конкурс

На 17.12.2007г. започва IV национален конкурс за млади тромпетисти-Стара Загора.

[линк]

Да не сте луди да се явявате
Само ,за да ви се покаже,че "пенчевските произведения" са наааай-добрите ,а вие сте леваци,щото не сте му напълнили джоба с пари за частни уроци:(((
Мафияяяяяяяяяяя.....ама веке не струва-

Minaloto thastie e dneshnata skrub!

Злобата е голяма работа, ей!
Ама спокойно, приятелю, ти не си виновен, че не можеш, вероятно не си попаднал на даскал... А иначе - много българско - да оплюваме това, което вече се е доказало, само защото не можем да го стигнем...

Да живее Балакаха, цар 13!

Що бе,Jututunec?
У вас така ли правите?
Ами казал си е човека мнението,може пък и да е потърпевш,знаеш ли-като започнат хвалебствени химни,О`САННА ,лелеяни песни и тем подобни-подмазваш се..
Като си кажеш мнение,което не е с положителен знак-завиждаш..
е...какво да правим?

По-добре никога отколкото късно!

Цитирам мисли на Александър Арсов, автор на няколко статии на музикална тема.
Из статията му за Марта Аргерих:
"Светът разбира, че на небосклона на клавирното изкуство се появила нова звезда, през 1957 г., когато едва 16-годишната Марта Аргерих печели клавирните конкурси в Женева и Болцано (на името на Феручо Бузони) в разтояние само на три седмици. подобни конкурси, разбира се, са напълно извратена раблота, тъй като е абсолютно ненормално изкуството да се оценява по какъвто и да е било начин. Те обаче имат едно огромно предимство, особено за млади музиканти - правят ги известни и им осигуряват солидни възможности за изява както в концертните зали, така и в звукозаписното студио (образно, казано тъй като повечето записи всъщност се правят в концертните зали).
Младите, талантливи и амбициозни лауреати на тоя или оня престижен (уау!) конкурс незабавно се затрупват с предложения за концерти и записи, но през мъглата на времето остават да блестят само някои от тях. МНОГО МАЛКО ВСЪЩНОСТ.
От материаалите на Арсов разбирам, че Шопен страдал от сценична треска, по-скоро отвращение от концертите пред публика. "Чувствувам, че се задушавам от бързото дишане на хората, от любопитните им погледи се сковавам, онемявам пред тези непознати физиономии". През целия си живот Шопен е дал едва тридесет концерта пред публика.
Той е свирел в салоните на аристократите, и то защото те са го канили настойчиво. Най-хубавите му изпълнения били в интимнита атмосфера на тесен кръг приятели.
Известно е отрицателното отношение на големия Глен Гулд към конкурсите.
Перфекционистът Артуро Бенедети Микеланджели се слави с това, че е отменил много концерти заради претенции към залата, акустиката и някои други фактори. Тук може би се крие и голямата критичност на този пианист към публичните изяви.
При конкурсите се изисква психическа устойчивост, нещо, което е различно от майсторството при свирене. Не всеки може като Лист да подчинява публиката. Шопен не е притежавал тези качестна на унгареца и даже е казвал, че обича музиката си, изпълнявана от Лист.
Така че конкурсите, това са субективни оценки и оценки, повлияни от случая.
Който си е талантлив, то се вижда, говоря по принцип.
Примери като Моцарт, Лист, Пеле /роден футболист/ и така нататък са напълно красноречиви.

Малко допълнение към мнението на Руиз. Един от най-големите противници на конкурсите бил Борис Христов. Смятал, че резултатът от конкурса може да травмира или да главозамае потърпевшия и по този начин да попречи на развитието му.
По ирония на съдбата, на негово име (Б.Хр.) нарекоха конкурс за млади оперни певци. Именно "оперни", защото обикновено се смята, че пеенето е само в операта и се състои предимно в изпълнението на няколко доста изтъркани арии, които журито познава и за чиито изпълнения има определени схващания.
Не е за пренебрегване и факта, че конкурсите са и доста доходен бизнес за организаторите им, което поставя нещата на друга основа.
Нищо не пречи на младите музиканти да се дават повече възможности за изяви във фестивали без класиране, за да могат спокойно да покажат предимно музикални качества. Такива прояви биха предизвикали и повече интерес у много ценители.
Изкуството не е тепих, на който да побеждаваш себеподобите си. То не е създадено за това.
Крайно време е да почнем да отличаваме художника от гладиатора.

