52-та боили
68 отговора
0 прегледа
Re: 52-та боили
Не е ясно точно дали до девето коляно са клани, но доста народ е избит. Има известни различни масови гробове от ср. на 9ти век, включително и такива, които подсказват за езически контра-репресии. Например в Девня има един масов гроб с формата на кръг, образуван от четири дъги с много народ вътре, на който му личи, че е клан.
Re: 52-та боили
Според Бертинските анали са избити общо 52 души (numero quinquaginta duos - "на брой 52") от болярите. Това число очевидно включва както противопоставилите се боляри, така и техните деца, за които в "Отговорите" на папа Николай е казано, че са избити.
Че противопоставилите се на покръстването са били малко, се вижда и в Житието на Тивериуполските мъченици от Теофилакт Охридски: християнството след Борис и най-знатните приели и останалите българи, "с изключение на неколцина" (plhn ei tines), над които Борис надделял "със съвсем не голяма войска" (strateian ou pany pollhn) и принудил да се покръстят.
Пак според "Отговорите" на папа Николай (отг. 78) останалите бунтовници са били арестувани и Борис искал да ги пусне, след като се разкаят, но гръцките свещеници не са му позволявали. Папата обаче го съветва, ако те искат да се покаят, да ги пусне. Борис най-вероятно е послушал съвета.
Че противопоставилите се на покръстването са били малко, се вижда и в Житието на Тивериуполските мъченици от Теофилакт Охридски: християнството след Борис и най-знатните приели и останалите българи, "с изключение на неколцина" (plhn ei tines), над които Борис надделял "със съвсем не голяма войска" (strateian ou pany pollhn) и принудил да се покръстят.
Пак според "Отговорите" на папа Николай (отг. 78) останалите бунтовници са били арестувани и Борис искал да ги пусне, след като се разкаят, но гръцките свещеници не са му позволявали. Папата обаче го съветва, ако те искат да се покаят, да ги пусне. Борис най-вероятно е послушал съвета.
Re: 52-та боили
Можеш ли да дадеш малко по-дълги цитати, че ми стана интересно?
В оригинал, мога да си ги преведа сама
Впрочем, тази тема не е ли доста изчерпателно обсъждана преди време като един от митовете в историята ни?
Говорили си ламята и змеят. По едно време змеят казал:
- Да помълчим малко, че ми стана горещо!
В оригинал, мога да си ги преведа сама
Впрочем, тази тема не е ли доста изчерпателно обсъждана преди време като един от митовете в историята ни?
Говорили си ламята и змеят. По едно време змеят казал:
- Да помълчим малко, че ми стана горещо!
в отговор на Acпapyx|Y|
#7
Re: Според 17-и отговор ...
ПИ АР се нарича това. Че има избити има, ама са няколкостотин души най-вероятно.
в отговор на Acпapyx|Y|
#9
Re: Според 17-и отговор ...
Мне, Рухич, според теб са избивани поголовно българите при Покръстването, славянизирали са се преди и след това, великия Борис е някакъв неудачник, Мадарския конник е тракийски, а нашите писатели в средновековието са се определяли като славяни.
Това са все твои буйни невчесани фантазии.
Аз се опитвах да намекна, че 52 Х Целия род не е възможно, тъй като по онова време знатните са имали големи семейства, тоест няма как да допуснем, че всичко живо, което се е противило е изклано. Истината е някъде по средата - една част са били избити, доста, но не поголовно, както се пише по изворите.
Това са все твои буйни невчесани фантазии.
Аз се опитвах да намекна, че 52 Х Целия род не е възможно, тъй като по онова време знатните са имали големи семейства, тоест няма как да допуснем, че всичко живо, което се е противило е изклано. Истината е някъде по средата - една част са били избити, доста, но не поголовно, както се пише по изворите.
в отговор на Acпapyx|Y|
#11
Да, ще започнем да проглеждаме...
"Първоизточникът" на сведенията е Giovanni Domenico Mansi (16.02.1692–27.09.1769):
"Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum" (Mansi, "Coll. Conc.", XV, 401 sqq.)....
Пустият му 18 век - толкова исторически данни без нито един запазен оригинал!
"Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum" (Mansi, "Coll. Conc.", XV, 401 sqq.)....
Пустият му 18 век - толкова исторически данни без нито един запазен оригинал!
Редактирано от д-pOxБoли на
писмата на папа Николай I ...
В отговор на:"Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum" (Mansi, "Coll. Conc.", XV, 401 sqq.)....
Пустият му 18 век - толкова исторически данни без нито един запазен оригинал!
За сведение на лицето, д-pOxБoли:
Писмата на папа Николай I и папа Йоан VIII са запазени и се съхраняват в архива на Ватикана.
