Това е древна традиция..

от древни времена в клуба се пишат приказки:) От времето, когато драконите бяха на мода, а принцесите не бяха жертва на домашно насилие:)

Хайде да си напишем приказката?
Главни герои - Красивата принцеса, Злият магьосник, Драконът, Принцът с белия кон, Снежната кралица, Дядо Коледа... Зимата, снегът, Черният леден замък.. Всичко:)
По Коледа стават чудеса!

Модераторите, може ли едно рамо, моля!:)
И сексът накрая, не в началото още!:))

Та така - аз я започнах.
Принцът с белия кон целуна Красивата принцеса и я прибра в семейния замък. Там я превърна в Пепеляшка. Забрави за Белия кон, а Вълшебният меч зависна прашен над камината...

С гласа си нарисувай ми снежинка.

Ц-ц-ц-ц-ц....

приказка не се разказва:)
Ц-ц-цъ! е позволено само в пряката реч:)

И такаа..
Един ден Файлич се натресъл на гости в Кристалния замък. Принцът си го харесвал, щото и двамата обичали да бият, тъпчат, мачкат.. И всеки си имал обяснима причина:)) Какво се случи там? Какво направихте на бедната нещастна Принцеса?:)

С гласа си нарисувай ми снежинка.

приказка не се разказва:)
Ц-ц-цъ! е позволено само в пряката реч:)

Къде е инкорпорирано това нещо?



И такаа..
Един ден Файлич се натресъл на гости в Кристалния замък.

Аз в замъци не ходя защото там има духове!





Принцът си го харесвал, щото и двамата обичали да бият, тъпчат, мачкат..

Мен ме харесват само преуспяли хора.





И всеки си имал обяснима причина:))

Единият да граби и да му го продава.




Какво се случи там? Какво направихте на бедната нещастна Принцеса?:)

Детенце. Ако още не се знае от кой е!Трябва да давам кръв!

Забравен в студените конюшни, белият кон трупал злоба към стопанина си, за това, че го е забравил тук заради онази префърцунена... Тук е редно да споменем, че белият кон бил всъщност бяла кобила, която преди е била красива принцеса от северните кралства на ледените дракони. Тя била омагьосана от Дядо Коледа, защото се сдърпала със Снежанка и сега "излежавала" присъдата си в немилост.
А бялата гобила си говореше сама.
-Ех, ако само баща ми - Големият Брадат Леден Дракон - знаеше за това! - Разбира се, "говореше", е силно казано за кобила, по-скоро цвилеше, но ако имаше други коне наоколо те със сигурност щяха да разберат какво цвили.
- Трябва да го намеря! Той ще ме познае - любовта граници не знае а аз съм единствената му дъщера! Той ме обича повече и от брадата си!
Бялата кобила, която от тук насетне ще наричаме Белка, за по-кратко, взе твърдото решение да си възвърне облика, да се върне тук, да съблазни принца, да преспи с него и после да покаже Хай-Двфинишън запис със 7+1 канален саунд, на Спящата красавиця и да остави едно вретено до нея за да се самоубие.
Белка прегриза въжетата, които я държаха прикована в този вмирисан обор вече месеци наред и разби вратата с мощните си предни копита - чашка С!
След това с мръсен галоп изкочи извън замъка и се втурна по стръмната виеща се пътека надолу към вечните ловни полета на Сиуксите.
Така започна едно от най-големите приключения на техния век!

Чакай бе, човече:) Ти почна критически анализ, преди още да сме я дописали
Разказвай!
мм.. и пълният член.. нали?:))

С гласа си нарисувай ми снежинка.

