Нова тема

Прочетох много внимателно постингите на "нз". Боях се, че съм пропуснала нещо. Оказах се права в страха си... Затова и вероятно трябва да й се извиня, което и правя:
Извинявай, нз! Не съм те разбрала.
После се замислих какви хора идват да четат тук. Не е нещо, дето е без значение. Някакси не мога да си представя ситуация, дето "нз" (или който и да е) си върви през дните и си казва примерно това: "Абе, я да видя има ли алкохолно зависими в България и те като как възприемат своето пиене и като как виждат своята отговорност към близките си и децата, дето евентуално имат. Дали възприемат като нормално своето пиене? Къде мога да ги хвана в издънка в мисленето, че да взема да ги питам аз тях. Не може да са толкова големи идиоти, че да нямат ценностна система. Или може? Чакай да видя."
Подчертавам, че примерът е груб - нарочно груб.
Няма кой знае каква вероятност този сценарий да се случи наистина. Всъщност такавата вероятност клони към нула. За да потърси човек клуб или общество на алкохолно зависими, трябва да има причина. "нз" не я сподели с нас, остана някак абстрактен нейният интерес към темата. Другият вариант е самата тя да се лута и да търси отговори за своето пиене. С много силните си морални ценности. Или ако усеща, че пиенето й излиза от контрол. Вероятно не съм права, та нали самата тя заяви, че е алкохиличка? Въпреки отговорите на теста (това тя сама написа). Може ли човек с толкова положителни отговори да няма проблем? Какъв е той, проблемът? Как отговорихме ние? Дали не дадохме храна на оправдателното мислене (включително и аз)?
Доста въпроси се насъбраха. Ще ви бъда благодарна, ако дадете своите коментари.

нз, извинявай, да се чете така:
"та нали самата тя заяви, че не е алкохоличка? "

Здравей!
Радвам се, че отговори.
Отговорих на тези въпроси в предишната тема, но ще го направя и тук:
Не съм алкохоличка.
Теста, който си направих беше за близки на алкохолици. Ето този
Скъп за мен човек разсъждава по начина, по който ви описах - сблъсках се с нещо, което не приемам... меко казано. Отразява се и на мен - блокирах отношенията си с близките ми - просто... не бях в състояние да го "смеля" в главата си това, абсолютно неспособна бях и да го споделя с някого... да споделя "ужасната" тайна, която едва ли е тайна, но със сигурност е нещо, за което никой на говори. А това си е направо смазващо - за мен. Сякаш, че аз имам проблем и изперквам, а не някой друг е проблемен! Причините аз да не мога да споделя са много - най-вече, защото не исках по някакъв начин да го злепоставям - защото смятам, че този проблем е негов и той трябва да си го решава. Да кажа, че ми е зле, означаваше да спечеля всички на моя страна
Но в момента изпитвам ненавист, гняв, огорчение, самота... защото вече е късно да го споделя с някого това. Явно трябва и аз сама да си помогна.
Уважавам го, защото съм го виждала как не губи достойнство в тежки за него моменти. Всъщност, не го губи, каквото и да става.
Но... аз не мога да се справя с... болестта му, както казвате. За мен си остава недопустимо да стоварваш това на хората около теб, сякаш си единствен на този свят и най-важен с болката си. Ако някой иска да си помогне, това вече е различно.

Относно дискусията тук - благодаря много на Аня. Мисля, че нейните отговори ми помогнаха да ми по-проблесне за какво става въпрос.

