Шокирана съм

Научих съвсем случайно, че близка моя приятелка все още не оставя сина си да се къпе сам. Всичко щеше да е нормално, ако той беше на 4-5 годинки, но той е на почти 14 . Пробвах да говоря с нея, но без успех - намира нещата за напълно нормални. Не знам, много странни неща ми минават през главата. Чудя се дали да не говоря с някой друг от семейството или да си мълча? Нещата определено не ми се виждат нормални, мамка му .

И моята майка ме къпеше до не нам си колко години.
Първо, като малък не можех да се къпя. В смисъл, не ефективно.
А като пораснах, май имах нещо като "фобия" от топла вода и сапун (като Том Сойер) и само се плациках на две, на три. Като излизах от банята и не се забелязваше видимо просветление на кожата и майка със страшен глас ме връщаше обратно и така няколко пъти. Бойлерът се свършваше и наставаше голямата трагедия.
Та може да са някакви такива причините.

А на теб какви 'странни неща' ти минават през главата?

Такива обективни причини, слава богу няма. Просто ми е странно, оставих сина ми да се къпе сам още на 6 или 7, дъщеричката ми и нея мисля тогава да я оставя. А какви "странни неща" ми минават през главата ли - ами например, че една майка няма работа с вече възмъжаващия си син в банята...

Ох,ше ме уморите
Е тебе те вкарваха в банята чак като ти потъмнее кожата от кир ли бре

Много си харесвам работата-мога да я гледам с часове

за разлика от днешното тийн-поколение, ние нямахме възможност да зомбясваме денонощно пред компютър и търчахме по улиците и играехме примерно в коритото на Перловската река. Прескачахме я. По два начина - с подхлъзване и цопване или без. Така смятай, след едно излизане навън и кожата става, както казваш.

Здравейте майки и татковци,пък и дечица!
Досега само ви четях,ама темата определено ме провокира да се обадя.Виж сега Криси,щом майката ти е приятелка,вземи и кажи накоя дума,още повече когато намираш нещо в поведението и за нередно.
Аз съм майка на двама сина,единия на 11г,а другия на 3г.и мога да ти кажа,че това за което говориш,наистина не е нормално.То по принцип няма проблеми за Майката,но ще има евентуално за детето,ако тя продължава да му се меси,в тази така лична среда.
Виж,ако момчето си има татко по добре би било да се къпят двамата.
Това е проблем,който изисква дискретност,но не би трябвало да се мълчи.
Така мисля!

Ами не е нормално. Синовете ми са на 12 и 15г. и чукам на вратата им преди да вляза в стаята им. Личното пространство на децата трябва да се уважава. Съмнявам се, че това голямо момче се чувства комфортно в банята с майка си...

Впечатлих се - при тази старателна майка не е само проблема с хигиенизирането на синчето,но и с общуването и с него,както и уважението на личното пространство и достойнство!Лошо за детето и майката.Всеки е цар в дома си и след като са ви допуснали до него нямате право на критика. Освен, ако не ви е поискана.При нас още на осем години си чукахме при влизане и си обяснихме устно за качественото измиване.

Случвало ми се е и на мен, а и имам приятел който също са го къпали в тинейджърска възраст.
Но и при двамата проблема беше физически.
Аз бях с извадено рамо и не можех да се къпя сам, това продължи много време, а приятеля ми със заболяване на кожата.

Хрумвало ли ти е че може и този случай да е такъв, а майката и детето да държат на дискретноста?


Елате повече!

хрумвало ми е. Само дето такъв проблем няма и слава богу, де. Детенцето е здраво като бик. Въпросния младеж беше ни беше на гости лятото, на морето и да ти кажа се оправяше сам самин в банята . Тия дни ще гледам да говоря с майка му. Дълбоко се съмнявам, че причината е нещо друго, освен криворазбрана грижа и дано да съм права, защото иначе задълбаваме в кофти територия . Както и да е. Благодаря на всички за отговорите, радвам се, че доста мислите като мен, защото в един момент си бях втълпила, че параноясвам .

Ами има го и този момент, с параноясването.Разбира се, не е параноя в пълния и медицински случай, но според мен не е и кой знае какъв сериозен проблем за момчето.Да, може би е притеснително, но да ти кажа, доста бързо се преодоляват притесненията.Всъщност това че са ме къпали, когато, как да го кажа-вече съм бил окосмен, си беше малко от помощ, за освобождаване от психически проблеми.Не говоря за развратяване, за бога, няма такъв момент, дори напротив-създаде ми много здрав контрол за разграничаване на сексуалноста от близоста, което смея да твърдя в момента ми е адски полезно качество и определено ми върши работа в отношенията с нежния пол.
Според мен, ако зададеш въпрос и на двамата-"абе не ви ли притеснява, това" и от двамата отговорите са отрицателни, няма смисъл да се дълбае повече.И аз считам че ако няма нужда от помощ, малкия би трябвало да се къпе сам.Нещо повече, би било нормално сам да упорства, докато прекалената помощ на майката по скоро я разбирам (може да е най прост страх от отчуждаване).Но може детето да е по затворено, по кротко или просто да изпитва нужда да спазва някаква семейна традиция (странно звучи..), но няма как да се намесиш, без да предизвикаш сътресения, поне по мойто скромно мнение.

