Кремиковци

Ето ви нещо, за размисъл. Материалът е публикуван в днешния брой на в. Кеш.

В. КЕШ, бр. 50/14.12.2007 г.
Тука има - тука нема офшорни пари

"Кремиковци" като банка "Антинари"

Фирма, регистрирана с фалшиви документи в Кипър източва комбината

Мария Тотоманова-Шахъмова

"В момента карам автомобил и не искам да нарушавам американските правила за движение по пътищата като говоря по телефона." Часът е 18 българско време, денят вторник, 11 ноември, градът е Ню Йорк. Тъкмо на това място и в този момент уцелваме бившия собственик на "Кремиковци" и сегашен притежател на "ОЦК" - Кърджали Валентин Захариев. Поводът в. "Кеш" да го потърси е постъпилата в редакцията информация от руския бизнесмен Андрей Смирнов, че без негово знание фирмата му "Скад" ООД е превърната в един от най големите длъжници на "Кремиковци". С откраднати документи тя била регистрирана в офшорната кипърска зона под името "Скад и ко" и в продължение поне на пет години през нея се въртели сделки за милиони между комбината и чуждестранни партньори, в т.ч. и с косовския завод за поцинкована ламарина "Невко Лламкос" в гр. Вущри. В основата на операцията стоял придобилият скандална популярност около източването на Държавния резерв правешки бизнесмен Мирчо Петков, известен с прозвището "Циганина". Оказва се, че освен всичко друго той си имал вземане-даване и с Валентин Захариев. "Не познавам собствениците на "Скад и ко" и нищо не знам за взаимоотношенията им с Мирчо Петков", отсече лаконично пред "Кеш" г-н Захариев.
Въпросните взаимоотношения нашумяха след като руския гражданин Андрей Смирнов обвини публично Мирчо Петков в крупна измама, свързана с бившата резиденция на Тодор Живков в Правец и култовото някога тамошно бар-вариете "Шатрата". През далечната вече 1992 г. Петков получава 4.5 млн. щ. долара от Смирнов, 1 милион от които предназначени за покупката на двата обекта. По онова време те са част от капитала на все още държавното туристическо дружество "Езтур". С него чрез фирмата си "Миомет" Мирчо - Циганина е сключил 10-годишен договор за съвместна дейност, който обаче изобщо не му дава право да продава каквото и да било от активите на "Езтур", тъй като не е никакъв собственик. Смирнов и партньорите му от Русия си нямат и хал хабер за тая "дребна" подробност и продължават да финансират Мирчо и даже създават с него смесена фирма "Алтаир". С техни пари той отпуска стоков кредит на "Езтур" на стойност 713 хил. долара. След боновото раздържавяване в дружеството влизат синдикалистите от КНСБ чрез техния приватизационен фонд "Труд и капитал". После друг акционерен пакет става притежание на РМД, а Петков повежда съдебна битка с "Езтур", искайки обявяването му в несъстоятелност заради стоковия кредит.
Така около дружество се заформя цяла сага, обилно "гарнирана" с фалшификации на документи, синдици, полицейски намеси, принудително изваждане на обитаващият резиденцията Смирнов и какво ли не.
В крайна сметка "Езтур" и неговите апетитни активи преживяват общо три препродажби. В едната участва и холдингът на Валентин Захариев "Финметалс", приватизирал "Кремиковци", във втората шефът на "ЛУКойл" Валентин Златев, а сега собственик на "Езтур" е бащата на Златев - Васил Златев, бивш кмет на Правец. Междувременно Андрей Смирнов пие чаша студена вода и си мисли, че Мирчо Петков ще му върне 9 млн. щ. долара и още 13 млн. долара на руските партньори на Смирнов, потънали в правешката авантюра.
Колкото до спомената фирма "Скад" ООД тя е регистрирана в Софийския градски съд през март 1995 г. с предмет на дейност "архитектурни и инженерни дейности и технически консултации". По 25% в нея си делят двама руски граждани, един украински и българката Мила Максимова, съпруга на Андрей Смирнов. Кипърската"Скад и ко" пък, наред с друга офшорка -"Булстийл", намериха място в публичните престрелки, които си разменят от юни насам бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев и доскорошният му съратник Божко Бонев, сега корпоративен секретар на металургичното дружество, преминал на страната на новия му собственик - индийския бизнесмен Прамод Митал. Според Бонев по времето на Захариев заради курсови разлики на валутите комбинатът бил натрупал вземания от двете офшорки за над 200 млн. лева. Опитите да си приберат парите удряли на камък, тъй като адресите на фирмите не могли да бъдат открити. Ами да питат Андрей Смирнов, защото и той е предприел действие да ги открие, за да види има или няма ли връзка между неговата регистрирана в България "Скад" и "Скад и ко", появила се на благоприятния бизнес небосклон в Кипър.
Дали пак там не се подвизава и "Булстийл" е неизвестно. Във всеки случай дружество със същото име, занимаващо се с "търговия на едро" е регистрирано в Русенския окръжен съд през 2005 година. Съдружниците в това "Булстийл" ООД са трима. Единият от тях - Бисер Бориславов е дребен акционер(8%) в русенското чугунолеярно предприятие "Отливки - СЛК", чийто шеф Ради Радев е съдружник в "СВ - КАТ" ООД - с. Иваново, търгуващо на едро с отпадъци и скрап. Негов мажоритарен собственик(65%) е Свилен Вълчев, който държи и 10% от "Интер Прайм Тобако" ООД, където също със скромни 10% участва и Цветелина Бораславова Карагьозова, шефка на "Сибанк". Освен това Вълчев притежава маожоритарния пакет(81%) и във великотърновското "3С-В" ООД(търговия на едро със скрап), което пък има 49% в хартиената фабрика "Екотаб" АД - с. Бараново, в чийто директорски борд фигурира видната учителска синдикалистка Янка Такева.
следва "интересно" интервю

