Исус е символ и знаме...
11 отговора
0 прегледа
Исус е символ и знаме...
"Бог е мъртав"! - оповестиха първи нашите хуманисти-богослови - ние не сме обедняли от тази загуба.имаме всичо от което се нуждаеме в Исус Христос."
така,Исус е символ и знаме.за Него може да се даде каквото съдържание си искате.дали можем да докажем нашите библейски убеждения или пък ни опровергават - няма значение.важното е единствено "срещата ти с Исус.
когато се говори за Исус Христос и Писанията се има в предвид "духовност" нямаща никаква опитност /покритие/ в ежедневието ни.
вината е на самите християни в представянето на погрешни представи за Исус Христос от Писанията.вече,като чуя думата "Исус" - слушам внимателно,защото се страхувам от "евангелиските представи" за Него.
чувам как употребяват "думата" без съдържание и нашето поколение е поканено да Го последва.Исус не е толкова нравствен.може да спите с жена или мъж,ако те се нуждаят от вас "самарянина".вие сте човечен,жертвоготовен и това ви прави да приличате на Христос.
и въпреки,че това е в разрез с поученията на Исус и Неговото богословие - няма значение,зщото "Исус те обича!"
стигаме до момента когато думата Исус ства враг на "личността Исус,Неговото учение,Неговата нравственост,Неговата Божественост,възкресение,възнесени и пришествие...
Исус не е вече Исус на християните,а на света...
християните са врагове на Исус,а света обича Исус.
кой е виновен за тази "погрешна представа" за Исус Христос?...
света "борави" с Исус.нови книги,филми,нови открития...
къде сме ние християните?"летиме" в облаците,защот не е останала земя под нозете ни...
Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.
така,Исус е символ и знаме.за Него може да се даде каквото съдържание си искате.дали можем да докажем нашите библейски убеждения или пък ни опровергават - няма значение.важното е единствено "срещата ти с Исус.
когато се говори за Исус Христос и Писанията се има в предвид "духовност" нямаща никаква опитност /покритие/ в ежедневието ни.
вината е на самите християни в представянето на погрешни представи за Исус Христос от Писанията.вече,като чуя думата "Исус" - слушам внимателно,защото се страхувам от "евангелиските представи" за Него.
чувам как употребяват "думата" без съдържание и нашето поколение е поканено да Го последва.Исус не е толкова нравствен.може да спите с жена или мъж,ако те се нуждаят от вас "самарянина".вие сте човечен,жертвоготовен и това ви прави да приличате на Христос.
и въпреки,че това е в разрез с поученията на Исус и Неговото богословие - няма значение,зщото "Исус те обича!"
стигаме до момента когато думата Исус ства враг на "личността Исус,Неговото учение,Неговата нравственост,Неговата Божественост,възкресение,възнесени и пришествие...
Исус не е вече Исус на християните,а на света...
християните са врагове на Исус,а света обича Исус.
кой е виновен за тази "погрешна представа" за Исус Христос?...
света "борави" с Исус.нови книги,филми,нови открития...
къде сме ние християните?"летиме" в облаците,защот не е останала земя под нозете ни...
Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.
Re: Исус е символ и знаме...
Още Константин си направил знаме от лабарума:
Aut Caesar, aut nihil
Aut Caesar, aut nihil
Re: Исус е символ и знаме...
Още Константин си направил знаме от лабарума:
"знамене" издигнаха много църкви в България след падането на социализма.
сега след 17 години всеки християнин издига своятя хоругва с лицето на Хростос...
Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.
"знамене" издигнаха много църкви в България след падането на социализма.
сега след 17 години всеки християнин издига своятя хоругва с лицето на Хростос...
Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.
Re: Исус е символ и знаме...
значителното разпространение на митраизма по нашите земи
са и преживелици от този култ, които откриваме днес в някои празници от народния календар, които през вековете господство на християнството са получили и християнски елементи в своята празничност.
Денят на зимното слънцестоене - 25 декември, в продължение на 25 века е основен празник на бога на "съвършената чистота". От този ден светлата част на деня започва да нараства и според представата на древните Митра като бог на светлината, отъждествяван със Слънцето, има основен принос за това. Поклонниците на култа към Христос започнали да използват този митраистки празник след IV в. н. е.
