Не мога да разбера?

Здравейте! Разбирам, че болеста алкохолизъм е много трудна за приемане от самия болен.. Все пак, това е сериозен удар за всяко его! / всяка болест за цял живот се приема трудно /. Не смятам, че може да има спор, дали е болест - за справка МКБ - 10 .../ F - 10 /. Има много други болести, които не ми се споменават, на които много хора са обречени за цял живот. За разлика от тези болести - алкохолика, / осъзнал болеста си и решил се да вземе единственното спасително за себе си и другите решение - да спре алкохола /
е поставен в неловкото положение - понякога да убеждава здравите / или поне мислещите се за такива.../ Че Има Личен Проблем, който касае него и близките му /т.нар. съзависими/.
Ако някой каже, че има проблем със зрението, и не вижда - няма човек, който ще тръгне да му доказва обратното...
Та кой е по зависим , алкохолика - който иска да промени живота / своя, а по този начин и на близките си/ , или онзи който не е съгласен с него...просто за спорта.
Всеки има тежки моменти... и всеки оцелява по свой начин, а идеята , че това може да стане и без алкохол, идва бавно и обикновенно късно.
Не съм убеден, че трябва да пребиеш човек, да лежиш в лудница или да повърнеш върху телевизор, за да разбереш че имаш проблем.
За това пиша тук, с мисълта, че не трябва да убеждавам никого в нищо -
Всеки има глава на раменете си, и по какъв начин ще се раздели с нея , си е лично негов избор...Благодаря!

Не съм убеден, че трябва да пребиеш човек, да лежиш в лудница или да повърнеш върху телевизор, за да разбереш че имаш проблем.

Добре си го казал, Боха. Вярно е, че всеки има глава на раменете си, но е направо удивително как милиони хора използват главите си погрешно. (Не говоря само за алкохолизма)
Като си припомня какви съм ги вършил дълги години, просто не не мога да повярвам, че тези "лудории" ги е измисляла същата тази глава, която и сега ми е на раменете.
Явно тази глава сега хем е същата, хем е съвсем различна.
Само че милиони хора казват: Не, моята глава си ми харесна, такава каквато е. И продължават с харесваната от тях глава: ба-ам в стената, ба-аам в стената.

“...не трябва да убеждавам никого в нищо...”
Много ми е близка тази твоя мисъл.
Именно защото моят алкохолизъм е и трябва да остане МОЙ Личен Проблем.
Ако някой не е в състояние (а има цяла редица причини за това) да разбере и/или да приеме естеството на моя проблем, това е НЕГОВ проблем. С който трябва да се справи сам, както аз със своя си. И който в никаква степен не променя наличието нито естеството на МОЯ проблем.
Аз мога най-много да информирам за своя проблем тези хора, които смятам, че трябва да го знаят. Какво ще направят те с това знание, зависи от тях.
А от мен зависи какво ще направя с проблема си.

Това същото ли е като "Аз имах трудно детство. Имам проблеми с агресията. Пребих едно дете, защото ме ядоса. Но агресията си е мой проблем. Как ще го преживеят детето и родителите му си е техен такъв" ?

Няма държава, в която да не се извършват подобни престъпления. Причината обикновено я търсят в трудно детство/ без родители, с родители-наркомани, с родител алкохолик, с властни родители, с насилие от страна на родител/ или с психични отклонения. Липсата на образование и на правилно изградена ценностна система също е причина за зверства. Роденият в гето, израснал сред насилие, лишен от възможност за образование и нормален живот, е повече склонен към насилие. Не са малко и случаите, когато децата на богаташи, разглезени и оставени да се развиват, без да почувстват родителска обич и внимание към собствената им личност, да посягат към оръжието, за да постигнат това, което са си наумили. Като добавим и пълната безхаберност на обществото ни напоследък, картинката е ясна./ Това изказване ми хареса - то не е мое...взех го от един форум след като си зададох въпроса - какво значи трудно детство?

Това беше просто пример.
Не засягам проблема с насилието и трудното детство.
Интересуваше ме дали е същото като "моят проблем - твоят проблем" от постинга на Аня.

Здрасти boha, единствения на когото е много важно да му дреме за твоя проблем си ти. Или по-точно единственото важно нещо е че си трезвен. Или може и да не е единственото, но определено е най-важното нещо за един алкохолик според мен. Без това, всичко друго се обезсмисля, защото близкото до теб е обречено, а ти самия ставаш ненужен дори за себе си. От това, което пишеш, веднага ми идва наум темата за дъното при алкохолизма. Къде е това дъно, колко е надълбоко, достигнал ли съм го и т.н. И като гледам в махалата тъжните пичове на спирката дето си висят там от 6 сутринта та до вечерта с бутилчицата в ръка, сигурно тяхното дъно е по-дълбоко от моето. Или пък обратното. Или пък и двете са пълна глупост.

