Защо?

Отдавна искам да попитам - защо човек приема пиенето, зависимостта си от него за нещо нормално?!
Прочетох няколко теми. Историите, които са разказани, зависимостта, проблемите, депресията, безизходицата... всичко това разбирам.
Но не разбирам защо човек е склонен да използава проблемите си за оправдание за неспособността си да се помогне сам. Но дори и това не е толкова страшно. Това, което най-много ме изумява е фактът, че за алкохолизма може да се намери оправдание и той да се приеме за нещо нормално и всичко наоколо се оказват длъжни да живеят с това някой около тях да пие... защото му е зле.
Искам да се обърна към всички, които имат близки, към тези, които вече имат и деца - осъзнавате ли какво причинявате на близките си - дори не защото по някакъв начин може да ви отхвърлят, а защото ги правите неспособни да ви помогнат. Поставяли ли сте се тяхно място някога изобщо?
Защото ако човек осъзнае проблема си, той би търсил начин да го разреши, защото най-малкото самият той го е осъзнал като проблем. Независимо колко време и колко пъти ще опитваш. Важна е посоката, която избираш, изборът който правиш с това да си кажеш, че пиене Е ПРОБЛЕМ и ти не искаш да живееш така.
Но да го приемеш за нещо "в реда на нещата" - това не доумявам просто!
Всички имат трудни моменти, за някои са по-трудни, отколкото за други, много по-трудни. И какво от това?

Всяка болест е в реда на нещата ...такъв е живота ....щом ти не я приемаш ,какво да кажем за болният алкохолик ...и той като не я приема не може да я лекува ...а и ти като не я приемаш и ти не можеш да си помогнеш ,камо ли на него ...така са нещата от живота ...май ще е хубаво по сериозно да почетеш ...Сигурно ще разбереш тогава...

Ставаше дума за това, че не се приема за болест, а за нещо нормално. Когато е болен, човек иска да се излекува, различно е. Говоря за поведението "такъв съм си" и точка.
За мен това егоизъм.

Да, това Е егоизмъ. Той е част от тази болест.
Както и загуба на инстинкта за самосъхранение, който по принцип кара болните хора да търсят помощ, да искат да се излекуват, да се лишат от страданието, което им носи болестта.
При алкохолизма отричането на болестта (и съответно на нуждата от помощ) е един от симптомите на болестта.
Точно с това се различава алкохолизмът от повечето други болести.
Точно затова е толкова страшна и коварна болест.

Здравей нз! Не искам да останеш с погрешно впечатление от хората които пишат тук /поне по голямата част от тях /. Името на форума е Алкохолно зависими...тук хората са наясно с проблема си и са признали зависимоста си от алкохола. Нормално е да пишат и други с различни мнения и въпроси - все пак това не е частен клуб... лично за мен това е полезно, защото още имам проблеми с толерантноста към старото ми аз/не казвам че и сега не върша глупости/ Та всяко нещо с времето си. Успех и весели празници!

Здравейте!
Не влязох тук, за да си създавам впечатления за пишещите тук. Струва ми се, че съм засегнала някого, ако е така, извинявам се. Не отправям обвинения към никого.
Изразих мнение. Поведението, което описах също спада към "алкохолно зависими".
Вярвам, че във всеки човек има достъчно сила и воля, за да бъде способен да води живот, пълноценен за него и никого-ненараняващ.
Много е болен светът ни, но това не е причина да се самоунижожаваме и да проявяваме егоизъм към хората около нас.
Да осъзнаеш болното си място е първата стъпка към оздравяването, нищо ново не казвам. Да не го осъзнаваш, казвате, е част от болестта, добре.
Говорех за липсата на желание, която се крепи на "животът ми не е лесен" и това е оправданието за всичко.

Да, така е.
Това са симптоми и на други "болести" - оформят определен тип поведение и емоционална нагласа, блокират съзнанието ти и не знаеш защо се държиш така. Имам предвид поведение, не реална болест, но ми се струва, че основата е същата.
Разбирам това.

