За некърменето

Искам да ви питам, има тук мами, на които по медицински причини им се е наложило да не кърмят бебетата си? Какво направихте, спряха ли ви изкуствено кърмата или не? Как го понесохте вие? Ами бебчето как беше? Държа да отбележа, че тук в тази тема не става дума, че не се отчита безспорното значение на кърменето. но питам за случая, когато няма възможност за кърмене поради задължително приемане на лекарства от майката?
Предварително благодаря за отговорите.

,

Римиа, дано не ти се налага, без да претендирам за пълна акуратност, ще ти кажа какво знам по въпроса.
Женския организъм се подготвя през цялата бременност за кърменето. Още по това време каналите се пълнят с коластра, при някои, например при мен, тя потича самоволно, при други си стои в каналите. Като се роди бебето и се сложи на гърдата то стимулира с движенията си потичането на коластрата и съответно и образуването на кърмата. Като забележка тук именно идва първата грешка в болниците, като не се поставят бебетата на гърдата в изчакване да тръгне кърмата, а тя няма как да слезе ако бебето не е на гърдата. От другата страна с отделянето на окситоцина се дава сигнал на организма да започне производството на кърма.
В този ред на мисли ако детето не се постави на гърда няма да слезе кърма, ако все пак случайно слезе, като няма кой да ползва постепенно ще намлее производството и ще спре. Моя съвет е ако се наложи нещо такова просто да се изцежда кърма ако има напрежение в гърдите само докато се освободи напрежението, не повече и постепенно ще намалее производството. Хормоналните хапчета имат много странични ефекти, а количеството произвеждана кърма в началото е много малко.
Не зависимо дори и да има лечение в момента има лекарства съвместими с кърменето. Така, че съществува и този вариант както и изцеждане докато тече лечението и после слагане на гърда. Вярвам, че ако човек е достатъчно упорит може да направи всичко. Ярък пример са майка ми и свекърва ми. Аз не съм наддавала добре, защото съм била изключително сънлива. Но тя с изцеждане и дохранване с лъжичка е успяла за месец да оправи нещата. Свекърва ми пък е кърмила успешно 10 месеца мъжа ми въпреки, че 40 дни той е бил в кувьоз и е хранен с кърма от шише, накрая все пак го е закърмила от гърда. После пък е била бременна и все пак още 4 месеца го е кърмила.
Моя опит...първото ми дете се наложи да го отбия за един ден, беше на 7 и половина месеца, тогава все пак лактацията е сериозна като количество, нищо че кърмех по веднъж на ден. В първите дни изцеждах по малко, за да освободя напрежението, не ми се е налагало да пия хормонални хапчета.

Съгласна съм с всичко написано от Ася. Искам да добавя само, че има едно лекарство, не помня как се казваше, но като родих първият път и се наложи да спра кърмата веднага ми дадоха 2 хапчета (струваха към 80лв. двете) и спря ан мига. Попитай лекуващият лекар има доста лекарства за спиране, но той трябва да прецени кои да пиеш (Достинекс, Парлодел, Бромокриптин)

а подсети ме нещо...Пиенето на някаква група витамини в комбинация с не кърменето намаляваше кърмата значително и водеше до спиране. Ще се разтърся, само моля да имате търпение. Иначе можеше да се пие лецитин, но ако е необходимо може да се пие консултант по кърмене, също и поставянето на зелеви листа в сутиена има същия ефект, както и чая от салвия и ментата има такъв ефект.

Абе друго си е докториците като се включихме а?

да, да си дойдем на думата

благодаря ви за подробните отговори. за съжаление е почти сигурно, че ще трябва да не кърмя, което е от една страна голямо разочарование за мен, а от друго - притеснение как ще го бъде за детенцето. Чувала съм, че на някои им спират кърмата с инжекции или хапчета, но това доста ме притеснява за странични ефекти. А всъщност, има ли начин да се спре кърмата по някакъв естествен път, с изцеждане или нещо подобно?

,

А ти как се чувстваше от тези лекарства? А бебето как беше на изкуствена храна, в смисъл, имаше ли проблеми за него?

,

Прочети внимателно поста на Ася, там е обеснила подробно.
Детенце нищо няма да му има. Почваш на АМ и не се дерзай толкова, че сега ти е кофти, но тогава под въздействието на родилната депресия ще ти е доста ревливо

Детето ми не е имало проблеми. Ей я мома англичанка на близо 3 г. вече без никакви странични действия от АМ ... Напълно съразмерно дете, с нормално психическо развитие, говорни функции, нормално щуреещо, май на моменти повече, ама си мисля че не е това от АМ

Римия, я се усмихни, нали е важно детето да има здрава майка, много по-важно от това да има кърмеща майка. Същото се отнася и за голямото ти дете. според мен до лекарство прибегни в краен случй, виж това, което съм ти писала за салвията и другите методи, те са билкови, а не хормонални методи. Все пак горещо те съветвам да потърсиш консултативния кабинет по кърмене там освен момичетата, които са минали и медицински курсове, за да се занимават с това, работи и лекар. Посъветвай се за лекарства съвместими с кърменето и за процедури за спирането на кърмата.
От опит на мен с Габи ми бяха казали, че вероятно след раждането и двете трябва да минем курс на лечение с антибиотици, което не се наложи