Само информативно, да ви кажа-не ме притеснява да споделям:всъщност психическия елемент при една такава ситуация не е страшен.Помоща се състоеше в измиване на гърба и гърдите и (внимателно) пострадалата ми ръка, тъй като доста време просто не можех да я движа, дори и като я сгъвах в лакътя болеше.Там дето само гаджето може да пипа, се миех сам.Трябваше просто да приема че не е страшно да ме гледат гол, а като всеки нормален хлапак, имах известни притеснения относно това, но след като ги преодолях вече не съм дори и размишлявал по въпроса.

За пуританите:Учудващо но така убих едно малко комплексче-параноя от воайорство, един вид-ми кво като ме види някой.Не съм ексхибиционист, нито радикален нудист, макар че съм ходил на нуди плаж (има си някой предимства) но ако примерно излизам от банята и трябва да се облека и присъстващия не предпочете сам да излезе, сори-имало е и бучене, мрънкане и караница, ама в крайна сметка какво е търсил, ако не е искал да ми види патката.

Съжалявам ако поста шокира някого, просто се опитах да представя ситуацията от гледна точка на преживял, но освен това считам че в българия има доста крайно настроени хора, по отношение на границите на приличието.


Елате повече!

Аз съм била в подобна на твоята ситуация (само че крака,а не ръката) на 15 год. Е няма как в тоя случай, къпеха ме, сама не можех, щото висях на екстензия . Ама все пак ме къпеше майка ми основно, а не баща ми. Ако бях момче, щеше да е обратното предполагам. Не е ставало проблем, ако се наложи да помага и той. Срам от тялото си нямам и не съм имала никога, не считам, че е кой знае каква трагедия, ако те види някой гол, неумишлено или при необходимост.
Ама ако няма сериозна причина, майката да е с 14 год си син в банята си е нездраво от нейна страна. Остава после с него да стои и в спалнята, като почне да си води момичета

Ами не, майка ми ме къпеше, тъй като тя беше по притеснената, докато баща ми не даваше и дума да се издума да влезе с мен в банята.При мен нещата не стояха с "няма как"... просто втория опит да се изкъпя сам ме сряза болката, излязох гол и мокър от банята и казах-не мога да се изкъпя сам.

Нездраво е крайна категоризация, аз бих казал само, че е учудващо.


Елате повече!

И аз съм била на легло. В безпомощно състояние. Не веднъж. За мен се грижеха баба ми и майка ми. Когато страдаш е различно.

Така е, майка ми казваше твоята ръка е извадена, а мене ме боли два пъти повече.Разбирам го.

Ситуацията е различна, но има някакво сходство, майката на детето може би е объркана и чувства някаква заплаха от отчуждаване или нещо такова.


Елате повече!

Не виждам нищо кой-знае колко шокиращо или нередно. Имам син на 11 години, оставям го да се къпе сам, но той САМ предпочита да ме вика, т.е. - всеки път се пробва да ме накара да го изкъпя, щото си е мързел. Изобщо не му се струва, че бих му нарушила личното пространство.

"Винаги има поне още една гледна точка..."

и после защо мъжете били несамостоятелни:)))

моят син е на 7 и не помня кога съм го къпала за последно.

Извинете за правописа - немам нерви за тирета и запетайки

Абе, че не звучи нормално - не звучи. Определено. Иначе и на мен в пубертетска възраст няколко пъти ми се е налагало да ми помагат в банята, но това не е било тенденциозно... Не знам, може и някаква обективна причина да има, но трудно се сещам за такава.

Къпането на мъжете става така:
Майките и бабите ги къпят до 5-6 години, после застъпват бащите. Когато шума от караница стане по-силен отколкото шума от течаща вода, бащите излизат побеснели и казват "Баста! повече няма да къпя това животно!". След това пак майките са на ход, но без да ги пускат да влизат, тоест с викове отпред дават насоки и както казва Пиркс ги връщат за докъпване след преглед. Бащите оказват съпорт с някое перване зад врата, но към 14-15 година на отрока ги хваща мъжката солидарност и дезертират и от това свое задължение.
Но споко, изгрява слънце. Некъпещият се тийнейджър се влюбва. Тогава осъзнава за какво служат душ-гелове, балсами и други екстри на банята. Тогава вече се къпе редовно, изсипвайки целия шампоан или течен сапун върху си, защото го мързи да се маже със сапун и да го измива. В периода между две влюбвания къпането е средна хубост, по-рядко и без такова пилеене на препарати.

А я кажете как тои въпросът с бърсането на гъза. Моят син е на десет години и отказва категорично да си бърше гъза сам. Мъж ми също отказва категорично да се меси в този лайнян бизнес. Аз опитвах какво ли не... заспала съм, болна съм, не чувам, няма ме... Стои и ме чака, ако трябва с часове за да отида и да му избърша гъза. До сега се е избърсам веднъж дваж пъти в живота си и то след скандал, че няма да отида пък квото ще да става. Помагайте!