Как да се извиня?

Здравейте.
Искам да споделя нещо много лично и бих искала да ви помоля за съвет.
Вече 12 години ми тежи тази история,неизречените думи,онова "Прости ми" което никога не казах.
Дори и сега,когато пиша това,в очите ми напират сълзи.
Та,ето я историята....
Живеех с И. на съпружески начала.Беше красив,нежен,мил,добър....буквално мечтата за всяка жена.Всеки ден благодарях на съдбата за това че съм с него.Обичах го безкрайно,беше за мен като Бог.Отчаяно се нуждаех от любовта и близостта му и той ми даваше всяка своя свободна секунда и цялата си обич.Мислех си че не го заслужавам и ужасно го ревнувах.
Един ден,след 3 месеца щастие, Той се прибра от работа и ми предложи брак.Нямаше по-щастлива от мен в този миг,естествено приех предложението му.На следващия ден си взе отпуска и замина при родителите си да им каже че ще се жени.Искаше да вземе и мен със себе си,но аз реших че е по-добре да отиде сам.
На втората сутрин след заминаването му,там където живеехме дойде да го търси една жена.Първо ми каза че е негова братовчедка и случайно е решила да мине да го види.Казах й че си е заминал за 1 седмица,за да каже на родителите си за предстоящия ни брак.Тогава тя започна да реве,да се тръшка,че я бил изнасилил,че била бременна от него,че сега какво щяла да прави с детето и т.н.И аз,глупачката,й повярвах.Естествено и казах да си върви и цял ден ревах.
В съседство до нас живееше най-добрия ни общ приятел Б.Прибра се той вечерта,завари ме че плача и ме попита какво ми е.Разказах му всичко,от игла до конец.Той започна да ми разправя как приятеля ми не ме искал в живота си,как му бил казал че иска да се оттърве от мен,че аз съм му била само за забавление и че въобще не искал да се жени за мен,а онази жена била бъдещата му съпруга.
Не исках да повярвам на тези думи,не можех да си представя че И. 3 месеца се е правил на артист.Тогава Б. предложи,да ми даде ключ от стаята си и да стоя там когато приятеля ми се върне/знаеше се че ще си дойде на следващата вечер/и че ще позная по реакцията му дали всичко е истина.
Млада бях,глупава,вързах се на това/не че може нещо да ме оправдае/.
Прибра се приятеля ми,видя ме в чуждата стая,каза ми само едно сухо "Здравей" и се прибра в стаята си.Плаках цялата нощ,разболях се,а Б. постоянно беше до леглото ми.На сутринта И.се изнесе от квартирата,а аз и Б.станахме гаджета.Трябва да вметна че изневерих на И.едва когато той се изнесе.
След 4 месеца,при една караница,в яда си и желанието си да ме нарани, Б. ми каза"Добре че И. се оттърва от теб.Ако знаеше в каква жена е влюбен,изобщо нямаше да страда толкова".Чак тогава ми светна червената лампичка.Натиснах го да ми каже какво има предвид и той ми каза всичко.
Когато И.си дошъл,минал направо през работата си.Там се видели с Б. и той му казал че сме спали заедно,че съм по-щастлива с него и помолил И. да не създава проблеми.Според разказа,И. в началото побеснял,почти се сбили с Б.,след това искал да ме пребие,но после обещал че няма да прави нищо,а просто ще се махне/което и направи/.
Естествено,след като научих истината с Б. се разделихме.
Започнах да търся И.,да разпитвам приятелите и познатите му за него,но той сякаш беше потънал в дън земята.Никой нищо не знаеше за него.
Не очаквах нищо,не си и помислях че може да ме приеме обратно.Исках само да измоля прошката му.
И така...вече 12 години тази вина ми тежи в сърцето като воденичен камък.Боли ме,че нараних може би единствения мъж когото истински съм обичала.След тази история нищо вече не е същото.Имала съм не една връзка,но всичко е било някак половинчато.Никога повече не успях да отпусна сърцето си истински,сякаш ме е страх да се влюбя,сякаш обичам с 1/2 сърце.
Моля ви,дайте ми някакъв съвет,бих била много благодарна.

--------------------
Живей СЕГА,защото ВЧЕРА вече е минало,а УТРЕ може и да не дойде.

Според мене не трябва да го търсиш.Това с което най-много можеш да изкупиш прегрешенията си към него е да не му навееш още неприятен спомеен.Той пък и трябвало да изслуша и двете срани.Де да знам-любовта все пак е война без правила.Моето сегашно гадже примерно ме спечели чрез разни подобни манипулации.Ама просто другия човек пък не му пукаше за мен.
И вярвам че знае че щом и е струвало толкова врътки да ме спечели няма да ме загуби току-така.Иначе кво да ти кажа-спомени-изплуват понякога.Заеби ги.

Мъката ти се усеща през компа...Съчувствам ти като жена на жена.
Но, според мен просто трябва да изчакаш .Бог ще ти даде шанс, бъди сигурна.Просто в един момент, точно когато най не очакваш , шанса ще е пред теб.Така става в живота.Тогава поправи грешката си.Поискай му прошка.И не искай повече нищо от него.

А дотогава, за да си в мир със себе си - прави добро.На всеки и за всичко.Прощавай и непростимите неща.
Бъди извисена....на високо като свободна птица.

жар-птица е права,дори ако можеш не мисли за това,нещата ще се наредят сами...в твоя случай,ако сама ги предизвикаш ще сбъркаш...така си мисля де...

Приеми, че няма нищо случайно и ,че ще се случи още нещо, което няма да е случайно.


Не вчера. Не утре. Днес!

