Сън и сънуване

Сънят. По-малкият брат на смъртта, Хипнос и Танатос.


Може би по отношение на съня са изписани и изговорени необозрими количества информация – или каквото е там. С една мааалка частица от нея съм запозната и аз. Но твърде малка. Замислих се – все пак, изкарвам известно време от денонощието в състояние на сън. Изобщо, повечето хора, които познавам, спят. Повече или по-малко, но спят. Може би, може да се каже, че една трета от живота на човек преминава в състояние на сън. Това е много повече от времето, което минава в състояние на ядене например.


Понякога си мисля, че е нужно да се спи, поради необходимостта от регулиране на дишането. Всеки знае, че хората дишат различно по време на сън и в будно състояние. Но надали само това е причината за съществуването на явлението сън.


И, както често се случва, правя нещо, а не мога да разбера защо го правя и изобщо защо се налага да го правя.


Понеже наскоро препрочитах нещо от К.Г.Юнг, ще спомена някои неща от него, които ми се виждат интересни.


Според Юнг, от една страна, всеки мъж има женска част – анима, а всяка жена – респ. мъжка – анимус. Той твръди, че женските образи в сънищата на мъж са често неговата анима, и обратно. От друга страна - всеизвестно е, че Юнг твърди, че по време на сън несъзнаваното се опитва да влезе в контакт със съзнаваното.


Наскоро реших да направя експеримент с моя анимус, да видя, аджеба, съществува ли, къв е, що е. Попрограмирах се няколко нощи преди заспиване и зачаках резултата. Получи се нещо много интересно. Появи ми се на няколко пъти един най-неочакван персонаж, който го помня от детските си години, но оттогава не се е появявал. Наистина беше много интересно. Той е един червенокос батю, готин на вид, но хулиган, лош в отношенията си с жените, изобщо – не много добър и примерен. При събуждане се смях много с тоя анимус. Реших, че щом не го сънувам току-така, значи съм го победила /според Юнг много често анимусът/респ. - анимата не е в мир със съзнаваната личност/. Но от друга страна се зачудих, дали пък, ако приемем, че това е моята мъжка част, тя не е победена, а виси някъде скрита, чакаща удобен момент да скочи и направи беля. Не знам, Странни работи.


Вие имате ли някакви интересни наблюдения, свързани със съня? Ако ви е забавно и имате желание, ще ми бъде интересно да ги видя.

Добре дошла в света на реалните преживявания, а не на теоретическите абстракции.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Аа, моите другари Хипнос и Танатос.
А бе, значи, чини ми се, че си била тоя анумус в предното си мъжко въплъщение и ... не ще да си била много примерна.

Корените на злото са сладки, а плодовете му горчиви.

А добре заварил. Щеше ми се да споделиш и ти нещо "реално"? Ако може...

Не ми се иска да се прави тълкувание, както казах - това е моят анимус, аз си го познавам, и е от сегашния ми живот. Просто отдавна не го бях виждала и сега го идентифицирах, като освен това се разпознах в него.

Ти имаш ли някакви подобни преживявания на сън? какви са женските образи, които ти се явяват, ако не е тайна? Освен красивите де, които е ясно за какво служат.

Твоите сънища и преживявания са напълно реални, но единствено за теб, а пък моите единствено за мен.

И все пак - факт - ние общуваме помежду си, създаваме общи за двама ни преживявания и дори понякога се разбираме.

Как изобщо е възможно това?

Досега това за мен остава пълна загадка...

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

В отговор на:

---

Ти имаш ли някакви подобни преживявания на сън?

---

Естествено, че имам. Да не мислиш, че съм марсианец?

В отговор на:

---

какви са женските образи, които ти се явяват, ако не е тайна?

---

Тайна е.

Корените на злото са сладки, а плодовете му горчиви.

Да, наистина общуването е голяма загадка. И аз съм поставяла тук въпроса как изобщо е възможно общуването. И наистина ли се общува между различни личности или между нещо друго. За да се върна към Юнг, ще спомена, че всички, според него, сме в несъзнаваното, то е общо. Така че, може би чрез това общо несъзнавано можем да контактуваме и да се разбираме.

А връщайки се отново към сънищата, ще спомена, че съм имала случаи да сънувам един и същи сън с мои познати, за което сме разбирали случайно и много сме се чудели. Разбира се, всеки в този един и същ сън е играл своята роля.

По едно време между мен и едно момиче, с което макар и само приятели (тя беше много по-млада от мен и беше годена), бяхме много близки многократно се получаваше ефекта на синхронност. В същият момент, в който аз и пишех или изпращах SMS, получавах известие, че съм получил SMS от нея.

Първият път решихме, че е случайно, вторият път малко ни озадачи, но след третия, четвъртия и петия път разбрахме, че нас ни свързва нещо много по-силно и дълбоко от каквито и да е лични чувства.

Подобна връзка възниква между майка и дете, между брат и сестра, между съпрузи и то далеч не винаги.

По-късно момичето сключи брак в чужбина по любов, на който и аз бях поканен, и сега си гледа детето. Почти всеки ден си обменяме по един SMS с общо съдържание, но за синхронност в момента не може да става и дума.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Я кажи нещо за синхронноста, мен сънищата не ме интересуват но синхронността, защо мислиш я е имало м/у теб и онова момиче, и по принцип?

Честно казано не знам. Това и за мен е загадка.

Струва ми се, че освен кръвно родство, съществува и духовно родство. Днес ние се чувстваме с нея, с майка и, брат и, съпруга и като близки роднини, въпреки, че формално нищо не ни свързва.

Между това момиче и мен нямаше много общи точки на взаимни интереси.