Сиуксите бяха голямо племе от враждебно настроени тревомани - хора обичащи тревата и природата.
Освен това те почитаха и конете, но по един много странен начин - ловяха ги и ги провесваха за задните крака в центъра на селото... Не, те не бяха диваци, просто преди сторици хиляди години, един бледолик, който те взели за Повелителя на Мустангите и Жените им... Жените на Мустангите, не на Сиуксите... Се пошегувал с неуките им деди, като им казал, че така конете достигат до друго равнище на самоосъзнаване и, че всеки провесен кон ще бъде личен приятел на война провесил го с главата надолу.
Разбира се вие се чудите, защо за тези стотици хиляди години никой не е осъзнал каква глупава, неуместан и антиконна шега си е наравил бледоликият пропаднал пияница. Отговора далеч не е толкова сложен колкото си мислите... Просто пушенето на трева спира развитието на мозъците на Сиуксите на приблизително 10-тата им година. Това само по себе си е достатъчно да страниш от това опасно племе. Уви, Белка нямаше на идея, че това е така и съ чаткане на копитата навлезе в затревените Сиукски територии.
След няколко часа галоп, Белка се спря и прималяла от умора и глад започна да пасе... Няколко часа по-късно се съвзе от халюцинациите и продължи в галоп напред... Колко беше галоп и колко напред - само от страни можеше да се прецени.
На 10 димни сигнала от мястото на което Белка се напасе, 7 от най-силните и глупави сиукски война бяха тръгнали на лов за коне.
- Хуга чуга, слип кнот мейл продиджи, кис!? - каза най-глупавият от тях.
- К'во?! - попита най-умният.
- Нищо.
- Как така нищо? Току що каза нещо!
- Не съм!
- Си!
- Ми... - смотолеви той - Май видях бъдещето...
Всички се заковаха на място и го погледнаха... Умно... предполагам.
- Как така си видял бъдещето!? - това беше третия по интелект.
- Ми ей така.
- Бе как така!? - най-интелигентния започваше да се ядосва от глупостта на другите и много често стигаше до бой.
В същия момент предпоследният по интелект се намеси в защита на най-тъпия:
- Ми ей така бе, нали ти каза, не разбра ли!?
- Ти да мълчиш!
- Що пък?
- Не знам, ама ще мълчиш!
Предпоследният се замисли и отстъпи пред неуспоримите доводи на най-интелигентният. Той пък от своя страна подхвана първоначалната тема отново:
- За какво говорихме?
Никой вече не помнеше за това почти едновременно, по първичен сигнал, те продължиха по своя път, който никога нямаше да се пресече с този на Белка и за това и ние няма да го следим повече.

... Белка се препъваше по стръмната виеща се пътека, едното й коляно беше мораво и капчици алена кръв се сипеха по белите камъни.
Изведнъж светът притихна. Дърветата се отдръпнаха, поточето се спотаи, дори катеричката се спря с лешник в лапичките и прикова стъклени очички в него. На пътеката стоеше Еднорогът...

С гласа си нарисувай ми снежинка.

Ебахти перверзията... На Пътеката седеше еднорогът

Айде по-сериозно де... Така по един два реда ще го точиииим

Седеше Еднорогът, а рогът му романтично се белееше, сочейки натежалото от желания небе.

"О!, помисли си Белка. Не знаех, че еднорозите имат два рога!!!"

Очите на Белка бяха вперени с възхищение във втория рог.

Като малък си мислех, че сексът е най-важното нещо в живота. Пораснах и се убедих, че е така.

Красивата принцеса гледаше на белия сняг от малък прозорец,където я затвори Злият магьосник,той я обичаше,но тя отдавна даде сърцето си на Принца с белия кон,да,конят беше бял с една черна линия между очите,принц не знаеше,че неговата любов е в заточении,търсеше я навсякъде,но никъде не я откриваше..... Снежната кралица и Дядо Коледа си играеха на белот и не искаха да му помогнат,бяха прекалено заети с хазарта,дядо Коледа псуваше кралицата,а тя само се заливаше от смях... Зимата, снегът,и всякакви сурови условия все пак не попречиха на принца да стигне до Черният леден замък..
Тя го видя,оттам,отвисоко,провикна се и той я чу....чу нежния глас на неговата любима,но изведнъж един Дракон препречи неговия път и каза:
- Мило,аз понеже съм със женска натура,ще те пусна,но ако си платиш
Принцът се замисли...- Колко искаш? за таз принцеса повече от 50 лева няма да дам,-отговори той след размисли
Дракончето от ужас просто припадна,все пак е женска натура.......и принцът мина незабелязан,срещна по пътя магьосника,плати му тази педесетачка и си взе принцесата
но с това историята не свършва

Женското драконче беше дотолкова клюкарливо,че един път срещна принцесата и разказа за тарифата,която предлагаше принцът за нея.....
Принцесата се ядоса и като се върна при принца,му зашлеви няколко шамара и си тръгна,но не където и да е,ами при магьосника,за да му вземе парите.....

