Депресия...

Здравейте,
от два дни нещо се скапах.Настронието спадна,вчера плаках-ей така без причина поне видима,днес също ми се реве.Не закъсняха и мислите-за алкохол най-напред,а сега в момента и суицидни се появиха.Плаша се защото все пак още съм на антидепресанти и въпреки тях съм парцал.Доколкото мога да си вярвам няма да направя някоя глупост,но тъпите мисли за безнадеждност,безсилие,самота,непотребност ме съсипват.
Много ми се иска това да е някакво временно настроение, но като знам как се развиват при мен тези състояния...."от никъде взора надежда не види..."

Я се усмихни...идват купони...слагай масата и чакай гости...

Ирина,
Първо - недей да пиеш.

Второ - ела утре в 19 ч. на Пиротска 117 на сбирка, ела на всяка цена - колкото и да не ти се идва, насила ела.

Трето - антидепресантите помагат в такива моменти, но може да се консултираш с лекаря си за дозата и изобщо ... Докторските работи ги оставям на докторите.

Четвърто - обади се по телефона или се свържи по скайпа с някои от тези, с които си дружиш от АА. Знам, че има такива. Не се притеснявай, че ще го натовариш. После пък теб някой друг ще те натовари и така "ще си върнеш дълга".

Пето - с показалеца на дясната ръка си опри върха на носа и започни да буташ бавно на горе, докато носът ти започне да сочи към тавана. (Не го прави обаче на балкона, ако вали дъжд, за да не ти се напълни носът с вода.)

Шесто- ако искаш разбъркай горните 5 точки в ред, какъвто на теб ти харесва, но ги изпълни и петте.

Седмо - измисли си свои точки за излизане от гадното настроение.

На 30 и няколко дни трезвост е нормално да изпадаш в такива състояния. Пък и времето е такова - денят къс, мрачен, идват празници, а за теб в момента те носят тъга и страх как ще ги изкараш без алкохол.

Споко, ще ти мине - преди време аз като се разкисвах една приятелка от АА все ми повтаряше: слънцето никога не изчезва, само понякога е зад облаците.

Здравей Ирина!
По твоя пример един учебник по трезвеенето може да се напише!
Не знам колко кратко- или дълготрайно е твоето състояние, но бъди сигурна, че 1) то е временнно и 2) че е напълно нормална и неделима част от възстановяването ти - даже може да се каже: доказателство, че възстановяването ти върви правилно!
То е процес, който минава през различни етапи. Това, което описваш, е типично за така наречената “фаза на стената”. Всички минавахме/минаваме през нея, кой по-лесно, кой по-болезнено.
Добре, че не си ме виждала мен навремето, когато минавах този етап! Досега се чудя, как са ме понасяли хората около мен... Истерична, обидчива, ревяща за всяка глупост, а и без повод, самосъжаляваща се...
А вътре - точно това, което ти пишеш: “безнадеждност, безсилие, самота, непотребност...”
Но се изживява. всичко което ти написа Некой, наистина помага!
Стискам ти палци.

Ирина, виж какво изрових специално за теб от пролетните депресии на клубарите. Тези, чиито извадки ти припомням, сега са живи, здрави и надявам се трезви, макар че тогава не им е било леко.
Знаеш ли какво пишело от вътрешната страна на пръстена на Соломон?
"И това ще мине."
Наистина минава.
По-горе билото, майсторе!

[линк]

[линк]

[линк]

[линк]

А това тук, не може да не те разсмее. Професор доказва, че алкохолът всъщност е...Виж сама..
[линк]

Здравей, Ирина !

Надявам се антидепресантите да не ги пиеш на своя глава или по съвет на някой приятел. Ако са ти назначени от лекар, както е и редно да бъде, консултирай се с него.
Никога не съм прибягвал до такъв тип лечение. Всъщност споменаването им навремето от лекуващия ме лекар доведе и до моя отказ за по-нататъшно лечение по този "схематичен" начин. Вярно, че при всеки от нас е различно и индивидуално и долових тогава някакво намерение да бъда вкаран в калъпа на поредната болна "бройка", която трябва да свиква с мисълта, че без антидепресанти няма да успее да остане трезвен дълго. Може и да рискувах много тогава, но сега не съжалявам, защото всеки трезвен ден си го воювам сам, на чиста глава, без химия.
Далеч съм от мисълта да ти чертая пътя в трезвия ти живот. Той си е само твой и от теб зависи как ще го крачиш
Депресията е състояние, което спохожда всички, някои по-често и надълбоко, други по отгоре-отгоре . Лошото при нас, алкохолно зависимите е, че си имаме по навик "цяр", а не съм нито чул, нито видял да е помогнал на някой. С алкохол цялата ..."безнадеждност,безсилие,самота,непотребност"... стават все по-силни и всичко отива по дяволите.
Депресията се превъзмогва, преодолява и преживява - това е факт. Допуснем ли алкохола отново в нас, той ни довършва и убива - и това е факт.
А щом ти се реве, ами поплачи си. Това си е естествен отдушник за всеки жив човек.
Нищо страшно не ти се случва в момента. Това е поредната крачка, която трябва да направиш. Следващата ще е по-лека. И така докато закрачиш още по-уверена.

