алкохоличка ли съм?

На 48 години съм и всяка вечер без изключение изпиваме с мъжа ми по една бутилка уиски. Нито се караме, нито се бием, както съм виждала по филмите, просто си приказваме за най-различни теми и убиваме времето до лягане. И в леглото всичко е наред. Децата пораснаха и не живеят с нас, аз работя от къщи и все си мисля, че пием от скука, понеже обстоятелствата са ни такива, че не се виждаме често с други хора, а и навън не е за излизане. Забелязвам, че лицето ми е малко подпухнало и понякога ме избиват червени петна, но не усещам главоболие или главозамайване или да ми се преплита езика. Алкохоличка ли съм? (Трябва да поясня, че това положение е поне от 5 години, преди пак си пийвахме, но не толкова регулярно) Какво мислите?

Дай Боже всекиму

Ми и аз така си мисля, но като чета какво пишат хората и като гледам телевизия, да не казвам какво чета по книгите, та се питам дали и ние ще го докараме дотам след време. Щото имах един чичо, който въобще не спираше да пие и беше най-ухиленото и лъчезарно същество и една дума напреко не е казал, а му бяха размазали пръстите и го бяха инквизирали здравата по затворите, щото бил от царската гвардия, та си имаше причини, човекът, но никога не го изби на лудости. Дали пък няма някакъв ген, дето да има търпимост към алкохола?

Алкохолът носи много мъка на много хора по света, но не на всички.
След време ти ще бъдеш най-ухилената и лъчезарна всеки ден пиеща баба.
О-о-о-баче, за черния ти дроб, панкреаса и т.н. не давам гаранция.
Гаранционният срок изтича, когато минем 40-те години.
Нататък - всеки на своя отговорност

Тъй, тъй,
Въпросният лъчезарен чичо точно от цироза се спомина, но ухилен! И ако има нещо верно в щенията на мъртъвците, на равнявката на гроба му снаха му се препъна в бордюра и всичките бутилки станаха на сол и се изляха право върху пръстта (или него).
Значи, да подразбирам, че червените ми петна са начало на цирозата ли?

Червени петна излизат понякога на хора, които пият извън това, което могат да поемат. Повече от допустимото за организма. Намали дозата и виж дали ще продължават да се появяват. Щом с чичито ви е приятно и в леглото не ви пречи, пийте си. Да ви е сладко. Или пък спри няколко дни да не пиеш та да видиш какво ще почувстваш. Според мен ако си пиете контролирано, както казваш, за да убивате скуката и това ви помага да си общувате и се разбирате, ако не прекалявате, нямате безпаметни запивания, не сте алкохолици. Такива като вас са милиони. Гледай обаче да не се унесете и преминета на втора бутилка уиски всяка вечер. Тва е опасно.

То, чедо, и това стана веднъж-дваж - и до втората бутилка опряхме, ама май само я отворихме и си насипахме, пък си го допихме на другия ден стопленко. Веднъж чичито, дето му викаш, го спипа подагра и чичо доктор му каза да не прие и аз от солидарност се присъединих и така шест месеца - нито глътка. Абе, чудя се - нищо ми няма и като пия и като спра да пия. Мога и с него, мога и без него - за пиенето става дума, без чичито не мога

То май аз на теб Чедо трябва да ти викам. повече от десетарка по-голям съм от теб и твоя Чичи. Да сте живи и здрави. И мен навремето подаграта ме нападна, че и други съпътстващи и тогава нямаше накъде - сложих край на твърдото. Минах на бира, но пак лошо - диабет. Кажи на Чичо да внимава, защото с подаграта шега не бива. Май е най добре само ако може да близва и само с това, хей така за адет, както се казва. Иначе лошо. Болестите следват една след друга, ако не се спазват лекарските предписания: диабети, миабети, нефрити и т. н. Умереност, умереност и само умереност. Те това е най-хубавото във всичко. И ако можете да го постигате с Чичи, сте вън от опасност. Хайде весели празници!

Стана ми тъжно като прочетох за ухиления ти лъчезарен чичо, който почина от цироза. Замислих се, какво му е имало на този лъчезарен човек, какво му е било толкова болно, че за да е ухилен му е било необходимо да пие безспирно?...
Щом “можеш и с него и без него” (за пиенето говоря, не за чичото), има предостатъчно по-здравословни начини за убиване на скуката...

А тези ваши сухи 6 месеца кога са били?

Да, алкохоличка си...