Когато почнеш да губиш себе си, тогава вече според мен почваш да лазиш по твойто си дъно. И дали ще си чупил, повръщал и т.н. или не - същата работа. Само допълнително оцветяване.

И нека да са живи и здрави и пиещите и непиещите и полупиещите. Аз искам да съм трезвен, защото тогава съм си аз. По този въпрос изобщо не ме интересува мнението на другите. А пък да влизам в спорове и да се обяснявам на някой ... хич.

Здравей Аня,
Как точно си го написала. И аз мисля така: "А от мен зависи какво ще направя с проблема си." Както са верни и предишните споделени мнения. Затова няма да се повтарям. Господ дава, но в кошара не вкарва. Особено насила, нали?

Приятна вечер на всички!

Не, съвсем не е същото.
Ако прочетеш по-внимателно постинга на Бохата, в контекста на който трябва да се чете моя, сигурно ще видиш че не е.
А в контекста на твоя пример - същото щеше да бъде нещо като:
“Осъзнавам, че имам проблем с агресията (независимо от трудното детство или хиляди други причини - те не са важни в случая), пребих едно дете, защото ме ядоса и след като осъзнах, че проблемът е в мен (=че това е Моя Личен Проблем), а не в детето, тръгнах да се справям с този проблем, положих големи усилия да променя каквото мога в себе си и своя живот, за да се науча да функционирам по друг начин, да овъзмездя както мога на детето причиненото му зло и да не нарянявам повече никой друг. За да го постигна, трябваше коренно да променя начина си на живот и на мислене, както и да отделям редовно известно време за разни форми на терапия.
И ето че някои “приятели” започват да ми се подиграват: Кво се праиш на интересен? Светец ли ще ставаш? Кво толкова се е случило? Нали децата трябва да се бият, за да слушкат, а агресията е необходима да оцелееш в съвременния свят, пък и е признак на мъжественост! Ти нямаш никакъв проблем... ”
И прочие.
Точно на такива хора няма да се обяснявам. За тях казах, че техен проблем е какво ще направят със знанието за моя проблем. А моят - какво ще правя с моя си проблем.
От тази позиция го писах.

Впрочем, свалям ти шапка, нз! Дано има повече хора като теб, с такава морална и ценностна чувствителност - така нареченото общество - дори не съпричастно към нашия проблем - щеше да стане много по-светло място за обитаване. Не само за трезви алкохолици.

Разбрах те. Благодаря ти.

Между впрочем въпросът ми беше продиктуван от позицията на човек, който чу "аз съм алкохолик, щом не го приемаш, съжалявам".
В конкретния пример с детето"моят проблем - твоят проблем" имах предвид отсрещната позиция - на детето и родителите, те какво да правят.

Но разбрах какво си имала предвид.

Здравей Вал! Как си, приятелю? Надявам се да си ОК! Не знам защо изчезна, но е грешка да си мислиш че не ми пука, щот често мисля-дори се моля за тебе!

Бог да е с теб!

Здрарвей, Вал,
въпросът за дъното на алкохолика, дошъл в АА, ме е занимавал много и мен.

На пръв поглед то има различна дълбочина - едни са лежали в клиники, стигали до делири, уволнявани, арестувани, пребивани.
Други са си спестили всички тези ужасии и пак са стигнали своето дъно.
Трети - са стигнали до горните ужасии, но продължават да пият и да попадат в клиники, лудници, арести.

Най-страшната история, която ще чуеш на сбирка на АА, е твоята история. Това казват анонимните алкохолици и са абсолютно прави. Защото тоягите в твоята история са на твоя гръб и болят най-много, независимо дали са 10, 100 или 1000. 10 тояги на твоя гръб болят много повече отколкото 1000 тояги на гърба на друг алкохолик.

Снощи на Пиротска разглеждахме от Първа стъпка частта за "примирението и предаването". Там се крие отговорът за дъното.
Примирението е, когато си казваш "да, алкохолик съм, такава ми е съдбата, не мога да променя нещата, ще пия докато умра".
Предаването е, когато дойде моментът да си кажеш "да, алкохолик съм, но вече не желая да живея по този начин, не мога вече да понасям досегашните емоции, искам да променя нещо и съм готов да направя всичко необходимо, за да го променя."

При мен беше точно така. Дойде момент, в който си казах, че или трябва да променя нещата или по-добре да не съм жив и да влача това жалко съществуване. Тогава се хванах като удавник за сламка за програмата на АА (макар че се бях запознал с нея 9 години по-рано).

Дали ще го наречем духовно пробуждане или израстване, дали ще го наречем личностна промяна (както му казват психиатрите и психолозите) дали ще го наречем просветление или с някаква друга дума - няма значение. Но без този процес, няма изход.

А иначе ИЗХОД ИМА, както сме видяли какво стана с много алкохолици в АА.
За съжаление виждаме и обратния пример - спира да пие, но си остава същият човек. Тогава непиенето го измъчва, той не може да се справя с трезвостта и рано или късно се връща отново при бутилката.