2+2

2+2 не е 4

както и 1+1 не е 2

това е очевидно , тъй като на този Свят няма две еднакви неща

затова 1+1=2+-Б

където Б е разликата между двата обекта, които събираме

алгебрата опростенчески приема Б за нула

тази неточност на алгебрата предизвиква множество парадокси, като известните парадокси на Зенон например, и най-фрапиращия от тях - "Ахил и костенурката", обсъжад и в този форум

висшата математика страда от тази неточност на алгебрата

във висшата математика всички постулати се сблъскав с така наречените "пренебрежимо малки числа", които повечето учени , включително и Айнщайн изхвърлят от формулите си с лесна ръка

това обаче е крайно неправилно, тъй като пренебрежимо малки неща на този Свят няма - нещата или съществуват или не съществуват, и никак нямаме право да изхвърляме каквото и да е съществуващо нещо

ЧИСТИНАТА

Мерси, че ми се връзваш на акъла.

На клубарите тук - ние само ще си поспорим, че ни натириха от история, не ни обръщайте внимание


Тъй....К'во беше...
1 = 1, затова и 2+2=4. В математиката, било то висша или нисша, понеже защото става въпрос за дефиниране на равенството и след това събиране на числата такива, каквито са били дефинирани предварително. Може в някакво четвърто пространствено измерение 1 да е различно от 1, но в математиката не само 4е 1 = 1, но и 1 = 0,(9)

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

Костенурката тръгва първа от една точка т. 1. Тя е вече далеч, когато тръгва и Ахил, от точка 0, а когато Ахил достига точката, на която се е намирала К. (т.1), тя вече не е там, а е напреднала и така до безкрайност.
Значи, имаме една права линия, с т.0, т.1 и т.2. К. тръгва от т. 1 преди А. Ахил тръгва от т.0 малко след нея и се придвижва към т.1. Но когато я достига, К. се намира на позиция 1+1/2 (това да го наречем етап 1). Ахил отново тръгва да догонва костенурката, но когато стига до позиция 1+1/2, то К. е вече на позиция 1+1/2+1/4 (етап 2)
Или казано с малко цифри, при етап 1 напредването на К. ще е 1/2 или 0,5 а позицията и ще е 3/2, т.е., 1,5
При етап 2 напред. на К. ще е 1/4, т.е. 0,25 а позиц. й ще е 7/4 или 1, 75
при Е. 3 напр. е 1/8 =0,125 а поз. й ще е 15/8 =1, 875
При всеки етап има прогресия, все по-малка, но я има. Ахил е все след нея, все по-близо, но след нея. Ако следваме този парадокс, първо К. никога няма да стигне целта си и второ А. никога няма да стигне К.
Само че този парадокс на Зенон от Елея е бил все пак разрешен, първо от Даламберт, после от Болзано.
Всъщност идеята е проста и се състои в това да се приеме, че каквото и да е разстоянието между А. и К., съществува етап в който А. и К. са достатъчно близки, за да са в една разлика, като например един етап 10 на 100 степен. И тогава парадоксът изчезва, понеже се включва понятието за лимит, крайност.
Един етап представлява серия от стъпки, която е крайна, лимитирана, определена дистанция, а не безкрайност. И така, една безкрайност става крайност. Ти дефинираш безкрайността. Слагаш й край.
Така че сборът на уравнението не е 1+б, а е 1.

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

не в четвърто измерение, а в този Свят няма две еднакви неща

така че 1=1 дотолкова, доколкото 1 е равно на себе си

но ако приложим алгебричните закони, започваме да грешим

защото не е вярно, че 1-1=0

истината е, че 1-1=+-Б

ЧИСТИНАТА

именно това е грешката на висшата математика, защото се доверява на алгебрата

вижда се, че ако зависеше от алгебрата , Ахил никога няма да стигне костенурката

необходими са обяснения от висшата математика, за да се "разплете" случая

безкрайности, лимеси и т.н.

работата е там обаче, че висшата математика ползва за основа алгебрата

а това е смешно

ЧИСТИНАТА

Всъщност, в задачата не се говори "и така до безкрайност". Именно там е и уловката - разстоянието между Ахил и костенурката намалява, но намалява и времето, за което Ахил изминава половината от оставащото. В крайна сметка се получава, че той няма да настигне костенурката, но само до определен момент.
ПП: предполагам това вече е обсъждано на форума, ама ме мързи да търся темата...

Ние дефинираме предварително, че са!
В математиката има набор от аксиоми и правила, от които се извежда конкретни постулати! И 2 се дефинира като 1+1, 3 като 1+1+1, 4 като 1+1+1+1 и т.н. И освен това включва една аксиома за асоциативност която казва, че x+(y+z) = (x+y) + z.

П.С. Чакай докато се караме да ти разкажа за оня грък (ммм, знам че ги обичаш, представи си, че е българин де) дето открил ирационалността на корен квадратен от 2, доказвайки, че диагонала на квадрата не може да се раздели на цели парчета, които да се нанасят точен брой пъти на страната му и бил убит за това Щото ирационалните числа противоречат на метафизичната визия на древните и парадокса на дикотомията. Все пак Питагор е вярвал, че всяка физична величина трябва да бъде представена с естествено число N или рационално число R. Според гърците рационалните числа са тези, които съдържат рацио, което води до истински конфликт в математическите среди на епохата. Просто коренът на 2 не е рационално число...

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

Стига си словоблудствал
Ако нямаше алгебра нямаше да има висша математика, сега как може да се сърдиш на нещо, че дори да не е перфектно, поддържа друго

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

Наистина :) Но в случая това няма да убеди него, а аз съм съгласна

Така или иначе между нас е само чесане на езици, никой няма да мръдне от позициите си

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

ето така изглеждаш в очите на нас, закостенелите мракобеси




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

формата на древните български оръжия обект на Евклидовата геометрия ли е, или на някоя от неевклидовите? ако е имало оръжия и от двата типа /т.е. описващи се чрез Евклидова и по неевклидова геометрия/, то възможно ли е те да са били използвани едновремнно в битка?

нищо философско нема

аз толкова просто го казвам

нищо не филосовствам


представете си го само - две напълно еднакви неща

ами няма такива

значи алгебрата е една голема аксиома - налага ни да приемем всичко на доверие

ЧИСТИНАТА

каменните брадвички от праисторията - 5000 години преди Христа например, имат такава точна геометрична форма, че Евклид сигурно би получил ортикария , ако би ги видял

ЧИСТИНАТА

как се води дискусия с "гении".




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Кажи кой е гения, да не сбъркам :) Че сме гости, да не се изложим пред домакините

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

ЗИхарче, по дефиниция тя акциомата е нещо, което се приема на доверие :)

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

Според моите разбирания, пространството се променя в една определена посока. Това означава, че всичко което е в нея също се променя в тази посока. Самият факт на извършване на математическото изчисление, предполага получаване на рзултат в следващ момент във времето, т.е. числат, които събираме няма да имат същото съдържание, когато трябва да дадем резултата.

По тази логика, има ли нещо сигурно във Вселената тогава?

Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.

Може би самото движение, което осъществява съществуването.

как кой - наш зиези. написал е нова история човека, ама му се е усладило явно, гледам и на математиката метнал око. нас тука често ни гостуват "гении", или както аз ги наричам гаражни гении (щото в гаража творят). може би сме на първо място сред всички клубове. това мен не ме тревожи, дори ме радва. радва ме защото в клубовете влизам за забавление, а гаражните гении са забавни, стига човек да подходи правилно.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM