За празниците..

""Кое да ти разкажа? Няма ново. Тежка работа, трудни случаи.. Скучни алтернативи за празника.. Как се избира измежду скучни възможности? Между егоцентрична сестра, за която си просто източник и приятелските позьорски лицемерни разговори за придобивки и суета.
Вече не пием. И вече не пеем.
Не искам толкова почивни дни. Кухо ми е. Дори фантазия за подаръци нямам:)
Все едно животът ми е шоколад, изяден до предпоследното блокче. Останало едно, шарена хартийка, трошици от бадеми, аромат.. Сита съм.
Не, не живея в миналото:) Просто съм наситена наистина. Нали знаеш? - спокойно, кротко, безапетитно и полуусмихнато вече... Чак да си помисли човек, че гледам отвисоко на гротескните хормонално-сексуално-комплексарски трагедии на околните. Просто не мога да участвам.
Вчера на едно кръсовище беше блъснато кученце. Бездомно. Друго тичаше и се хвърляще да хапе колите, а третото пазеше, седнало до трупчето и виеше.
Не ме е боляло от години така. И от години не плача.
Защо?
Аз ли съм цинична или наистина хората са плоски, прозрачни, деформирани егоисти, оставящи ти вкус на повърнато?
Не така исках да звуча! Исках да те усмихна. Но ти си огледалото - точно този миг, точно това настроение. Давам ти го.""

... Празничните и предпразничните настроения/депресии/еуфория:)
Седни пред огледалото.
Не разглеждай. Не цялото - само зениците.
Погледни!
Слушам те.

Мъжът, научил те на блус, секс и обич се гравира в душата ти.

Размисли без страсти... И аз понякога се замислям, но пък имам приятели, които знам, че винаги ще са до мен и това ме спасява...

Около 20-те, думата "винаги" все още не те кара да се усмихнеш с разбиране, нали?
ДО теб не помага, когато животът ги излъска.
Виждал ли си старите играчки за елхата? Едни такива златнички, лекички, кухички.. Стъклени. Ако ги счупиш, режат тънко и неусетно. И чак по-късно започва да боли.

Мъжът, научил те на блус, секс и обич се гравира в душата ти.

Надявам се вечно да си седим заедно на елхата...

сядай пред огледалото, стига го увърта:)
Да, няма да е сладко.
Какво направи за себе си?
Кому направи добро? И кому, неволно дори, зло?
Какво носиш? И какво можеш да дадеш.

Всъщност, това е обречена тема.
Малцина ще разкажат.
Други дори не могат да опишат - "Аз съм си пич" е максимумът:))
Трети пък не могат и да гледат. Концентрацията стига до етикета на блузката.
Но..

Мъжът, научил те на блус, секс и обич се гравира в душата ти.

Заеби огледалото

...Подир някоя година от обширния двор на Гераците не остана нищо. Той бе разделен, преграден и по него безразборно се издигаха недооправени плевници, сайванти със сено. Навсякъде личаха локви и боклуци. Пред стълбите у Петровица имаше мръсен трап, помийник, в който се валяха свине.
Петър отсече големия бор, който пречеше на хармана му. Това свето дърво,
обожавано от прадедите, рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта.

Мъжът, научил те на блус, секс и обич се гравира в душата ти.