Празниците от българския народен календар в началото на януари - Йордановден (06.01.), Ивановден (07.01.) и Бабинден (08.01.) - са обединени от общите и при трите празника обреди с вода. На Йордановден основен празничен ритуал е поръсването с вода на къщите, хората и добитъка, както и изваждането на кръст от река, от морето, дори от корито на чешма. На Ивановден обредното къпане продължава. Къпят се главно младоженците, ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. На Бабинден основен празничен елемент е окъпването на "бабата", родилките и пеленачетата. И при трите празника се използва здравеносната сила на водата, нейната пречистваща мощ. Всъщност
характерен белег на митраизма е използването на вода,
окъпването, стремежът към съвършена чистота в телесен, но и в морален аспект.
През първия месец на годината един старинен празник е известен в района на Стара планина, а и въобще в днешна Северна България - Южници-верижници (16.01.). Празникът е посветен на здравето на добитъка и сигурността на стадата. Тук от особено значение е датата 16, чествана всеки месец като празник на Митра до края на V в. Несъмнено отбелязването на празника Южници-верижници е далечен отглас от обредната практика на култа към Митра, който има за своя основна функция опазването на добитъка и стадата.
Петльовден е изключително интересен народен празник, който се отбелязва на 20 януари. Коли се петел на вратника за здраве на момчетата в къщата. Този празник очевидно също е преживелица от култа към Митра, който е изобразяван често с петел - животното, което предвещава новия ден, възраждането на светлината. От около век Петльовден се отбелязва предимно на 2 февруари (стар стил) по странен начин и само от ограничен кръг граждани. Честитенето на празника е сериозна обида. Новото съдържание няма митраистки корени, тъй като от достъпните ни извори не може да се направи извод за сексуалните предпочитания на бог Митра. Всъщност митраистите възхваляват абсолютното целомъдрие.
Днес
Знаем със сигурност, че третият и особено четвъртият век от нашата ера е време на яростно противоборство между митраизма и християнството. Римската империя претърпяла значителни териториални загуби именно в районите, където митраизмът бил широко разпространен. Това несъмнено разколебало вярата в непобедимостта на бог Митра. Неговата защита вече не изглеждала така сигурна. Особени са заслугите на император Константин I, наречен от християните за благодарност Великия. Подкрепил решително християнството, макар че самият той приел тази религия чак на смъртния си одър. Впрочем в цялото си историческо развитие християнството си остава една религия, налагана и подкрепяна решително от управляващите. Тук е възможно да припомним само князете Борис-Михаил и Владимир, които налагат със сила християнството съответно в България (865 г.) и в Киевска Рус (988 г.).
В историческото си развитие християнството присъединява към обредната си практика голяма част от "биографията" на Митра, от неговите празници, заимства дори архитектурата на митреумите и жертвената храна на митраистите (хляб и вино). В образа на християнските светци са използвани черти, характерни за езическите божествата. Св. Марина носи функциите и жертвеното животно на Бендида (покровителка на дома и семейството, повелителка на змиите), образът на Богородица съчетава Артемида и Кибела, бог Зевс се превръща в св. Дий. Митраизмът като религия изчезва окончателно към края на V в. Остават само следи от култа към "непобедимия бог"
са и преживелици от този култ, които откриваме днес в някои празници от народния календар, които през вековете господство на християнството са получили и християнски елементи в своята празничност.
Денят на зимното слънцестоене - 25 декември, в продължение на 25 века е основен празник на бога на "съвършената чистота". От този ден светлата част на деня започва да нараства и според представата на древните Митра като бог на светлината, отъждествяван със Слънцето, има основен принос за това. Поклонниците на култа към Христос започнали да използват този митраистки празник след IV в. н. е.
Празниците от българския народен календар в началото на януари - Йордановден (06.01.), Ивановден (07.01.) и Бабинден (08.01.) - са обединени от общите и при трите празника обреди с вода. На Йордановден основен празничен ритуал е поръсването с вода на къщите, хората и добитъка, както и изваждането на кръст от река, от морето, дори от корито на чешма. На Ивановден обредното къпане продължава. Къпят се главно младоженците, ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. На Бабинден основен празничен елемент е окъпването на "бабата", родилките и пеленачетата. И при трите празника се използва здравеносната сила на водата, нейната пречистваща мощ. Всъщност
характерен белег на митраизма е използването на вода,
окъпването, стремежът към съвършена чистота в телесен, но и в морален аспект.
През първия месец на годината един старинен празник е известен в района на Стара планина, а и въобще в днешна Северна България - Южници-верижници (16.01.). Празникът е посветен на здравето на добитъка и сигурността на стадата. Тук от особено значение е датата 16, чествана всеки месец като празник на Митра до края на V в. Несъмнено отбелязването на празника Южници-верижници е далечен отглас от обредната практика на култа към Митра, който има за своя основна функция опазването на добитъка и стадата.