Но да знаеш, че си алкохолик, да го осъзнаваш и... нищо. Приемаш го и продължаваш така. Това не разбирам.

" Макар и да правехме хиляди опити да докажем обратното, сме убедени, че алкохолизмът, подобно на други болести, е нелечим. “Излекуването”му е невъзможно в смисъл, че не можем да изменим химичния състав на тялото си и да възвърнем нормалното си състояние на умерено пиещи в компания хора, каквито много от нас са били в младостта си. Или – както се изразяват повечето от нас – не можем да върнем киселата краставичка в свежото й състояние. Никакви медикаменти, нито психолечения не са излекували някога някого от алкохолизъм.
След като сме видели стотици хиляди алкохолици, които не са спрели да пият, ние сме дълбоко убедени, че алкохолизмът е фатална болест. Ставали сме свидетели как алкохолици сами убиват себе си с алкохола – как умират по време на лечение “чрез въздържание” от делириум тременс или цироза на черния дроб в резултат от прекомерната употреба на алкохол:, много от нещастните случаи с фатален изход, които не се приписват на алкохолизма, са пак негова последица. Дори често, когато за непосредствена причина на настъпилата смърт се сочат автомобилна катастрофа, удавяне, сомоубийство, убийство, сърдечен удар, пожар, пневмония или инфаркт, всъщност това, което е довело до фаталната последица, е тежко алкохолно опиянение.
Когато все още пиехме, разбира се съвсем не сме мислили, че може да ни сполети подобна съдба. А може би повечето от нас, членуващите в общността на АА, не са стигали въобще до ужасните последни стадии на хроничния алкохолизъм.
Но чувствахме, че може да навлезем и в него, ако продължаваме да пием. Докъде ли би могъл да стигне човек, ако се качи на автобус в неизвестна посока и не слезе навреме от него, за да вземе вярната посока?
Добре, какво прави човек, когато разбере, че страда от нелечимо, прогресивно заболяване с фатален изход – все едно дали е алкохолизъм или, да речем, сърдечно или раково заболяване?
Много хора просто отказват да приемат тази реалност, не обръщат внимание на състоянието си, не предприемат никакво лечение, страдат и умират.
Но има и друго решение.
Можеш да приемеш “диагнозата” – убуден от доктора или приятелите си или сам стигнал до този извод.Тогава можеш да разсъдиш какво да направиш или поне да “контролираш “
състоянието си така, че да преживееш още много щастливи и плодотворни години в добро здраве, но грижейки се добре за себе си. Даваш си сметка за сериозността на състоянието си и вършиш онези разумни неща, необходими за да съхраниш живота и здравето си.
Това се оказва детински лесно, що се отнася до алкохолизма, ако наистина искаш да бъдеш здрав. И тъй като ние, членовете на АА, се научихме как можем да се наслаждаваме истински на живота, ние искаме да бъдем здрави и занапред.
Стараем се никога да не забравяме факта, че сме алкохолици, но се научаваме да не разсъждаваме за лошите страни на това, да не се самосъжаляваме или непрекъснато да говорим за проблема си. Приемаме го като нещо характерно за тялото ни – като да речем ръста ни, или късогледството, или вид алергия, от която страдаме."


[линк]

Как така не е лечим?
Организмът може би не напълно, но съзнанието, зависимостта?
Човек сам посяга към алкохола и сам би трябвало да може да спре и да се излекува...
Аз не съм алкохолик - не знам къде е границата, никога не съм се сблъсквала с такъв проблем. Не мога да съм съпричастна.
За мен това е... недопустимо някак. Недопустимо е човек да се предаде ей така - имам проблем и хоп! за по-лесно хайде да си удавим мъката, вместо да я разрешим или приемем. Защото "мъката" ни е всъщност болното място, тя създава зависимостта от нещо по-силно от нея.
Така си мисля.
Не осъждам никого и нищо, дано не ме разберете погрешно.
Но тези неща будят адско негодувание и гняв в мен! Затова ви писах.
Човек трябва да се научи да носи своята отговорност, само тогава е излекуван от болестта на съзнанието си.