Ами, Аня,
на чичо ми му беше много криво, че като се е бил за родината толкоз години, писал е песни за армията ни, войниците му са го имали за баща, изведнъж се оказва в затвора (заради съвпадение на имена) и след като го изтезават достатъчно дълго да си направи самопризнанията и излежава сума ти години, после откриват истинският носител на същото име и отново на чичо ми му хвърлят същите инквизиции за наказание, че си бил признал първия път и така бил подвел следствието! Междувременно и жена му я пращат в лагер като враг на народа, а синовете им не смееха да излезат от къщи. Ето това му беше на човека и като се събра най-после с цялото си семейство повече не искаше да се отделя от тях, а всичките му "приятели" не смееха да го посетят вкъщи, за да не го последват по лагерите. Но вместо да бие жена си, й пишеше по десет стихотворения на ден.
Сухият период беше през 2002г.
Отворена съм за здравословните идеи за убиване на времето. Занимавам се с преводи, чета много, шия гоблени, ама вечер искам да си почивам от това, защото очите ми взеха да не издържат. В мойто градченце няма особен културен живот,а ставата на крака ми е протрита и едвам ходя. Но, дай идеи!

Весели празници и на тебе, чеденце и специални поздрави от чичи

Здравей.
Това за чичо ти се досетих още от предишните ти изказвания. Имах предвид по-скоро това, че “лъчезарността” и “ухилеността” на такъв човек не са истински. Че ако на човек му е необходимо да пие за да е ухилен, това означава, че без пиене не е в състояние да изживява радост, веселие, щастие...
А щом умее да ги изпитва само благодарение на алкохол, да ги предизвиква изкуствено, посредством химия... животът на такъв човек е неописуемо тъжен.
Затова ми стана тъжно.

Би било интересно изпитание да се опиташ да ги повториш тези 6 сухи месеца, сега, пет години по-късно... От това, което си писала за своето пиене напоследък аз придобивам убеждение, че ще ти бъде много трудно, ако не и невъзможно.
Някога и аз можех да пия или да не пия. Постепенно второто ставаше обаче все по-интересно, по-нужно, по-необходимо (също и за да умея да изживявам радост!) Но години наред, почти до края, храних тази илюзия, че нали МОГА и да не пия... Защото някога можах. Преди три, пет, десет години... Вярвах го дори тогава, когато това умение отдавна е било минало свършено време...
Тази болест е прогресиращ процес. Еднопосочна улица, в която не можеш да направиш обратен завой.

Идеи? Котки, кучета, папагали, рибки, мишки, всичко живо. Цветя!
Музика, музика, музика. И моите очи биват претоварени доста често, тогава сядам в любимото си кресло, затварям очи и слуууушам. Космос.
Срещи, приказки, кухня, сладкиши, експерименти (алхимия!). Игри, гатанки, милувки, прегръдки.
Плуване. Пътуване. Медитиране.
Писане на стихове ако щеш.
Повечето от тези неща (с изключение на кучета, музика и прегръдки!) не ги правя и аз. Не убивам време. Напротив, моля го да се се размножи!... Защото все го нямам достатъчно, все не стига... За всички тези интересни неща които има да се правят!...
От една страна ти завиждам, че го имаш в излишък.
От друга - ядосвам се, когато чета, че някой трябва да го убива, щото било скучно.
Какво е това скука?????
Откакто съм трезвена, не познавам това чувство.

Здрасти и ти
Радвам се на ентусиазма ти и щом си добре, чудесно!
Чичото от 20 години го няма и лека му пръст, важното е, че всички около него се чувстваха добре, което рядко се среща.
А аз, през сухия период си изпитвах абсолютно същата скука, както и сега. Живея в чужбина, нямам роднини нито тук, нито там - само дядо поп, който е мъжът ми. Той носи вкъщи само новини за погребения и човешки проблеми, а и често се майтапим, че му е служебно задължение за пие (червено вино). За развлеченията:
4 котки (бяха 5, а и се котилата по едно време бяха 10)
плуване - бивша републиканска шампионка - не искам да виждам повече басейн.
цветя - гледам, барабар със зеленчуци и овошки.
поезия - публикувана на два езика
роман - само на един
трима сина - отгледани и отделени
И всяка вечер се стъмва и човек иска да си почине от работата и да намери начин да му се доспи. Тъпа телевизия не ми се гледа и така.
Сега, най-сериозно, като се слушам какви извинения си намирам, сигурно работата е дебела, както казваш. Ще си помисля по-сериозно като минат празниците.
Весела и щастлива година!

Здравей и от мен.
Не зная дали си или не си. Но зная че сигурен начин човек да стане алкохолик, е като пие големи количества алкохол регулярно.
Не ти трябва лозе на тоя баир, повярвай. Ако можеш да спреш, всичко е наред, ако не можеш - добре дошла при нас.
Весели празници.


Усмихни се, има изход!

Весели и на теб
Дойде ми като подарък за Коледа и много благодаря! Всичко най-добро през идната година
баба