Въпреки това ни беше приятно да сме заедно и ние почти всеки ден се виждахме за по няколко часа. В началото това я смущаваше - все пак и предстоеше да се ожени в скоро време за един прекрасен човек, който също я обичаше. Но именно благодарение на синхронноста между нас това смущение постепенно изчезна. Беше ясно, че връзката ни е всичко друго, но не и временна и случайна.

Направи ми впечатление, че в областта на религията имаме доста сходни нагласи - пълно безразличие, дори антипатия към колективните религии и към църквите, към гадатели, гадания, магьосници и чудотворци, но големи симпатии и уважение към Руми, Кришнамурти и някои други подобни личности. Тя дори не беше кръстена, нито пък имаше подобни желания. Но за сметка на това беше винаги лъчезарна, добронамерена, дискретна и готова да помогне на приятелите си с каквото може.

Смятам това за много важен индикатор. Нямам против религиозните хора, религиозните традиции и церемонии, но те определено са ми вътрешно много чужди. А с човек, който ти е вътрешно чужд, според мен подобна синхронност е невъзможна.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Мерси, аз имам друго бяснение за себе си...но е много дълго, при всички положения е близост на нематериално ниво, ма тва си е мое мнение, благодаря все пак

Както ти писах, аз лично нямам задоволително обяснение на този феномен.

Не че не мога веднага да ти развия поне 2-3 хипотези на тази тема. но не смятам това за сериозно.

Затова и се постарах да ти изложа преди всичко фактическата страна на нещата.

Що се касае до твоето обяснение, то може би е интересно, може би дори ми е минавало през ума (какви ли не обяснения са ми хрумвали), но аз гледам на нещата по друг начин и затова вече не търся подобни обяснения.

За да се случи дадено събитие е необходимо най-напред да са налице необходимите за осъществяването му предпоставки. След което и то самото (примерно описаната от мен синхронност) се превръща в необходима предпоставка за случването на поледващи събития.

Ако погледнеш на нещата от този ъгъл всички ние участваме в един огромен процес на съществуване, който древните китайци са нарекли Дао (Път). Тук няма нищо окончателно, нищо излишно или абсолютно погрешно. Поради това вече не се тревожа за нищо, подобно на дете, което е убедено, че ще порастне от само себе си, без да се напъва.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

не знам доколко може да се вярва на Юнг. ако приемем, че мъжките образи в съня са мъжката ми част, то тогава какво ли би означавал еротичният сън който сънувах наскоро - мастурбация?!

синхроничността винаги ми е била интересна. вчера отнови ми се случи синхронично преживяване с много близък човек, с който вярвам че имаме духовна връзка.

Значи че си не...бана, ма я кажи за синхронноста, бе никой ли нищо не знае???

И аз не вярвам изцяло на Юнг, нито го приемам за някаква аксиома. Цитирам го само като аспект /един от многото/ на разбиране на съществуването в определени плоскости.

В твоя случай, погледнато по юнгиански, може да се каже, че твоят анимус иска да влезе в контакт с тебе и използва похват, който смята, че ще те впечатли. Дали просто е искал да те впечатли или наред с впечатляването да ти каже нещо друго, това не може да се каже - все пак сънят е добре да се разглежда в цялост.

Питай бай Юнг за синхронността, той е може би най-изявеният човек, който е разработил темата. Всъщност - той я е "измислил".


Доколкото си спомням, според него, когато се случват синхронни събития - например мислиш за нещо и в същия момент виждаш това нещо пред себе си - то тогава твоят Висш Аз "бърка" в Несъзнаваното и оттам материализира нещото в нашия свят.

Същото нещо става и в сънищата - Висшият Аз се опитвал да влезе в контакт с обикновения ти аз - но го прави по начин, който е неразбираем. По тази причина е добре човек да обръща внимание на всичко, което му предлага живота, една трета от предлаганите неща стават на сън.

Ми аз тва го знам и без да съм го чел, значи ли това че съм умен?, аз не чета друго вече освен себе си и другите, значи ли че съм просветен?, и ако съм толкова горд както се изкарвам значи ли че съм способен да обичам, и колко ли струват всички знания ако не можем най простото нещо...да обичаме?, все въпроси, значи не съм много умен май, аз пък мисля че синхронноста е вид напомняне за това което сме, и че сме повече отколкото си мислим, ма тва са си мои мисли, то така е и в любимата ти тема секс, там синхронът е при наличието на любов, бе където и да се замислиш....все дотам се стига явно, много мисля, айде чао и ти пожелавам да се влюбиш ако не си още, обади се на оня батко с червената коса

Така е, доста често се получава следното: когато четем нещо, разбираме, че го знаем. С повечето хора се случва така. Просто авторът има дар слово и е успял да изкаже нещата, които и ние искаме да кажем, но по една или друга причина не сме ги казали, а сме ги задържали в себе си.

Колкото до обичането - може би всички обичат, поне аз така си мисля. И не само обичат, а и могат да обичат, по рождение. Не знам искат ли, или не искат, но това си е въпрос на свободна воля, в която аз не мога да се намесвам.

Оставам с впечатление, че ти мислиш, че хората не могат да обичат. Така ли е? Дано греша, иначе не мога да разбера внезапния ти преход от синхронност към обичане. А за влюбването съвсем се обърках!

Благодаря ти за пожеланието да се влюбя - и то много ме учуди./?/ Аз съм си влюбена де, а и мен това състояние ме държи ужааасно дълго. Във всеки случай - странно пожелание! Един от безбройните варианти на обяснение, които ми хрумват е, че мислиш, че не съм се влюбвала. Уааах - хахахах! Може би не ми личи.