"...но като знам как се развиват при мен тези състояния..."
А от къде си сигурна този път какво ще е "развитието" на "тези състояния". И не зависи ли от теб /поне мъничко, една идейка/ този път да е различно. Допусни, че е възможно, пък може и да стане.



Успех !

п.п. Когато преодолееш сегашното си състояние и то отмине, ще се почувстваш много по-уверена и силна. Знам го от личен опит.

abe praete si kefa we,,,?stiga s tva nqma da piq dnes nqma da piq dnes....ne stav a promenete se we az sum siguren che pove4eto ot vas ne sa nikakvi alkoholici a prosto sa imali po tejka sudba s alkohola...az piq ot 6 godini seki den kogato iskam spiram zashto e taka li zashto sled tazi purva chasha kakto kazvate vsi4ki,vai4ko zapo4va ne ne e taka ne zapo4va s neq to e zapo4nalo pri vas zashtoto vie taka si mislite no ne e taka,..Edin 4ovek akto e nastroen neshto da stane shte stane a kogato si go e vnushil zna4i..Vie ste to4ni takiva vie ne ste alkoholno zavisimi Vie ste psihi4eski bolni hora!Blagodarq

14 декември

АЛКОХОЛИЗЪМ, АЛКОХОЛ, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

“Алкохолизмът е болест на тялото, ума и душата, въздействаща върху всички страни от живота ни.”

Още преди да почнем да пием, повечето от нас имаха изграден стереотип, представа за това как изглежда и се държи един алкохолик. Някои си представяха алкохоликът като човек, който проси пари, за да си купи спирт. Друг, че алкохоликът се търкаля опикан в пътната канавка. И защото не бяхме стигнали дотам, не мислехме себе си за алкохолици.
В пряка връзка с прогресията на употреблението, отношението ни към алкохолизмът се промени и ние решихме, че същността му се заключава в алкохола. Мислехме, че става въпрос за пиене на твърдо и вярвахме, че бирата или пък виното не са питиетата на алкохолика. Или пък мислехме, че всичките ни проблеми произлизат от пиенето. Смятахме, че щом спрем да пием здравомислието ще се завърне в живота ни.
Един от най-главните уроци, които научихме в Анонимни алкохолици е че алкохолизмът е нещо много по-сложно от простото наливане. Алкохолизмът е част от самите нас; това е болест, която засяга всички сфери от живота ни, с алкохол или без. Можем да видим как той въздейства на мислите, чувствата и поведението ни дори и след като сме спрели да пием. Затова ни е необходимо средство, което ще действа за възстановяване във всички сфери на живота ни: Дванадесетте стъпки.

САМО ЗА ДНЕС: Алкохолизмът – това не е обикновена болест, но за нея има просто лечение. Днес ще се възползвам от него: Дванадесетте стъпки на възстановяването.


Понякога се изказвам доста крайно, че алкохолизмът няма нищо общо с алкохола. И че съм бил алкохолик още преди да изпия първата чаша. Просто искам да подчертая дълбочината на болестта, която усещам ежедневно.

Мисля, че съм световен шампион по депресия. Айде поне балкански Някои теоретизиращи наричат това съпътстващо заболяване.
То и разводите са съпътстващи заболявания. Също тротоарните екземи. Уволненията. Полиневропатията и принудителното затваряне в психиатрично заведение Така нареченото прокурорско.
Изпаднах в депресия в началото на 1997година. Тогава, когато имахме в чекмеджето под телевизора /на който моят съквартирант се опита да прикачи високоговорителя от радиоточката и той изгоря. бяхме го взели назаем/ един стек арда без филтър. Пушехме я с изрязани химикали за цигарета и викахме - Ние сме студентите, нас не ни е страх. Аз не, че виках. Отидох на концерт на каналето. После на дискотека. Накрая се прибрах в квартирата с момиче. Да ама приятелката ми живееше с мене. Подробности, които ми убягват.