сега те усещам близка :) Разбирам те вече, преди ми беше трудно, признавам си :) Не можех да допусна, че твоето посещение тук е "ей така"... или че причината е чиста любознателност, де :), извинявай за усмивката. Права си, че Аня дава най-добрите отговори - освен, че тя е имала повече време да мисли, видно го е оползотворила добре това време; аз също съм й благодарна за много нейни постинги тук.
"Ужасната тайна" всъщност не е тайна за никого - всички, които контактуват с един алкохолик знаят за проблема му, това не може да се скрие, няма начин. Всеки би избегнал разговор по темата, ако има как да го избегне. Не можем да виним хората за това, нали? Толкова е трудно да говорим за този проблем - особено, ако става дума за наш близък, когото на всичкото обичаме и ценим! Има много трудни неща, които ни се налага да правим обаче. Не знам дали си държала крачето на детето си например, за да му направят инжекция. Не е лесно, но знаеш защо го правиш. Та значи би могла да говориш без емоции (препоръчвам такъв подход). Ще ти кажа защо: не непременно защото можеш да промениш нещо, а защото можеш да се надяваш усилията ти да стигнат докъдето трябва. Ако някой се е сетил като тебе да провери по темата, да види за какво всъщност става въпрос, това е добре, благодаря ти за старанието ти да влезеш в проблема.
Да изпитваш гняв, огорчение и ненавист е разбираемо и нормално, не се обвинявай за това, няма виновни, това са чувства, от които невинаги можем да избягаме, но които можем да контролираме. Казвам го смело, защото съм убедена в това. Но ако тези чувства не доведат до нещо градивно, може би е по-добре да направим възможното да ги избегнем тогава, когато имаме избора да направим това.
...Не само го казваме - той, нашият алкохолизъм, е болест и се надявам искрено твоите усилия да намерят почвата си за реализация, да могат да поникнат твоите усилия човекът да се "освести". Моля те да помниш, че помощта, както и любовта насила не могат да се дадат. Можеш да вземеш от някого насила, но насила не можеш да дадеш... за съжаление. Бъди търпелива - и бъди реалистично настроена. Никой не може да се излекува, ако не знае, че е болен. Евентуалният неуспех няма да бъде твоя вина, а егоизмът е наша обща черта: всеки човек е егоист, независимо колко е здрав.
С поздрави и пожелания за успех ми се иска да продължиш да пишеш тук!

нз и аз искам да ти се извиня . Мога да кажа само че не знам ко си преживяла не съм ходил с твоите обувки и почнах да те съдя . Незнам защо приех го лично а ти сигурно и не знаеше че съществувам е няма да гадая но аз съм такъв егоцентрик че приемам че всичко е написано за мен и че някой иска да ми каже нещо . А и не съм аз този които ще съди хората . Благодаря ти че се появи от нищото и ме накара да се замисля да се поставя и на мястото на маика ми да разбера и тя какво изпитва . Еми лека на всички и нз пак извинявай .

"Другият вариант е самата тя да се лута и да търси отговори за своето пиене. С много силните си морални ценности. Или ако усеща, че пиенето й излиза от контрол."

Здравей Приятел_ка,
Нещо май не си разбрала. Не става въпрос за конкретният случай. Както се разбра подставено е било лицето. Няма значение и не е осъдително. Искало е да помогне. Всеки тук търси начини да помогне. Думата обаче ми е за друго. Защо се заблуждаваме, и ти също, че тук във форума помощ ще потърсят "крайни" алкохолици, истински както се казва. Никога, сигурен съм в това, никога във фаза, която ги е накарала да са извън и са извън "борда". Може би по-късно: след лечението и т. н.
Отговори за своето питане тук търсят наистина само хора, които са на прага на алкохолизма. Все още са в "час" и имат съмнения, че правят нещо нередно. Не го искат. Или техни близки, приятели. Затова нещата не трябва да се абсолютизират и правят прибързани заключения, дават дори и ненужни съвети. Те последните никога не помагат, освен ако човекът по собствен път не е осъзнал проблемът си. Или може би греша. Знамли ли?!

Както се разбра подставено е било лицето. Няма значение и не е осъдително. Искало е да помогне.

Това не е вярно. Няма повече да отговарям на такива неща.