Петльовден е изключително интересен народен празник, който се отбелязва на 20 януари. Коли се петел на вратника за здраве на момчетата в къщата. Този празник очевидно също е преживелица от култа към Митра, който е изобразяван често с петел - животното, което предвещава новия ден, възраждането на светлината. От около век Петльовден се отбелязва предимно на 2 февруари (стар стил) по странен начин и само от ограничен кръг граждани. Честитенето на празника е сериозна обида. Новото съдържание няма митраистки корени, тъй като от достъпните ни извори не може да се направи извод за сексуалните предпочитания на бог Митра. Всъщност митраистите възхваляват абсолютното целомъдрие.
Днес
Знаем със сигурност, че третият и особено четвъртият век от нашата ера е време на яростно противоборство между митраизма и християнството. Римската империя претърпяла значителни териториални загуби именно в районите, където митраизмът бил широко разпространен. Това несъмнено разколебало вярата в непобедимостта на бог Митра. Неговата защита вече не изглеждала така сигурна. Особени са заслугите на император Константин I, наречен от християните за благодарност Великия. Подкрепил решително християнството, макар че самият той приел тази религия чак на смъртния си одър. Впрочем в цялото си историческо развитие християнството си остава една религия, налагана и подкрепяна решително от управляващите. Тук е възможно да припомним само князете Борис-Михаил и Владимир, които налагат със сила християнството съответно в България (865 г.) и в Киевска Рус (988 г.).
В историческото си развитие християнството присъединява към обредната си практика голяма част от "биографията" на Митра, от неговите празници, заимства дори архитектурата на митреумите и жертвената храна на митраистите (хляб и вино). В образа на християнските светци са използвани черти, характерни за езическите божествата. Св. Марина носи функциите и жертвеното животно на Бендида (покровителка на дома и семейството, повелителка на змиите), образът на Богородица съчетава Артемида и Кибела, бог Зевс се превръща в св. Дий. Митраизмът като религия изчезва окончателно към края на V в. Остават само следи от култа към "непобедимия бог"
Re: Исус е символ и знаме...
Тъй тъй, постепенно Християнството заело от митраизма някои от символите и празниците и го погълнало.
Aut Caesar, aut nihil
Aut Caesar, aut nihil
Re: Исус е символ и знаме...
Любчо, изправи писането си и пиши кратко, точно и ясно!
Re: Исус е символ и знаме...
Всъщност това би могло да означава, че истината винаги си пробива път. Ако човек реши да потърси същността за историческия образ на Исус, може да установи, че една и съща идея се изявява по различни начини във всички религии и митологии. Може би митраизма е по близък до християнството отколкото самите християни.
А сега - открих Америка.
А сега - открих Америка.
Re: Исус е символ и знаме...
В такива случай, съвсем добронамерено казвам:
-Добър ден! Добре дошли "в клуба" на тези, които знаят/осъзнават, че има отстъпление... Голямо отстъпление от вярата завещана на апостолите...
ignorantia non est argumentum
-Добър ден! Добре дошли "в клуба" на тези, които знаят/осъзнават, че има отстъпление... Голямо отстъпление от вярата завещана на апостолите...
ignorantia non est argumentum
Re: Исус е символ и знаме...
В такива случай, съвсем добронамерено казвам:
-Добър ден! Добре дошли "в клуба" на тези, които знаят/осъзнават, че има отстъпление... Голямо отстъпление от вярата завещана на апостолите...
тука в клубa няма много "корегиращи" погрешните представи.за това са нужни отговори.но,не от рода: "знаят/осъзнават";или има "завещано отсъпления;или "ти бъркаш!";или една предубеденост и гордост,като държанието на cаvе...
има основополагащи теологични убеждение,който се базирани на Библията и "колони" за вярта на един християнин.ако се отминат няма "бъдеще за израстване във вярата.това е нещо,като да връщаме коня към препяствието което не е могъл да прескочи.и докато не го направи не може да продължи до другото "препяствие".да се заобиколи е "нечесна игра".или "коня" не може да сакча или "коника" е без глава.
ти как си с "препяствията"?
Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.
-Добър ден! Добре дошли "в клуба" на тези, които знаят/осъзнават, че има отстъпление... Голямо отстъпление от вярата завещана на апостолите...
