Noir Desir

Ама много прецакана се чувствам, че чак сега я откривам тази група! Бързо наваксвам обаче, хихи.

Някой да ми каже нещо за тези така очарователни французи...?

All you need is love!

за тези френчита нищо не знам, но бързам да кажа, че и аз се чувствам прецакан ... и то направо прецакан със седмИца спатия oт живота, за това, че едва преди седмица открих пачанката на Mano Negra.
Когато са се вихрели в 90-те, аз комай металургия съм слушал предимно. Mala vida , ей ...

Ох, олекна ми малко, че не съм се прецакала само аз А Ману Чао е свеж тип, много му се радвам. Особено в комбинация с мохито...

All you need is love!

така е, алки-майна, колкото повече човек слуша музика, толкова по-прецакан се чувства
Блажени години бяха тогава- когато трябваше да си пусна нещо яко, просто трябваше да изровя Аксепт

Така е то, и аз си живеех безгрижно преди години и взеха, че ми пуснаха Hotel Costes и станах почитател на Gotan Project. Затова не е излишно да надава човек ухо тук и там, не се знае от къде може да изскочи заек

--
Communication breakdown, it's always the same

Хехе, много позитивно отношение, Крузи-майна А сега какво изравяш като трябва да си пуснеш нещо яко?

Le vent nous portera...

а сега де ?
Размишления по време на грип.
май няма яка музика, а и не мога да кажа, че има и стопроцентово яки банди, щото и при тях има бая фира, но виж яки парчета - бол. Като ми се прииска да чуя нещо, то е винаги някое парче, винаги ми действа по-тонизиращо от това да почна да дъвча някой албум от ранни зори. По-добре да люснеш един концентрат на голо вместо да цедиш аперитивчета, м ?

напоследък често си въртя стар афро фънкджаз (Fela Cuti), афропоп (Ba Cissoko) , афро фолкблус (Ali Farka Toure) и т.н. Тотално забравен континент с най-естествено вроденото чувство за суинг и ритъм в света, free-flow музика, думата "естествено" не случайно ми идва най-напред, рокът вече започва да се претоварва от пози и алтернатифф-ничене, мисля

Noir Desir, хубави хора ! Чух им първия албум, хареса ми. Интелигентно са преджобили гот-рока, без нито за момент да губят френската експресивност. Чуй обаче "Grave Disorder", един от последните на The Damned. Те, това е noir desir . Не можех да повярвам, че пънк банда е способна на толкова свежа дарк-ня

ok, парафирано, албум заявен по Амазон
били майстори на бийта, казват.
Thievary Corporation anyone ?

Е как да няма стопроцентово яки банди, пък? Има - The Doors!

Афро-нещата звучат интересно, мисля да надам едно ухо с образователна цел. А Grave Disorder ще чуя непременно, ама утре. Тази вечер съм зациклила на соловия албум на Еди Ведър и не го сменям за нищо.

Мдаам, хубави хора са Noir Desir (особено вокалът ;))). Сега се боря да им разбера текстовете...

Le vent nous portera...

...нещо...

AON - Underground!

Ма наистина ли били толкова яка банда ? Тва - Доорс. Е ... както казваш - ще трябва да ги чуя някой ден с "образователна цел". Ама достатъчно образователни ли са ?

Що требе да се разбира речта на Ноар Дезира ? То е ясно - любов, раздяла, кроасани, камамбер и ... още нещо

Ау, лелеее, на 100 години стана, а още не е слушал Доорс! Цъ-цъ-цъ...

Да се похваля - Grave Disorder го чух. Готин е, определено няма да си остане само с едното чуване.

Le vent nous portera...

"на 100 години стана" - ДА :) Потвърждавам
"още не е слушал Доорс!" - НИМА :)

P.S. Колко е хубаво да слушаме Doors! Смееш ли се :)

Ами смея се, да Освен това нищо не разбрах.

Le vent nous portera...

и аз нищо не разбрах, което не ми пречи да се наслаждавам на факта, че дир-а се пълни с поетични г-ци и пърхащи метафори. Approved

И не, не съм на 100, защото още не съм ги стигнал. В момента съм на около 50-60 грама, но пълзя по петъчната скАлата.

Доорс или Дуварс ?
Гласувам за Junior Byles - "Beat Down Babylon", в тоя албум има вратня точно по моя мярка

Хехе, аз пък реших, че е твоя обожателка някаква.

Регенце, а? Positive vibration Искам слънце вече!

Le vent nous portera...

тц, Junior Byles не е регенце, а нещо стипчиво и ноктюрно, всеки соул рано или късно си намира по един Ottis Redding, всяко реге - Junior Byles. Мани тва слънце и тия вибрации, те са за диско-гилдията
Пък и многото слънце винаги леко ме нервирало

Красиво е да скрием себе си от целия свят. Да търсим мечтите си, заровени в думи. Да надничаме през себе си, като че се страхуваме да не паднем. Да не разбираме, а същевременно да знаем всичко. Да летим, ала да не виждаме нищо...

P.S. Към the_alchemist - чуй iron & wine / our andless numbered days, невероятен е