Re: конкурс
8 отговора
0 прегледа
Re: конкурс
Аз не съм против конкурсите. Или по-точно опитвам се да открия дали съм за или против. Не съм и от късаните без причина (не казвам, че не съм била късана - напротив!).
Съгласна съм, че е незаменим опит.
Факт е, че тук всички са полудели по конкурси. Дали по този начин осмислят ограничения си единствено в музиката живот е отделен въпрос. Въпросният човек, Никола Балдеру, за когото не бих дала определението ненормалник, е наистина явление. Въпросът ми е по-скоро психологически - начинът, по който се възприема конкурса. И в крайна сметка начинът, по който учителят ще се отнесе с ученика си спрямо конкурса, по който ще го подготви психически и какви са очакванията.
Според мен е хубаво да се участва, без мисълта за спечелване на всяка цена. Защото амбицията и спортната злоба убиват изкуството.
Всъщност, като се замисля, самата аз, преди няколко години, едва осъзнаващ се човек, съм била изключително наранявана и депресирана от мнения на жури. Всеки работи много и усърдно, полага неимоверни усилия с намерението да се представи максимално добре. Отивайки там ти казват - късаме те, защото ре на първа октава ти беше ниско. Не казвам, че интонацията е маловажна, даже напротив.
Е, трябваше да минат 5 години, за да осъзная, че това са глупости и че не това е смисъла на конкурса.
Сега идва това, което ме вълнува най-много. Едно дете на 12, 13, 14 години, би ли могло да осъзнае това, което аз осъзнавам на 23? Дава ли си сметка преподавателят каква отговорност има той в психичеката подготовка на това хлапе? Не говорим за тези, които печелят все първи награди, винаги и на едни и същи конкурси. Всяко дете се надява да спечели. То не може да разбере какво се случва - дали е подкупено журито, дали има нечий ученик или просто не е толкова надарено, колкото детето, което ще спечели.
И тогава вече е негативната настройка - всичко е нагласено!
Това е един омагьосан кръг, от който няма излизане. В крайна сметка всеки намира своето място. Пример - световните ни шампиони - фигуристи. Колко били ощетявани, прецаквани и т.н. Просто имаше по-добри от тях. Когато руснаците се оттеглиха нашите заеха тяхното място.
Безспорно, обаче, конкурсът е здрава закалка.
Но за мен е по-важно това, което носим вътре и което ни разграничава от всички тези, които се явяват по конкурси, където има задължителни програми и където трябва да се свири по определен начин, за да можеш да преминеш нататък..
Има много перфектни музиканти, еднакви. Като по еталон. Никаква индивидуалност.
Съгласна съм, че е незаменим опит.
Факт е, че тук всички са полудели по конкурси. Дали по този начин осмислят ограничения си единствено в музиката живот е отделен въпрос. Въпросният човек, Никола Балдеру, за когото не бих дала определението ненормалник, е наистина явление. Въпросът ми е по-скоро психологически - начинът, по който се възприема конкурса. И в крайна сметка начинът, по който учителят ще се отнесе с ученика си спрямо конкурса, по който ще го подготви психически и какви са очакванията.
Според мен е хубаво да се участва, без мисълта за спечелване на всяка цена. Защото амбицията и спортната злоба убиват изкуството.
Всъщност, като се замисля, самата аз, преди няколко години, едва осъзнаващ се човек, съм била изключително наранявана и депресирана от мнения на жури. Всеки работи много и усърдно, полага неимоверни усилия с намерението да се представи максимално добре. Отивайки там ти казват - късаме те, защото ре на първа октава ти беше ниско. Не казвам, че интонацията е маловажна, даже напротив.
Е, трябваше да минат 5 години, за да осъзная, че това са глупости и че не това е смисъла на конкурса.
Сега идва това, което ме вълнува най-много. Едно дете на 12, 13, 14 години, би ли могло да осъзнае това, което аз осъзнавам на 23? Дава ли си сметка преподавателят каква отговорност има той в психичеката подготовка на това хлапе? Не говорим за тези, които печелят все първи награди, винаги и на едни и същи конкурси. Всяко дете се надява да спечели. То не може да разбере какво се случва - дали е подкупено журито, дали има нечий ученик или просто не е толкова надарено, колкото детето, което ще спечели.
И тогава вече е негативната настройка - всичко е нагласено!
Това е един омагьосан кръг, от който няма излизане. В крайна сметка всеки намира своето място. Пример - световните ни шампиони - фигуристи. Колко били ощетявани, прецаквани и т.н. Просто имаше по-добри от тях. Когато руснаците се оттеглиха нашите заеха тяхното място.
Безспорно, обаче, конкурсът е здрава закалка.
Но за мен е по-важно това, което носим вътре и което ни разграничава от всички тези, които се явяват по конкурси, където има задължителни програми и където трябва да се свири по определен начин, за да можеш да преминеш нататък..
Има много перфектни музиканти, еднакви. Като по еталон. Никаква индивидуалност.
