Без тема

Какво бихте си помислили, ако човек, за когото сте сигурни, че е имал (има?) някакви чувства към вас, общували сте нормално, изведнъж започне да ви игнорира?! Говоря за пълен игнор - срещате се, тя ви вижда и моментално си отмества погледа на друга страна. За мен това поведение е необяснимо - защо се прави, че не ме познава и дори не ме поздравява? - това, най-малкото, е ужасно невъзпитано. Все пак човек всеки ден среща хора, които може да не са му супер симпатични, а дори може и да са му антипатични, да не ги уважава, НО, щом ги познава и са имали или имат някакви взаимоотношения, ги поздравява, дори само от добро възпитание/ любезност/ уважение към самия себе си/ дори, ако искате - от лицемерие. А да се държиш така към някого, към когото преди си демонстрирал симпатия и добри чувства...Не знам какво да мисля. А не преставам да го правя.
Какво бихте направили на мое място и изобщо, бихте ли правили нещо??

Wenn es schwer ist, die Angst ist die Tuer.

При всички случаи това е демонстрация, демонстрацията не опира само до възпитание, но и до страст - дали е обида или са чувства, ти си го знаеш.

Ако не си направила абсолютно нищо за тази реакция.... търси "доброжелателите".... те са на всеки километър.... и винаги са изпълнени с най-добри чувства да помогнат....

В този случай едва ли са виновни "доброжелатели", такива не би следвало да има, защото аз не съм казвала на никого за моите чувства към нея, а много се съмнявам, че и тя ме е обсъждала с някого.
Много пъти съм се питала и съм се опитвала да се сетя за нещо, с което е възможно да съм я обидила или засегнала, та да се отнася сега така с мен, но не мога да се сетя такова нещо...Освен, може би, че не съм я потърсила - тя ми беше дала нейния тел. номер, за да го дам на наш общ познат. Тогава ми мина през ума, че тя го прави нарочно, за да й имам номера, защото според мен, не беше 100% задължително тя да говори с този човек. Но пък откъде можех да знам, дали изобщо има някакъв подтекст в постъпката й? Под какъв предтекст можех да й се обадя?..."Ало,..." и дотам. Какво щях да кажа? Още повече, че по онова време много се двоумях относно нейните чувства към мен. Да, не й се обадих. И все пак - не мисля, че това е причината за държанието й - в крайна сметка, тя наистина може да не е вложила нищо в това да ми каже номера си.

Естествено и в това не мога да бъда сигурна, но имам чувството, че иска, игнорирайки ме, да ме откъсне съвсем от себе си, за да предотврати някакво развитие в отношенияата ни, което навярно я плаши. Аз също, признавам, не съм безстрашна. Ако подозренияата ми са вярни, сигурно си е мислила, че като не общуваме и не се виждаме, ще ме забрави...но, честно казано, двата-трите пъти, когато "се срещнахме" тъй смущаващо безмълвно, не ми изглеждаше никак щастлива...външността й също беше променена; имаше доста замислен и мрачен вид.
Липсва ми времето, когато с нея можехме да говорим - това беше в началото на нашето познанство...тогава, когато за мен тя беше просто една супер симпатична жена, с която можех да говоря за много неща. Сигурно и тя така е гледала на мен. Но не след много дълго, тя значеше вече много повече за мен...и малко се посмутих. Вече не ми беше толкова лесно да стоя близо до нея, без да се парализирам от притеснение, особено, ако бяхме насаме. И при нея започнах да забелязвам същите неща; постепенно говоренето ни беше изместено от тишината...Вече не можех спокойно да говоря с нея, дори да я гледам, защото имах чувството, че всичко ще си проличи. Така с времето се поотдалечихме, обаче колкото повече време минава, толкова повече я обичам, все повече ми липсва...полудявам без нея.

Wenn es schwer ist, die Angst ist die Tuer.

Ti naistina li pitash?!..
Nqma nishto obshto s vuzpitanieto takowa durjanie. Ima obshto
s towa, koeto chuvstva spored men. Samata az sushto sum go pravila
tova i ne vijdam mqsto da se chudish dori.. Ili ti si go predizvikala,
koeto e nai-veroqtnoto mislq, ili ochakva neshto ot teb, koeto samo
ti mojesh da znaesh kakvo e. No sum ubedena, che ako se zamislish
dobre kak ste obshtuvali naposleduk predi da zapochne da se durji taka,
shte se dosetish vse za neshto..makar i da ne e bilo direktno kazano ili pokazano,
a moje bi samo..zagatnato.

ako se zamislish dobre kak ste obshtuvali naposleduk predi da zapochne da se durji takа

Не сме общували. Не се бяхме виждали повече от половин година...Аз толкова много исках пак да я видя и когато това стана, тя да се държи по такъв начин - само това не бях очаквала от нея...