Хмм, взе да става интересно. Един говори за реализация на пазара на труда, а ти казваш да правим разлика между гладиатор и художник.

Не само споделям казаното от Controsoggeto, но и бих добавил факти от историята. Историята е доказала, че конкурса в изкуството са нещо съвсем друго от стойностите в изкуството. Днес конкурсите са бизнес за организатори, жури и даскали. Е, и хотелиерите и ресторантьорите също са в бизнеса. Наистина няма нищо лошо човек да прави бизнес. Нека обаче бизнеса и изкуството да се разграничават. Защото:

Й.С. Бах се е явил на конкурс за кантор в църквата св. Екатерина в Хамбург и са го скъсали....

Верди се е явил на конкурсен изпит в Миланската консерватория (която днес носи неговото име) и са го скъсали.......

Не ми се говори за конкурсите Римска премия в Парижката консерватория.

Там са късани почти всички големи френски композитори, между които Берлиоз
и Равел. Е, на Берлиоз на петия път му дават конкурса, но горкия некадърник Равел, така и не успява да отиде на държавни разноски до Рим.

Ако днес попитате любители на музиката в целия свят кой е Давид Ойстрах, 90 % ще отговорят. Ако ги попитате обаче за нашия Васко Абаджиев, никой няма да ви отговори. А нашият Васко е натупал Ойстрах на конкурса Кралица Елизабет в Брюксел.

Ако попитате кой е Йехуди Менухин по света също ще ви отговорят. Само, че същия този Менухин не се е явявал на нито един конкурс, никога не е ходил на училище и умря без диплома за завършено даже и основно образование. Да, родителите му са имали пари и той е ходил само на частни уроци, но в края на краищата човека не е печелил конкурси.

Нашия Емил Чакъров умря със средно образование. На Минчо Минчев му подариха диплома от Консерваторията едва след като стана професор в Есен.....

Фуртвенглер, Тосканини, Караян, Харнонкур, Спиваков, Башмет, Плетньов, Владимир Ешкенази къде и кога са учили и завършили дирижиране? На кой конкурс са се явявали?

Иво Погорелич........на конкурса Шопен???

Та такива ми работи за ралитата и шампионите. Бизнесът си е бизнес, а историята подрежда стойностите по съвсем друга логика.......

Аз също съм идеологически противник на конкурсите,макар че в миналото имам участия и дори награди.Децата не знаят какво стои зад тези гладиаторски игри и приемат класирането за чиста монета.някои се отказват да свирят,други се отказват да се явяват,а трети просто се отказват от музиката.Какъв е изводът?Остават на сцената онези,които са с най-здрава нервна система.Парадоксалното е,че тя се тренира най-вече на конкурси.Е,затворихме порочния кръг.

На първо четене:

Норберт Брайнин
Стойка Миланова
Максим Венгеров
Васко Василев
Минчо Минчев
Мичо Димитров
Нели Божкова
Борис Березовски
Йовчо Крушев
Миша Майски
Стефка Евстатиева
Гидон Кремер
Спиваков
Веселин Станев
Михаил Плетньов
Ван Клибърн
Милена Моллова
Виктор Пикайзен
Владимир Ашкенази
Ангелина Абаджиева
Ваня Миланова
Леонидас Кавакос
Емил Камиларов
Салваторе Акардо
Иван Дреников
Светлин Русев
Елена Образцова
Жан-Бернар Помие
Юри Буков
Николай Евров
Антон Диков

Тези лауреати на конкурси какви са – бизнесмени, шумахеровци, майстори-художници или дисиденти някакви? Нали се сещаш, че ако се задълбочим твоят списък ще се окаже твърде блед спрямо моя произволен списък.
Мисълта ми е, че всяка крайност крие рисковете да залитнем в полуистината на това, което харесва само на нас самите. Затова продължавам да твърдя, че покрай всички недостатъци, конкурсите са място, където може да се научи не малко.

Този списък може да се разшири до безкрайност с безброй качествени музиканти.
За жалост повечето имена и особено на българските музиканти са неизвестни на светоната музикална общественост. Факт е, че хората много бързо забравят и помнят от 10 до 20 имена.

