БДИТЕЛНОСТ

1 януари

БДИТЕЛНОСТ

„Запазваме това, което имаме само с помощта на постоянното себенаблюдение.“

Как ние поддържаме бдителността си във възстановяването? За начало осъзнаваме, че сме болни от нелечима болест. Не е важно от колко време сме трезви, не е важно колко се е подобрил животът ни, не е важно колко здрави душевно сме станали. Въпреки всичко това ние си оставаме алкохолици. Болестта ни се е скатала и чака, готова във всеки един момент да ни набара, ако й дадем такава възможност.
Бдителността е наша ежедневна грижа. Стремим се да бъдем постоянно нащрек и готови да се справим с тревожните прояви на болестта си. Това не значи, че ще трябва да живеем в безсъзнателен страх, че ще се случи нещо ужасно, ако охлабим бдителността си. Не, просто трябва да знаем, че опасността съществува. Ежедневна молитва, редовно посещаване на сбирки, безкомпромисност с духовните принципи – това значи да сме бдителни. Правим инвентаризация и споделяме с другите, когато ни молят за това. Отнасяме се внимателно към своето възстановяване. И освен всичко това – оставаме нащрек.
Дадена ни е еднодневна отсрочка от пиенето, дотогава докогато оставаме бдителни. Всеки ден прилагаме принципите на възстановяване във всичките си дела и всяка вечер благодарим на нашата Висша сила за всеки един трезвен ден.

САМО ЗА ДНЕС: Ше бъда бдителен, като върша всичко, необходимо за моето възстановяване.

Вчера – понеделник, се запътих за сбирката в 18.00. Преди това си бях направил ежедневния анализ по 10-та стъпка. Нещо ми скрибуцаше в главата – Нова Година....ти май прекаляваш...не ти ли е странно малко..Нормалните хора по това време. Опаааа. Нормзлните.
Помолих се за смелост. Не го правя само за себе си, макар че го правя само за себе си. Ако спра да действам, ще се задейства притихналата ми болест. Сегя тя благо шушне в ухото ми – време е за Працник. Що е това Празник и как се празнува?
Преди 18.00 срещнах трима много пияни и още доста, които се готвеха да се напият. Празник.
Попитаха ме - „Ама и днеска ли сбирка?“ Аз - „Ами да се напивам ли?“ Така бързо го изстрелях, че после дълго мислих дали дойде от болестта или от здравомислието. Като че ли бях готов да бъда упрекван, че съм трезв на този ден.
Сега обаче се разговарям с една сестрица по скайпа и спирам да пиша. Айде Честита Нова и Трезва Година.

Алкажа, 4естита, 4естита да е. Да сме бдителни, само за днес, всеки ден.

Знаеш ли, и на мене ми е много странно, когато 4уя: Ама то неделя, няма да отида на сбирка.. Скоро един брат заяви, 4е излиза 10 дена в отпуска и ..и.. няма да идва на сбирки. Не 4е ще ходи някъде, просто в отпуска е, по4ива си. Та го запитах , ясно 4е от работа са му дали отпуска, ама как така и болестта го е пуснала в отпуска??? Щото мене не ме пуска, не признава по4ивни дни, нито празници, нито пък сън я оборва. Неуморна, изобретателна, хитра...

Бдителността е наша ежедневна грижа. Стремим се да бъдем постоянно нащрек и готови да се справим с тревожните прояви на болестта си. Това не значи, че ще трябва да живеем в безсъзнателен страх, че ще се случи нещо ужасно, ако охлабим бдителността си.