тука в клубa няма много "корегиращи" погрешните представи.за това са нужни отговори.но,не от рода: "знаят/осъзнават";или има "завещано отсъпления;или "ти бъркаш!";или една предубеденост и гордост,като държанието на cаvе...
има основополагащи теологични убеждение,който се базирани на Библията и "колони" за вярта на един християнин.ако се отминат няма "бъдеще за израстване във вярата.това е нещо,като да връщаме коня към препяствието което не е могъл да прескочи.и докато не го направи не може да продължи до другото "препяствие".да се заобиколи е "нечесна игра".или "коня" не може да сакча или "коника" е без глава.
ти как си с "препяствията"?
Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.
Re: Исус е символ и знаме...
Не виждам проблем - само напразно бръщолевене.
Много ясно, че Исус НЕ Е в представите на съременния човек.
В модерния свят Той може да е единствено в Словото Си.
А то Слава Богу е записано и достъпно за който има нужда от него.
Търсите кусурите на хората.
Хората са изградени предимно от кусури.
Ако търсите Исус - той продължава да говори от планината в Матея 5 глава.
Това че хората на интернет и риалити шоута-та не могат да разберат простичките му послания за Любов и Добруване си е лично техен проблем.
То и затова живота ни е лудница...
Много ясно, че Исус НЕ Е в представите на съременния човек.
В модерния свят Той може да е единствено в Словото Си.
А то Слава Богу е записано и достъпно за който има нужда от него.
Търсите кусурите на хората.
Хората са изградени предимно от кусури.
Ако търсите Исус - той продължава да говори от планината в Матея 5 глава.
Това че хората на интернет и риалити шоута-та не могат да разберат простичките му послания за Любов и Добруване си е лично техен проблем.
То и затова живота ни е лудница...
да не се губи контекста на...
няколко библейски принципи и функций...както винаги така и тука - формата си остава наша отговорност...
2 Коринтяни 10:1-18
1. Апостолът в защита на своето служение
И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност - аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, -
2. моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме по плът.
3. Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
4. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.
5. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.
6. И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
7. Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.
8. Защото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил.
9. Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.
10. Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето - нищожно.
11. Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.
12. Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
13. А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
14. Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
15. И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,
16. така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.
17. А който се хвали, с Господа да се хвали.
18. Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.
Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.
В отговор на:Търсите кусурите на хората.
Хората са изградени предимно от кусури.
2 Коринтяни 10:1-18
1. Апостолът в защита на своето служение
И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност - аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, -
2. моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме по плът.
3. Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
4. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.
5. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.
6. И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
7. Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.
8. Защото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил.
9. Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.
10. Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето - нищожно.
11. Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.
12. Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
13. А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
14. Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
15. И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,
16. така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.
17. А който се хвали, с Господа да се хвали.
18. Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.
Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.
Исус е символ и змане и смисъл на живота
Въпрос: Какъв е смисълът на живота?
Отговор: Кой е Исус Христос? За разлика от въпроса дали Бог съществува, много малко хора са поставяли под съмнение съществуването на Исус Христос. Обикновено се приема, че Исус е бил напълно човек, който е живял в земята на днешен Израел преди около 2000 години. Дебатът започва, когато се постави на обсъждане цялата личност на Исус Христос. Почти всяка основна религия поучава, че Исус е бил пророк, добър учител, или благочестив човек. Проблемът е, че Библията със сигурност ни казва, че Исус е неимоверно повече от пророк, добър учител или благочестив човек.
Ето какво пише К. С. Луис в своята книга „Обикновено християнство” (изд. Нов Човек, 1992г.) “Опитвам се да предпазя хората да не казват тази глупост, която често съм чувал да казват за Него [Исус Христос]: ‘Готов съм да приема Исус като велик морален учител, но не съм готов да приема твърдението му, че е Бог.’ Това е нещо, което не бива да казваме. Човек, който е само човек и е казал нещата, които Исус е казал, не би бил велик морален учител. Той би бил или луд, т.е. на нивото на човек, който казва, че е яйце, сварено на очи, или би бил самият дявол, излязъл от ада. Ти трябва да избереш. Исус Христос или е бил и все още е Божият Син, или е бил луд, или дори нещо по-лошо… Можеш или да го затвориш в лудницата, защото е малоумен; или да го заплюеш и убиеш подобно на зъл дух, или да паднеш в нозете му и да го наречеш Господ и Бог. Но нека престанем с тези снизходителни глупости, че е бил велик учител на хората. Исус не ни е оставил това като възможност за избор и не е имал намерение да го прави.