а ето и интервюто:

Руският бизнесмен Андрей Смирнов:

Зад Прамод Митал стои Ахмед Доган

- Г-н Смирнов, откога се познавате с Валентин Захариев?
- Запознахме се в началото на 1993 г., когато той още беше управител на фирма, не мога да си спомня точно как се казваше -"Бе Ем Ве - Кар", или "Кар - Бе Ем Ве", и искаше да продава автомобили БМВ в Русия.
- Да нямате предвид фирмата на Атанас Тилев "Дару кар"?
- Да, точно така - "Дару кар", къде Валентин Захариев беше изпълнителен директор.
- Кой всъщност ви запозна с него - Мирчо Петков - Циганина?
- Да, Мирчо Петков, аз никога не съм го наричал "Циганина". По онова време двамата имаха намерение да правят съвместен бизнес в Битоля. Но Мирчо използва запознанството ми с Валентин Захариев, за да вземе от него 20 хил. долара, гарантирани уж от мен. В смисъл, че аз ще доставям стоки от Русия за общите им сделки. Само, че Мирчо похарчил парите без да свърши работа. Така между него и Захариев отношенията се усложниха, Мирчо бе принуден да издаде на Захариев запис на заповед за дължимата сума, която въпреки всичко остана висяща. Историята е дълга и заплетена, не е мястото тук да я разказвам. Важното, че в крайна сметка, опитвайки се да си върне парите Валентин Захариев предложил на Мирчо Петков да реализира следната операция - да намери фирма с руско участие, на базата на която да бъде създадена офшорна компания и през нея двамата да продават и купуват метали. Основната цел на замисъла е да се печели от курсовите разлики между покупките и превода на парите от сделките. Според плана тези разлики - само спрямо курса на долара, трябваше да бъдат много големи. Както разбирам сега от изявленията, които направиха Захариев и Божко Бонев, сумата от тези разлики е достигнала до над 200 млн. лева.
- Каква е била идеята - къде е трябвало да се регистрира подобна компания?
- Идеята беше българска фирма с чуждестранно участие да се регистрира в Кипър и след това да започне да работи в Косово и в България.
- Конкретно как изглежда схемата?
- Металът примерно се доставя от "Кремиковци" за металургичния завод в Косово, парите от продажбите минават през офшорната компания и уж се връщат на "Кремиковци". Казвам "уж", защото реално пари не са се връщали, а са се превеждали по банкови сметки в Америка на името на Валентин Захариев.
- Вашата фирма "Скад" ООД има ли нещо общо с тая схема?
- Аз никога не съм желал да участвам в такава сделка. Защото знаех, че между Мирчо Петков и Валентин Захариев има неуредено вземане-даване. Но двамата искаха да осъществят схемата, за която говорим.
- Чул сте това със собствените си уши?
- Не просто съм чул, имаше подобни разговори с мен. Но с това всичко приключи. Мирчо се опита да ме излъже по някакъв начин аз да дам документите на някоя от фирмите, регистрирани в България, в които моята съпруга е съдружник с руски граждани...
- В кои години се водиха тези разговори?
- През 1995-а -1996 година.
- А кога разбрахте, че всъщност идеята е реализирана и фирма, носеща името на вашата "Скад", само че с една добавка "и ко", е регистрирана в Кипър?
