Колко трудно е раждането

Абе дами, я ми кажете какво му е толкова трудно на раждането? Понеже колежките постоянно ни натякват "абе вие мъжете ако трябва да раждате ще се осерете", пък като ги гледам в устите приличат на развалини. Провокира ме за тази тема една колежка през двата работни дни между многото почивни такива, та и двата дни се мъкне с адски зъбобол, охка, пъшка. И на въпроса ми "що се мъкнеш два дни с тия болки ами не отидеш на зъболекър" тя ми вика "ами страх ме е". Е, викам и аз, че те зъболекърите да не ядат хора бре. Понеже аз заради податливите ми на кариеси зъби (11 пломбирани, упойки за пломби не давам да ми слагат) ходя редовно на зъболекър и съм на мнение, че зъболечението не е толкова страшно, а пък като ги гледам жените да ходиш на зъболекър е по-страшно от раждането, нещо стигам до заключението, че раждането не е чак такова, каквото го представят.
От друга страна, интересно ми е ако можехте да избирате момента на раждане, колко месеца, пардон - години щяхте да ходите бременни?

всъщност по-страшна е болката от болния зъб отколкото болката от работата на зъболекаря. Влезеш ли в кабинета - почти сигурно е че болката ще се облекчи. Преживяла съм доста тежки стоматологични манипулации и под упойка нищо не усещаш. А иначе гледам също редовно да посещавам зъболекаря си, за да не стигам до болката.
А ако го сравним с раждането - мисля че зъбобола е по гаден. /имам опит и в двете/

Това, което е написала Валентиция е пълна глупост - ама наистина пълна.
Раждането без обезболяване е наистина много болезнено. Вярно, че всеки има индивидуален праг на поносимост на болка, но като цяло е изключително болезнено.
Когато раждах второто си дете, си спомням, че ми се въртяха разни мисли от сорта на "за какво ми трябваше"...
Само си представи какво е да се разкъсваш без никакво обезболяване - когато буквално тъканите ти се пръсват - все едно някой те е хванал с две ръце и те разкъсва. И след това изтърпяваш и зашиване на разкъсаното отново без упойка (пестиха ли ги, що ли?)
Та така - как ти се струва? Това, което ти описах бяха лични спомени.

Това, което описваш и аз съм го преживяла, но честно казано от всички болки, които са ми минали през главата, тази от раждането най-бързо се забравя. Още, като му чуеш гласчето и....

защото мъжете имате по-нисък праг на болката. Е, не че точно не търпите болк,а ама някакси... ви е страх от нея. Само като чуя колегите ми как се вайкат като дойдат профилактичните прегледи и трябва да им боднат пръста...веднага ми идва асоциацията как биха се справили с нещо по-..ъм...по-редизвикателно.
Може би раждането се определя като болезнено, защото има специфична област на болката и не се среща извън родилната зала...
Колко време бих била бременна ли? Ммммм....нито ден Смятам, че ще ми влезеш в положението като си представиш, че 2/3 от бременостите си ги прекарах коленопреклонно пред тоалетната

Ако раждането беше просто, мъжете щяха да го могат!

Прекарах солидна част от живота си по болници и операционни зали. Смея да кажа, че съм голямо перде и малко неща могат да ме уплашат. И при двете ми раждания обаче бях сигурна, че ще умра. Страхувах се само за живота на бебетата си, но се успокоявах, че ще бъдат в сигурни ръце и ще има кой да ги обича. Сам Господ ми ги даде и ни запази живи.

не е в прага на болка (мога да ти го докажа лично).
Ние нямаме вашите хормонални бури - особено по време на раждане. Елементарно обяснение.

щяхте да го можете без нас.
Жалък напън, пък и не мисля че си раждала.

И ако можех да избирам, щях да родя още в третия месец, не за друго, ами щото бременностите ми пречат на спорта.

Колко мъка има на този свят, драги ми Смехурко!

Хм, раждането за едни е песен, за други тежко изпитание, ясно защо ...
Каквото и да е било, то си струва, като видиш сладурчето си. По-важно е другото - всеки не става за родител, след раждането става ясно кой кой е.
За зъбобола ще кажа - има и страхливи и жени, и страхливи мъже ... нищо ново под слънцето.
Преди месеци един *голям мъжага* ми увиваше поне седмици наред как се налагало да иде на зъболекар ... аз му казах да ти имам проблема

Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

Аз съм родила син и дъщеря.Така нареченото трудно според мен идва от там,че болките с наближаването на самото раждане зачестявят,на моменти наистина са нетърпими,но след раждането веднага секват и даже след половин час може и да не се сещаш вече за тях.По-гадни от тях са бъбречните и зъбобола.При двете ми раждания не луднах,но при другите две не можех място да си намеря.

Ауу, имал съм много бъбречни кризи и щом казваш, че са по-гадни от родилните занчи имам представа горе-долу какво изпитвате при раждане. Ма то там болките са на моменти, поне отпускат от време на време, а при бъбречна криза съм бил с остра непоносима болка по цял ден без ни най-малко да ме отпусне. Даже близките ми са ми казвали, че са ме помислили за превъртял, обикалял съм из къщи и по едно време съм си удрял главата в стената. На никого не пожелавам да разбере какво е това болка от бъбречна криза.
Весела Нова година на всички!

Пак от опит мога само да кажа,че родилните могат да се превърнат в адски,ако лекарския екип не си гледа работата.Аз едва не загубих преди 25 години сина си от лекарска небрежност.Раждах точно на 7 април-деня на здравния работник.Нали се сещаш,че лекарите и акушерките си се черпят,докато аз не знаех какво да правя,защото бях оставена едва ли не сама да си раждам детето.Сещаха се за мен през час/два.И така близо 14 часа.Молех се само детето ми да се роди живо и здраво.По нататък не ми се иска да си спомням дори.