И така, какво казва Исус за Самия Себе Си - Кой е Той според собствените Му думи? Какво казва Библията за Него? Първо, нека разгледаме думите на Исус в Йоан 10:30: “Аз и Отец едно сме.” На пръв поглед това не изглежда като твърдение, в което Исус казва, че е Бог. Нека обаче видим как отвръщат юдеите на това Негово изявление: “Не за добро дело те замеряме с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки Човек, правиш Себе Си Бог” (Йоан 10:33). Юдеите приемат изявлението на Исус Христос като твърдение, че е Бог. И в следващите стихове Исус така и не поправя юдеите, не им казва: “Не съм твърдял, че съм Бог.” Това потвърждава, че Исус наистина е имал предвид, че е Бог с думите: “Аз и Отец едно сме” (Йоан 10:30). Йоан 8:58 е друг пример. Исус заявява: “Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм!” И отново, в отговор на думите Му, юдеите вземат камъни и искат да го убият (Йоан 8:59). Исус, който заявява за Себе Си: “Аз съм”, всъщност директно прилага към Себе Си старозаветното име за Бога (Изход 3:14). Защо юдеите биха искали отново да убият Исус с камъни, ако Той не е казал нещо, което те са смятали за богохулно, а именно – твърдението, че е Бог.
Йоан 1:1 казва, че “Словото беше Бог”. Йоан 1:14 заявява, че “Словото стана плът”. Това много ясно посочва, че Исус е Бог в плът. Ученикът Тома казва на Исус: “Господ мой и Бог мой” (Йоан 20:28). Исус не го поправя. Апостол Павел го описва като: “…нашия велик Бог и Спасител, Исус Христос” (Тит 2:13). Апостол Петър казва същото: “…нашият Бог и Спасител Исус Христос” (II Петрово 1:1). Бог Отец също свидетелства за личността на Исус: “А за Сина казва: ‘Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота” (Евреи 1:8). Старозаветните пророчества за Христос също заявяват Неговата божественост: “Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6).
И така, както К. С. Луис заявява, да се вярва, че Исус е добър учител, не е една от възможностите за избор, които ни се дават. Исус ясно и безспорно заявява, че е Бог. Ако не е Бог, тогава е лъжец и, следователно, не е пророк, добър учител или благочестив човек. В опитите си да обяснят думите на Исус, съвременните “учени” твърдят, че “истинският исторически Исус” не е казал много от думите, които Библията му приписва. Кои сме ние, че да спорим с Божието слово относно това какво е казал Исус, че е, или, че не е. Как може един учен, който живее две хиляди години по-късно след Исус, да има по-правилно разбиране за това какво е казал или не е казал Исус, от онези, които са живели с Него, служели са с Него и са били поучавани от самия Исус (Йоан 14:26)?
Защо е толкова важен въпросът относно истинската самоличност на Исус? Защо е толкова важно дали Исус е Бог или не? Най-важната причина да се знае дали Исус е бил Бог или не, е, че ако не е бил Бог, тогава смъртта му не би била достатъчна да плати наказанието за греховете на целия свят (I Йоан 2:2). Единствено Бог може да плати за това безкрайно голямо наказание (Римляни 5:8; II Коринтяни 5:21). Исус трябва да е бил Бог, за да може да плати нашия дълг. Исус трябва да е бил и човек, за да умре. Спасението е възможно единствено чрез вяра в Исус Христос! Именно поради божествеността Си Исус е единственият път за спасение. Именно защото е Бог, Той казва: “Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен” (Йоан 14:6).
дядо Матейко да се чете,като любчо фотографа...
[линк]
Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.
Отговор: Кой е Исус Христос? За разлика от въпроса дали Бог съществува, много малко хора са поставяли под съмнение съществуването на Исус Христос. Обикновено се приема, че Исус е бил напълно човек, който е живял в земята на днешен Израел преди около 2000 години. Дебатът започва, когато се постави на обсъждане цялата личност на Исус Христос. Почти всяка основна религия поучава, че Исус е бил пророк, добър учител, или благочестив човек. Проблемът е, че Библията със сигурност ни казва, че Исус е неимоверно повече от пророк, добър учител или благочестив човек.