Аз най напред, когато несигурно затропках по Пътя на Щастливата Съдба, то4но това си помислих, 4е ще живея ежеминутно нащрек, със страх да не й попадна в капаните. И хи4 не ми се понрави. Изпаднах в ужас! Възнегодувах.. Та какъв живот е така??? Заменям едно обсебване с друго, заменям един страх с друг.. Къде остава радостта от живота?. После го 4атнах, то прости4ко..Не, просто трябва да знаем, че опасността съществува. Ежедневна молитва, редовно посещаване на сбирки, безкомпромисност с духовните принципи – това значи да сме бдителни. Сама не усетих как с времето това стана един естествен процес. Отнасям се внимателно, нащрек съм, но не живея обсебена от това. Един взаимно свързан процес, прилагам /или се стремя да прилагам/ духовните принципи на Програмата във вси4ки дела, и по един маги4ески на4ин болестта не ми диша в тила, а се държи на по4етно разстояние.. Само за днес

Защото ве4е разбрах, 4е пробивът, подхлъзването не зна4и само посягане към първата 4аша. Това е крайният етап на един продължителен процес... Запо4нал в мисленето ми, постъпките, отношенията.. Ако се самонаблиудавам 4ЕСТНО, мога да го предотвратя в на4алото, та затова трябва да работя по Стъпките, 10тата, всекиден, себеопознавам се, боря се с дефектите си, израствам духовно и..и...ето ти:Дадена ни е еднодневна отсрочка от пиенето, дотогава докогато оставаме бдителни.

Знаеш ли какво 4увство имам? Откъдето и да подхвана една тема, все стигам до Програмата Като един мнооого стар анекдот за краставицата, дето имала 98% вода.

Помолих се за смелост. Не го правя само за себе си, макар че го правя само за себе си. Ако спра да действам, ще се задейства притихналата ми болест. Сегя тя благо шушне в ухото ми – време е за Празник. Що е това Празник и как се празнува?
Action is the name of the game, нали така брате алкажа? Действието..

Сънят ве4е ми надвива, в главата ми светва алармената 4ервена лампа, опасност: Умора забелязана, програмката HALT, H hungry, A angry, L lonely, T tired./ Пиша ги на английски, не знам как са приети на български/ 4етири състояния, които викат болестта, с които трябвам да внимавам: гладна, ядосана, самотна уморена.. Не да ги минимизирам или пренебрегвам, а да реагирам. То4но пример как се отнасям бдително, не провоцирам болестта.. Уморена, предприемам действието: сън Лека...

И нека Силата да ни води

Защото ве4е разбрах, 4е пробивът, подхлъзването не зна4и само посягане към първата 4аша. Това е крайният етап на един продължителен процес... Запо4нал в мисленето ми, постъпките, отношенията.. Ако се самонаблиудавам 4ЕСТНО, мога да го предотвратя в на4алото, та затова трябва да работя по Стъпките.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

Мда! В повечето случаи запоя е зароден върху база на алкохолно мислене - плод на невежие и начина по който се отнасяме към житеиските проблеми. Вместо да отстраним фокуса от личните си проблеми, като положим поне малко усилие в пренасянето на посланието на АА, ние ще се хванем с две ръце за проблема и като че ли от страх да не ги забравим не отменяме поглед от проблемите си.

2 януари

ПОЕМИ ДЪЛБОКО ДЪХ И ПОГОВОРИ С БОГ

“Понякога, когато се молим се случват удивителни неща; намираме средства, способи и енергия за изпълнение на задачи, които по-рано ни се струваха непосилни.”

Да се справяме успешно с житейските неприятности и разстройства – това е най-сложното изкуство, което ни се налага да учим във възстановяването. Всеки ден ние сблъскваме с дребни неудобства. От преплетените връзки на обувките на нашите деца до чакането на дълга опашка в магазина – дните ни са запълнени с такива трудности, с които ни се налага да си имаме работа.
Ако не сме предпазливи, можем да забележим, че при появата на проблемите ние се газираме или стискаме зъби и си четем нравоучения как трябва да се справим. Това са крайни примери как не бива да постъпваме, но дори да ни се случват други неща, то пак има поводи за подобрения.
Всеки път, когато животът внася малки изменения в плановете ни за деня, можем просто дълбоко да поемем дъх и да поговорим с Бог, както го разбираме. Знаейки, че можем да получим спокойствие, търпимост и всичко, което ни е нужно, от тази Сила, ние по-добре ще се справяме с неприятностите и ще се усмихваме по-често.