Re: конкурс
И на малките им е ясно какво се случва по конкурсите. Съгласявам се с мнението ти по принцип, защото практиката доказва, че мнозина от най-колоритните и интересни музиканти въобще не са помирисвали конкурс, или пък са били късани и ощетявани. Е, има и печелили. Тоест има от всичко. Тоест, правилно не знаеш дали да си за или против. Първо трябва да е ясно дали явяващият се - бил той дете, младеж или вече зрял човек, е от "конкурсния тип", или е по-емоционален, склонен към грешки от вълнение, или просто психически неиздържлив. Иначе - за всички има място под слънцето. Какъв по-хубав пример от Найджъл Кенеди (не ми е любимец, но печели публика), който на Чайковски конкурс е късан още на първи тур (или втори беше - вече не помня) ?
Щука май?
Щука май?
Re: конкурс
Това е един омагьосан кръг, от който няма излизане. В крайна сметка всеки намира своето място. Пример - световните ни шампиони - фигуристи. Колко били ощетявани, прецаквани и т.н. Просто имаше по-добри от тях. Когато руснаците се оттеглиха нашите заеха тяхното място.
Да, винаги има "по - добри".
И точно затова е борбата - за да бъдеш сред тях, между тях:)
Темата, която поставяш, за конкурсите...наистина е двуяка.
Понеже го гледаш от гледна точка "лабилната, крехка, невинна детска психика", която се изправя пред разочарованието, че след дългите усилия не винаги има (справедлива) награда. Както и, че не винаги най - добрите печелят...както и, че в живота няма честно.
Дали трябва децата да се явяват на конкурси - си зависи от самите деца - от качествата им, от психиката им, както и от редица други обстоятелства, които при всеки случай са индивидуални.
Като човек, явявал се и печелил, както и не - печелил конкурси - точно в тази възраст, тъй като съм опитала и от двете, смятам, че определено конкурсите си заслужават.
Поради простата причина, че, когато човек е в този мъчен занаят, па макар и като дете, трябва непрекъснато да има шпори в хълбоците и една прилична доза амбиция, която да го тласка напред, за да не потъне в отчайващото школско безвремие от едни и същи програми, едни и същи уроци, едни и същи продукции и едни и същи изпити.
За да дава човек повече и да иска повече от себе си, трябва да има стимул - мотивация. Повод, да го наречем. И конкурсите могат да бъдат един добър повод за това.
Колкото до разочарованията - разочарования има всякога в живота - в крайна сметка, обаче, който го е страх от мечката, не ходи в гората, нали?) А, да бъдеш класически музикант в днешно време, означава, че вече си се набутал в една много тъмна и много страшна гора:)
За да бъде музикант един човек, смятам че трябва да носи в себе си нещо повече от простото школско прилежанство, в което учиш (зубкаш), "изпяваш" си урочето и си получаваш шестичката.
Трябва да има индивидуалност. И смелост. Провокативност - защо не?... И известна доза спортен дух - и, за всичко това, една добра предпоставка, отново, са конкурсите.
С всичките им разочарования - те каляват духа. С всичкото удовлетворение, когато, съвсем ненадейно, "чудото станало" - и си изместил/а дъщерята на ***, за която е приготвено първото място от преди година...
Най - голямата награда в това, да направиш едно усилие е....именно това, че си го направил
И аз не мога да се сетя за нещо по - добро, което може да се научи едно дете да мисли и да разбира в този живот.
Да, винаги има "по - добри".
И точно затова е борбата - за да бъдеш сред тях, между тях:)
Темата, която поставяш, за конкурсите...наистина е двуяка.
Понеже го гледаш от гледна точка "лабилната, крехка, невинна детска психика", която се изправя пред разочарованието, че след дългите усилия не винаги има (справедлива) награда. Както и, че не винаги най - добрите печелят...както и, че в живота няма честно.
Дали трябва децата да се явяват на конкурси - си зависи от самите деца - от качествата им, от психиката им, както и от редица други обстоятелства, които при всеки случай са индивидуални.
Като човек, явявал се и печелил, както и не - печелил конкурси - точно в тази възраст, тъй като съм опитала и от двете, смятам, че определено конкурсите си заслужават.
Поради простата причина, че, когато човек е в този мъчен занаят, па макар и като дете, трябва непрекъснато да има шпори в хълбоците и една прилична доза амбиция, която да го тласка напред, за да не потъне в отчайващото школско безвремие от едни и същи програми, едни и същи уроци, едни и същи продукции и едни и същи изпити.
За да дава човек повече и да иска повече от себе си, трябва да има стимул - мотивация. Повод, да го наречем. И конкурсите могат да бъдат един добър повод за това.
Колкото до разочарованията - разочарования има всякога в живота - в крайна сметка, обаче, който го е страх от мечката, не ходи в гората, нали?) А, да бъдеш класически музикант в днешно време, означава, че вече си се набутал в една много тъмна и много страшна гора:)
За да бъде музикант един човек, смятам че трябва да носи в себе си нещо повече от простото школско прилежанство, в което учиш (зубкаш), "изпяваш" си урочето и си получаваш шестичката.