Ако застанете до най-престижните зали във Виена, Париж, Лондон и Берлин и попитате хората, които влизат за концерт за имената на тези изпълнители от Вашия списък със 99% сам сигурен, че от списъка ще останат само Максим Венгеров, Борис Березовски, Миша Майски, Гидон Кремер, Спиваков, Михаил Плетньов, Владимир Ашкенази и Елена Образцова.

Във Франция познават Помие, но в Лондон, Берлин и Виена едва ли ще го индетифицират.... Буков отдавна е забравен във Франция още приживе.....
Да не говорим, че такива майстори като Светлин, Васко и Веско Ашкенази са световно непознати и аз трябва да Ви кажа, че съм изпитвал огромно разочарование от този факт и винаги отговора на чужденците, които съм запитвал дали знаят за нашите музиканти е засягал националното ми достойнство....
Та похвален е вашия оптимизъм, но истината гола е съвсем друга.
Нели Божкова все още я помнят във Виена, но Пикайзен отдавна е забравен....

Затова аз подкрепям мнението на Форте. За свирещия педагог. Там като, че ли амбициите на ученика са повече да достигне майсторството на учителя си и да го надмине. При свирещия педагог, който се поти на сцената няма тази маниакална амбиция да се доказва, за сметка не учениците,защото той го прави на сцената.

Уважавам педагозите, които си вършат честно и почтенно работата, но ненавиждам недоказалите се на сцената даскали, които компенсират неудовлетвореност с болни спортни амбиции. Защото съсипват психиката на талантливите деца и лауреатите им после са едни неудовлетворени неудачници в живота.....

Уважаема Настася, никой не оспорва, че между лауретите има и добри, даже и големи музиканти. Разбира се има и гладиатори, в т.ч. - и във Вашия списък.
Тук става дума за нещо много по-съществено; дали хората на изкуството служат на самото изкуство или си служат с него. Покрай всичко друго в изкуството има и много суета, която до голяма степен се дължи на конкурсите, и която пречи на целите му. Едно е да отидеш да чуеш някоя велика творба, а друго е да отидеш да чуеш кой как се изявява с нея. В съзнанието на хората като че ли преобладава второто. Да не говорим колко педагози привличат способни ученици именно, защото могат да ги пробутват на конкурси като сами участват в журитата или познават вкуса и критериите на даден конкурс.
По тези въпроси младите музиканти трябва много да разсъждават, за да си изградят ценностна система и здрава психика, която да им даде възможност да постигнат това, на което са способни.

Преди години си говорим за разни неща с музикални немски деятели в Хамбург. Темите всякакви. Понеже ги закачих за някои работи, накрая един специалист се ядоса и ми каза, вие знаете ли какъв композитор имаме? Това е Вебер!
Не му залепих шамар и не му обясних невежеството на конекрадците от долния Дунав. Какво обаче съм му приказвал след това не помня, но той сам дойде да ме изпрати на летището във Франкфурт, с извинение го направи...
Така че Командоре, няма срам за това знаят или не знаят. Всяко нещо с времето си, естествено е да е така. Било с конкурс или не. Но се заглеждам в твоя списък на "оставащите" и хич не съм убеден, че по твоята логика утре ще са пак такива.

Случило се така, че през септември 1720 се овакантило мястото на органиста на черквата ”Св. Якоби” , тъй като починал Хайнрих Фризе, който заемал дотогава тази длъжност. Няколко седмици след това Бах отишъл в Хамбург и демонстрирал способностите си пред близо стогодишния Райнкен и избрано общество на органа на черквата „Св. Екатерина”. Известно е, че старият майстор на органа пристъпил към по-младия, който току що бил импровизирал върху хорала „При реките вавилонски”, и му направил следния комплимент: „Мислех, че това изкуство е умряло; виждам обаче, че то още живее във Вас”. Похвалата била толкова по-ласкателна, защото Райнкен бил разработил същата мелодия в голям хорален прелюд, с който не малко се гордеел.
Бах бил освободен от изпита за черквата ”Св. Якоби”. Сигурно е, че Ноймайстер, който бил назначен като проповедник в тази черква, енергично настоявал за избирането му. Но кандидатът му пропаднал. На състоялия се на 19 декември изпит спечелил някой си Йохан Йоахим Хайтман. От черковните сметки се вижда в какво се състояло за настоятелството на черквата ”Св. Якоби” предимството му пред Бах. На 6 януари 1721 от признателност за избора той внесъл четири хиляди марки в черковната каса. Обстоятелството, че вложил толкова пари, за да заеме този пост, ни дава основание да предполагаме, носел много доходи поради страничните постъпления от църковните треби. Той не можел, разбира се, да подозира, че с тези пари си осигурил място във всяка биография на Бах, т.е. купил си безсмъртие.

