Ревността

според вас кога ревността излиза извън рамките на нормалното? И може ли това да скапе една връзка?

Чудо ще е, ако не я скапе.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

а кога е по-силна..преди или след по-сериозно обвързване?
Ако я забелязвам 'преди'...'сле'д..по-зле или по-добре ще е?

Човек не може да е безразличен. В тази връзка - дали има известна доза ревност, която да възприемате като комплимент? ;)

Все пак не бива ревността да се превръща в основен предмет на разговор за дни наред. Не бива да се отправят неоснователни обвинения. И тук важи принципът - невинен до доказване на противното. От друга страна човекът не е виновен пред закона, намирате го за виновен пред самите вас - тогава и критериите за оценка на вината са субективни. Често обвиняващият не се нуждае от никакви улики и отправя обвинения, които при трезва оценка сам той би разбрал, че са плод единствено на неговото въображение и страхове. Прекалената ревност е вид психическо отклонение, а ревнуващият не винаги е способен да мисли адекватно.
Лошото е, че обвиненията са така измислени - често не предполагат възможност, дори и при най-добро желание "обвиняемият" да докаже невинността си. Ако бяхте убили човек - щяха да ви питат какво сте правили в еди-колко часът на определена дата. Най-вероятно без да си давате много зор ще се окажете и с алиби. Ако обаче сте обект на ревност, не е важно че имате обяснение за днес. Утре ще има задръстване на улиците, ще закъснеете с половин час от работа и ще трябва отново да давате обяснения. Ако не е утре - дни много. Не си правете труда да обяснявате и да си мислите, че човекът ще си извади поука, която ще има предвид следващия път, щом реши да ви отправи безпочвените си обвинения. Това, което ревнуващият не осъзнава - че ако наистина не намерите начин да му покажете, че не сте това, което той смята за вас - много лесно може да ви подтикне към реализация на всички тези неща, които си мисли, че по такъв начин може да контролира.

Това за което говоря по-горе е ревността като психическо отклонение. Много повече хора биха се ядосали да наблюдават ситуации на открит флирт, в които патрньорът им намира някакъв свой глупав начин за повдигане на самочувствието. Това не е ненормално. За да не се ядосвате на такива неща трябва или предварително да сте се разбрали всеки да си прави каквото си иска, или наистина да сте си омръзнали и да се чудите на кого да пробутате 'любимия човек'. Случаи има много - универсален вариант няма. Правилното е - на всички които участват да им харесва, и никой да не е принуден да страда заради прищевките на другия. То същите тези правила важат и в BDSM.. ;)

Защо не ни обясниш малко по-обстойно за какво става дума?
Не е лесно да се говори за нещо толкова обширно като ревността, още по-малко само с минимум информация.
Ревността е като лекарствата - полезна, ако е в малки количества, в големи трови и убива връзката. Но преди всичко, никога не забравяй, че отсреща си имаш друг човек и че винаги е възможно просто да си интерпретирала неправилно нещо.

Опитвай се да бъдеш жив с цялата си същност, казваше той, и когато се смееш, смей се с всичка сила.

не знам, честно казано не се бях замисляла доскоро, но тъй като в момента много често се случва да сме в различни градове...усещам, че иска да знае винаги къде съм и какво ще правя, понякога уж на майтап споменава за "любовника", "другия"...а не съм му давала никакви поводи да си мисли, че има друг...

В същото време се опитва да провокира и у мен ревност.
А аз по принцип не съм ревнива , е освен когато вече имам причина да се съмнявам...

да, разбира се, че до една степен е като комплимент, но дали ако се превърне в опит за контролиране на другия ще ми хареса? Не казвам, че сега е така, но...просто ми направи впечатление ревността без повод.

Аз не виждам до тук нещо чак толкова плашещо. Освен, ако не си много индивидуално предразположен човек, това не би трябвало чак толкова да те притеснява. Прилича ми повече на липса на комуникация, от колкото на болестна ревност.
Това, че сте физически разделени е важен фактор, особено, ако сте свикнали до сега да сте много по-често заедно. А ако е и първа голяма раздяла, крие несигурността, типична на хора, които не са се разделяли или които от скоро са заедно. ОПитай се да говориш с него спокойно (много е важно, без истерии и без да се поддаваш на провокации!), да му кажеш, че няма причина да се притеснява и най-вече, не прави грешката да отговаряш на шегите му за любовника с шега в този дух, кажи му, ако започне, че не ти е приятно да се шегува с това, защото за теб верността не е повод за смях.
А ако с еопитва да те накараш да "изревнуваш", направи го Явно чре ревността той показва някои от чувствата си към теб, така че е нормално да иска да му се говори на този език, който разбира.