Трябва да има индивидуалност. И смелост. Провокативност - защо не?... И известна доза спортен дух - и, за всичко това, една добра предпоставка, отново, са конкурсите.
С всичките им разочарования - те каляват духа. С всичкото удовлетворение, когато, съвсем ненадейно, "чудото станало" - и си изместил/а дъщерята на ***, за която е приготвено първото място от преди година...
Най - голямата награда в това, да направиш едно усилие е....именно това, че си го направил
И аз не мога да се сетя за нещо по - добро, което може да се научи едно дете да мисли и да разбира в този живот.
Re: конкурс
Винаги има полза от явяването на конкурси : среща с други изпълнители, сверяване на часовника, нови усещания, запознанства и какво ли още не.
Разочарования винаги има не само за участниците, а и за публиката.
И тъй като в момента тече конкурса "Русел", много ми се иска да имаше една по-достоверна и актуална информация - къде, какво, кой.
Анонсите за този конкурс "един от най-престижните на Балканите" бяха около 10-15 и не съдържаха никаква информация освен вариации на тази:
В Осмия международен конкурс за пианисти и клавирни дуа "Албер Русел" в София от днес до 19 февруари ще участват 44 музиканти от седем страни - България, Япония, Корея, Македония, Украйна, Грузия, Русия.Те ще се състезават в две възрастови групи на два тура и финал, съобщиха организаторите. Конкурсът е в памет на неговата основателка проф. Жермен Муние. Откриването е в зала "България" тази вечер от 19.00 ч. с концерт на Софийската филхармония под диригентството на Станислав Ушев. Солистка е пианистката проф. Жени Захариева.Ще звучат Триптих за струнен оркестър от Александър Попов - по случай 80-годишнината от рождението на композитора, Концерт за пиано и оркестър номер 1 от Равел и Симфония номер 3 от Русел. Конкурсната програма ще бъде в зала "Димитър Ненов" на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".Творби от Шуберт ще изпълнят японската пианистка Емико Имагава и флейтистката Цвета Живкова на 15 февруари от 18.00 ч. в .от 18.00 ч. в концертната зала на академията на бул. "Евлоги Георгиев" 94.
Нито дума за родните млади пианисти, които ще участват, каква е програмата и прочие подробности. Дали има нещо като представяне на участниците във вид на брошурка (каквато има за конкурса "Панчо Владигеров")? А в интернет този конкурс няма никакво представяне, или е неоткриваемо.
Разочарования винаги има не само за участниците, а и за публиката.
И тъй като в момента тече конкурса "Русел", много ми се иска да имаше една по-достоверна и актуална информация - къде, какво, кой.
Анонсите за този конкурс "един от най-престижните на Балканите" бяха около 10-15 и не съдържаха никаква информация освен вариации на тази:
В Осмия международен конкурс за пианисти и клавирни дуа "Албер Русел" в София от днес до 19 февруари ще участват 44 музиканти от седем страни - България, Япония, Корея, Македония, Украйна, Грузия, Русия.Те ще се състезават в две възрастови групи на два тура и финал, съобщиха организаторите. Конкурсът е в памет на неговата основателка проф. Жермен Муние. Откриването е в зала "България" тази вечер от 19.00 ч. с концерт на Софийската филхармония под диригентството на Станислав Ушев. Солистка е пианистката проф. Жени Захариева.Ще звучат Триптих за струнен оркестър от Александър Попов - по случай 80-годишнината от рождението на композитора, Концерт за пиано и оркестър номер 1 от Равел и Симфония номер 3 от Русел. Конкурсната програма ще бъде в зала "Димитър Ненов" на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".Творби от Шуберт ще изпълнят японската пианистка Емико Имагава и флейтистката Цвета Живкова на 15 февруари от 18.00 ч. в .от 18.00 ч. в концертната зала на академията на бул. "Евлоги Георгиев" 94.
Нито дума за родните млади пианисти, които ще участват, каква е програмата и прочие подробности. Дали има нещо като представяне на участниците във вид на брошурка (каквато има за конкурса "Панчо Владигеров")? А в интернет този конкурс няма никакво представяне, или е неоткриваемо.
Re: конкурс
Да наистина. И аз точно затова открих тема "Албер Русел" , че да може да се каже : Кои са участниците , кои са членовете на журито, какво е било представянето на нашите пианисти като програма и ниво. Защото непрекъснато се отчита кой какви конкурси е спечелил , без да се знае нищо нито за програмата , нито за другите участници , с които се е съревновавал.
Честито на наградените досега !!!
Честито на наградените досега !!!
в отговор на Machu Picchu
#9
Re: конкурс
ДВОЯК (не двУяк) - 1.Който става по два различни начина
2.Който има две различни качества или същини.
Български тълковен речник.А какво е това ли?
Ненужно дебела книга ,в която думите са изписани със странни букви,наречени кирилица.
2.Който има две различни качества или същини.
Български тълковен речник.А какво е това ли?
Ненужно дебела книга ,в която думите са изписани със странни букви,наречени кирилица.