Затова нещата не трябва да се абсолютизират и правят прибързани заключения, дават дори и ненужни съвети. Те последните никога не помагат, освен ако човекът по собствен път не е осъзнал проблемът си.

Съгласна съм.
Проблемът си - споделих го вече.

Ако нещо съм сбъркал, объркал - моля за извинение. Просто казах своето мнение без умисъл, без дори и да допусна, че мога да засегна някой. Съжалявам. Още веднъж, моля за извинение!

Аз също не ви нападам, нито съм имала желание да засегна някого.
Пожелавам на всички уютни празници!

Всеки би избегнал разговор по темата, ако има как да го избегне.

Тази ситуация ме е карала да се чувствам ужасно безпомощна. Искала съм да извикам "За бога, нещо изобщо не е наред! Защо никой не реагира?! Защо всички си затварят очите?" Все едно, че нищо не може да се направи... Трудно е да се говори, но вярвам, че трябва да се говори за това. Иначе все едно го приемаш... и нищо.
Стресирах се. Аз също не можех да имам нормален живот, с нормални отношения.

Благодаря още веднъж, че се отзовахте. Мненията ми може би не са този форум. Желая ви смелост и вяра!

убедена съм, че не съм наясно с проблема на "нз". Никой не би могъл да е наясно освен нея самата. Тук, във форума търсят и могат да търсят помощ и хора, които нямат проблем с алкохола, а техни близки, за които са установили такъв проблем. А нашата мисия е да бъдем полезни според силите си, доколкото можем... Надявам се да е повече :) Но ако отговаряме в смисъл "Такъв съм", не е от полза за никого, най-малко за питащите (оставям встрани ползата за някои от нас, дето обичат да си търсят оправдания).
Не грешиш изобщо, човек трудно се вслушва в чужди съвети, докато не му "припари". Идеята ми беше, че "нз" не може да направи кой знае какво при цялото си желание... Може и да може да направи много, но това е в сферата на предположенията. И затова е необходимо да подходи философски (казано) към проблема. Друг е въпросът колко държи тя на този човек и колко точно компромиси може да направи, колко време може да "изхаби" в борбата. Това е нейно и само нейно решение, на което аз нямам никакво желание да повлияя и никакво оправдание да го направя.

и позабравена май дума: уют!...
Благодаря за пожеланието и да ти се връща с всичка сила :)

Всички сме имали моменти, в които сме се чувствали безпомощни. И какво от това? Нали успяваме да продължим напред? Сещаш ли се оня филм на Уди Алън, в който той перифразира констатацията на Хамлет до "Нещо не е наред по улиците на Дания"? Е, той, Животът си върви... някак... така... даже не ни и пита винаги :) Не всички си заварят очите, можеш да бъдеш сигурна в това :) Само някои се притесняват да определят проблема, мислят си, че като не им харесва и автоматично отпада... Само дето няма такъв филм :( Не се стресирай все пак :) Има изход - макар и това да не е точно вратата, през която си влязла ;) Продължавай да пишеш тук, аз не съм най-умната в този клуб и ти ще получиш много подсказки като как да действаш занапред. Мисля, че доста от четящите и пишещите тук те харесват вече :)
Убедена съм, че можеш да постигнеш "нормален живот, с нормални отношения", защото го заслужаваш, мила :)
Ако питаш по-конкретно, ще получваш по-конкретни отговори, нали се сещаш :)

За най голямо мое съжаление установих ,че ми е много трудно да разговарям със съзависими.Мисля ,че ги разбирам напълно но не мога да обясня ние как се чувстваме, аз как съм се чувствал при определени ситуации, какво ми е помогнало и какво ми е навредило.Най ми е трудно да кажа - "остави го в калта за да узрее и стигне дъното си на мен това най много ми помогна".Мисля си , че работата със съзависими си иска други подходи.А и е още по трудно да обясниш на един съзависим ,че и той най вероятно е вече болен , че и на него може би му трябва лечение.Аз още не съм намерил нужния подход но се надявам и това да стане един ден.

