Мацки

абе обичате ли си вагината?
ама честно...

Гнус ги е от нея...

Мисля, че така е справедливо!

Аз от дете страдам, че нямам пишка и половината си живот го прекарах в чакане да ми порасне, ти питаш дали я обичам...вагината...




Лигавя се. Не, не я обичам.

Леля ви

разбираме се

Бе как да обичам нещо, което не виждам :))
Нали знаеш, далеч от очите, далеч от сърцето
В преносния смисъл де, щото нали се сещаш, в прекия сърцето е само на един корем разстояние

Aко отрежеш с ножица едно безкрайно въже дали ще получиш две безкрайни въжета?

много ме е яд, че гледах "Монолози на вагината" с години закъснение
обаче вече си я обичам

Обаче аз не съм :)
Не си падам феминистка

Aко отрежеш с ножица едно безкрайно въже дали ще получиш две безкрайни въжета?

абе то не е съвсем феминизъм
аз нямам нищо против и аз да си я обичам, и гаджето ми да я обича
както мога да обичам и неговия пенис

Интересно ми стана, какво значение има в крайна сметка обичаш ли я, не я ли обичаш? Нали и така и инак пак ще пуснеш да ти я...използват
Нещо по различна ли става, нещо в повече ли придобива, от рода на рядка подправка, която не е задължителна за манджата, ама е точно това, което я прави незабравима?

Aко отрежеш с ножица едно безкрайно въже дали ще получиш две безкрайни въжета?

сещам се за вица - докторе само не я учете да говори...

[линк]

е да ама можеш да питаш тоя дето ти я ближе за вкуса и всичко останало....

Истината страда от твърде много анализи

ако има такива дето не си я обичат - спете спокоино аз ги обичам и за вас.....


Истината страда от твърде много анализи

пак казвам - закъснях с гледането на Монололозите
ама разбрах, че може би съм я мразила, може би съм я осакатявала, може би съм била лоша с нея

а всъщност със себе си...

вдъхновена съм сега от Монолозите, даже се чувствам леко като излекувана

Да, много.
Познавам я доста добре и редовно я глезя с много внимание и грижи. И през повечето време сме в пълен синхрон.

А преди около 4 години бях пускала доста подобна тема, вдъхновена от същото произведение. Наскоро гледах и филма.

[линк]

много як виц

Don't worry about what people think!!! They don't do it very often

чак пък толкоз... не гледах пиесата, но и книгата е издавана на български. написана много по "женски", семпло, красиво, с доста болка в нея и доста гордост, споделени мнения - кратки думи, дълги разкази, изповеди; разнородна, спонтанна, натуралистична на моменти, но поне за мен нищо чак толкова скандално и шокиращо... не ме е разтърсила из основи или накарала да си променямнението за себе си и сексуалността си, нито пък ме е нахъсала с феминизъм. не че не съм феминистка, всъщност съм - така, заради себе си, без теоретични основи все още, просто заради това, че искам да съм жена по моя си начин без ангажименти към утвърдени представи и клишета. не воювам. просто съм... отплеснах се. и Ева Енслър не воюва, поне не явно... и завършва оптимистично с едно ново начало - стихотворение, посветено на снаха й - за раждането и вагината, даряваща нов живот...

именно, че се замисляш за любовта ти към себе си..........
:)

аз пък гледах само филма
ама си мисля, че си много права
и за това е хубаво - че е споделено
далеч съм от феминизма
но споделеността.........................................

Да, мисля че външно е много красива, вкусна е и чистичка.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар!

Препоръчвам ти горещо и книгата, и постановката - този месец има две представления.

И мисля, че няма нищо общо с феминизма - просто е едно подсещане за всички заключени врати вътре в нас, ключове към които имаме само ние.

[линк]