Алберт Швайцер

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Искам да благодаря за мнението на Controsoggetto, не само защото е висококачествен интелектуалец, но е явно и високо морален човек. Добре, че има на земята все още такива хора.
Благодаря и на Чукча за цитата на Швайцер и за това, че отнови ни припомни за благородното дело на тези, които си направиха труда да качат тази настолна книга за Бах в мрежата.

Аз не искам да опонирам нито на уважавания Облак, нито пък искам да обидя и да омаловажа труда на педагозите.

Морала обаче изисква всеки педагог да казва на своите съзтезатели, че явявайки се на конкурс, те ще тренират своята психика, могат да спечелят пари, ако станат лауреати, но успехът или неуспехът няма да имат съществено значение в кариерата им. Осбено неуспехът! Защото неуспехът може да се окаже зърно на интересна индивидуалност, която по - късно да избуи в нещо висококачетвено. На успелите ученици един морален педагог може да препоръча повече скромност и да обясни на ученика си, че това все още нищо не означава. И да насочи вниманието на ученика си по посока повишаване на културата си и най-вече любов към изкуството. Защото наистина няма по тъжно от това да виждаш помръкналите очи на млади музиканти, които работят в оркестър и смятат това за наказание. Всички млади музиканти трябва
още от ранна възраст да бъдат възпитавани, че славата принадлежи не на тези, които изпълняват гениално нотите, а на тези, които ги пишат. Защото можещите да свирят прекрасно нотите са в пъти повече на земята от тези, които ги пишат.....

Уважаеми Командоре, славата не принадлежи дори и на тези, които пишат нотите. Те би следвало да се възприемат само като проводници. Струва ми се, че най-големите измежду тях са се възприемали именно така. Има даже и някой друг цитат в упоменаваната тък напоследък книга на Алберт Швайцер. Занимаващите се с изкуство никога не трябва да забравят предназначението на изкуството. А може да се каже, че отношението към изкуството до голяма степен определя кое е изкуство и кое - не. Защото то (отношението) дава и първоначалния облик и насока. Но да не задълбаваме чак толкова в такава посока; не е подходящо за клубна дискусия.

V BG ima tolkova malko ISTINSKI konkurski,kolkoto ostanaha i istinskite prepodovateli. 4eteiki predi6ite postingi na syesednicite tuk zaklu4avam ,4e ima hora s mnenie,podobno na moeto otnosno KAKVA E CENATA NA EDIN KONKURS I ZASLUJAVA LI SI DA SE PLATI?
Nqma da pi6a stotoci stranci,tyi kato moeto stanovi6te e izlojeno ve4e ot drugi.NE KONKURYT 6TE TE NAPRAVI GOLQM MUZIKANT.(osobeno 6to se otnasq do konkurs v BG)VSI4KI ZNAQT ZA6TO!

Izvinqvqm se,no nqmam vyzmojnost da polzvam kirilica!

Многоуважаеми Controsoggetto,

Нищо не мога да добавя, към това, което пишеш, освен да се съглася с теб и да те
поздравя, за начина по който мислиш!

За разлика от тебе обаче, смятам, че твоите текстове са много подходящи за една клубна дискусия, защото възпитават и обогатяват хората, които пишаш тук. В края на краищата нали тук пишат личности, които ежедневно се самоусъвършенстват.

Уважаеми колеги,както композиторите,така и изпълнителите са само проводници на мисли и идеи,идващи от друго място.Мисля,че нерзависимо от чувството за собствено достойнство,което трябва да носи всеки,не трябва да се забравя функцията на служене на изкуството.ето защоне виждам нищо обидно в това един музикант да работи в оркестър,да корепетира или да преподаваПо-важното е да работиш върху себе си,за да може по-добре да служиш на изкуството.Конкурсите като че ли дистанцират насила'' редовите работещи" от"лауреатите".

И това е конкурс

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")