ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ

12 януари

ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ

“Достигнали до духовно пробуждане, като резултат от тези стъпки...”

“Как ще разбера, че съм се пробудил духовно?”. При много от нас пробуждането идва постепенно. Възможно е нашето първо духовно осъзнаване да е новият поглед върху живота. Може би една ранна утрин ние неочаквано ще открием пеенето на птиците. Простата красота на цветето може да ни напомни, че всичко наоколо е плод на работата на Висшата сила.
Често нашето духовно пробуждане се засилва с времето. Ние можем да достигнем до по-голямо духовно осъзнаване, просто живеейки живота си. Можем упорито да продължаваме с опитите да подобрим своята съзнателна връзка с помощта на ежедневната молитва и медитация. Можем да се вслушваме във вътрешният си глас в търсене на необходимото ни ръководство. Можем да питаме други алкохолици за техният духовен опит. Можем да намерим време, за да се насладим на красотата на обкръжаващия ни свят.

САМО ЗА ДНЕС: Ще размишлявам за духовното пробуждане, което вече изпитах. Ще се стремя Бог да влезе в съзнанието ми. Ще намеря време през деня, за да оценя високо плодовете от работата на Висшата сила.



Станах тази сутрин с алармата. Не съм се събудил, но това не ми пречи да стана. Като се мия, вече ми е кеф, че съм преодолял това ставане. Понякога трябва да направя усилие, а събуждането идва като последица. Разсънил се тръпна от кеф, че пред мен е ден, в който мога да свърша още и още приятни неща. Да си направя кафе, да преведа размисъла, да медитирам в очакване на някаква идея. Преди това пускам пералня. Правя си кафе.
Дали съм се променил? Колко постепенни пробуждания има още до пълната и основна психическа промяна? Не знам. Вече ми харесва да ставам и да действам. Да съм трезвен. Да пиша и да споделям. Да ходя на работа и на сбирки. Да се срещам и разговарям с много хора. Да виждам по още някоя замазана простотия в себе си.
Снощи една приятелка ми каза нещо от сорта – Привлечена съм от хорта, които имат качествата, които искам да имам или ги имам и харесвам. Дразнят ме хората, които имат качествата, които не искам да имам и най-вероятно имам. Ще ме извиниш, ако не съм точен. Обаче така си го нагласям за себе си. Допадна ми. Хареса ми.
В много учения се казва, че ние идваме на Земята просто да си спомним. Правя избор и си спомням. Топло, топло....Студено...По-студено....Най-студено...Замръзваш....Студ.....Северния полюс...Топло...По-топло...Горещо...Париии!! На такава игра играехме като деца. Познавахме разни работи.
Този форум ми върши страхотна работа. Ако видя съчка някъде, това е аларма за греда в окото ми. Виждам себе си. Къде другаде такава далавера. Да си видя отсреща недостатъците и да си призная, че моите са двойни. Може и да са по-рафинирани, но са те. Недостатъците на характера ми, които съм напълно готов Бог да отстрани. Не АЗ да ги отстраня. Това АЗ-отстраняване е всъщност дестилация на недостатъците. Така те стават все по-рафинирани, невидими и концентрирани. Чисти. С по-висок градус, по-меко влизат и с по-малко странични ефекти. Все по-незабележими и трудно приемани. Все по-недоловими и съответно лесно бягат от готовността за напълното им отстраняване. Не е лесно да си призная, че съм като човека, който не харесвам. Обаче си е облекчение. Още един товар пада. Духовно олекване. Като свързочник с катюшка. Колкото повече тичам, толкова по-леко става.
Благодаря на всички братя и сестри в този форум. И моля да ме извинят, които съм засегнал. Съзнателно или несъзнателно.

Спря тока, докато пишех. Всичко се е запазило. За десерт прочетох две писма и много добре ми дойдоха. Сетих се една мисъл, която може би ме накара яко да се разтреса.
Един ден си казах – Все някога ще дойде последният ден от живота ти. Тогава ще се обърнеш назад и ще разбереш, че не си живял. Че си пропилял дара на времето в простотии. И няма да има кой да обвиниш. И дори да има кой да обвиниш – как ще те стопли това? Кой е отговорен за твоят живот?
Продължавам да си го казвам, когато се сетя. А благодарение на болестта ми, това е често.

САМО ЗА ДНЕС: Ще размишлявам за духовното пробуждане, което вече изпитах. Ще се стремя Бог да влезе в съзнанието ми. Ще намеря време през деня, за да оценя високо плодовете от работата на Висшата сила.

Айде още 24 трезви часа за всички нас! И нека дадем време на времето!