в отговор на Acпapyx|Y|
#13
Re: писмата на папа Николай I ...
ти откъде си сигурен? Бих се радвал да съществуват и там да го пише за Борис, но енциклопедиите цитират само Манси
Редактирано от д-pOxБoли на
в отговор на Acпapyx|Y|
#15
Re: А бе чоджум
Я каже сега, ако са избити 52 рода, то това всичките българи ли са? Щото Ибн-Фадлан, пише, че във Волжска България имало 500 аристократични фамилии. Тъй като не виждам причина, Дунавска България да е имала по-малко аристократични фамилии, май дори да са избити боилите, се оказва ч, е избита едва 10% и то не от народа, а от аристокрацията!
Нищо не е простено, нищо не е забравено
Нищо не е простено, нищо не е забравено
Re: 52-та боили
Мога да дам само латинските, гръцкото, както знаеш, тук не се чете.
Бертинските анали:
866. Rex Bulgarorum, qui praecedente anno, Deo inspirante et signis atque afflictionibus in populo regni sui monente, christianus fieri meditatus fuerat, sacrum baptisma suscepit; quod proceres sui moleste ferentes, concitaverunt populum adversus eum, ut illum interficerent. Quotquot igitur fuerunt intra decem comitatus, adunaverunt se circa palatium eius; ille vero, invocato Christi nomine, cum quadraginta tantum octo hominibus, qui erga christianam devotionem ferventes sibi remanserant, profectus est contra omnem illam multitudinem; et mox ut portas civitatis exiit, apparuerunt ei et his, qui cum eo erant, septem clerici et unusquisque eorum tenebat cereum ardentem in manu sua, sicque praecedebant regem et illos, qui cum eo erant. Eis vero, qui contra eum surrexerant, visum erat, quod magna villa ardens super eos caderet, et equi eorum, qui cum rege erant, sicut contrariis videbatur, erecti incedebant et cum anterioribus pedibus eos percutiebant; tantusque timor eos apprehendit, et nec ad fugiendum nec ad defendendum se praepararent, sed prostrati solo se movere nequibant. Rex autem ex proceribus, qui populum maxime adversus eum incitaverunt, interfecit numero quinquaginta duos, reliquum autem populum inlaesum abire permisit; et mittens ad Hludowicum, regem Germaniae, qui ei foedere pacis coniunctus erat, episcopum et presbyteros postulavit, et ab eo missos cum debita veneratione suscepit... Bulgarorum rex filium suum et plures ex proceribus regni sui Romam direxit, et arma quibus indutus fuerat, quando in Christi nomine de suis adversariis triumphavit, cum aliis donis sancto Petro transmisit, et plures quaestiones de sacramentis fidei consulendo Nicolao papae direxit, et episcopos atque presbyteros mitti ab eo sibi poposcit, quod et obtinuit. Hludowicus vero, Italiae imperator, hoc audiens, ad Nicolaum papam misit, iubens ut arma et alia quae rex Bulgarorum sancto Petro miserat, ei dirigeret; de quibus quaedam Nicolaus papa per Arsenium ei consistenti in partibus Beneventanis transmisit, et de quibusdam excusationem mandavit.
"Отговорите" на папа Николай:
XVII. Igitur referentes, qualiter divina clementia Christianam religionem perceperitis, qualiterque populum vestrum baptizari omnem feceritis: qualiter autem illi postquam baptizati fuere, insurrexerint unanimiter cum magna ferocitate contra vos, dicentes, non bonam vos eis legem tradidisse, volentes etiam vos occidere, et regem alium constituere, et qualiter vos, divina cooperante potentia, adversus eos preparati, a maximo usque ad modicum superaveritis, et manibus vestris detentos habueritis, qualiterque omnes primates eorum, atque majores cum omni prole sua gladio fuerint interempti; mediocres vero, seu minores nihil mali pertulerint, de his nosse desideratis qui vita privati sunt, utrum ex illis peccatum habeatis, quod utique sine peccato evasum non est; nec sine culpa vestra fieri potuit, ut proles, quae in consilio parentum non fuit, nec adversus vos arma sustulisse probatur, innocens cum nocentibus trucidaretur. Nam hinc psalmista, postquam dixerat: Non sedi in consilio vanitatis, et cum iniqua gerentibus non introibo: odivi congregationes malignorum, et cum impiis non sedebo; paulo post deprecans Dominum ait: Ne perdas cum impiis animam meam, et cum viris sanguinum vitam meam (Ps. XXV). Hinc Dominus per Ezechielem prophetam perhibet dicens (XVIII): Ut anima patris, ita et anima filii mea est: anima quae peccaverit, ipsa morietur. Et post pauca de patre dicit: Quod si genuerit filium, qui videns omnia peccata patris sui quae fecit, timuerit, et non fecerit simile eis, super