Сънища

Трета нощ поред го сънувам.
Сънищата не са нищо особено, като изключим онази натрапчивост, с която се случват няколко мига преди истински да отвориш очи. Сякаш не спиш, а плуваш в утринното море от спокойствие и тишина, на ръба между живота и съня.

За да ги запомня, явно се случват тогава - в последния миг преди съзнанието да се върне.

Започнах да се чудя дали наистина не означават нещо повече от просто игра на подсъзнанието...

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

само хубавите сънища означават нещо. другите са просто пълнеж ;)

Моята любов е моята лавина.

Всеки сън е възможност за паралелен живот.
Не бива да се изпуска.

Ти какво сънува последно, помниш ли?

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

последно сънувах, че съм умряла. и някой ми е отрязал ръцете до лактите. ...и се гледам отвисоко в ковчега....и после като се събудих, ръцете ми бяха скръстени на гърдите като на мъртвец....да не повярваш чак.

аз тоя сън реших, че нищо не означава. и така мисля да бъде с всеки подобен. не ми трябват такива безпричинни вълнения

ами ти?

Моята любов е моята лавина.

"Безпричинни вълнения"
Има резон, вълненията винаги трябва да са с причина.

Аз тази нощ... Не го помня вече много добре, бях със семейството си, на пътешествие, но всяка вечер оставахме в нашето жилище, помня само едната стая - изпразнена от мебели, а по пода, при всяко отваряне на вратата, летяха бели пухчета като онези тополовите.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

1. Днес аз започвам нов живот.
2. Ще посрещам всеки ден с Любов в сърцето си.
3. Ще упорствам, докато успея.
4. Аз съм най-великото чудо на природата.
5. Ще изживея този ден, сякаш е последният ми ден.
6. Днес ще бъда господар на своите чувства.
7. Аз ще се смея на света.
8. Днес ще умножа стократно своята стойност.
9. Ще действам Сега.
10. Ще се моля само за напътствие.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Според мен означават точно това- игра на подсъзнанието.
Да си внушиш че означават нещо повече може да е приятно, но да доведе до много мъка.
Повярвай ми, лош капан са.

...

Много рядко помня какво съм сънувала. Затова и се изненадвам, когато няколко нощи подред сънувам подобни неща и ги помня на сутринта.
Един детски сън ми се е запечатал силно - как падам от високата стълба на селската ни къща и политам в пространството. Летя дълго, безкрайно, много е страшно. Летял ли е някой на сън?

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

не съм сънувала в буквалния смисъл пророчески сънища. но обикновено се е случвало нещо, за което сънят да не е предупредил... склонна съм да им вярвам.

Не, нямах предвид пророчески, по-скоро нещо като алтернативна реалност - възможност да преживееш един втори (или трети, етц.) живот, който не можеш в истинската реалност.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Днес по различни поводи неколкократно си припомних онова особено усещане, когато си мсилиш, че си намерил сродна душа, човек, с който си допадате без думи, без мисли, първично и напълно, онова особено усещане за полет започва да те навестява, мислиш си, че е по-светло, отколкото е, че е по-красиво и тогава! сякаш нещо се чупи, нещо се случва и ти казва, че всъщност сте ужасно различни, че никога няма да намерите общия бряг, няма да плувате заедно в едно море и да виждате еднакви звезди над главите си. И тогава се връща онази умора, онова отегчение, то е обхванало едновременно и двама ви, онова пълно и ясно съзнание, че няма смисъл - от срещи, контакти, от внимание и нежност дори. Безразличие и горчивина.

Дали е обратимо, се чудех, и дали е моментно ...

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

моментът, когато изведнъж се приземяваш. оглеждаш се, размисляш се ...и с още по-пълна сила после политаш отново ;)

възможно е...всичко е възможно. няма вечно сини животи

Моята любов е моята лавина.

Все повече се съмнявам.
Раздалечаваме се и продължаваме. В различни посоки...

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

"Ти си моята нова любов."
С тези думи свърши сънят. Не ме бяха обичали насън...

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

хубаво е да се събудиш така....макар че като отвориш очи, ти се иска да се върнеш обратно там...

полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...

Наистина искам.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

а Фелини е черпел истории за филмовите си сюжети предимно от своите сънища...чета биографията му, много често споменава, че лети насън. замислих се - аз помня само един единствен мой полет насън, беше прекрасно усещане.

...някой от вас дали е летял така?

полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...

Моите полети насън са винаги като падане и е много страшно. Като дете имах един повтарящ се сън с летене насън, почти кошмар. Усещането е наистина сякаш стремително се носиш из пространството.


Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

пиша на сън, тичам на сън
правя любов на сън, плача на сън
правя всичко което и денем ми се случва, ... го правя на сън
сънят ми е размазан делник в стъклото на утрото
сънувам в стихове, бели редове със сини звуци

привет