САМО ЗА ДНЕС: Ще поема дълбоко дъх и ще поговоря със своят Бог, когато се случи някакво объркване.

Една от проявните форми на моята бдителност. Да не забравям, че човешка сила не може да ме спаси от болестта, че никаква човешка сила не може да ми върне здравия разум, нито да въведе ред в хаоса на живота ми.
Това е целта на Програмата. Изпълнявам определени действия, за да намеря Сила, която да ме избави от алкохолизма. Ако имаше друг вариант, ако имахме волята, то нямаше да стигнем дотук.
Какво обаче забелязах при ежедневните си анализи. Видях, че не твърде често се обръщам към Висшата си сила в ежедневните си дела. Когато възникнат проблеми, не се моля, нито се спирам за миг, за да потърся ръкъводството. Дреболии, ама точно в дреболиите се уча да разчитам на Висшата си сила. Чрез дреболиите показвам, че имам вярата и съм се отказал от своеволието. Така на практика работя Трета и Единадесета стъпка и показвам, че съм приел без резерви Първа и Втора. Иначе всичко си остава една празна декларация. Без съдържание. И когато се стовари наистина нещо сложно, няма да имам сили, защото не съм задълбочил връзката си с Бог. Не съм практикувал, не съм тренирал упорито да се оставям на волята Му.
А животът е именно тези дреболии, които в един момент ме засипват и ми остава да се чудя защо сега стана така. Ами стана така, защото уж съм приел, че животът ми е неуправляем, пък отникъде не се вижда да съм го приел. Продължавам да го управлявам сам самичък. Затова се появява и страхът. Ами как няма да се появи, като разчитам на себе си. Къде е безусловната капитулация?
Благодаря ти Боже, че ми върна здравия разум. Оттук нататък ще се оправям сам Ако ми потрябваш, ще те повикам отново. Засега не ми трябваш. Мисля да си почина и да си свърша някои мои работи. Айде пич! Мерси за всичко. Сега онзи там ме ядосва, обаче ще се оправя с него. Сам.
Най-вероятно ще те потърся, когато ме натисне зорът за месечните сметки. Обаче сега няма нужда да ми се месиш навсякъде в живота.
Мда.
Май ще е по-добре да задълбочавам непрестанно връзката си с Бог, отколкото да ми се налага да ме изтрещи още едно дъно в тиквата и чак тогава да разбера какво означава абсолютната капитулация и отказът от своеволие. Някак си не съм готов да платя цената за това напомняне.

Безсилен съм пред алкохола и животът ми е неуправляем. Само Сила по-висша от мен може да ми върне здравия разум, може да въведе ред в живота ми.
Ще покажа на практика, че съм осъзнал, разбрал и приел това като
САМО ЗА ДНЕС: Ще поема дълбоко дъх и ще поговоря със своят Бог, когато се случи някакво объркване.
И спорна работна Нова Година на всички тропкащи по Пътя на Щастливата Съдба!

“Понякога, когато се молим се случват удивителни неща; намираме средства, способи и енергия за изпълнение на задачи, които по-рано ни се струваха непосилни.”

Да. така е Замислих се.. Ако преди година и нещо някой ми беше казал, 4е АЗ ще мисля така, бих се изсмяла. Как стана така, 4е се промених? 4е повярвах? 4е сега си мисля: Да бъде твоята воля Сила, ти знаеш по добре... Хайде пак, по4вам да рационализирам и да търся логика... Я да приема, 4е съм доказателство 4е тази прости4ка Програма прави 4удеса, да си изживея деня с трудностите и радостите, които са го препълнили , без да философствам, как и защо.