- От вашия вестник, когато прочетох, че фирма "Скад" - като офшорна компания "и ко", е длъжник на "Кремиковци", веднага се сетих за ония стари разговори и затова се обадих на вас. Но веднага си направих проверка във фирменото отделение на Софийски градски съд, за да видя има ли някакви пререгистрации и промени във фирма "Скад" ООД. Защото освен моята съпруга в нея участват като съдружници мои приятели руснаци, които никога не са идвали в България и не биха могли да направят каквато и да била пререгистрация на дружеството. И както бях сигурен точно това установих в съда - във фирменото дело няма никакво движение от 1995 г. насам. Странното е обаче, че открих друго - в компютърната система "Дакси" за фирмено разузнаване фигурира пререгистрация на "Скад" ООД от 2001 година. Нещо, което би могло да стане само по изрично заявление на учредителите-собственици, а те такова изобщо не са подавали. Още повече, че за целта трябва да има и протокол от общо събрание, решение за увелечение на капитала и т.н., каквито документи фирменото дело на "Скад" ООД в съда липсват. Възниква въпросът кой е пререгистрирал дружеството и е писал заявление, без съгласието на неговите четирима собственици?
- И как си отговаряте на този въпрос, подозирате ли някого?
- Аз не подозирам. Доказано е, че цялата документация на моите фирми, която се съхраняваше в моята стая в резиденцията в Правец, където живяхме пет години, преди да ме изгонят от там е открадната. И то точно от Мирчо Петков. След това Валентин Захариев не се е появявал в резиденцията, но Мирчо през 1999 г. започна да работи в металургичния завод в Косово, изкарваше от там наличната техника.
- В крайна сметка какво ще предприемете, защото ако действително вашата фирма се окаже основен съдружник в кипърската "Скад и ко", вие дължите на "Кремиковци" над 200 млн. лева?
- Моите руски съдружници са уведомени за случая и ще предявят сериозни претенции както към Мирчо Петков за тези му действия, така и към Валентин Захариев, който е използвал името на нашата фирма. Освен това ние като съдружници имаме юридически право да предявим претенции, че оборотът на "Скад и ко" е направен, а полагащите ни се дивиденти не са получени. Няма значение сега на кого дължи тези пари кипърската офшорка, за което спорят Митал и Захариев. Ние ще сезираме и прокуратурата за извършената фалшификация. Предприехме и действия за проверка на офшорката в Кипър пред тамошните власти - за да се види кой, как я е регистрирал, чии са подписите и прочие. Ще направим всичко възможно да помогнем на правосъдието и на разследването.
- Но от "Кремиковци" АД могат да поискат от вас да връщате дълговете, познавате ли се с новия собственик на комбината Прамод Митал?
- С него ме запозна още през 1995 г. Ахмед Доган. Господин Митал тогава направи оглед на резиденцията в Правец. Мога да кажа, че всъщност ние му помогнахме да влезе в България в качеството му на физическо лице - изпратихме му покана, "приглашение". Затова ме помоли Ахмед Доган.
- А пък с г-н Доган кой ви запозна, пак Мирчо Петков ли?
- Не, бившият депутат от Великото народно събрание Иван Палчев. Това стана през 1992 г. в резиденцията в Правец, когато той заедно със Слави Бинев създаваха организацията "Защита". Тогава, но след мен, с г-н Доган се запозна и Мирчо Петков. А сега, както разбрах от други - добре информирани лица, действителният собственик на "Кремиковци" е Ахмед Доган. Той всъщност стои зад индийската фирма на г-н Прамод Митал.

