Замисли ме

новият спектакъл на Нешка Робева...в него имало балкански истории и между тях тази за невъзможната любов на арменско момиче с турско момче...
Може би ви се струва история,приказка...
но аз виждам всеки ден една такава тъжна история, само дето момчето е арменско,а момичето - турско
Съвременни млади хора,амбициозни,образовани - той със собствен бизнес,тя с просперираща кариера. От три години живеят заедно,но...
- нямат общи приятели
- тя никога не е ходила у тях и роднините му не знаят ,че съществува
- нейните роднини не знаят,че той е арменец
Нямат общи празници и всеки празнува със собствените си близки.
Нямат смелост да се оженят и вероятно никога няма да се решат да имат дете
Носят кръста си с жертвоготовност и гордост...
но са толкова тъжни

[линк]

............според мен е въпрос на битие,възпитание и най-вече необразованост и много религия ,много прости млади хора има,без възпитание,без знания и познания и затова и са толкова нещастни...за съжаление много от хората още живят в средните векове,докато има вече хора в 22 век, образно казано

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Аз пък познавам една друга двойка. Тя е туркиня, той помак. Когато се запознах с нея тя ми каза, че се казва Теменужка, после ме запозна с майка си, която е Айше и баба си, която не помня как се казваше... И я питам - Защо Теменужка? И тя ми разказа, че всъщност името й е Тюркиян, но в селото, където живеят с мъжа си не приемат българските турци, оказа се, че помаци и турци се мразят. И тя си е сменила името заради мъжа си. И питам - добре, де Тюркиян, той нима те тормози за това име и тя отговори - не, той ме приема и ме обича такава, каквато съм, правя го заради околните. Тюркиян живее в Родопите и страшно страда, че няма приятели, викна ме от улицата, абсолютно непозната й бях, за да ме почерпи с кафе, каза, че не може да си говори с хората, че всичко било станало фалшиво и изкуствено, че нямало пред кого да си излее душата. Бяхме на двора, небето притъмня, заваля лек дъждец, тя ме покани в къщата... Беше сигурно най-бедната къща в селото, на пет км. от гръцката граница, но не съм виждала толкова сърдечни и гостоприемни хора.

[линк]

тази история обаче съвсем малко прилича на историята, която разказа уф.
ти казваш, че са образовани хора, той със собствен бизнес,тя с просперираща кариера - не са от малко село на 5км. от гръцката граница.
общите приятели по религия ли се избират?
той с майка й ли живее и тя - с баща му, в 21 век и не във фундаменталистка държава?
щом са си избрали да бъдат жертви - техен избор е това и гордостта има много малко общо тук, а пък и - по думите ти - никъде не я видях гордостта.
вероятно техните манталитети са такива, така мисля, защото аз не деля приятелите си на арменци, турци, българи, китайци, а ги събирам като хора, които са ми приятели.
струва ми се, че те сами се делят, а не, че някой ги дели.
така че историята е тъжна, да.
но от тях зависи да я направят весела, ако го искат достатъчно.
и двамата.

Джони,
според мен и двамата са много интелигентни и образовани,но не могат да се решат да се откъснат от корена,защото и на двамата семействата няма да приемат такъв брак.Смешно е като го гледаме по филмите,но в живота не е смешно-верската непоносимост съществува,а също и традиционни в някои етноси принципи и норми, и дори сега в 21 век, ако ги пристъпиш - напускаш семейството и родът те зачерква. Ти ще продължиш да живееш(може би дори до някъде щастливо),дори може би майка ти или баща ти тайно ще идват да те видят понякога,но...никога няма да можеш да се върнеш у дома...
За един човек прекарал целият си живот в голям град е трудноразбираемо...

[линк]

Всички изстрадали хора според мен са сърдечни
или
поне така ми се струва
Но със сигурност това нещо не е български патент.
Моя позната-германка,живее в малък град на Северно море(или което е там на северната им граница).Мъжът и е българин.След 10 присъствие в града, жителите му полека престават да се дърпат от него като от чумав, НО никога не му заговарят първи,никога не му казват на име,а "мъжът на Уте", приятелчета на децата им са единствено синовете на една рускиня,женена за немец(т.е. със същият статут),никога не ги канят в дома си по никакъв повод, никога не ги допускат до общинско управление...нда

[линк]