Да поема дъх и да си поговоря с моята Сила . За на4ало си повтарям Молитвата на Спокойствието, единствената молитва , която знам.. И при това не на български Ама Тя, Силата, сама си 4ете в сърцето ми, няма нужда от превода4. Стига АЗ да я пусна, да не оставя Егото да блокира входа,4есто се шегувам, 4е Молитвата е номерът на който звъня на Силата . Действа, помага.. Ядът, раздразнението и гневът веднага отстъпват място на разсъжденията:

"Ама това, което ме тревожи от кои е??? От тези, които МОГа да променя или от тези, които НЕ МОГА?? Помисли добре. Да, от тези, които не можеш да промениш.. Ами тогава... Спри се, няма смисъл, поеми си дълбоко въздух и ПРИЕМИ. Не, това е от тези, които можеш да промениш. Прекрасно!!!! Не губи време да се ядосваш, насо4и енергията си и интелигентността да откриеш КАК можеш да го промениш и ... ДЕЙСТВАЙ!!!"

И ето ти как"намираме средства, способи и енергия за изпълнение на задачи, които по-рано ни се струваха непосилни.” Елементарно, нали?? Ама как да го разбера по рано, а?? Без Програмата...

Алкажа, та зна4и ти викаш , 4е А животът е именно тези дреболии, които в един момент ме засипват и ми остава да се чудя защо сега стана така..
А аз пък само го определила като:Знаеш ли, животът е съставен от малки "нищо"_та. За някой тази слу4ка може да е "нищо", за мене е повратен момент от Пътя ми по Щастливата Съдба . Разли4ни думи за едно и също, дреболията, "нищо" работата... Ама те малките камъ4ета преобръщат колата. Там, на дреболиите, на "нищо" работата, аз се тренирам да приемам, да правя 3тата Стъпка, да искам помощ, да съм 4естна, да съм смирена, да не се съмнявам.. Защото имам изклиу4ителна неспособност да ги правя тези действия. Имах един приятел, който ме нари4аше "жената на 100те защо". Каквото и да ми се кажеше, аз питах: Защо? Как? Кога? и т.н. Не приемам, без да ми обяснят или докажат при това необоримо, ЗАЩО. Как ли съм тормозила вси4ки около мен, а?? И как да приема волята на Силата?? Ами аз не знам ЗАЩО?? Пък тя и не казва. Няма да вземе да ми обяснява плановете си, я. Аз трябва да приема с доверие, да вярвам.. Как се тренирах? По4нах да внимавам да не питам"защо?", когато ми кажат нещо. Самонаблиудавах се.. Еи, ама как се зарадвах, когато един ден се улових, 4е 4ак в 16 запитах за пръв път защо Контролирах да не го изговарям, после се заех и да не го мисля... Разбира се, 4е не стана от в4ера за днес.. Но именно с дреболиите запо4нах, мога да дам и пример, казаха ми да затворя вратата, прехапах си езика да не запитам: защо?. Затворих я. Нищо работа, нали? Ама за мене беше победа. Над самата мен.

САМО ЗА ДНЕС: Ще поема дълбоко дъх и ще поговоря със своят Бог, когато се случи някакво объркване.


И нека Силата да ни води, Тя знае по добре накъде

Аз съм добил навик-почти всяка сутрин след като се измия да нахлуя анцука, намъкна кецовете и после в лек галоп бягам по пътека в горичката, която ме води на брега. Тук-веч с примирена душа изчаквам изгрева като умствено правя контакт с моя бог, и постоянно благодаря за милоста и Неговата любов, която чувствам на сърцето си. Ей ся, например се върнах от поредния ми сутрешен поход, който веч е станал един вид ритуал за мен - част от живота ми. Закусих пък реших да драсна някой ред и благодаря за дето ви има, щот съм сигурен че си нямате представа колко много ми помагате. От сърце ви благодаря!!!