Та депресията ми продължи точно до миналия декември. Девет Почти десет години. Мислех, че всички хора са така и е нещо нормално. Ако случайно се задържах сух през някой ден от тези дълги години, то пиех нещо, защото не можех да заспя от тревога. Много ми харесваше транксенчето. Или пък четях до сутринта. В самото си легло имах най-малко пет книги. Опитвах се да чета бързо, за да не могат да се промъкнат раздиращите мисли. Бях отчаян. Почти се бях примирил. Мислех, че всички хора са така. И това не се промени от простото спиране на алкохола.
Проумях, че алкохолът е в бутилки, а алкохолизмът се намира в мене. В тялото ми, главата ми, душата ми.

Биваше да запозна лечение, а не просто да затискам кашлицата си и да се чудя защо дробовете ми врят. Един човек доста сполучливо описва как действа съвременната медицина - Ако имаме един модерен хладилник и той е снабден със система предупреждаваща за аварии. Червена лампа, която светва, когато нещо не е наред. Ортодоксалната медицина взима един чук. Трясва лампата и всичко е наред. Няма симптом на повреда - няма повреда!!!Ами то депресията е такъв симптом. Тряснем я с антидепресанти и всичко е наред. Да ама не.
И пиенето е такъв симптом. Нали затова пиехме. За да се антидепресираме. Алкохолът също е антидепресант. Няма го пиенето - няма алкохолизъм. Ама защо избиват още и още симптоми.
То било просто като бобова шушулка Какво са се натъпкали в тези алкохолни отделения и се лигавят. Какво са се подкарали на антидепресанти и реват, че след спирането дори е станало по-зле?

"Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде." Глава 11 от Анонимни алкохолици

Кога и как изчезна депресията? Ами щом стъпих на Пътя на Щастливата Съдба и затропках по него. Щом предприех поредица от активни действия по Духовната Програма за Възстановяване.
След като предприех Четвърта и Пета стъпка и след като заработих с друг алкохолик, то депресията започна да отстъпва. Имах първите петнадесет минути свободни и чисти. После един следобед. Цял предиобед. Безстрахово излизане от дома и спокойно тръгване за работа. Поредица от два дни. Цяла седмица!!!
Сега се мръщя на един крив следобед. Ама това е положението.
Лечението се намира в Предприемането на Дванадесетте стъпки. Нов начин на живот.

Никой не ангажирам със своето мнение. Имам право на грешки. Обаче в момента съм чист от една година, три месеца и шестнадесет дни. Преди това имам и една година и тринадесет сухи дни. Без алкохол. С разни други успокояващи, стимулиращи, отпускащи и въодушевяващи вещества. Година, в която разбрах, че така не става. Разбрах го на собствен гръб и осъзнавам какво са имали предвид нашите предшественици с думите си от сорта на - "Умоляваме ви да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало." Става въпрос за Стъпките.
Ама бива да се почнат преди това. Колкото по-навреме започне лечението, толкова по-бързо ще отстъпи депресията. И не само тя.

"Оставете се в ръцете на Бог, така както разбирате Бог. Признайте грешките си пред Него и пред събратята си. Разчистете останките от миналото си. Отдавайте на другите това, което откривате и се присъединете към нас. Ние ще бъдем заедно с вас в Братството на Душевността и сигурно ще се срещнете с някои от нас, когато тръгнете упорито по пътя на Щастливата Съдба.
Нека Бог ви благослови и съхрани! До скорошна среща!"
Глава 11 от Анонимни алкохолици

Айде още 24-трезви часа на всички мои братя и сестри, че много се разписах рано сабахлен

Здравей Ирина,
Искам и аз да ти кажа, че това, което чувстваш, изживяваш е наистина временно и нещо съвсем нормално. То е миг от твоето възстановяване. От тебе зависи да не го превърнеш в пореден период на опияняване. И аз имах такива моменти и ги преодолявах като следвах дневната програма. Казвах си: "Няма да стане, няма да ти се дам. Днес, само днес ще съм по-силен от теб". Намирах си смислени занимания, измислях си работа, че да не оставам незает, четях АА литература. Говорех си с някой, а два пъти се срещнах с приятели от АА. Не се изолирай, а се виж с някое от нашите момичета. Това много помага. Яж сега сладки работи, мед, плодове. Пий билкови чайове - мащерка, жълт кантарион, рийгън. Пий естествени сокове.

Ще мине и това. Ще се справиш! Каквото и да става само не посягай към първата чаша. Само за днес!

Ирина, аз не мога да ти помогна, но мисля, че трябва да се държиш за приятелите си от този форум, защото те могат да те разберат и да ти помогнат.
Ирина, не се предавай.