Опитвай се да бъдеш жив с цялата си същност, казваше той, и когато се смееш, смей се с всичка сила.

Казва ли ти някой дали ще е по - добре или по - зле?
Най - вероятно и логично да е второто - защото просто ако още от началото възникват съществеи противоречия и проблеми, вероятността да се задълбочат с времето и съжитеслтвото, е в съотношение 1/1000 с това, да се разрешат.
Защо...няма нужда да обяснявам.
Практиката е показала, че, ако преди да си го аправил, се колебаеш дали да направиш нещо толкова сериозно като 1. брак или 2. самоубийство...при всички случаи е редно изобщо да не го правиш.

причината ние да не сме още заедно - факта, че аз съм го изревнувала без нужда и съм си измисляла несъществуващи любовници... Ревността е нещо лошо, но пък, аз лично съм щастлива, когато малко ме ревнуват... макар да знам, че ревността показва чувство за собственост, смятам, че малко или много, бидейки във връзка е нормално другия да има някакво усещане за принадлежност, и оттам такова частно собственическо чувство... А иначе прекалената ревност не е приятна - все пак, никой не обича да го дебнат и следят...

Зависи от степента на издръжливост на отсрещния.Но някои пимерно смятат,че ако няма ревност няма любов и наличието на постоянна драма е начин да се поддържа интерес и тръпка.Пфу,това съм го виждала.Доста хора зорлем се опитват да живеят в постоянен стрес и се питам дали това не е от липса на въображение как да разнообразяват живота си.
Ревността дали скапва връзката?Олеле майко,то това е основен фактор.Просто е въпрос на време.


Мина тук една злодейка...

Когато ревността премине в тормоз, отношенията неминуемо се скапват. Аз съм типичен пример.

съществува откакто свят светува. Било накакъв вид натраплива мания. Няма лечение. Засега. Търсели лекарства, но още не са ги намерили.

[линк]

Вече не използвам пълен член и винаги ще изписвам "във" и "със".

Тя никога не е в рамките на нормалното. И тъй като си обещах, че всичко, което ме е тормозило толкова години ще излезе от мен, и повече няма да ме тормози отговарям. Ревността извън рамките на нормалното се изразява в това човека до теб да се държи подозрително дори и за най- обикновените неща. Да ти казва как да се държиш, какво да говориш, какво да правиш. Ако ти и прави скандали без повод и трябва ти да се обясняваш надълго и нашироко, значи ревността го е обсебила. И сега най-важното - защо аджеба е толкова ревнив. Ами защото той ЗНАЕ КАК СТАВАТ тези работи. И най-главното ПРАВИЛ ГО Е. Кофти. Ама се случва. И на мен се случи. Изпържих си душата. Защо, защо. Ами за акъл. За да порасна. Да разбера, че доматите не се ядат с колчетата. Че никъде няма колкото хляба, толкова и сиренето. И че живота е сурав и курав. Но трябва да се живее, няма начин.

"Практиката е показала, че, ако преди да си го аправил, се колебаеш дали да направиш нещо толкова сериозно като 1. брак или 2. самоубийство...при всички случаи е редно изобщо да не го правиш."

Е, де. Все пак бракът е поправима грешка. Но все още няма клуб на "успелите самоубийци".

...всяка една външно изразена проява на ревност показва началото на болестен процес.
Но най-интересното е, че съм чувал и следната велика глупост: "Щом не ме ревнуваш значи не ме обичаш"!

Няма ли направим разлика между ревност по принцип-хипотетична и ревност с основание.Първия случай Е ПАТОЛОГИЧЕН,НО ВТОРИЯ... когато има причина,но човека отсреща отказва да коментира или си мълчи,или отрича,а има факти- които са необходимо ,но все още недостатъчно условие,за да си сигурен,че има изневяра.Тогава??2?

Е, не казвам, че е непоправимо! Само, че и двете трябва да се избягват по възможност - особено, когато човек не е сигурен

Съгласна съм. Велика глупост е, после ненадейно си слага "ненаобичаният" такъв тарльо в гащите, че идея си няма.

Комплекси, незрялост, неяснота накъде води тоя път.

Няма никаква тръпка в това да те ревнуват. Никаква.

Ice Queen

една такава през цялото тяло минава, май потрисане го наричат...