Минаха вече 4 месеца

а моите котки така и не се заобичаха
По-точно голямата Мейси мрази малкият Дракончо имам чувство с нарастваща сила.Гони го и го тормози при всеки удобен случай.Показва непрекъснато по всякакъв повод и без повод колко и е неприятно и отвратилно неговото съществуване.Не може да се каже,че се бият или нещо делят,защото той от първият ден и до сега и отстъпва,признава първенството и, и изобщо не си мери гегата с нея , но тя не може да се примири с присъствието му и това е. Не само,че не и отвръща,ами моментално се скрива при появата и, но въпреки това тя освирепява и започна да се мъчи да се пъха в скривалищата му,че да го съска и да му бие шамари от по-близо. Полудява абсолютно и дори ако в този момент някой от нас и заговори нещо(съвсем кротко), тя налита да го дере,зачервила очи като герой от филм на ужасите.
Мъчително е и за нас,а предполагам и за тях двамата
Направила съм всичко,което смятам за правилно...какво още

[линк]

Абе това, че напада малкия е лошо само по себе си, ама по-лошо е, че напада и вас, значи никакво уважение ти нямат...Абе имаше едно предаване за което говореха за поведенческа терапия на котки, и хората лазеха на четири крака, съскаха и се сбиваха с котките ама така - все едно че са наравно с тях, и се налагаха над животинките. Че и с някакви хормони се пръскаха, чудо просто. Смехотворно, ама в твоя случай може и да помогне...Просто да станеш лидера на стадото, майката дето захапва котката за врата и я носи наляво надясно, дето и лепва една лапа през носа, ако я тормози нещо котката...Абе психясала работа, ама при тебе си е поведенчески проблем на котката ти.
То сигурно има значение дали е и кастрирана, на колко години е, и т.н. ама не са много меродавни и тия показатели. У нас има двама мъжкари, така се случва напоследък че все и 1-2 приемни котета идват още за месец-два при нас- ами всички се влюбват на 4-5 ден и спят на огромни тумби по леглата и пада едно мъркане, близане... Ама доколкото знам това си е рядкост.
Може би е време да обърнеш нещата щото досега сигурно си работила по принципа да успокоиш старата котка и да я увериш че въпреки малкия все пак я обичаш. Ама след 4 месеца...може обратната стратегия да пробваш, макар че има риск от агресия да мине в депресия, знам ли. Поне пробвай варианти. Успех - няма по-хубаво от две+ котки вкъщи

Котенца в нужда

Ми ние нали това обсъждаме от сума ти време. Котешка мента, Feliway ([линк]. To хората откачаме като постоим затворени, какво остава за котките.

Когато намериш отговор навъпроса:Какво още? кажи и на мен,моля те.В момента и аз правя това-опитвам се да се наложа като шеф на прайда.Имам начални успехи,но трябва даги затвърдя.

Ех, лоша работа. А са толкова хубавки и двамата, пък проклетички, т.е. само голямата. Може наистина обратният подход да даде резултат. Малко по-строго с нея и може да име ефект, знае ли човек.

Е,може би попреувеличих малко-в смисъл ,че не ни скача по краката или по главите(недай Боже),ами ако в такъв момент в желанието си да я успокоим,посегнем да я погалим или пък примерно и се караме за нещо,а ръцете ни са наблизо- се случва да удари ред нокти или зъби.
В къщи винаги е царяла дисциплина,въпреки особенният характер на госпожицата ,а в този случай съм опитала и добро и лошо,но струва ми се че тя изобщо не желае да чуе - не го иска и това е(сякаш някой я пита).
Той пък наобратно е такъв душевадец,такъв гальовник - сякаш разбира,че това е верният път към сърцето...,но в никакъв случай не сме я пренебрегвали,въпреки лошотията и...просто не знам

[линк]

цък
и строго пробвах...и пръскалката влезе в действие...бягя за момента и после пак започва да го дебне и налита.Ако кресна - изчезва яко дим,но после всичко се повтаря

[линк]

Брей, упорито котище Пробвай и с тази котешка мента както предлага Людмил. Може да се надруса и да се кротне

като нищо ще я пробвам,ми не знам от де да я взема по това време

[линк]

А пробвай тогава - хващаш котката като прави глупости и я затваряш в транспортна клетка. След като се примоли я пускаш.

хм,
май само това не ми е идвало на ум

[линк]

Вземи още едно коте

Явно си използвала всички познати методи. При мен често са оставяли котки за по 10-20 дена и никога не съм имала проблем с адаптацията им.

Тарле, мисля, че транспортната клетка ще я вбеси и депресира още повече, просто за нея ще е последната капка, всички ще намрази...

Офи, друго коте, това сигурно ще я хвърли в отчаяние, примирение и истинска неспасяема депресия, не знам. След като е толкова особена, трябва по-внимателно да се подходи. След като откача от едно ново коте, при поява на друго, си я представям забелила поглед и просната в мъченическа умирающа стойка.

Като начало май наистина е най-добре да се потърси този препарат, за който каза Людмил!

А и Лиска да си "издаде", ако иска тактиката, че ми разпали неутолимо любопитството!

Трябва да му се помогне на това коте. Той и моя бухал е един особен, но поне не налита на двете малки котета. Само не ги понася много-много и обвинява мен за появата им.

