Пу, ти гониш!

Защо играта на котка и мишка никога не спира? Все единият трябва да гони. Никога ли не порастваме и никога ли не се научаваме да търсим и да даваме спокойствие и хармония.
Началото на една нова връзка е огромно напрежение, като тлеещ Везувий, който ще изригне и ще помете Помпей.
Или по-скоро е като дребно заяждане между гимназисти. Да де, ама едно е да си на 20+, а друго е да си на 40-50+ г. и да се държиш така.
Уморяващо е, изхабяващо е, никому ненужно е. Не може ли да се държим като големи хора, още повече хора с опит (често пъти дори негативен) или пъкс именно този опит ни прави инфантилни?
Кажете, само аз ли попадам на такива неудачи или и други? И наистина ли е за цял живот, за да се заряда с търпение, че то вече се изчерпва?

Обичам такива теми, но ми е трудно да пиша по тях Може би защото най-трудно се говори, когато има прекалено много за казване. Напомня ми за една стара история за писмо на Ролан към Горки, който му казвал, че няма време за кратко писмо и затова ще му напише дълго - винаги е по-трудно да съберем всичко в няколко реда и при това да сме сигурни, че ще ни разберат правилно. Но чакай, че се отклоних....
Чаровнице, има различни хора и различен начин, по който изживяват нещата. На повечето и се случва едно и също - разждат се, растат, имат лоши или прекрасни родители, срещат половинката си...най-често няколко пъти, женят се, имат деца, после проблеми с тези си деца....-обикновени, банално неща. Но истинската разлика е в това как ние реагираме спрямо тях. В това ни идва различността и уникалността. Всички цветя познават слънцето, но всяко се разтваря различно под лъчите му. Затова и има хора, които заедно излъчват харминия, симетрия, спокойствие, а други сякаш катализират до сериозни слънчеви изригвания. Просто с някои хора никога не се получава друго, освен заря, а понякога може би трябва време зарята да стихне до спокоен огън. Ако стихне. Да не говорим, че други просто не успяват да живеят без тръпката, без гоненицата, без да си викат цял живот "Ну, Погоди", че именно без това те се чувстват уморени и изхабени. Знам, че може би звучи абсурдно, но вярвай ми, има и такива, които се уморяват, ако нищо не ги "уморява".
Та всичко това е за да кажа баналното "само ти знаеш какво искаш". Тук никой не може да ти даде рецепта как да се спря гоненицата, нито дори да ти каже кога ще спре. Ти можеш само да решиш.

Опитвай се да бъдеш жив с цялата си същност, казваше той, и когато се смееш, смей се с всичка сила.

За нови връзки ли става дума? Защото при тях играта на котка и мишка си е част от закачката...ако се ограничи до ролите на Том и Джери, разбира се, а не приключи в нечий стомах.
А прерастне ли в дребно заяждане между гимназисти, значи поне на единия, често и на двамата, акълът му не е надскочил гимназиалните години.
И това се среща при възрастните хора. ЕГН-то в личната карта не винаги съвпада с това в главата. Номерът е поне да ги изравниш.
Хора с опит/често пъти дори негативен/ добиват лошия навик да гледат с подозрение на околните и негативно на бъдещето си. Сори, но е факт. Няма негативен минал опит, освен ако ти не го определяш като такъв. Тогава вечно ще търсиш под вола теле и за по-сигурно ще избягваш рискове. Отиде непредубедената тръпка!!!
На последните два въпроса се въздържам да отговоря, не че не съм попадала на такива неудачи, но не им се вторачвам задълго и не те са определяли бъдещето ми.
Ама пак не издържах: Не е за цял живот, какви са тези щурави мисли? Без такива нагласи, моля! Всичко с времето си. Твоето още не е дошло/с този негативизъм в главата/.
Защо не се позабавляваш с нещо друго - работа, хоби, приятели и да не се оглеждаш за нови връзки, от които непременно трябва да произлезе нещо суперстабилно на всяка цена?

Да, за нови връзки става въпрос. Ако и в старите връзки играта продължава, по-добре да дам обет за послушание
Абсолютно си права, че ЕГН-то в картата не винаги съответства на поведението на човек и понякога големият човек се държи като пубертет. То оттам идва и моят негативизъм, де.
Иначе времето си ми е тамън. И не търся непременно сериозни връзки. Не съм наивна, че да подхождам към всеки контакт като към нещо сериозно, ако стане, стане. Имено затова ми се струва неуместно да се държа като гимназистка, след като отдавна вече не съм на тази възраст

И сега се замислям, че май хората с опит (по-често негативен) са склонни да влизат в ролята на мишката, а другите да бъдат котката.... При вас така ли е?