Audiatur et altera pars

Как така не е лечим?
Според съвременната медицина алкохолизмът НЕ Е лечим. Както не е лечима астма или диабет, или всички други хронични (=нелечими) болести.
Така че един алкохолик никога не може да стане неалкохолик.
Но, както всички други хронични болести, алкохолизмът може да бъде спрян.
Тоест, един алкохолик да си остане алкохолик, ЗАВИСИМ към алкохола, но да постигне трезвеност и относително здраве (=временно, само че продължителността на тази “временност” може да бъде доживотна, ако болният се грижи за здравето си) в медицинския и психологическия смисъл на думата. Значи: също и да се научи да носи своята отговорност,много си права, това е може би основната съставна част на процеса на възстановяването от тази болест.
И, разбира се, пак си права, за да постигне всичко това, той сам би трябвало да може да спре и да се... лекува (“излекува” не е адекватна дума при една незизлечима болест).
Би трябвало да може и МОЖЕ - повечето пишещи тук сме доказателство за това. Но всички знаем също, колко усилия, труд и мъка са необходими за това. Ние успяхме, но знаем, че не всички успяват. Много от тях не защото не са искали.
Но ако някой не иска...
Ако един диабетик не иска да спазва режима на лекарствата и диетата, също няма да оцелее.

Здравей, Ленче! Кога ще почнеш проповедите на Новия Завед?
Харлия да ти е!!!

Ок.
А има ли отговор на въпроса как един алкохолик става такъв?
Благодаря ти за отговорите.

П.П. Няма Ленчета тук.

здравеите тук ми хареса май и аз съм много болен и колкото и да го знам и да знам и че не трябва да пия от няколко дни си казвам що пък само малко вино . Много добре знам ко ще последва но това желание става все по силно на моменти и последните пъти сериозно се замислих . Болеста ми ми казва ела пич пиини ела ела ела . Прегърни ме и ще се отървеш от страховете си прегърни ме и ще се почустваш по добре . Ела миличък обичам те . Нещо такова и добре че последните пъти не ми беше много хубаво да се напия а и почвам яко да пиша къде е проблема . И той почти винаги е че се ядосвам на някой които почва да ми говори че ми трябва воля и почва да ми казва какъв съм . Така че нз да знаеш тоя път ще обвиня теб . Ако искаш да разбереш защо пия ела ми на гости . Може да ти хареса ей . Такъв егоцентрик като мен такъв егоист който от мързел е развил невероятната способност да кара другите да поемат отговорност вместо него и да му вършат работата . по принцип не си позволявам да казвам на другите какви са но на теб ще ти кажа нещо . На мен ми изглежда че питаш ама не слушаш отговорите а искаш да ни кажеш нещо на всички тука . Мисля че си се ядосала на някой алкохолик в семеиството и си го изкарваш на нас . Еми може и да не съм познал но да ти кажа че на мен ми е много гадно да ми казват къде греша . И се надявам като видиш собствената си реакция от това което написах да ме разбереш но каквото трябва да стане ще стане така че лека вечер на всички . Тъкмо си направих анализ и пак трябва да пиша .

*****Така че нз да знаеш тоя път ще обвиня теб . Ако искаш да разбереш защо пия ела ми на гости . Може да ти хареса ей . Такъв егоцентрик като мен такъв егоист който от мързел е развил невероятната способност да кара другите да поемат отговорност вместо него и да му вършат работата . по принцип не си позволявам да казвам на другите какви са но на теб ще ти кажа нещо . На мен ми изглежда че питаш ама не слушаш отговорите а искаш да ни кажеш нещо на всички тука . Мисля че си се ядосала на някой алкохолик в семеиството и си го изкарваш на нас . *****

---------------------------------------------------------------------------------

Здравей Коце! Май си забелязал колко финно НЗ манипилра форума и че дискусиите и не са от съчувствие или желание да научи нещо за алкохолизма, но всъщност тя напада и обвинява че алкохолно зависимите се оправдаваме с болеста алкохолизъм.
Лично аз не вярвам на съвпадение, но преди няколко дена-подобно бях обвинен във форума на Християнство от приятеля на Лина.