Бях решила да не пиша ..до събота.. Времето! Часовете не са разтегливи.. Улових се, 4е размисълът за днес не излиза от главата ми. Зна4и най добре е да облека в думи, за да се концентрирам после на това, което съм заета

“Как ще разбера, че съм се пробудил духовно?” Когато трябваше да отговоря на този "прости4ък" въпрос преди година и нещо, и аз изпитах духовно пробуждане, осъзнах отговорността, която носим, когато предаваме посланието.. Декември 2006,някъде към средата, аз едва от 6 месеца съм затропкала по Пътя на Щастливата Съдба.. Всяка ве4ер в центъра, където работя, на група обсъждаме рефлектирането за деня, не е размисъла, който пускаш, друго е . Та 12ти месец, 12та стъпка.. От 10 дена имаме новодошъл, още една от4аяна и изстрадала душа, гонена от 4етиримата Кавалери. Ве4е се 4увства в обетаваната земя, сред свои, вижда 4е има изход и за него.. Та ве4е ще затварям групата, с Молитвата разбира се и ..изведнъж той смутено моли да запита нещо. Извинява се за глупавия въпрос на един новак, успокоявам го, 4е няма глупави въпроси и ..4увам.. "Какво зна4и духовно пробуждане??Как ще разбера, че съм се пробудил духовно?" Ами сега??? Изтръпвам, никога не съм мислила за това, аз самата се у4а, какво да отговоря?? Не мога да кажа, после ще ти обясня. В мен са вперени един 4ифт о4и пълни с безкрайна надежда, желание и вяра,неговите, другите ме гледат с любопитство, някои с отег4ение, бързат да си изпушат цигарката, не им е до духовност.... Новакът си мисли, 4е АЗ знам вси4ко, едва ли не говоря с Бога , нали СЪМ във възстановяване... Стряскам се, помогни ми Господи, да не угася огъня на надеждата и вярата в това мом4е.. В главата ми се преска4ат куп мисли, усмихвам се, за да пе4еля няколко секунди и по някакъв маги4ески на4ин мислите из4езват и думите сами излизат от мен, от сърцето ми.. Горе долу това:"Отговорът е много ли4ен и индивидуален, мисля 4е колкото хора запиташ , толкова разли4ни отговори ще полу4иш. Не о4аквай, когато изпиташ духовно пробуждане, да видиш звезди, да се разтресе земята или да паднат гръмотевици. За мен ли4но то настъпи, когато разбрах, 4е искам да се променя, не знаех как, страхувах се, ще мога ли, съмнявах се, бях уплашена и несигурна, но ве4е желаех да опитам поне, да си дам възможност." Та това отговорих, но нали бях едва в на4алото на Пътя, останах обсебена от въпроса, та следващите 3 дни само разпитвах наляво и надясно по опитните. Каква ли досада съм била?? И наистина полу4авах разли4ни отговори, един ми каза, 4е за него било, когато се уловил, 4е си пуска душ и си тананика, друг, когато за трети ден се събудил с усмивка без някаква специална при4ина, трети 4е имал няколко, разли4ни, общото: така леко и светло било в душата му.. На вси4кото отгоре и питах, дали съм отговорила правилно, дали не съм подвела мом4ето. Първият ми съветник/наставник ми се скара шеговито, няма грешни и верни отговори, това не ти е математика, критерият е искренността, как ТИ го 4увстваш.. Така ясно си спомням вси4ко това ."Новакът" ве4е пове4е от година си тропка по Пътя. странно е 4е той също не е забравил моя отговор, след време ми каза, 4е умирал от страх:" Ами то духовното пробуждане ще ме подмине, или пък ще се слу4и, а АЗ няма да разбера." О4аквал нещо от типа на земетресение наистина., та затова запитал. И не разбрал нито как ме е стреснал, нито как ми е помогнал. Станах още по внимателна с думите си, вслушвах се старателно в себе си, във вътрешния си глас.. Разбрах, 4е той е връзката ми със Силата.. Ако го следвам него, няма да подведа никого, трябва да говоря само това, което 4увствам, което ми диктува сърцето..

САМО ЗА ДНЕС: Ще размишлявам за духовното пробуждане, което вече изпитах. Ще се стремя Бог да влезе в съзнанието ми. Ще намеря време през деня, за да оценя високо плодовете от работата на Висшата сила.

И нека Силата да ни води

П.С. Това тук много ме замисли:Това АЗ-отстраняване е всъщност дестилация на недостатъците. Така те стават все по-рафинирани, невидими и концентрирани. Чисти. С по-висок градус, по-меко влизат и с по-малко странични ефекти. Все по-незабележими и трудно приемани. Все по-недоловими и съответно лесно бягат от готовността за напълното им отстраняване.... Интересно и то4но виждане . Ама наистина много ме замисли.Thanks

П.С. на П.С.Да, не знаеш колко не се разбирах със Седмата Стъпка. Будалкаха ме, 4е е защото запо4ва със "смирено", а аз и смиреност...как..да кажа, хммм, я смирено да си призная, 4е не се полу4ава лесно при мене. Ама не се от4айвам. Накрая си измислих един компромисен вариант на Седмата Стъпка, който хи4 не ме удовлетворяваше.. Временно решение, нали знаеш то временните решения са най постоянни.. Та сега му дошло времето, просветва ми Седмата Стъпка по правилния на4ин, знам го, 4увствам го, идва си вси4ко на място.. Тези твои думи ми бяха липсващият пъзел!!!! БЛАГОДАРЯ, алкажа