Спомен
7 отговора
0 прегледа
Re: Спомен
Shadow!
Само допреди няколко месеца и аз седях пред компютъра пияна по нощите и пусках ли пусках песни, на когото ми хрумнеше, по което и да е време. Волумето на мах в слушалките на ушите докато звукът заглуши пиянските мисли за още и още алкохол, за тъпия свят, за шибаните проблеми, за липсата на любов.
Волумето на мах и потъваш в един прекрасен свят, който ,уви, не е твоят. Но за известно време (докато свърши водката) ти се струва, че ти си този, който пее, че си на сцената и разплакваш тези, които те слушат в захлас. И още си този, за когото пеят. Ти си музиката. Ти си всичко. Божествено.
Станах меломанка. Събирах и събирах музика до забрава. Като идваха гости се превръщах (както ми се струваше) във виртуозен диджей. Колкото повече изпивах, толкова повече песни им пусках, понякога не изчаквах да свърши едната и пусках следващата. Зашеметявах ги с музика. Мислех си че им е приятно. Сега разбирам, че те са искали да си говорят, да се смеят, да си объсждат някакви нормални житейски нещица. Често ме молеха на намалим звука ако може.
Не мога да разлюбя музиката, само защото съм злоупотребявала с нея години наред и защото музика е значело водка и водка е значело музика. Няма начин.
Но сега вече се нуждая и от тишината, за да чуя новите си трезви мисли добре, за да не ги изпусна (когато са като шепот), за да им се порадвам. За да поговоря със себе си на спокойствие. Или просто да остана в тишината и да знам, че съм.
Shadow, в деня, в който опиташ да не пиеш 24 часа, не пускай музика. Когато от десетилетия всяко парче има своята алкохолна история в твоя живот и в глава ти, е по-разумно денят Х да е денят на тишината. Пожелавам ти да се случи денят Х възможно най-скоро. А може би вече се е случил?
Пиши, когато искаш и можеш.
Само допреди няколко месеца и аз седях пред компютъра пияна по нощите и пусках ли пусках песни, на когото ми хрумнеше, по което и да е време. Волумето на мах в слушалките на ушите докато звукът заглуши пиянските мисли за още и още алкохол, за тъпия свят, за шибаните проблеми, за липсата на любов.
Волумето на мах и потъваш в един прекрасен свят, който ,уви, не е твоят. Но за известно време (докато свърши водката) ти се струва, че ти си този, който пее, че си на сцената и разплакваш тези, които те слушат в захлас. И още си този, за когото пеят. Ти си музиката. Ти си всичко. Божествено.
Станах меломанка. Събирах и събирах музика до забрава. Като идваха гости се превръщах (както ми се струваше) във виртуозен диджей. Колкото повече изпивах, толкова повече песни им пусках, понякога не изчаквах да свърши едната и пусках следващата. Зашеметявах ги с музика. Мислех си че им е приятно. Сега разбирам, че те са искали да си говорят, да се смеят, да си объсждат някакви нормални житейски нещица. Често ме молеха на намалим звука ако може.
Не мога да разлюбя музиката, само защото съм злоупотребявала с нея години наред и защото музика е значело водка и водка е значело музика. Няма начин.
Но сега вече се нуждая и от тишината, за да чуя новите си трезви мисли добре, за да не ги изпусна (когато са като шепот), за да им се порадвам. За да поговоря със себе си на спокойствие. Или просто да остана в тишината и да знам, че съм.
Shadow, в деня, в който опиташ да не пиеш 24 часа, не пускай музика. Когато от десетилетия всяко парче има своята алкохолна история в твоя живот и в глава ти, е по-разумно денят Х да е денят на тишината. Пожелавам ти да се случи денят Х възможно най-скоро. А може би вече се е случил?
Пиши, когато искаш и можеш.