---------------------------------

- Ако можеш поне малко да се замислиш, не би сръвнил болеста алкохолизмът с някакъв си вреден навик като на пушачите.

- Зайко (алки) това за болестта, защо го казваш, за да се оправдаваш ли?

- ...... геовете са болни, убииците са боли, крадците са болни .
- ...... според Бога обаче това не са болести, а страсти. В еди хора по силни в други по слаби, но страсти, а не болести .
- ......недей да оправдаваш предишното си състояние с болест .

- Имаш силна страст към алкохола затова трябва да бягаш от него като от огън.
- Болест е грипа и Бог не държи отговорен някой, ако се разболее е от грип.

Видя ли кво мислят братята християни за алкохолизмът!

Ами аз не бих могла да ти кажа защо някои хора става алкохолици. Може би е предразположение, може да имаме нещо сбъркано. Мога да ти кажа как започнах аз, защото едва ли мога да говоря за друг човек със сигурност, всеки човек е уникален и понякога (дали не и често?) - неразбираем за дугите.
Е, аз бях поела твърде много отговорности. А бях неспособна да го призная, да потърся помощ, нито да си върша работата "през пръсти". Така в някой момент натрупванията станаха толкова, че ми трябваха още сили, за да продължа: да се справя с всичко днес, никой да не усети, да не разбере, че ми е трудно и нямам сили за всичко, с което съм се захванала. И алкохолът - първо съвсем малко, а после и повече, ми действаше като допинг. Да направя всичко перфектно - това беше и в името на децата ми, и в името на работата ми. Ще кажеш - зле разбиран дълг. И ще бъдеш права :) Не зная дали искаш да разбереш наистина или просто си ядосана, но при някои от нас точно желанието да бъдем отговорни и да правим всичко, което правим, по най-добрия начин доведоха до "подлъзването ни". А после е трудно, след като сме усетили проблема, да го признаем и да започнем да го преодоляваме. Нерядко това изисква точно да се освободим от някои непосилни задължения и да признаем, че са ни дошли твърде много, защото не сме всесилни, както сме си мислели... Доста време и упоритост ми отне да стана зависима от алкохола (с добрите ми ;) намерения), а "откачането" от него - още повече. Не ти пожелавам да стигнеш до пълното разбиране на ситуацията, защото да разбереш напълно, означва да го изживееш :)
И едва ли ти можеш да обвиниш толкова силно някого от присъстващите в този форум, колкото силно се обвинява сам той :) Та не се притеснявай, де :) За нас е ясно как мисли един независим. Помним и ние как мислехме, когато още пиехме и имахме оправдание за това :) И вече знаем, че промяната в мислененто е едно от най-трудните неща, които прави човек. Затова е и този форум: за да си помагаме и да не забравяме миналото. Така успяваме да вървим напред: когато знаем и виждаме, че някой като нас успява. Самотата е един от факторите, които са подтикнали немалко от нас към употребата...
Желая ти здраве и късмет! Както и никога да не ни разбереш напълно :)

Да, негодувам срещу такъв начин на живот и такова мислене, затова ви писах. Ако смятате, че гнева ми е манипулация, ваша работа.
В някои от линковете в началото има един към форум за близките на алкохолици. Има нещо като тест, който отчита положителните отговори. За повече от 3 положителни отговора, пише че трябва да потърсим помощ. Моите положителни отговори са повече от 10 . Така че и аз имам нужда от помощ очевидно.
Дали съчувствам или не е нещо, в което никого няма да тръгна да убеждавам! Това абсолютно нищо не променя! Но постинга ти да ме провокира да те попитам, какво по-точно разбираш под съчувствие към алкохолик - да не го намразиш заради това, ок, това го мога, никого не мразя; да изслушаш болката му, ок, и това го мога; да му "правиш компания" на по чашка, ами и това го мога - ами и аз съм била в депресия, но алкохолик не станах; какво по-точно? Някой тук писа, че е започнал да пие от самота - ами ... не зная какво да кажа освен - има и друг живот! и той не е илюзия. Вярвам , че всеки който иска и вярва в това, ще го има. Алкохолът не е решение. Не зная какво повече да добавя. Това, което най-много ме вбесява е безотговорността. Ами ако имате деца?! Те какво да правят?!... няма да пиша повече, нямам намерение да морализаторствам тук, не ви писах с такава идея.