Ето какво пише К. С. Луис в своята книга „Обикновено християнство” (изд. Нов Човек, 1992г.) “Опитвам се да предпазя хората да не казват тази глупост, която често съм чувал да казват за Него [Исус Христос]: ‘Готов съм да приема Исус като велик морален учител, но не съм готов да приема твърдението му, че е Бог.’ Това е нещо, което не бива да казваме. Човек, който е само човек и е казал нещата, които Исус е казал, не би бил велик морален учител. Той би бил или луд, т.е. на нивото на човек, който казва, че е яйце, сварено на очи, или би бил самият дявол, излязъл от ада. Ти трябва да избереш. Исус Христос или е бил и все още е Божият Син, или е бил луд, или дори нещо по-лошо… Можеш или да го затвориш в лудницата, защото е малоумен; или да го заплюеш и убиеш подобно на зъл дух, или да паднеш в нозете му и да го наречеш Господ и Бог. Но нека престанем с тези снизходителни глупости, че е бил велик учител на хората. Исус не ни е оставил това като възможност за избор и не е имал намерение да го прави.
И така, какво казва Исус за Самия Себе Си - Кой е Той според собствените Му думи? Какво казва Библията за Него? Първо, нека разгледаме думите на Исус в Йоан 10:30: “Аз и Отец едно сме.” На пръв поглед това не изглежда като твърдение, в което Исус казва, че е Бог. Нека обаче видим как отвръщат юдеите на това Негово изявление: “Не за добро дело те замеряме с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки Човек, правиш Себе Си Бог” (Йоан 10:33). Юдеите приемат изявлението на Исус Христос като твърдение, че е Бог. И в следващите стихове Исус така и не поправя юдеите, не им казва: “Не съм твърдял, че съм Бог.” Това потвърждава, че Исус наистина е имал предвид, че е Бог с думите: “Аз и Отец едно сме” (Йоан 10:30). Йоан 8:58 е друг пример. Исус заявява: “Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм!” И отново, в отговор на думите Му, юдеите вземат камъни и искат да го убият (Йоан 8:59). Исус, който заявява за Себе Си: “Аз съм”, всъщност директно прилага към Себе Си старозаветното име за Бога (Изход 3:14). Защо юдеите биха искали отново да убият Исус с камъни, ако Той не е казал нещо, което те са смятали за богохулно, а именно – твърдението, че е Бог.
Йоан 1:1 казва, че “Словото беше Бог”. Йоан 1:14 заявява, че “Словото стана плът”. Това много ясно посочва, че Исус е Бог в плът. Ученикът Тома казва на Исус: “Господ мой и Бог мой” (Йоан 20:28). Исус не го поправя. Апостол Павел го описва като: “…нашия велик Бог и Спасител, Исус Христос” (Тит 2:13). Апостол Петър казва същото: “…нашият Бог и Спасител Исус Христос” (II Петрово 1:1). Бог Отец също свидетелства за личността на Исус: “А за Сина казва: ‘Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота” (Евреи 1:8). Старозаветните пророчества за Христос също заявяват Неговата божественост: “Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6).
И така, както К. С. Луис заявява, да се вярва, че Исус е добър учител, не е една от възможностите за избор, които ни се дават. Исус ясно и безспорно заявява, че е Бог. Ако не е Бог, тогава е лъжец и, следователно, не е пророк, добър учител или благочестив човек. В опитите си да обяснят думите на Исус, съвременните “учени” твърдят, че “истинският исторически Исус” не е казал много от думите, които Библията му приписва. Кои сме ние, че да спорим с Божието слово относно това какво е казал Исус, че е, или, че не е. Как може един учен, който живее две хиляди години по-късно след Исус, да има по-правилно разбиране за това какво е казал или не е казал Исус, от онези, които са живели с Него, служели са с Него и са били поучавани от самия Исус (Йоан 14:26)?
Защо е толкова важен въпросът относно истинската самоличност на Исус? Защо е толкова важно дали Исус е Бог или не? Най-важната причина да се знае дали Исус е бил Бог или не, е, че ако не е бил Бог, тогава смъртта му не би била достатъчна да плати наказанието за греховете на целия свят (I Йоан 2:2). Единствено Бог може да плати за това безкрайно голямо наказание (Римляни 5:8; II Коринтяни 5:21). Исус трябва да е бил Бог, за да може да плати нашия дълг. Исус трябва да е бил и човек, за да умре. Спасението е възможно единствено чрез вяра в Исус Христос! Именно поради божествеността Си Исус е единственият път за спасение. Именно защото е Бог, Той казва: “Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен” (Йоан 14:6).
дядо Матейко да се чете,като любчо фотографа...
[линк]
Тошо тука ще стартира, маратон през горещи въглени е велико състезание.
Редактирано от любчo /фoтorpaф/ на