Весела Нова година и теб и най-вече здраве!

Коремът ми е обладан от пареща болка. Кожата страда – сякаш хиляди иглички са се забили в нея и се въртят бавно забивайки се все повече. Погледът ми търси спасение, но се спира единствено на стойката на системата. От банката с течност, гръмко наречена водно-солеви разтвор на минерали, се отцежда капка, пльосва в резервоарчето на системата и след секунда се спуска по маркучето за да се влее във вената ми и да ме жигоса с изгарящата си същност.
Пльок – игличките се разпростират като паяжина. Пльок – завземат нови територии от тялото ми. Пльок – няма ли кой да изстърже тази болка?
Сякаш въздуха е пълен с отровен дим, който влиза през пресъхналото ми гърло и прави дишането болезнено. Вдишвам. Въздуха изгаря гърлото, прави язвички по пътя към дробовете и ги взривява. Задържам дъх и болката намалява. Облекчава ме до толкова, че се отказвам да вдишам пак.
Очите ми започват да виждат негативно – слънчевата светлина става искрящо черна, униформата на приближаващата се сестра е ужасно неприятен сив цвят, косата й и зъбите са гротескно черни, само зениците блестят в жестока белота. Виждам как ръката й замахва, забива следващата игла и в без това изгарящата кожа на бедрото ми, просъсквам.
Чернота.
Празнота.
Безпаметност.

Сънувам.
Сънувам, че съм легнала по корем и съм прегърнала възглавницата. Мъжки устни се приближават бавно към сгъвката зад коляното. Странно е, нали? Не виждам лицето, но знам, че устните са ми познати. Докосването им донася успокоение на настръхналата ми душа… Чувството е като…. Представете си да се борите със студения февруарски вятър и въпреки, че се опитвате а спрете достъпа му до топлината на тялото ти, той прониква през миниатюрни дупчици и кара кожата да настръхва и мускулите да се свиват. Изведнъж влизате в топла стая и въздъхвате благодарствено – тялото се отпуска, поема топлината и носи спокойствие из почти колабиралите вени.
Ето това изпитвам и аз след целувката на устните.
А те пътуват сантиметър по сантиметър нагоре и оставят след себе си кладенчета топлина, които затоплят кожата и се вкопават навътре в мускулите.
Измърквам от удоволствие. Устните вече търсят пулса по врата ми, разхождат се по лицето към слепоочията. Усещам дъха в ухото си, прошепва ми нещо, напрягам слух…
- …ърни се!
„Обърни се”? – иска ми се да попитам, но устните ми са пресъхнали, отказват да се отлепят и да изкажат дума.
Изведнъж докосването се разтваря във въздуха.
НЕ! Искам да изкрещя и отварям очи.
Надвесилата се над мен сестра е възвърнала нормалните си цветове – престилката й е бяла, косата – руса, очите – тъмни. Но съм й ядосана, че ни е прекъснала и изръмжавам злобно:
- Не сънувах ТОЧНО теб.
- Върна се – усмихва ми тя се нежно.
„Хм, сарказмът ми никога не ме напуска, драга” – изръмжавам на ум. Виждам я как се отдръпва и се оглеждам.
От ляво един монитор рисува крива, до него мига сърце, разни цифри се сменят... „Доктор Грийн, имаме синусов ритъм” – засмивам се на ум. Слънцето явно се е скрило, защото луминисцентната лампа на тавана разпръсква мъртвешка светлина.
Поглеждам в дясно - на стойката за системите е закачен надпис. Опитвам се да фокусирам буквите, затварям за кратко очи, събирам сили и ги отварям пак. Взирам, се, буквите започват да добиват очертания…
А….
AЛЕ….
АЛЕРГИЧЕН.

направо не знам...на човек, който не знае, че се пише 'зъболекар', а не 'зъболекър' .... как по дяволите изобщо да се напънеш да му отговориш...

направо ви се чудя колко сте добрички

Пълна глупост е за теб, че си имала тежко раждане. Аз и трите си деца съм ги родила за отрицателно време, без разкъсвания и шевове, без няколкодневни родилни мъки. Явно всичко си е до организъм, телеслужение и подобни.
Хаха, миналия месец с една клиентка бачкахме до 13 някъде, в 17 вече беше родила. Аз чак не повярвах като ми каза сестра и.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Че ние го можем без вас! Не съм чувала досега мъж да е раждал!
П.С. Аз може досега да не съм раждла, но ти никога няма да можеш!

не е 'трудно'. То си е един от тези моменти, когато се тества една жена какъв характер е, а и напомня на всяка жена в известна степен, че за каквито и да се мислим като сила на интелекта или волята, сме си едни биологични създания и това е.

На някои жени им излиза късмета да раждат леко и безпроблемно. Някои вадят кофти късмет .... а най-страшното е, когато детето се роди мъртво по някакви причини. Но наистина поддържам старата приказка, че като ражда една жена е с единия крак в гроба .... А за живота и смъртта най-добре е нищо да не се говори.

А твоите колежки явно са решили и така да си го 'мерят' с мъжете - че раждането били нам-какво-си. Аз лично не бих го направила, но жени много - свят широк!

В отговор на:

---

То си е един от тези моменти, когато се тества една жена какъв характер е

---

Стига бе! И ти като моята свекърва дето ме изпрати към родилното с "знай, че интелигентните жени не викат".
- Аз пък съм проста! - й отговорих.