да,наистина е откачено,и гадно,просто си повярвала на хората,просто си доверчива,много те разбирам,и ми е много познато,наистина не прави нищо,грешката не може да се поправи,просто ако го срешнеш някой ден,му се извини,и ще видиш,че ще ти олекне.
Но не трябва да живееш и с тази мисъл,трябва да продължиш напред,без вина,защото иначе никога няма да бъдеш щастлива

живей,имаме един живот,просто прости на себе си и продължи.

Ако верно искаш да го издирш има предавания като Имаш поща,пробвай! Може да се окаже,че човека ти е обвързан. това само ще върне лошите спомени! Хората,които са ви причинили това е трябвало да бъдат ръзрушени както психически ,така и физически!

Герап У! Герап У!
Байне папире юде!

Аз не вярвам това което е написала да е истина....просто поредното свободно съчинение...Не вярвам и да има човек след 12-ет г. да изживява нещата по този начин....Иначе,ако го приема за истина-ми напълно си заслужава съдбата,като не се води диалог а се доверяват на странични хора....ама кво говоря тва е пълна простотия и не вярвам и на една думичка на тая

Абе най-големите абсурди ги няма и на филм...

Герап У! Герап У!
Байне папире юде!

За съжаление всяка една думичка от написаното от мен е истина.Иначе нямаше да си направя труда да го пиша,пък и да искам съвет отгоре на това.
Но вината която изпитвам ми тежи,гадно ми е,боли ме че постъпих така предателски спрямо човек когото обичах и ме обичаше.Сякаш хвърлих любовта ни на земята и я стъпках.
Единственото което искам е да измоля прошката му по някакъв начин,за да мога да продължа напред.

--------------------
Живей СЕГА,защото ВЧЕРА вече е минало,а УТРЕ може и да не дойде.

Еми отивай при Гала докато е време и помисли дали нема да ти стане още по-зле ако разбереш,че е обвързан.

Герап У! Герап У!
Байне папире юде!

Първо си помислих, че съм линкнал към някой латино-форум, ама нейсе - не било така
Виж... Ако е истина - гадно е - сглупила си и т.н. Сама си се наказваш достатъчно като те чета, но мисля, че е време да продължиш!
Не мисля, че е добра идея да търсиш И., защото той трябва да те е преживял или поне болката да е отминала и може да е заживал един щастлив живот и ти да го съсипеш отново... Вместо това го запази като един спомен и продължи живота си и виж до къде ще те отведе!

заради това човек трябва да се пази от балъците


"от балъци се пазя..." както пее 100 кила в "там тарарам"

Да,предполагам че вече е женен,може би има и деца/все пак 12 години не са малко/,затова не искам да го търся чрез Имаш поща.Ако жена му разтълкува нещата по някакъв погрешен начин,това само ще му създаде проблеми.И вместо да се опита да ми прости,може съвсем да ме намрази.
А иначе,за хората които ни разделиха...Всичко на тоя свят се връща,макар че никому не пожелавам зло.

--------------------
Живей СЕГА,защото ВЧЕРА вече е минало,а УТРЕ може и да не дойде.

Искаш прошка от него и ти тежи,колкото на мен от делата ми с които съм наранявал хората на които съм държалЗа къв ми еПросто си в некав труден период и си спомнила за тоз бастун....Не бой ся ,щи мине....и щеш не щеш шси вървиш напред...

Ти па! Потърси го чрез имаш поща и ако съм на негово място ще те окача на кука за свине на площада на село!

ситуацията е такава,че не мога да ти дам съвет...

Герап У! Герап У!
Байне папире юде!

Колкото ти си го предала, толкова и той теб. Колкото ти си повярвала на лъжливи думи и "доброжелатели", толкова и той. Колкото ти не си говорила с него и не си потърсила обяснение, толкова и той. Дали обаче и той не е разбрал истината?.... И какво щеше да бъде ако и ти не я беше разбрала?... Олеква ли ти като поемаш цялата вина за случилото се?
Казах ти, че няма нищо случайно. Трябвало е да се научиш, че или трябва да имаш пълно доверие към човека, когото мислиш, че обичаш или да можеш да разговаряш с този човек и да изглаждате заедно проблемите, с които неизменно ще се сблъсквате. Лесни пътечки няма.


Не вчера. Не утре. Днес!

Благодаря на всички които ми отговориха.
Желая ви много,много любов и щастие

--------------------
Живей СЕГА,защото ВЧЕРА вече е минало,а УТРЕ може и да не дойде.

Хм, казват да не съдим, ама да те питам бе патко загубена (без лошо чувство) ти аджебъ, като това ти е бил мъжът на живота и си щяла да се жениш, що поне не му поиска обяснение, защо не го пита "Виж, какво днес една.... вярно ли е?" защо бе. Той също е толкова загубен, като теб, може ли пък от гордост ли от, какво ли, незнам да не те пита "абе моето момиче аз отидох на нашите да им кажа, че ще се женим пък ти с колегата тук, я кажи за какво става въпрос и защо така" Ми това е то не сте се заслужавали и двамата един друг, щото хората, като се обичат си имат пълно доверие и РАЗГОВАРЯТ и си ВЯРВАТ, вие сте си нямали доверие, е какво повече да говорим, е това е то човек да страда от себе си. Малко гадно звуча признавам, може и да не съм прав, съжалявам за вас двамата, тъжна е историята а онзи Б е за убиване на място. Хм, колкото и тъжна да е то и по латино сериалите няма такива истории. Съчувствам ти ясно е, че те боли, но се надявам поне необходимият урок да си научила. Надявам се да срещнещ отново подходящ човек и да се влюбиш и да обичаш и да бъдеш обичана, желая ти го. А миналото, каквото такова, не можеш да го промениш, хм незнам дали да го търсиш, може би ако и той пази спомена в себе си и той носи болка и горчивина, ако разбере, как наистина е било може би тази горчилка таена толкова години ще си замине.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)