Твоето котище се налага над всички и трябва да го вразумиш. Добросърдечието е желателно, ама трябва да и се наложиш. Утре ако имаш деца какво ще ги направи? ТИ си шефът и това е. Никакво глезене и добро отношение. Депресия? Има ли такова заболяване сред котките?

има, даже са много предразположени към стрес и депресивни състояния добиците.

Тя Лиска не си крие тактиката,но понеже всичко е съвсем в начален етап...Значи на принципа неволята учи....След многобройни консултации с лекари,лекуване с хомеопатични средства/с временен ефект/събиране на мнения от форума и т.н.стана ясно,че котката не е болна,а недоволна.От присъствието на още две котки.Те от самото начало си бяха две,но сестра й не е амбициозна,кротичко зае второ място.Имахме празии по фотьойлите рядко, и то само при разгонване.Сега обаче имаме трети обитател.И тоя дзвер няма и три кила,обaче проклет за шесткилограмов.Постоянно налита на бой и не ще да заема подчинено положение.Никоя от двете не може да овладее изцяло положението и да стане главатар,но не иска и да отстъпи.Значи прайда трябва да има шеф който да е по-силен и от двете,т.е.моя милост.
Какво прави лъвът или лъвицата ако е главатарка?Яде първа,другите се задоволяват с остатъците от нейната трапеза.
Значи няма както до сега хранене на корем и на всеки паничка.Една паничка,първо яде шефа,за тях каквото остане.Сипвам гранулите,всеки се втурва,обаче: ссссст и си залепват по местата.Ровя известно време с пръст гранулите да издават шум като от хрускане,т.е,ям.След това прибирам основното количество обратно- изядох ги.Осавям малко,далеч под нормалното което съм давала до сега и пускам една да го изяде.Сипвам пак малко и пускам втората,после пак малко за третата.Ако някой нахалства - съсъкане и тупване на една "котешка лапа" по ухото- два човешки птъста са долу-горе една лапа.
Вече направиха връзка и когато са гладни ме гледат в ръцете.И за в бъдеще никакво хранене в опраеделени часове и на корем.Когато хване шефа плячка и когато я донесе - тогава.И ще чакат той да се нахрани.Кой хищник в природата яде редовно?Жертвите да не са като тревата- има я навсякъде и си стои на място.А живата гад бяга и не се дава лесно да бъде изядена.
Постепенно ще им увелича количеството храна до нормалното.
За сега съм доволна,че най-невралгичните точки-компа,монитора и музикалната уредба не са "поливани "вече седмица.Чук,чук на дърво.
С варената храна ще ми е малко по-трудно,но нея ще "ям"с клечки - шефа китаец.

П.П.И освен това тази,най-малката дето хапеше и дереше нон стоп сега вече само посяга,но се озаптява навреме.Кой реже клона на който седи или хапе ръката коята коята дава храната?

Ех,че ме развесели...определено имаш комедиен талант
Има резон в тази работа - чакай да ти разкажа и аз как го забелязах-
като са гладни, стоят един до друг и нито малкият се крие, нито лелята го съскаЧакат чинно.
Веднага обаче щом се нахранят първата работа на леля е да се втурне в стаята му и да го насъска-т.е. да се знае, че тя може и да не е първа,ама той е последен
Грозното в случая е,че той не и противоречи и защо тогава тя продължава?!
може би защото тайно ходи да и хрупа изостаналата храна

[линк]

Хехе, големи гимнастики, но явно действат Дано да е дълготрайно, стискаме палци

Вчера нямах никаква идея как да ти помогна. После се сетих за една история, която сега ще ти разкажа. Дългичко е, но имай търпение:
Преди няколко години намерих котенце, намерих му и стопани. За мое щастие те се оказаха от редките осиновители, които желаят да поддържат връзка с мен и търсят съветите ми. След като котараната съсипа първо цветята, а после и жилището им, си взеха второ женско котенце, което кръстиха на мен /и досега се колебая дали това беше жест на благодарност или напротив/. Тогава започнаха битките до безкрай, т.е. старата маца сериозно пердашеше малкото коте. След седмица военни действия ме потърсиха. Посъветвах ги да изолират котенцето в отделна стая, там да поставят котешка тоалетна, храна и вода, а старата котка да не я допускат в стаята в никакъв случай. След близо две седмици такъв режим, затвориха малкото коте в преносвачката и го изнесоха от стаята. Котката само обикаляше кутията и съскаше отвън, а малчуганът отвътре и нищо повече. След няколко такива запознанства /за кратко време/, решихме да пристъпим към решителния момент, т.е. да отворят вратата на стаята. Възрастната котка много внимателно и предпазливо влезе в стаята, която беше станала чужда територия. Котенцето се държеше спокойно. То се чувстваше сигурно в своята територия. Стопаните им пък бяха примрели от страх. Не се сбиха /котките де/. Само се душеха настръхнали. После ги разделиха пак. На другия ден пак отвориха вратата. Полека-лека котката започна да се движи по-спокойно в стаята, а котенцето да напусна стаята и да проучва нови терени в жилището. На 32-ия ден се заиграха. Сега в игри и търчане доразрушават апартамента. Една без друга не могат.
Не съм присъствала на всичко това. Провеждаха се едни дълги предълги телефонни разговори, те ми разказваха, а аз давах идеи от разстояние с много страх да не се обърка нещо.
Дано тази историйка ти бъде полезна.

Сега в игри и търчане доразрушават апартамента

И що им е било нужно на стопаните да полагат толкова труд,след като накрая апартаменът пак разрушен