Ама че уморителни са тези зари и тръпки и гоненици. Ама ние живеем динамичен живот - работа, вкъщи, децата, родителите. Че сега пък и зари и фойерверки

Уморително за теб. Други така обичат и са им необходими като въздуха

Опитвай се да бъдеш жив с цялата си същност, казваше той, и когато се смееш, смей се с всичка сила.

Aми ако просто на човека не му се занимава достатъчно сериозно с теб и просто се "мишльосва" по траекторията))
А може и да си има и други заигравки и умишлено да се прави на разсеян и на пубертет))...щото си тарикатее така, по негов си начин))
И не искай прекалено да се вземат насериозно и хората с ЕГН-та от съответна величина)), то сериозните неща често водят до повишаване на кръвното и др. здравословни отклонения, просто всеки си намира начина да не се затормозява максимално!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Колкото повече е опита, толкова повече започваш да спазваш принципа:
"Яж и пий момче и си носи новите дрехи!"



Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Е, за туй не съм съгласна с теб! Опитът ми показва друго - колкото ти е повече, толкова повече влизаш в ролята на мишката. Отказваш се да гониш и искат теб да те гонят, за да не се озовеш след Михаля.-
Прави ми впечатление, че по-младите хора, с по-малко опит, са по-дръзки и самоуверени.
Или може би грешката е конкретно в моя опит

До там да я докара всеки))...него да гонят и търсят! Дай боже всекиму...)))

За младите и ентусиазма има стар лаф: "Ентусиазма , привилегия на неопитността!"
Естествено не отричам ролята му в натрупване на опита!!

От много дързост обаче най-много да изядеш някой шамар, е така заради спорта))...и да се освестиш в последствие...хехе)) То тъй и със самоувереността - нищо лошо, просто "хей поле широко" за гледане на сеир отстрани!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Хехе, и все по-бавен става моят бяг, по-нервни - нервните ми клетки...
Не е съвсем така. Играта на котка-мишка е забавна в рамките на сценария на едно бизнес парти, например, за да не е скучно до полуда. Не че и тогава е интересно, но поне запълва времето, докато дойде приличният момент да се изнижеш.
Иначе няма смисъл. Толкова други тръни, дупки, рани и ранички има, че преди да усетиш излитането, си затънал в някаква каша, от която искаш просто да се измъкнеш без видими козметични поражения. И ти се иска просто да чуеш Hello, I Love You , макар че дори да го чуеш, ще ти минат милиони други неща през главата ("я пък тоя...").
Иначе в идеята за Том и Джери има много здрав смисъл. Осъзнах го, когато трябваше да обясня на Бебо какво значи "side-kick" - ами някой, с който ти е приятно да вървиш където и да е, без да се притесняваш, че си ти (дори ако, примерно, нямаш носна кърпичка в подходящ нюанс в нужния момент, а на него не му пука - от цвета на кърпичката де).

My own F#@!$%M radio!...:)

Гледай сега как ме провокира да се замисля... Работа, дом, дете, родители, казваш. При мен съпругът още се вписва в тази картинка, но пък откъм ЕГН го докарвам, затова, ако позволиш, ще поразсъждавам хипотетично.
Искам нова връзка, не да се затворя в манастир, но май съм позабравила как се играеше прастарата игра. Има нещо на хоризонта, но то се държи като пубертет, очаква си преследването, ухажването /и от двете страни/, а аз нямам време за тези щуротии, зряла жена съм вече, пък и миналият опит ме настройва подозрително- ами ако нищо не излезе? Тогава, пак на сухо.

Първи вариант: Картите на масата и да си декларираме намеренията, та да сме наясно. /ами ако господинът изклинчи? Ще има да се чудя дали аз не оплесках нещата /

Втори вариант: Приемам играта с изричната нагласа, че ще се забавлявам максимално и нищо повече. И ще се постарая да ми проличи. Каквото има да става, ще стане. И да не се получи, поне ще ми останат приятните емоции /!!! Да се погрижа да създам приятни емоции във връзката!/

Аз бих заложила на втория вариант, защото ми е такава нагласата - не пропускам веселбата, даже и ако аз плащам сметката накрая и не губя надежда, че този път ще взема завоя по-добре. Тук се казва: минал опит, помагай!
Ти си решаваш.