montem non comederit, et oculos suos non levaverit ad idola domus Israel, et uxorem proximi sui non violaverit, et virum non contristaverit, pignus non retinuerit, et rapinam non rapuerit, panem suum esurienti dederit, et nudum operuerit vestimento, a pauperis injuria averterit manum suam, usuram et superabundantiam non acceperit, judicia mea fecerit, in praeceptis meis ambulaverit, hic non morietur in iniquitate patris sui, sed vita vivet: pater ejus quia calumniatus est, et vim fecit fratri, et malum operatus est in medio populi sui, ecce mortuus est in iniquitate sua, et dicitis: Quare non portavit filius iniquitatem patris? Videlicet quia filius et judicium et justitiam operatus est, omnia praecepta mea custodivit, et fecit illa, vita vivet. Anima quae peccaverit ipsa morietur: filius non portabit iniquitatem patris, et pater non portabit iniquitatem filii. Quamvis et de parentibus qui comprehensi sunt, mitius agere debueritis, scilicet ut pro Dei amore, qui eos in manus vestras tradiderat, vitam illis reservaretis, quatenus in oratione Dominica Deo prompte dicere valeretis: Dimitte nobis debita nostra, sicut et nos dimittimus debitoribus nostris (Mt. VI). Sed etsi illos reservare potuistis, qui bellando interiere, et minime vivere permisistis, nec salvare voluistis, non consulte prorsus egistis; scriptum quippe est: Judicium erit sine misericordia illi qui non fecerit misericordiam (Jac. II). Et per supra nominatum prophetam Dominus: Nunquid, ait, voluntatis meae est mors impii, dicit Dominus Deus, et non ut convertatur a viis suis, et vivat? (Ezech. XVIII). Verum quia zelo Christianae religionis, et ignorantia potius quam alio vitio deliquistis, poenitentia subsequente per Christi gratiam indulgentiam de his et misericordiam consequimini.
LXXVIII. Enarratis quod populus ille qui propter Christianam religionem ad occidendum vos insurrexere, poenitentiam agere voluerit, et sacerdotes illi, qui inter vos advenae sunt, hanc recipere recusarint: nunc autem requiritis quid de eis agendum sit. Si quemadmodum asseritis, sponte poenitentiam agere volunt, non sunt prohibendi, sed per omnia poenitentiae submittendi, quam episcopus, vel presbyter ordinatus ab illo consideraverit: nam non suscipere poenitentes, non est catholicorum, sed Novatianorum.
Бертинските анали:
866. Rex Bulgarorum, qui praecedente anno, Deo inspirante et signis atque afflictionibus in populo regni sui monente, christianus fieri meditatus fuerat, sacrum baptisma suscepit; quod proceres sui moleste ferentes, concitaverunt populum adversus eum, ut illum interficerent. Quotquot igitur fuerunt intra decem comitatus, adunaverunt se circa palatium eius; ille vero, invocato Christi nomine, cum quadraginta tantum octo hominibus, qui erga christianam devotionem ferventes sibi remanserant, profectus est contra omnem illam multitudinem; et mox ut portas civitatis exiit, apparuerunt ei et his, qui cum eo erant, septem clerici et unusquisque eorum tenebat cereum ardentem in manu sua, sicque praecedebant regem et illos, qui cum eo erant. Eis vero, qui contra eum surrexerant, visum erat, quod magna villa ardens super eos caderet, et equi eorum, qui cum rege erant, sicut contrariis videbatur, erecti incedebant et cum anterioribus pedibus eos percutiebant; tantusque timor eos apprehendit, et nec ad fugiendum nec ad defendendum se praepararent, sed prostrati solo se movere nequibant. Rex autem ex proceribus, qui populum maxime adversus eum incitaverunt, interfecit numero quinquaginta duos, reliquum autem populum inlaesum abire permisit; et mittens ad Hludowicum, regem Germaniae, qui ei foedere pacis coniunctus erat, episcopum et presbyteros postulavit, et ab eo missos cum debita veneratione suscepit... Bulgarorum rex filium suum et plures ex proceribus regni sui Romam direxit, et arma quibus indutus fuerat, quando in Christi nomine de suis adversariis triumphavit, cum aliis donis sancto Petro transmisit, et plures quaestiones de sacramentis fidei consulendo Nicolao papae direxit, et episcopos atque presbyteros mitti ab eo sibi poposcit, quod et obtinuit. Hludowicus vero, Italiae imperator, hoc audiens, ad Nicolaum papam misit, iubens ut arma et alia quae rex Bulgarorum sancto Petro miserat, ei dirigeret; de quibus quaedam Nicolaus papa per Arsenium ei consistenti in partibus Beneventanis transmisit, et de quibusdam excusationem mandavit.