И на мен ми е неприятно да чувам къде греша, но това помага. Ако близките ми бяха редили ред сълзи с мен, когато ми беше зле, още щях да съм - това от опит. Ти оправдаваш поведението си - ето срещу това негодувам. Срещу начина по-който разсъждавате - не ти и вие тук конкретно, а изобщо.
Пак казвам - никого не нападам или обвинявам.
Малко знам и нищо не съм чела, така е, имате право.

не се обиждам за това, че си избрала да отговориш на точно този постинг, защото той е много по-провокативен от моя. Може би и сама не виждаш, че проявяваш пристрастие. Чувстваш се длъжна да отговориш на нападка. Няма нищо лошо в това, защото сме хора и е нормално да имаме не само силни, а и по-силни чувства :) Имам усещането, че си "набрала" на някого и се навиваш. Разбираемо е.
Ако имаш толкова положителни отговори на теста може би трябва да се замислиш. Дали ти е необходима помощ ще решиш сама. Ние сме минали през това. Права си, че твоето съчувствие може и да не промени нищо. Важното е дали го има. Не за мен е важно, не разбирай погрешно (твоите евентуални сълзи за мен, проляти на стотици километри или на една ръка разстояние, без да те зная, едва ли биха ми помогнали днес да бъда нежна и добра, да бъда себе си), защото нямаме установени отношения помежду си. Важно е за теб дали си способна на съчувствие - и само с едно условно "може би" е важно. А може би по-скоро става дума за емпатия. Не разбрах изцяло твоите подбуди да пишеш тук, това неразбиране вероятно е моя грешка. Да пожелаеш нещо много силно е добра идея, но тази добра идея трябва да минава през цялата теб, за да има шанс да се реализира. И условието е "много силно". И искрено - бих добавила. Отделно е фактът, че иска ежедневна храна тази идея, това желание.
Всеки от нас - или почти всеки - знае, че има "нормален" живот и се стреми към него - поне това успя ли да видиш в нашите писания в този форум? Ако не знаеш какво да кажеш за самотата... ако не я познаваш... може би е по-добре да не говориш за нея? Ние тук пишем само за това, за което сме сигурни - за себе си: за това, което ни е помогнало. Разни номера. С надеждата, че може да се окаже полезно и на някой друг, да му спестим част от пътя.
Тези, дето сме тук, вече знаем, че алкохолът не е решение - и затова и пишем, за да стигне тази истина и до други, дето се колебаят.
..."нямам намерение да морализаторствам тук, не ви писах с такава идея" - би ли изяснила идеята си, моля?

Здравей!
Отговорих на всичко, което прочетох, не конкретно на другия постинг.
Относно морализаторстването - не ви писах, за да размахвам пръст и да казвам кое е редно и кое не, след някои отговори остнах с впечатлението, че разбирате това.
За самотата - няма да коментирам, не е това идеята ми. Не коментирам вашата или нечия въобще, особено без да се познаваме, затова ... въпросът ти дали я познавам, не мисля, че е уместен.
Не знаех нищо за начина по който пишете и си помагате тук. Ако искате мнението ми - положително е. Но не смятам, че какво си пишете и въобще форумът беше темата на разговора. Затова ако смятате, че мненията ми са неуместни, няма да пиша повече.
Защо ви писах изобщо обясних в първите си постинги.