Въпросът за депресията и антидепресантите е много сложен за неспециалисти като нас.
Истинската депресия си е медицински проблем и с нея се занимават лекарите.
Язвата например - или я имаш, или я нямаш - думата депресия обаче е модерна и хората за щяло и нещяло казват, че са в депресия (особено жените ). Всяко лошо настроение някои бързат да го нарекат депресия.

Разбира се, че е най-добре без лекарства - това едва ли някой може да го оспори. Но понякога е по-добре да се избере по-малкото зло - антидепресантите.

Това, което ще разкажа, и аз не бих го повярвал, ако не го бях видял с очите си.
Моя приятелка от студентските години (приятелка, а не гадже) си имаше склонност към депресии. Виждахме се рядко. Разбрах, че е закъсала много с някакво неврологично страдание и се готви да влиза за операция - нещо като дископатия, нещо като дискова херния. Чухме се и се разбрахме да отида у тях да я видя. По телефона тя ме попита дали ще ходим в кафене, за да си вземе възглавничка, защото иначе не можела да седи на стол.
Заварих я у тях легнала в леглото и скована. Разходихме се малко около дома и, тя едва стъпваше, после се прибрахме, тя пак легна и след малко ме помоли да си тръгвам, защото и е зле.
Мина време и аз не знаех какво е станало с нея. Чухме се и тя ми разказа следното. Няколко дни преди операцията малко случайно попаднала на 4-ти километър. Там един психиатър и казал да не бърза с операцията, защото той ще я излекува. Приели я в болницата. Натъпкали я с лекарства. Тя се почувствала по-добре. Изписали я и докторът и предписал да продължи с антидепресантите.
И "дисковата херния" на тази жена мина. Без операция, само с антидепресанти. Това беше преди десетина години. Знам, че и до днес тази жена е на антидепресанти, но с тях живее нормално.

Когато актрисата Мариана Димитрова се самуоби в Америка, четох интервю с нейна приятелка. Тя и предложила да отиде на лекар, който да и предпише антидепресанти, но Мариана отказала. По този повод приятелката и казваше, че половината американци си повдигат леко нивото на серотонин в мозъка с антидепресанти в ниски дози. (Тук обаче евднага се сещам, че там от време на време някой превърта и започва да избива невинни хора. Не знам дали има връзка.)

Преди време ми правиха тест за депресивност в градския център на бул. В.Левски. Дадох отрицателен резултат, но психоложката не знаеше, че съм метнал няколко бири преди това, така че и до днес не знам дали съм склонен към депрессии
Когато спрях да пия преди 5 години, докторът ми изписа антидепресант - по 1 сутрин. Чувствах се добре, в смисъл, че в главата ми не злизаха черни мисли, което пък ме правеше и физически по-тонизиран. Не пропусках сбирка на АА и копаех яко в 12-те стъпки.

Попитах доктора дали се чувствам добре заради антидепресанта. Той ми отговори, че лекарството ми дава една основа, но останалото аз си го надграждам над нея самичък. Мина година и нещо, бях намалил антидепресанта на половин хапче. Поисках да го махнем съвсем, докторът предложи да продължа с половинка, щом се чувствам добре. На мен обаче ми беше омръзнало толкова години от всякакви химии и исках да видя мога ли сам.
Докторът се съгласи и махнахме лекарството.

Не ме разбирайте погрешно, не правя апология на антидепресантите. Само казвам, че за мен те са допустими в определени случай за алкохолика. За разлика от бензодиазепините. Които за мен са си алкохол на хапчета. Не случайно вторите ги продават със зелена рецепта, а първите - с нормална, че дори и нея не ти я искат в аптеката.
Само че настройките у хората са такива, че масово се тъпчат с успокоителни и го приемат зе нещо едва ли не нормално, а като чуят за антидепресанти, се плашат като дявол от тамян.

Извинявам се, че говорих повече от 5 минути, колкото е пясъкът в пясъчния часовник

Когато преди време попитаха един гросмайстор дали е съгласен да играе срещу Каспаров, който ще му излезе с една пешка по-малко, гросмайсторът отговори: Каспаров си е Каспаров, но и пешката си е пешка.