Прочетох много внимателно постингите на "нз". Боях се, че съм пропуснала нещо. Оказах се права в страха си... Затова и вероятно трябва да й се извиня, което и правя:
Извинявай, нз! Не съм те разбрала.

--------------------------------------------------------

Надявам се, че за в бъдеще да отдадеш същото внимание и на нашите постинги. Сигурен съм, че в бързината да философстваш и там си пропуснала нещичко!

Приятни празници!

знаеш, че не "влизам" във всяка тема: невинаги имам времето да го направя, а по-често е, защото не мисля, че всички тук чакат с нетърпение моето мнение. Когато виждам, че не мога да кажа нещо различно от казаното до момента, гледам да не хабя времето на четящите ;) Пък и животът ми не се върти единствено около алкохола и този клуб. Точно твоите постинги рядко чета изобщо - със съжаление ти казвам, че в тях почти не намирам нещо рационално за себе си. "Почти не намирам" е почти равно ;) на "почти намирам", та това не би трябвало да те обижда, най-вече защото сме различни и мислим по различен начин, имаме различни нужди и различен светоглед, различни ценности. Разбрах, че не съм била справедлива към "нз" и помолих за извинение. Мисля, че така е по-редно, отколкото да се чудя как да се изкарам права, нали? Пък пропуснатото е пропуснато и няма да се върне, някой път ще наваксвам, спокоен бъди за мен и - благодаря ти, задето си загрижен :)
Бъди здрав и с празнично настроение!

Е, Алки, хубава работа ама алкохолна. Нали? Виждаш ли как май грешим като действаме, пишем импулсивно, прибързано. Незнам дали ще признаеш, но ние с теб засегнахме Приятел_ка. Нейната реакция бе така благородна и с най-добри намерения, а аз повече, а ти незнам колко, я "попарихме". Извиних и се и се надявам да приеме. Признавам, че не бях добре разбрал за какво става въпрос и малко се изхвърлих. Случват се и такива работи, алкохолическа работа. Друг път ще внимавам. Моля те, не й се "карай" друг път така на Приятел_ка. И аз няма. Чувствам се виновен, а ти не знам...

Не ме очудва, Приятел_ка, че постингите ми са скучни и не отговарят на калибера на много хора. Но аз се уча и чета всичко. Дори научна популярна фантастика, само и само да не ми философстват за болеста алкохолизъм. ;)Иначе в АА всички сме болни и няма прави или криви хора!

ПП: Преди да забравя, искам да ти благодаря за поздравите!


Кво повикнало, такова се обадило!!!

С извинение или без извинение искам да ти кажа, че аз не се товаря със чужда вина, и че съм отговорен само за моето поведение. ОК!
Всъщност, немога да разбера дали си правиш майтап с мен?

"Защо се заблуждаваме, и ти също, че тук във форума помощ ще потърсят "крайни" алкохолици, истински както се казва. Никога, сигурен съм в това, никога във фаза, която ги е накарала да са извън и са извън "борда". Може би по-късно: след лечението и т. н. "

Не съм съвсем съгласна с горенаписаното.Лутайки се и търсейки най-добрия вариант лично за мен,реших, че най-добрия вариант е да потърся себеподобни.Бях влизала в сайта на АА доста пъти,бях си правила теста също толкова много пъти,даже и зов за помощ пратих на мейла.Почнах да чета всеки ден по много във форума.Ако не се беше появил човек именно от тук, с който се видяхме първо на по кафе и после той ме доведе на сбирка аз нямаше да мога да дойда сама.Това е сигурно.Всъщност аз много ясно осъзнавам проблема си и тогава също го знаех,просто отлагах за утре.Наясно бях обаче, че това утре все някога трябва да дойде,защото така само се съсипвах.Сега не се чувствам никак добре от психична гл т и това съм го написала вече в един пост,но поне не пия-вече 49 дни.