Изчетох всички мнения, уважавам всички от тях. Защото всяка гледна точка е важна. Иначе няма значение на колко си години.Когато си неостаряващо момиче, ти ще си останеш такова даже и на 80. За всеки влак си има пътници.И не е грешно и не е смешно да обичаш. А всяко ново начало е трудно. Защото всеки иска да командва. Важно е дали имаш принципи, които някой ти налага да нарушиш. Ако е така, и трябва да тръгнеш против себе си, нещата няма да вървят. Не е важно колко пъти ще паднеш, а колко пъти ще станеш след това. Успех, и късмет.

Не може ли да се държим като големи хора, още повече хора с опит (често пъти дори негативен) или пъкс именно този опит ни прави инфантилни? Можем и трябва. Тези, които не се съобразяват с тази необходимост, повтарят класа до припадък и накрая или се научават, или си живеят сами, щото им писва.

Колко мъка има на този свят, драги ми Смехурко!

Мисля си, че с декларации тази работа не става, колкото и големи да са хората.
То кой ли не иска веселба? Но не може ли направо на веселбата да се мине, а не да се доуточняваме и да се пазарим

Май всичко опира до вечния стремеж за надмощие, заложен у човека. Да доминира, да командва той условията...
Винаги в началото има търкания, въпросът е доколко хората са готови на компромиси, за да се изгладят тези търкания. Колкото по-бързо се изгладят и напаснат, толкова по-малко ще се амортизират хората и ще имат сили и ентусиазъм да продължат напред. Заедно! А не да губят сили в бягане напред-назад

Цвете е права - всеки си има принципи. И човекът до теб е хубаво да се съобразява с тях, иначе си казвате чао! А пък който не се научи да се съобразява си повтаря класа ...

Само страхът от неуспеха прави нещата невъзможни

То кой ли не иска веселба? Но не може ли направо на веселбата да се мине, а не да се доуточняваме и да се пазарим

За можене - може. И за да не гадая напразно, моля, пусни два жокера:
1. Приблизително определение за "веселба" по твоите критерии, т.е. гаджета при известна дискретност или от по-тежките "веселби" - запознай се с мама и татко, това са децата, по-удобно ми е ти да оставаш да спиш у нас, за да сме всички заедно на закуска. ?

2. За какво по-конкретно се доуточнявате и пазарите?

Права си - всичко е игра, като не ти се играе - не я играй. Лошото е, че ще си останеш сама, но това е др. тема.

Преди няколко дена, един колега който напоследък съвсем е изперкал /може пък да е липса на серотонин/, но иначе си има ценни качества и на моменти ръси ценни мисли, каза:
"Много е крив този свят - дори трябва първо да отидете на дискотека с гаджето, а след това да се изч*кате. А може да направите точно обратното, и ще ви бъде много по-готино." ;)

Но съзнанието на хората го прави такъв, светът. Дори и тези, на които им отговарят цифрите на ЕГН-то и акъла, пак не винаги може да знаят с какъв човек си имат работа и са принудени донякъде да участват.

Това задълбаване в ролята на мишката обаче не бива да преминава всякакви граници, защото нещата трябва да се случват двустранно. А как иначе две 'мишки' ще се съберат. Грешката е, когато мишката тръгва да бяга и от други мишки. Учете се да познавате хората, това е най-важното. Тогава няма да имате нужда от пречки-'тестчета', бягане и някой да ви гони.
А не мислите ли, че колкото повече бягате, толкова повече задействате рефлекса на ловец и нищо друго. После получавате най-добрия ловец и нищо повече. И то не най-добрия, глупости! - просто с най-голямото желание да спечели играта, точно тази игра - вашата. А игри има много.. ;) После защо нямало читави хора, някой който да харесва вас, заради това което сте.

Ще ви дам и един линк, извинявам се че е на английски /може би пък е крайно време да го преведем./ Но там е обяснено с подробности защо това не ви върши работа, в случай че търсите нещо истински ценно.
Винаги така съм го чувствал и аз.
[линк]

Прав е бил човека.