Още нещо любопитно, което прочетох във вчерашния брой на в.Кеш:

5000 декара бонус за Митал

Дълговете на металургичния гигант надхвърлят 800 млн. евро

Дружеството "ПФК ЦСКА" АД , заложено пред българска банка

Мария Тотоманова-Шахъмова

Табанът на кремиковския рудник, заемащ площ от над 5000 декара в района на софийското село Локорско, граничещо с атрактивните южни склонове на Стара планина, е станал причина да зациклят преговорите между адвокатите на индийския бизнесмен Прамод Митал и на украинския Константин Жеваго. Източници, запознати с кухнята на процеса, съобщиха пред в. "Кеш", че на 28 януари, при обсъждане на условията по препродажбата на "Кремиковци", представителите на Митал са отстоявали искането му да запази за себе си, както терена на табана, даден от държавата на концесия на металургичния комбинат (за да се депонират там отпадъците от открития рудник), така и други апетитни земи, влизащи в неговите владения.
"Възможно е г-н Митал да е имал такива мераци, но на 30 януари при срещатат ни с финансовия министър Пламен Орешарски той ни увери, че земята на "Кремиковци" АД няма да се продава, а новият собственик на предприятието ще бъде задължен да открие банкова сметка, контролирана от Министерството на икономиката и енергетиката, в която да внесе 120 млн. евро, гарантиращи изпълнението на екологичната програма на дружеството", заяви пред "Кеш" председателят на Националната федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов.
Има ли шанс за оцеляване и за жизнеспособност злополучното "Кремиковци" - остава въпрос с повече от повишена трудност. Отговор сами за себе си трябва да открият всички инвеститори у нас, които четат сводките на Българската фондова борса. Според публикувания там последен баланс на публичното дружество към 30 септември 2007 г. активите му възлизат на 2.514 млрд. лв., приходите от продажби на 815 млн. лв., приходите от дейност са 956 млн. лв., като разходите за същата дейност са в размер на 1.028 млрд. лв., а нетната загуба е 72 млн. лева. Кредитните задължения на "Кремиковци" АД пък са изчислени на 647 млн. лв., текущите на 977 млн. лв., но доставчици твърдят, че общият размер на дълговете на гиганта надхвърлят 800 млн. евро. Към тая хубава сума следва да се прибавят и още около 250 млн. щ. долара. Както поясниха пред "Кеш" от Агенцията за следприватизационен контрол (АСК), това е общият размер на исковете по осем съдебни дела, които от 2003-а до края на 2007 г. агенцията ежегодно е завеждала срещу "Финметалс холдинг" АД и то само за неизпълнение на инвестиционните му ангажименти по приватизационния даговор от 1999 година. Тогава фирмата на Валентин Захариев "Дару металс", прекръстена през октомври 2001 г. на "Финметалс холдинг", получи за 1 щ. долар 71% от капитала на "Кремиковци" АД. Срещу задължението на купувача да погаси
дълговете на комбината в размер на 460 млн. лв. и да инвестира в него за периода от 2000-а до 2005 г. шеметните 300 млн. щ. долара (по 50 млн. на година), от които реално вложените са едва 61 милиона. Като обезпечение по съдебните искове, заведени от АСК за неплащането на начислените от нея неустойки, от 2004 г. са запорирани всички банкови сметки на "Кремиковци" АД, както и придобитите от "Финметалс холдинг" 71% от акциите на комбината. На 1 юли 2005 г. изтече петгодишният срок за следприватизационен контрол върху кремиковската сделка, а през август същата година Валентин Захариев продаде за 135 млн. щ. долара холдинга си "Финметалс" на притежаваната от индийския бизнесмен Прамод Митал компания "Глобъл Стийл". Така той сложи ръка и върху запорирания мажоритарен пакет от акциите на "Кремиковци". През май 2006 г., след големите обещания за инвестиции и представяне на амбициозна програма за модернизация на металургичното предприятие, държавата, запазила си 25-процентно участие в капитала му, даде рамо на новият собственик Митал. Банковите сметки на "Кремиковци" АД бяха разблокирани и това даде възможност на "Глобъл Стийл" да получи облигационен заем в размер на 325 млн. евро. Гарант по кредита стана неговият ползвател "Кремиковци" АД, чийто активи бяха заложени в полза на агента по обезпечението на емитираните облигации - "Лоу Дебенчър Тръст Корпорейшън". Със 113 млн. лв. от този заем бяха покрити кремиковските дългове към Агенцията за държавни вземания, към НОИ и към Националната агенция по приходите. Висящи останаха около 140 млн. лв., дължими на "Булгаргаз" и НЕК. Останалата доста по-голяма част от въпросния облигационен заем на практика бе "усвоен" от "Глобъл Стийл". През юли миналата година бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев публично заяви, че въпросното усвояване било чиста "кражба". Подробностите за тая машинация обаче в. "Кеш" разкри още през май 2006 г., наложи се да ги припомни и в броевете си от септември и декември 2007 година. Любопитно е защо чак сега и синдикалисти, и управници се сетиха да питат в чии джобове са отишли парите от облигационния кредит, какво се случва със заложените активи и въобще с "Кремиковци". И още - защо чак сега държавата, която със своите 25% на практика държи "златната акция" от капитала на дружеството и без нейния глас не могат да се вземат важните управленски решения, се намеси в играта? Предстои да разберем и друго - кой ще е този, който, купувайки отново "Финметалс", а чрез него и мажоритарния дял в "Кремиковци", е готов да стане собственик на "изгорялата гимназия". Вестник "Кеш" потърси за мнение предишният й притежател Валентин Захариев. Оказа се, че в този драматичен за "Кремиковци" момент той отново е някъде в чужбина и както заяви по телефона, изобщо не знаел какъв цирк се разиграва в България. Малко странно нали.
Междувременно буреносните облаци около по-нататъшната съдба на "Кремиковци" автоматично се пренесоха и над другата проблематична собственост на Прамод Митал у нас - професионалния футболен клуб ЦСК АД. До в. "Кеш" достигна информация, че дружеството е използвано като търговски залог, за да получи банков кредит, с парите от който едноименният футболен отбор е успял да замине за Испания. "Нямаме и не потвърждаваме подобна информация", уточниха кратко от ръководството на клуба.

Главният прокурор и останалите- шайка бандити.

премахни темата!!!