Ти почна критически анализ, преди още да сме я дописали

Аз с глупости да дописвам безсмислици не се занимавам.



Разказвай!

Няма смисъл.




мм.. и пълният член.. нали?:))

Нали?

казаха секса накрая.

те продължиха по своя път, който никога нямаше да се пресече с този на Белка и за това и ние няма да го следим повече.
-много се радвам.

През това време на пЪтечката Белка се чудеше дали да се радва или не на внезапно изникналият от нищото вЪзбуден Еднорог /Сам го вЪзбуди , на него се сЪрдете/. ЗапЪхтяна от галопа и студа преобразената принцеса изпускаше облаци бяла пара вЪв вЪздуха и нервно риеше с копито в снега, тресейки се от вЪзмущение и противоречия.
“Ми само това ми липсваше сега-секс с Еднорог”,
-“Не си пробвала”-обади се веднага зад лявото й ухо нейната по-тЪмна част;
-“Луда ли си-остава да те забремени с някое пони-еднорогче, аз за конски презервативи още не сЪм чувала, пЪк и този дивак не вярвам дори да знае какво е това”-веднага репликира зад другото й ухо нейният ангел –пазител;
-“Е нали си кобила, с кой да правиш секс, ако не с коне, пЪк ето виж какЪв кЪсмет-хем е еднорог, хем те желае”;
-“Да знаеш, шундо непорЪбена-чавка ти е изпила мозЪка, отказвам се навеки от теб и те проклинам да те язди цял живот Конника без глава само да си посмяла да пуснеш на някакЪв кон, пЪк бил той и Еднорог!”;
-Оффф я млЪк и двамата, трЪсна белите си кЪдрици Белка- той може да ме заведе при татко-Великият Дракон Загрей /казваше се така, защото като кихаше опожаряваше всичко живо наоколо и топеше ледовете в радиус от 100км.. в Леденото кралство, поради което в кралският двор полагаха извЪнредни грижи Великият Дракон да не киха много често/-последва тежка вЪздишка и несполучлив опит да погледне Еднорога в очите, сякаш засрамена, че е чул мислите й.
“Абеее какво ми става, аз принцеса ли сЪм или напротив?”-запита се сама Белка.
-Дори кривокрака и зЪбата бяла кобила с извЪнредно селското име Белка си оставаш принцеса”-дочу се от вЪздуха гласа на Старфорширдският котарак, който пак се беше промЪкнал незабелязано невидим да подслушва, за да клюкари после из УондЪрленд , но по природа сЪстрадателен не издЪржа да не се обади в помощ на горката кобилка, достатЪчно вятЪрничЪв да не се досети, че ще й помогне повече, ако просто й покаже пЪтя, той все пак реши, че е направил едно Велико добро за деня и както се появи –така и усмихнато се разтвори вЪв вЪздуха.
-Тенк ю Писанчо-усмихна се Белка на вече изчезващият котарак и набрала самоувереност попита учтиво Еднорога:
-Извинете, случайно да знаете пЪтя до Ледените планини?
-Моля? –стреснато обЪрна глава кЪм Белка Еднорога, който през цялото време седеше и втренчено сЪзерцаваше отражението си в една заледена локва, и още по-стреснато изгледа натрапницата в следствие на което вторият му рог просто издиша като балон и се стопи до нормалните за Еднорозите в покой размери ,в моментЪ, в който погледите им се срещнаха.
Белка още по-изумена гледаше празното пространство между краката му и вече започна да се чуди дали да сЪжалява или да се радва, че се размина сЪс секса в гората и то с непознат Еднорог, но все пак успя да се сЪвземе и да отговори:
-Попитах Ви дали знаете в коя посока са Ледените планини?
-А защо не ме попитате дали искам да Ви отговарям? И вЪобще с какво право нарушавате уединението ми сЪс самият ми прекрасен, невЪобразимо перфектен и наизказуемо идеален мен? М?
Белка онемя. Гледаше го облещена и пак изпадна в дилема, мислите й препускаха светкавично и безжалостно в сЪзнанието й:”Този луд ли е, само това ми липсваше –някакЪв психопат насред нищото, а може би се шегува, що за извратено чувство за хумор имат Еднорозите?” През това време ПринцЪт на белият кон, защото това беше именно той, но превЪрнат от Ледената кралица в бял кон с рог на главата, омагьосан като екстра да бЪде вечно влюбен в себе си и да не може да обича никой друг/което обяснява и вЪзбудата му всеки пЪт, когато погледнеше отражението си/ докато не срещне истинската любов в лицето на принцесата на Ледените планини, която обаче да не може да познае и която той нямаше как да знае стоеше точно срещу него в образаЪт на нещастната, измЪчена, колеблива и тотално изгубена Белка, в отговор на крещящото в ухото му 6-то чувство попита:
А Вие случайно да сте Великата ми Любов? Мнее, едва ли? Що за ирония на сЪдбата ще бЪде да срещна Любовта в образа на проскубана и нагла кранта? О, забравих, няма по-велика любов, от тази кЪм себе си. Обичам се, тооолкова се обичам, че ми идва да се увеековеча в стих или песен.. Май прешЪссс-погледна се набЪрзо пак Еднорога в локвата и изпрати една вЪздушна целувка на отражението си.
Тук вече Белка се ядоса на арогантността му и забравила всички колебания се чу да прЪхти:
-Как смеете да се надявате, че аз една 13224потекло принцеса, дЪщеря на най-великият Дракон в УондЪрленд изобщо бих могла да имам нещо общо с нещастен нарцис като Вас?
-ДЪщеря на Дракон ли? Откога драконките раждат коне, да не си дЪщеря на конярчето случайно? Ха-ха, зацвили Еднорога, превивайки се от смях, ох, колко сЪм остроумен..
-Ха! По- скоро тЪпоумен. –подскочи Белка, вЪзмутена до дЪното на принцеската си душа! И точно се канеше да го засипе с аристократичният си гняв, когато тишината наоколо се раздра от мощен рев, преливащ се от фалцет в кресчендо, последва силен вятЪр, а земята под копитата им затрепери, пропуквайки се прогресивно в дЪлбоки и мрежести цепнатини.
-Хахахахаххах-всичко коз-отрежете им главите-крещеше в истеричен смях Ледената кралица.
-Бързо. Да изчезваме, какво е това по дяволите? Извика Белка докато се мЪчеше да подгони Еднорога далеч от замрЪзналата локва..
-Хайде, глупак такЪв, искаш да умреш ли?
-Любовта изисква жертви-отвЪрна й гордо той, готов сЪм и да умра ако трябва за себе си.
-Идиот нещастен, олигофрен зомбясЪл , трЪгвай веднага –ритна го Белка с добре премерен кЪч по задницата.
-И това ми било принцеса-изпЪшка Еднорога, получил добра начална засилка препусна в галоп редом с нея. Те тичаха в отчаян опит да спасят живота си от страшната неизвестност докато зад тях в далечината все по ясно се открояваше образЪт на.........................................................

