Get a life

Чудих се колко хора се събират по компаниики, ходят по събития... Излизат повече от два пъти на седмица, говорят си очи в очи за проблемите си, забавляват се заедно...
И въобще намират ли се нови приятели след училище и студенството... Какво ако там човек не е създал приятелство по една или друга причина, или пък ги е изгубил, или пък са в чужбина.
Остава ли ви време след работа да се видите с приятелите си, ходите ли си на гости, ходите ли заедно на почивка...

е ако можех на тези въпроси да кажа просто 'да' нямаше да е никак зле.ама е на не е така.приятели, абе създават се, ама май остават само тогава. . все повече нямаме време, един насам друг натам. за събирания общо вече не знам откога не се е случвало.абе историята е жалка. а ми се иска точно обратното. ами да- да има хора на които да разчиташ, да се забавляваме,да излизаме и т.н. вече си мисля че това става само по филмите. дано не е така.

Със сигурност мога да твърдя, че истинските приятели са от детството. Лошото е, че не съм ги виждал от шести клас. Чудя се дали да не се свържа с поне един от тях? Защото по-добри не намерих.

абе по-трудно се намират, но се намират.

поне при мен, обаче, вече няма компании, а само отделни приятели, с които се виждам - две много близки приятелки, които виждам по-често и още две-три, които виждам доста по-рядко.

мъжете "приятели" са странна и неразгадаема категория, за съжаление там много "приятелства" като че ли се "изпариха"...


[линк]