----

днес почнах да пиша по четвърта стъпка дори и нещата които преди съм ги писал и съм ги и споделял ми се струват страшни ето това е цената за това
че се напих всичко отначало сега толкова много ми се допи ама се сетих как
стана в началото беше същото но тогава незнам нещо ми казваше не пии после всичко ще се върне няма да избягаш а и като се върне ще е по страшно
значи днес не съм спирал да си говоря сам излизам да се разхождам кото и да правя си говоря сам днес като ходих на лекар и това момче което беше с мен само ме питаше ко и аз о нищо тука мисля си нещо сега пък брат ми ко аз а пея си ходя и изведнъж мамка муууууу и последното нещо което си казвам на глас е ДЕИСТВИЕ и пиша малко и се спра то е такава каша че незнам откъде да почна какви ли не глупости направих днес само и само да се скрия някъде да не мисля ама не става ходих на машинки пуснах еврофутбол ама няма е къде ще се скрия веднъж си ходех и ми мина мисълта абе ко толкова сега ако се напия никой няма да разбере ще се скрия . Е да ама то нали аз знам . Леле я препоръчайте някой филм където човекът е хванал някаква амнезия може да опитам и аз . Или по добре да пиша незнам нямаше ли да е яко събуждаш се и хоп нищо не помниш . Е нямаше да е яко по добре е малко по трудно та после да оценя това което имам иначе ще го загубя . Сто процента сигура така пише на капачката . Мисля да направя това което мога и да оставя бог да направи това което не мога . Това го гледах в едно много яко клипче което снощи ми помогна много . сега и линк ще сложа тука може и на някой друг да помогне е лек и чист ден на всички

[линк]

Когато през август 2006 година се предадох напълно, потърсих помощ и изявих желание да направя всичко, за да се освободя от кошмара на болестта – тогава преживях трите най-щастливи дни в живота си. Предадох се напълно. Изпитах такова спокойствие, радост и сила, че нямаше невъзможни неща за мене. След, което си помислих, че това ми е дадено завинаги и мога да си го ползвам и да си действам както си знам. Изчезна моментално. Обаче ми ме показан начинът и посоката. Безусловната капитулация. Прекратяването на всякакви напъвания и борби и оставяне на Божията воля. Признаване на безсилието и неуправляемостта на живота ми.
Вчера го изпитах отново с такава сила. Благодаря на Бог. Ще направя възможното, този път да не заставам на пътя на тази Сила и да взимам контрола в ръцете си.
Какво се случи?
Вчера моят спонсор ме включи в онлайн англоговоряща сбирка. Беше австралийска, но доколкото схванах от акцентите и представянията, имаше хора от всички краища на света. Невероятно организирана сбирка. Трезви събратя на по двадесет и повече години. Такъв мир струеше от гласовете им. Сякаш ме обливаха вълните на духа. Сбирката изпълняваше основната си цел – да предаде посланието на все още страдащия алкохолик. Имам предвид себе си. Толкова съм далеч от смирението на тези хора. Почувствах се на най-доброто място. Исках да съм част от тях и да имам това, което имат и те.
Почти всички се изказаха и в един момент водещият започна да подканя наред. В този момент ме натисна страх. Ами сега идва и моят ред и с моят недъгав английски и с моята тотална нищета. Какво да кажа на тези хора? Ще се изложа. Ще ми се смеят. Не! Предпочитам да си седя тука на тайно. Обаче почти треперех от вълнение и страх. Смесени чувства. Нерви. Споделих по чата с моят спонсор как се чувствам. Той ме посъветва да се изправя срещу страха си. Да направя поне една стъпка, да кажа няколко думи. Да стана и да го погледна в очите.
Дадох сигнал. Вдигнах ръка. Имаше бутонче. Като че ли точно мене чакаха. Темата беше – Победа чрез безусловно поражение. Точно Първата стъпка. Така се вълнувах. Споделих, че се изказвам единствено, по съвета на моят спонсор и за да покажа на практика, че съм се предал. Че правя нещо напук на страха си. Че не мога да говоря добре английски, че много се вълнувам. Че много се радвам да бъда тук и сред тях. Че винаги съм се стремял да бъда перфектен и нищо по-малко. Че не съм си позволявал да бъда нещо по-малко. И затова съм бягал. Сега реших да направя напук на това и да покажа, че не съм съвършен.
Опс. Почнах май вече да си съчинявам. Доста съм казал. Не ми се вярна.
Такова облекчение изпитах, щом се предадох и ги казах тези работи. Бях новак. Не исках да съм се изказвал стотици пъти на сбирки и да съм давал акъл. Да съм писал постове и да знам всичко на теория. В това предаване, в този отказ от егото си, почувствах спокойствие и сила. Изобщо не ми трябваше да се боря с нико и нищо. Да доказвам нещо. Да бъда някакъв. Оставих се. Скочих в пропастта. Всичко си дойде на мястото. Моите духовно пробудили се събратя ме приеха и се почувствах прекрасно.
След това ходих из града и отново се чувствах като през август 2006. Осъзнах, че няма по-важно за мен от волята на Бог. Че е прекрасно да съм новак. Да съм безсилен. Там се получава истинската сила и победа. Когато спра да се боря, доказвам, напъвам. Когато призная, че без Бог съм нищо. Че съм безсилен против тази болест. Че животът ми е неуправляем. Прекрасна свобода.
Това е положението. Благодаря на Бог, на Програмата на Анонимните алкохолици, на спонсора и на всички спонсори, които са свързани във верига и носят посланието на страдащите алкохолици. Благодаря на Бог за всички възможности, които ми даде.
Бях позабравил ежедневната капитулация. Че с Първата стъпка започва моят ден. Тази сутрин на колене благодарих на Бог и Му казах, че се моля единствено да ме включи в своят план и да изпълня Неговата воля. Нищо повече не ми трябва.