"Отговорите" на папа Николай:
XVII. Igitur referentes, qualiter divina clementia Christianam religionem perceperitis, qualiterque populum vestrum baptizari omnem feceritis: qualiter autem illi postquam baptizati fuere, insurrexerint unanimiter cum magna ferocitate contra vos, dicentes, non bonam vos eis legem tradidisse, volentes etiam vos occidere, et regem alium constituere, et qualiter vos, divina cooperante potentia, adversus eos preparati, a maximo usque ad modicum superaveritis, et manibus vestris detentos habueritis, qualiterque omnes primates eorum, atque majores cum omni prole sua gladio fuerint interempti; mediocres vero, seu minores nihil mali pertulerint, de his nosse desideratis qui vita privati sunt, utrum ex illis peccatum habeatis, quod utique sine peccato evasum non est; nec sine culpa vestra fieri potuit, ut proles, quae in consilio parentum non fuit, nec adversus vos arma sustulisse probatur, innocens cum nocentibus trucidaretur. Nam hinc psalmista, postquam dixerat: Non sedi in consilio vanitatis, et cum iniqua gerentibus non introibo: odivi congregationes malignorum, et cum impiis non sedebo; paulo post deprecans Dominum ait: Ne perdas cum impiis animam meam, et cum viris sanguinum vitam meam (Ps. XXV). Hinc Dominus per Ezechielem prophetam perhibet dicens (XVIII): Ut anima patris, ita et anima filii mea est: anima quae peccaverit, ipsa morietur. Et post pauca de patre dicit: Quod si genuerit filium, qui videns omnia peccata patris sui quae fecit, timuerit, et non fecerit simile eis, super montem non comederit, et oculos suos non levaverit ad idola domus Israel, et uxorem proximi sui non violaverit, et virum non contristaverit, pignus non retinuerit, et rapinam non rapuerit, panem suum esurienti dederit, et nudum operuerit vestimento, a pauperis injuria averterit manum suam, usuram et superabundantiam non acceperit, judicia mea fecerit, in praeceptis meis ambulaverit, hic non morietur in iniquitate patris sui, sed vita vivet: pater ejus quia calumniatus est, et vim fecit fratri, et malum operatus est in medio populi sui, ecce mortuus est in iniquitate sua, et dicitis: Quare non portavit filius iniquitatem patris? Videlicet quia filius et judicium et justitiam operatus est, omnia praecepta mea custodivit, et fecit illa, vita vivet. Anima quae peccaverit ipsa morietur: filius non portabit iniquitatem patris, et pater non portabit iniquitatem filii. Quamvis et de parentibus qui comprehensi sunt, mitius agere debueritis, scilicet ut pro Dei amore, qui eos in manus vestras tradiderat, vitam illis reservaretis, quatenus in oratione Dominica Deo prompte dicere valeretis: Dimitte nobis debita nostra, sicut et nos dimittimus debitoribus nostris (Mt. VI). Sed etsi illos reservare potuistis, qui bellando interiere, et minime vivere permisistis, nec salvare voluistis, non consulte prorsus egistis; scriptum quippe est: Judicium erit sine misericordia illi qui non fecerit misericordiam (Jac. II). Et per supra nominatum prophetam Dominus: Nunquid, ait, voluntatis meae est mors impii, dicit Dominus Deus, et non ut convertatur a viis suis, et vivat? (Ezech. XVIII). Verum quia zelo Christianae religionis, et ignorantia potius quam alio vitio deliquistis, poenitentia subsequente per Christi gratiam indulgentiam de his et misericordiam consequimini.
LXXVIII. Enarratis quod populus ille qui propter Christianam religionem ad occidendum vos insurrexere, poenitentiam agere voluerit, et sacerdotes illi, qui inter vos advenae sunt, hanc recipere recusarint: nunc autem requiritis quid de eis agendum sit. Si quemadmodum asseritis, sponte poenitentiam agere volunt, non sunt prohibendi, sed per omnia poenitentiae submittendi, quam episcopus, vel presbyter ordinatus ab illo consideraverit: nam non suscipere poenitentes, non est catholicorum, sed Novatianorum.
в отговор на Acпapyx|Y|
#17
Re: писмата на папа Николай I ...
а ти какво имаш повече от цитата "света простота"?
Редактирано от д-pOxБoли на
Турското робство тогава не е било прецедент
В отговор на:дори да са избити боилите, се оказва че e избита едва 10% и то не от народа, а от аристокрацията!
Какво са 10% българи, пък били то и аристокрация... интересно разсъждение.
А задавал ли си си въпроса, какво цели този, който прекара аристокрацията на един народ през дръвника?
Турското робство тогава не е прецедент, а едно досадно повторение...