Така че: Висшата сила си е Висша сила (казвам го сериозно и вярвам в нея), но и антидепресантите са си антидепресанти

Здравей, Ирина. Дръж се, мила. Всеки има тежки моменти и се чувства зле понякога, дори и без повод, така че съм сигурна, че е временно и се надявам скоро да отмине. Наистина сълзите помагат, така че поплачи си, щом ти се плаче, ще ти олекне. А после се опитай да се усмихнеш на нещо - на облаците навън, на слънцето, което се е скрило зад тях в момента, на някоя песен по радиото, на някой хубав спомен или на киселата продавачка в магазина :) Всички тук мислим за теб и те подкрепяме. Ще се справиш. Изпращам ти една голяма усмивка :)

Здравей Ирина! Сигурен съм, че страдаш от емоционално вълнение предизвикано от липса на алкохол. Труден е живота без него. Сега без ботилка-концентрацията треба да се насочи другаде, и да се научиш да живееш без алкохол. Надявам се да си разбрала, че алкохолизмът е душевна болест, а най-доброто и ефикасно лечението на тази болест (поне за сега) е програмата на АА (12 Стъпки).
Също тъй, има много информация из нета за депресията, която за мен е доста сериозно заболяване, а и не напразно лекарите на запад я третират за такава. Ще те помоля да се консултираш със личния си лекар или някой специалист, а да не пребързваш и взимаш съвети от форума, щот какво е добре за тях, може да е много-лошо за теб. Има няколко форума за депресия, както български тъй и на англииски, в който съм чел за страшни симптоми породени от някой антидепресантни лекарства. Също тъй може да потърсиш информация за всяко едно преписано лекарство и да попиташ из форумите, ако някой го е употребявал и какъв е ефекта-дали изпитват лоши симптоми. Но както веч ти казах едно лекарство може да действа различно на всеки. Тъй че, за сега най-добре ще е първо да пробваш програмата на АА. ОК!

Здравей Ирина! Надявам се, че вече си по- добре... Дано е така!
Ще се радвам да те видя на сбирка в неделя... Истина е , че хубавите неща стават бавно..

много блг на всички,които са писали."Танца" с хапчетата го танцувам още от преди "любовта" ми с алкохола.От по-безобидните депресивни епизоди, задълбах в паническо разстройство.И така вече много на брой години,когато пия антидепресанти ми е гот,но след спирането и отнемането им от организма ми пропадам в още по-дълбока депресивна дупка, а паническите атаки са още по-силни от предходните.След време като почнах да комбинирам три в едно-антидепрсант-транквилант-алкохол бях на върха.Нищо не ми се опираше.Ноо, не може цял живот с упойки,нали.
Днес ми е малко по-ведро от вчера и се надявам да продължавам все така.

Здравей,Ирина
Пия алкохол от дълго време.Повече от 15 години пия и лекарства за лечение на симптомите съпътстващи алкохолизма ми.Депресии,панически разтройсва,психози,фобии.Винаги след спирането на алкохола и лечение с лекарства се връщах отново към пиенето.Всеки път ставаше по-лошо от предишния път.Виждам,че това се случва и с други мои събратя,които са замествали алкохола с лекарства,променящи съзнанието.От миналата година почнах да работя по Програмата за възстановяване на АА,но отново с лекарсва.Спрях ги за около три месеца,но през м.VІ ги пих отново-два месеца.Стана още по-зле.Последно ги спрях от 23.11.тг.На моменти ми е толкова зле,че е цяло Чудо да не съм посегнал към алкохол или лекарства.Основно огромен страх от живота какъвто е.Трудно ми и в такива периоди,но явно трябва да премина както много други трезвеещи през тези изпитания.Не желая да се връщам отново в Ада,в който живях почти девет години след близо двегодишно спиране на алкохола, но с лекарства.Виждам,че съм вързан и към двете дроги, и то здраво.След като други мои събратя и сестри са го преживели надявам се с Божията помощ също да успея.Но това е мой личен избор неангажиращ никой с моето мнение.Желая на всички още един чист и сух ден.Нека Силата ни води по пътя към Свободата.Бъдете благословени мои братя и сестри.

Здравей Ирина,
Няма нищо по-силно от човешката воля! Ако човешкото същество я прояви в достатъчна степен, ако силно желае да промени нещо в себе си, обича себе си и околните, и ако вярва в Бог, с негова помощ ще е непобедим. Нищо не ще е в състояние да му се опре по пътя на промяната. Ако ги имаш, носиш в себе си и трите: воля, вяра и любов, ще успееш при всички случаи! Независимо от трудностите, които ще те нападат вероломно. Не им се даваи!!!

Лек ден!

Здравей, Земляк! Благодаря за поста. Хубави думи казваш. Много ми допадa. А имам и приятели, който също са на туй мнение, затуй реших да отворя тема, в която ако има желаещи може да обсъдим начина на "обичта към себе и другите".

Бог да те благослови!