И аз да ти разкажа една история. Тя българка, той турчин. Познавах го от гимназията, той е от едно разградско село, . Така стана, че попаднахме в една група в института. Тя е българка и е от един град, в който почти няма турци, и също беше в нашата група. Беше, мисля, на края на първата година, когато тя ме дръпна настрани и ме попита "Абе искам да те попитам нещо, все пак се познават по-отрано, верно ли едикойси е турчин?" Аз я погледнах недоумяващо и казвам "Да, разбира се. Неговото име е турско, не ти ли е минавало през ума?" /само да вметна, че към него тогава, та до ден днешен му казваме с един прякор, който му беше даден още в гимназията и е с английско звучене/ А тя ми казва "Ама не виждаш ли колко странни имена има в групата, откъде да предположа, още повече аз досега не съм се запознавала с турчин:)".
Завършихме 85 година, през зимата стана смяната на имената им и на следващата година те се ожениха, след това им се роди дете.
Тя никога не е виждала родителите му, които явно не са могли да приемат, че той се е оженил за българка, но поддържат много близки отношения с брат му, който живее със семейството си в Истанбул. Братовчедите се познават, ходят заедно по ваканциите. Но дъщеря им така и не познава другите си баба и дядо. Живеят в града, от който е тя, родителите й изобщо не са впечатлени от това, че се е оженила за турчин, даже тя се шегува, че майка й много повече се разбира с него, отколкото с нея:) ... Много приятели казват, че е така, защото той не си върна турското име обратно. Но пък ние сме им също приятели, тези, които ги познаваха още от времето, когато той беше с него и никой не се впечатли тогава, че те двамата са гаджета. Приятели не им липсват, нито той е скъсал съвсем със семейството си в лицето на брат си и племенниците си, нито тя със своето. Може би са намерили минималния необходим компромис, който в случая го е направил той.
И са страшно готина двойка вече толкова години, аз специално много им се радвам:)

Като каза фундаменталистка държава, значи мястото е Борино, наистина е на теля, оттатък е Гърция. И аз се разхождам по улицата сама, селото е тихо, с еднакви къщи, чисто. И питам една жена къде е джамията, че искам да я разгледам, жената ме упъти. И тази жена се оказа, че е майката на Тюркиян. И като пихме кафе и тя се радва жената, че Тюркиян си общува с мен, казва на щерка си - И аз я видях, търсеше Джамията, влече я Аллах, влече я. И аз казвам - о, аз знам много за Мохамед, Аллах Акбар, как не падна тази жена от умиление. И после ме изпрати по цялата улица, чак ми стана неудобно, че идва да ме изпраща, а Тюркиян остана на вратата на двора, почти разплакана. Е, няма такова изживяване, повярвай ми, имах чувството, че накрая на улицата ще литна.
Най-хубавият спомен на Тюркиян бе от двама французи, които едно време, тя била ученичка им били на гости. Те не говорят български, нито Тюркиян френски, говорили си само с жестове. Французите ги поканили на кръчма, цялото семейство, майка, баща, баба, двама братя и ги почерпили и после, когато си тръгвали цялото им семейство, на Тюркиян плакало... Абе, не е истина. А в кметството предлагат книжка, брошура за района. Взимам една, отварям и снимка - двама мъже в полето. Под снимката пише - мъжете на Борино, домът им тук, земите им отвъд теля.

[линк]

Малко прилича - да.
Нямат приятели,защото арменецът(до някъде от възпитание,донякъде от характер)я отдръпна от приятелите и,понеже я съветваха не в негова полза, а от друга страна тази връзка отключи у нея една патриархално-консервативна черта на подчинение,която тотално съсипва живота и,но тя го обича...не знам защо,но го обича.Но ако това до тук изцяло зависи от тях,онова за рода ,дето го написах на Уф си е така и те не са виновни
също така не са виновни,че таща са възпитани...

[линк]

ако съм допуснала да си помислиш, че казвам, че са виновни - значи съм пълен... кретен!
изобщо и през ум не ми минава, че са виновни за нещо.
само че, нали виждаш, биха могли да бъдат по-добре, ако самите те, за себе си и един спрямо друг, и заедно, и поотделно, имаха по-високо самомнение, самочувствие - гордост - дето казваш ти.
и на мене ми е мъчно за такива хора, както и на тебе.
но за разлика от тях, тези хора, за които разказва уф, наистина имат по-малки възможности за избор. даже - практически - почти никакви.
а хората от твоя разказ имат такива възможности.
само да посегнат... само да се сетят да посегнат...
и - виж - нали това ти казах още първия път - ако и двамата се обичат и искат да променят нещо.
а тук казваш: "тя го обича". а той? обича ли я?
хм...
струва ми се, че не религията е причината.
каквато и религия да имаха, или и нерелигиозни да бяха - ако не бяха заедно духом и "единият обича, а другият... не се знае..." - щеше да е същото.
оня ден пътувах с такси и шофьорът, както почти всеки път става, ми разказа историята на семейството си.
те, неговото семейство, развели сина си от жена му, защото тя... имала приятелки! с които искала да излиза!
и това било непоносимо за семейството на съпруга й.
така че ги развели. и сега новата му жена си седяла у дома, където й е мястото и не си вирела много-много носа, да иска да ходи на работа, да "парадира" с това, че има "вишо" образование и да "обърква главата на нашто момче".