А всъщност какъв е проблемът и защо мислиш, че няма да можеш да кърмиш?
Защото аз например съм с хипотироидизъм и Хашимото и според някои уж "светила" не бивало да кърмя. Само че аз се разчетох и консултирах и с по-светнати лекари, дето вярно нямат толкова титли, но пък се интересуват от съвременните тенденции и са в час, и се оказа, че няма никакви проблеми да кърмя, стига редовно да си правя изследванията и да си регулирам лекарствата.
Така че, понякога нещата не са както изглеждат на пръв поглед. Не знам какво е положението при теб, но може би няма лошо да потърсиш второ мнение?
Но дори и да не кърмиш, горе главата! Това не те прави по-малко майка или по-лоша майка! Изобщо не бива да се потискаш от такова нещо! Всяка майка прави всичко, което вярва, че е най-добро за детето й! И трябва да го прави със самочуствието, че е права, за да бъдат и тя и детето щастливи

За съжаление действително има лекарства, които са несъвместими с кърменето, защото може да е вредно за бебето. На мен ми откриха инсулинова резистентност или преддиабетно състояние, провокирано от бременността, което налага пиене на лекарства, при които е противопоказно да се кърми, но за щастие това стана като детенце беше на осем месеца и понеже не беше супер спешно я отбих постепенно - намалих драстично храната и течностите, кърмата намаля, почнах да додавах АМ, и за два месеца се отби. Така, че основно при отбиването е да намалиш течностите, от тях се произвежда кърмата. Не съм пила никакви хормони, че и без това са ми извън норма, не се наложи и да се стягам. Намаля си постепенно кърмата. И не се притеснявай за кърменето, тъй като например аз не съм кърмена, тъй като съм осмаче и съм била в кувиоз, пък съм си пораснала. Мъжът ми е кърмен 20 дни, а е станал почти два метра. Важното е да е обградено с обич детенце, а сега АМ са много балансирани, но не трябва да го прехранваш.

purple]

Само да отбележа, че не само не се налага стягане, стягането се отрича като метод, в случай, че на някой му хрумне да се стяга

Браво на теб! Аз не бях толкова смела. С хипотиреодизъм и 125 мг. Ел тироксин на ден реших да не кърмя. Ендокринологът каза може, гинекологът каза по- добре не и аз се порових тук там...та в крайна сметка реших, че щом има 2 мнения няма да рискувам. То не е ясно кое е по-голям риск де.
Дадоха ми Достинекс няколко часа след раждането и това беше. Някъде на 10 ден се появи някакво изтичане само от едната страна и ми дадоха хапчета, които не помня, а и не ги пих повече от 2 пъти. Ходих и при гръден хирург 3 месеца след раждането на контролен преглед /имам разни операции/ и той каза че съм ОК.
Детенце расте на АМ без проблеми.

Колко дълъг е периода през който не трябва да кърмиш?

На мен ми се наложи да спря да кърмя за 10 дни и после пак си продължих.
Всъщност, ненадейно и вназапно се разболях от пневмония. Просто вдигнах 40+ градуса и така 5 дни докато се разбере какво ми има. Последния ден, когато ми направиха снимка на дробовете и там се видя пневмонията ми спря и кърмата - просто от самия стрес и високата температура. Тогава реших, че с кърменето сме до тук. Влязох в болница - беше неотложно, едва дишах вече и не можех да дойда на себе си от неспадащата температура. Беба беше на 8 месеца и директно мина на АМ. (До тогава на беше вкусвала АМ.) В болницата бях на силни антибиотици, които на втория ден смъкнаха температурата ми на около 38. И тогава, нова изненада за мен - кърмата ми пак тръгна. Реших да се изцеждам, колкото да я поддържам, ако успея докато спе приема на антибиотици. Изписаха ме на 10-я ден и в къщи пак минахме на кърмене. Е, имаше малко проблеми, докато беба си спомни, че на цицата трабва повече да се труди, но и с това се преборихме. После кърмих още около 2 месеца и беба сама постепено се отби и кърмата ми спря паралелно с нейния отказ да суче.

Да споделя само, че в болницата бяха достатъчно толерантни и влизащи в положение, за да ме оставят във ВИП стая с отделна тоалетна (без да доплащам) за да мога спокойно да се изцеждам (общо по 2-3 часа на ден).

Е, няма да са десет дни при мен, може би десетина месеца. Интересно е, че споменаваш толерантността в болницата, аз се притеснявам от това. миналия път бях току що родила през нощта и рано сутринта помолих да не ми носят веднага детето за традиционния 1 час, защото ми беше зле и още не можех да стана. Акушерката реши, че не си искам детето въобще и започнаха да се изреждат лекари и сестри да ми четат лекции по въпроса за майчинството..

,

Има още много вода да изтече докато обслужването в България на всяко ниво стане каквото е редно да бъде в една цивилизована страна...
Аз лежах в белодробнната клиника на Мед академия в София. Беше преди 3 години. Мисля, че при мен си беше просто късмет да случа на свободна стая с баня.