нищо друго не мога да кажа

Sam, аз не казах ли сексът - накрая?!:))

С гласа си нарисувай ми снежинка.

Охх:)))
Моля Angel и ФENlKS да се съберат, да изпият по едно вино /две, три, четири - както им се харесва:)/ и да уточнят сюжетните линии:)) Властелинът на Хаоса - Sam, дръжте настрана поне докато не преполовим приказката, че ще трябва да раздавам червените точки твърде рано:)))
Подозирам, че Приказната фея Барбарела ще се намеси в най-сюблимния момент и ще отсече със замах кривия рог на Нарцис, но... подождем, увидим.:)
Файлич остава с епизодична злодейска роля, но той е зает предимно със себе си - няма да страда:)) Никтейче, маалко по-късно ще ни трябва ретроспекция на семейните връкзи и тежкото детство на Принцесата. Когато се заплетат до невъзможност нещата - за повече трагизъм:)
Вие, с виното, да не го опердашите цялото сега?!:) Оставете за всички новодошли:))

С гласа си нарисувай ми снежинка.

Явно на Феникс не и хареса моята сюжетна линия и реши да подхване нейна си
А защот точно реши да продължи с еднорога... Ще питам чичко Фройд

Еднорога на пЪтечката и аз прилежно продЪлжих от там, иначе честно много се смях на твоята версия с диваците и кобилата с чашка С.
Аз си помислих сЪщото - чудесен материал за анализ.