ли не се случва .... Ма май вече съм ги позабравил тези неща ... :-)

А за влюбването - трудни са при мен нещата... Много химия, много магия трябва. Пусто - рядко се случва... но като се случи - не стъпвам по земята ... :-)

Такива едни работи ....

The journey of a thousand miles begins with a single step

Брава!



Мисля, че така е справедливо!

ех, как ме зарадва, че точно ти се разписа! ей тъй, само от ника ми стана хубаво:)

ама разбира се, че лошо няма, та ако продължа да изненадвам с тези темпове себе си.. ехее, какво още ми трябва?

аз ...бях малко "болна" от чужда зараза, сега съм добре и ми пърхат крилата:))

Чалгата е разпознаваема. Но какво правим с интелектуалния McDonalds?!

Лятото го прекарах туй грипче, ама да чукам на дърво, вече съм окончателно излекувана и здрава.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Скъпа, нали знаеш, че едното си ти.

понеже не помня влюбване в обекти, па ако ще и най неочаквани ще съм офф ако пиша по темата...
обаче нещо ме чопли и искам да попитам , защо дееба трябва във всеки постинг тук да има подобни English-speaking шитни?

влюбването в жени , червената рокля , мрежата по краката, мъж който се завира да раздели две дамски танцуващи тела, зеленоочието,оксиморонът ангели в ада ,паднала презрамка, обвити около таза му смятам че и на прозд български биха свършили работа и постигнали целта да тушират публиката

р.р.лично аз съм туширана , от сандалите , такова....