Много ме кефи силата, която на моменти ме облива по време на сутрешните тренировки, специялно след като си помисля за безнадежното алкохолно полужение в което бях попаднал през годините, когато се съмосъжалявах и порках деноношно. Често, по време на сутрешната медитация си мисля над думите на добрия доктор, според който ако не престана да пия-нямал съм да да видя 35-я си рожден ден, защото черния ми дроб бе разяден от алкохол. Тъй че спомени от миналото, а най вече немощието и липса на сила над тях, незнание и неумение да променя ситуациите в които бях, днес ме зареждат с нова сила и вдъхновен от днешната промяна и близоста на моята Висша сила, без да разбера-първоначално почнал в лек тръс, постепенно набирам такава енерция та осещам как летя и бягам в пълна пара и сила, а на края на този сутрешен спринт от щастие ще заплача, че го мога и че чувствам енергия и сила в туй мое доста изтормозено тяло. Дори често паднам на колене и почвам на глас да благодаря на моя Бог за дето ме спаси от смърта на тази коварна болест. О, "yes"! Еми, след като ми е даден втори шанс да живея - възползвам се пълноценно от него, а най-вече не пропускам отдадена възможност да свидетелствувам за божията милост и любов. Колкото повече давам от себе си ,толкоз повече получавам. Баш кът физическа тренировка. Ако сме дисциплинирани и редовно и полагаме нужното усилие в тях, толкоз по-добре се чувстваме и имаме надежда да успеем!
Незнам защо хората си мислят че живота ми е постоянно обвързан около алкохола, след когато не работя в бар, а и не го купувам. Всъщност аз не пия алкохол повече от 15 години. Може би, защото в разлика с други, аз не искам да забравя последствията на моя активен алкохолизъм. Според мен, на вратата на всеки забравен запои чука весело следващия запой. Затуй работата по 12 Стъпки с новодошли събратя алкохолици е мой длъг, но знаеики да съм част от братството на духовноста, аз го правя с ритама на сърцето ми и без много да се замисля подавам ръка на всеки един събрат който се нуждае от моята помощ. Веч не се чувствам сам-изолиран и не нужен на света, но знам че мога и допринасям нещо хубава на човечеството, като ежедневно се моля на Бог да ми покаже Неговата воля, и да ми дава сила за да мога я изпълнявам. Който търси намира!!!

Радвам се, че заедно тропкаме по пътя на Щастливата Съдба!

Честита Нова Година 2008

Бдителност , защо си тъй далеч от мен ? Бдителност защо си толкос мой голям проблем ? Защо те няма , къде си къде си къде си ? При мен докато не си строша главата не виждам стената . Нали един бдителен човек ще види че се е запътил към стената и ще спре ще завие ще промени посоката не и аз , аз забързвам още повече . Да обаче напоследък все по рано усещам тия кофтите състояния нали че не съм на прав път , друг е проблема , че нищо не правя да променя нещаат и си я карам по същият начин . Абе май няма да мога да кажа нищо по въпроса опитвам се ей тъй на сила само ама както го написах горе нямам много опит по тази тема и не става така . Чао лека и чиста вечер на всички ...

Коцето, оттук натам ВСЯКА ЕДНА СТАРА ТЕМА, извадена по този начин, за да се изкажеш в нея, ще бъде изтривана.
Тази само я заключвам, защото ти е за първи път.
Ако искаш нещо да споделиш с нас - пусни нова тема.

П.П. И понеже е възможно някой сега да ме попита пак за вдигането на темата за АркА от мен, ще ви кажа защо я вдигнах:
1. Аз съм служебен модератор и не е етично да пускам нови теми по същество.
2. Последното мнение в темата за АркА е от месец и половина, а не от цяла година назад.
3. Допълването на три броя е достатъчно основание да се акцентира върху темата.
4. И ако на някой все пак не му харесва това, ще пусна нова, служебна тема за АркА и ще я направя статична, защото смятам, че е достатъчно полезна.
Казах.




usmihnise.com