Wenn es schwer ist, die Angst ist die Tuer.

Po tova, koeto si opisala, ako e taka..znaesh kakvo da napravish.. V takiva sluchai
ediniq trqbva da narushi tishinata..ili da pozatopli ledenite visulki, koito vsushnost
sa edin ..miraj.. Zashto chakash Tq da napravi neshto, kogato Ti samata mojesh
da napravish..

Как става така хем да си сигурна, че някой има чувства към теб, както казваш в първото си изречение, хем накрая на поста ти става дума за съвсем общочовешко благо държание - вие добри познати ли сте? Колеги? Колеги с чувства? Колеги без чувства? Добри познати с чувства по подозрение... Съвсем се объркАх в тая драма...

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.

Не става въпрос за общочовешкото благо държание във взаимоотношенията между хората ПОПРИНЦИП, а иде реч, че не го получавам от някого, от когото би следвало да го получавам, ако ще и да ми е обидена дори - просто не ми го побира умът, как може така да се държи с мен! Ако просто ме беше разлюбила и вече нямаше никакви чувства към мен, предполагам, нямаше да й е проблем да ме поздрави, като ме види, а не да си придава такъв вид, като че не съществувам. Много ме обижда с това, което прави!!! Но и себе си обижда. Та проблемът ми е, че не разбирам, защо трябва да постъпва така и най-вече: какво си мисли, че ще постигне?!

Wenn es schwer ist, die Angst ist die Tuer.

Ти казваш, че не те се виждали повече от година? Къде се кри през това време и откъде накъде искаш да след толкова време да те забелязва?! И аз бих ти дала игнор . Що за нрави са това все другия да е виновен а ние да сме водица ненапита. На първия ти постинг ми хрумнаха съвсем други неща като неврастения например, но сега... не. Търси причината лично в себе си.

забрани ще вземеш да ме научиш да не ме мързи да си влизам с регистрирания ник. Поздрави:)!!

Аз лично за година нищо не съм писала...научи се да четеш първо, преди да си позволяваш да поставяш диагнози ;-) С две думи: Fick dich. Дано си ме разбрала.

Wenn es schwer ist, die Angst ist die Tuer.

трупаш доказателства, че не можеш да погледнеш по-далеч от носа си, че ти винаги си права а другите - виновни. Не е достатъчно аз да те прочета, прочети се и ти. А диагнозата не беше за теб а за нея, но както казах се въздържах. Щеше да е грешно.

А тази девойка как изглежда- руса ли е?

ВИНАГИ СЪЩЕСТВУВА НЯКОЙ,КОЙТО ЖЕЛАЕ СЪВСЕМ СЪЩОТО,KOETO ИСКАШ И ТИ!

Изглежда зашеметяващо и определено не е руса.

Wenn es schwer ist, die Angst ist die Tuer.

Така е, така е... изкарвайте никовете от раклите, ще дойдат скоро избори, гласове ще трябват...

Е как може да изглежда зашеметяващо и да не е руса ?
Не е ли поне с руси кичури?

ВИНАГИ СЪЩЕСТВУВА НЯКОЙ,КОЙТО ЖЕЛАЕ СЪВСЕМ СЪЩОТО,KOETO ИСКАШ И ТИ!

Не е ли поне с руси кичури?

Слава Богу, не е. Честно казано,
никак не се впечатлявам от руси коси, като се има предвид, че вече всички са "руси". Намирам за много по-екзотични кафявите коси, например.

Wenn es schwer ist, die Angst ist die Tuer.

ama ti zashto vechno se vurtish okolo tova dali njakoia jena, za koiato stava vupros e rusa?

Вероятно е обсесивна параноидна мономания, с изживяване на хипохондрични делюзии и страхове относно руси жени, докарващи бедствия или още Синдром Хeлън оф Трой \HTS, русокос вариант\.


Helen of Troy by Evelyn de Morgan, 1898

"Eдин косъм на главата е относително малко, но един косъм в супата е вече относително много."