Да, предполагам ,че във всички тези истории характерът има много голямо значение и желанието на самите хора...аз също имам такива познати,но тези...никога не съм говорила с арменец за отношението му към турците,но този явно е възпитан в люта ненавист(или по точно в такова обкръжение) и не може дори да си представи да счупи традицията в семейството си.
Не знам,не знам...но знам,че не винаги е просто,а по някога наистина е невъзможно.

[линк]

Да,може би нещо такова - като на шофьора...да.
Колкото и да ни е чудно,подобно мислене съществува и ако светът все още го има,въпреки глобалните комуникации и т.н.т. - ще го има и през 25век

[линк]

Кой бе направил предположението, че ако Ромео и Жулиета имаха мобилни телефони, Шекспир нямаше да напише тази трагедия, просто, защото това нямаше да се случи)

[линк]

значи - точно тва ми беше идеята още отначало - че не религиите им са проблем. точно на тези двамата.
и вековете нямат кой знае какво общо : )
щото виж - моите баба и дядо, тези, от село.
те са се оженили 1912 година. само няколко години след като столетието е спряло да бъде осемстотин и някое : )
та, баба била от богат род и гражданка при това, а още по-при това - имала образование! ЦЯЛ осми клас!
дядо бил пък хем по-млад от нея, хем неук - с трето отделение, което - забележи - завършил след като се оженили, хем с дълги мустаки, хем гол като пирон музикант
и, обаче, се обикнали.
и той я отвел.
и семейството й се отказало от нея веднъж завинаги. татко не познава другите си баба и дядо, нито братовчеди, никой - от майчина си страна.
и кво?
живееха си гордо, щастливо и доволни наистина докато смъртта ги раздели. ма истински холивуд, ти казвам, в садово, пловдивско
та, нямат значение религии, Време... стига сЪрце да е широко. и да искат хората да се разбират : )

Именно де,какво значи корен, корен за мен е където съм щастлива с половинката си и своето семейство, ако си нещастен за какви стойности и корени и разни там говорим,това вече отдаавна не съществува,трябва вече да се разбере от всички че понятието държава,религия и т.н са абстрактни понятия, вече ставаме космополитни личности......можеш да живееш в Китай,да работиш в Санкт петербург и да имаш къща за почивка в камбоджа или Тайланд.какви граници,какви етноси и т.н ....затова казвам че много от младите са задръстени и това е факт

всичко е в ръцете ми .......мамка му

...........а може би тогава Шекспир щеше да наблегне на кофтите комуникации които еветнуално биха попречили да бъдат пак заедно!!!!!!!!!

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Хем е така и хем не е.
Нали знаеш,че това дето е отстрани, не винаги е същото отвътре.
Бабата на мъжа ми е чехкиня и като се оженихме тя беше на 70 и няколко и вече беше болнава и често се размъчваше, и казваше -колко съм сама,колко съм сама...а имаше две деца,внуци и бяха край нея и мъжът и я гледаше и бяха живели щастливо 50 години,но...той ни е беше позволил повече да си иде и тя въпреки неговата голяма любов ,не беше могла никога да му прости това...така,че недей мисли,че на баба ти и е било толкова леко.
Да,всеки си подрежда приоритетите,но не е безболезнено да те отхвърли родът ти,пък дори и семейството,което си създал да е съвършенно.

[линк]

Ех,Джони - това за идеалната свобода са фантасмагории все пак...
дори в лелеяната американска свобода не е така,дори там има невидими очертания и ако пресечеш някое светещо в отровен цвят,няма връщане назад и последиците те пресдледват докато си жив.
Не мисля,че крайностите са хубаво нещо,както и границите впрочем, но човекът така е устроен -все да се стреми към това,дето го няма.


[линк]

може би разликата е в това, че едното е избор на самата баба - моята.
а другото е избор на някого вместо другата баба - на мъжа ти баба му.
моята баба сама е избрала пътя си и този, с когото ще го върви. и докато го е вървяла с него - той е бил до нея. така че тя не е правила компромиси със себе си, или доколкото е правила - са били споделени. била е свободна да направи и следващи свои избори в живота си, след като е тръгнала с някого да го живее и този някой е бил с нея в нейните избори.
а вашата баба - и тя е избрала пътя си и с кого ще го върви, само че - тук идва разликата - този, когото си е избрала, я е принудил да направи компромис със себе си - не я е пуснал после да си види близките. тя е била свободна да избере него, но той после й е отнел правото да избира, избирал е вместо нея.
пак нещо като таксиджията ми от оня ден : )
затова има и поговорка - за малкото камъче, което обръща колата.
или поне - като заседне в подметката - убива, колкото и мека и дебела да е тя и обувката - удобна иначе, ако го нямаше.

разбира се, че и на моята баба не й е било леко, то живот е това - няма леко.
но и в тежкото е била с някого, до някого, който е бил с нея - да делят тежестите, а не да й създава и нови.

Няма граници за човешката простотия,права си .

всичко е в ръцете ми .......мамка му