себеприемане

СЕБЕПРИЕМАНЕ

Проблемът

Липсата на себеприемане е проблем за много възстановяващи се зависими. Този скрит дефект е труден за идентифициране и често остава неразпознат. Много от нас вярваха, че употребата на наркотици беше единственият ни проблем, отричайки факта, че животът ни беше станал неуправляем. Дори и след като спрем да употребяваме, това отричане продължава да ни измъчва. Много от проблемите, които преживяваме в непрекъснатото възстановяване произлизат от неспособността ни да се приемем на едно по-дълбоко ниво. Ние може дори да не осъзнаваме, че това е изворът на нашите проблеми, защото той често се проявява по различни начини. Ние може да открием, че ставаме раздразнителни, недоволни, депресирани, объркани или склонни да съдим другите. Ние може да открием, че се опитваме да променим външните фактори в желанието си да успокоим вътрешните си терзания. В такива ситуации, нашият опит показва, че трябва да се вгледаме в себе си, за да открием извора на нашето недоволство. Много често, ние откриваме, че се осъждаме прекалено строго, затъвайки в себененавист и себеотхвърляне.
Преди да дойдем в АН, повечето от нас прекараха живота си в себеотхвърляне. Ние се мразехме и се опитвахме по всякакъв начин да станем някой друг. Ние искахме да бъдем който и да е, само не и този, който бяхме. Неспособни да приемем себе си, ние се опитвахме да спечелим приемането на другите. Ние искахме други хора да ни дадат любовта и приемането, които не можехме да си дадем сами, но нашата любов и приятелство винаги бяха условни. Ние бихме направили всичко за всеки, само за да спечелим неговото одобрение и приемане, а след това се обиждахме на онзи, който не реагира по начина, по който ние искахме.
И тъй като не можехме да приемем себе си, ние очаквахме да бъдем отхвърлени и от другите. Ние не бихме позволили на никого да се доближи до нас, поради страха, че ако наистина ни опознаеше, той също щеше да ни намрази. За да се предпазим от тази уязвимост, ние отхвърляхме другите, преди те да имат шанса да ни отхвърлят.

tova naistina e mnogo vqrno i dobre napisano no mislq 4e tozi problem bi mogul da ima i vseki drug 4ovek ne upotrebqva6t sintetika ili kakuvto i da e drug narkotik!no vse pak e problem i az imam ne6to takova ako trqbva da sum 4estna no ne mislq 4e mi pre4i za6toto v nikakuv slu4ai ne se mrazq ili ne6to takova prosto se kritikuvam a mislq 4e tova e nujno za6toto ne trqbva da imame ogromno samo4ustvie az su6to upotrebqvam sintetika no ne mislq 4e sum zavisima ili zaka4ena znn mnogo dobre s kakva cel q izpolzvam kakto i koga trqbva(imam prediv prez kakuv period ot vreme)pone za sebe si.ne otri4am 4e e promenila vijdaniqta mi no sus sigurnost ne gi e izkrivila

" За да се предпазим от тази уязвимост, ние отхвърляхме другите "

Много точно казано и важи за почти всички хора . Но си мисля че това се получава главно от липсата на любов у нас самите към другите ( ние се страхуваме да не бъдем наранени или отхвърлени)

Дванадесетте стъпки са решението

Днес, първата стъпка към себеприемането, е приемането на нашата зависимост. Ние трябва да приемем своята болест и всички проблеми, които тя ни донесе, за да можем да се приемем като човешки същества.
Следващото нещо, което ще ни помогне за себеприемането, е вярата в Сила по-могъща от нас самите, която може да ни върне здравия разум. Не е нужно да вярваме в нечия концепция за Висшата Сила, а имаме нужда да вярваме в концепцията, която работи за нас. Духовното разбиране на себеприемането е осъзнаването, че е нормално да изпитваме болка, да правим грешки и че не сме съвършени.
Най-ефективният начин за постигане на себеприемане е прилагането на Дванадесетте стъпки за възстановяване. Сега, след като повярвахме в Сила, по-могъща от нас самите, ние можем да разчитаме на Нейната сила, за да ни дари със смелост честно да изследваме своите недостатъци и своите ценни качества. Въпреки, че понякога това е болезнено и може да изглежда, че няма да доведе до себеприемане, необходимо е да осъзнаем своите чувства. Ние имаме желание да изградим здрава основа за възстановяване и затова е нужно да изследваме своите постъпки и мотиви и да започнем да променяме онези неща, които са неприемливи.
Нашите недостатъци са част от нас и те ще бъдат отстранени само, когато прилагаме в живота програмата на АН. Качествата ни са дар от нашата Висша Сила и като се учим да ги оползотворяваме, нашето себеприемане нараства и животът ни се подобрява.
Понякога ние изпадаме в мелодрамата да желаем да бъдем онова, което си мислим, че трябва да бъдем. Може да се чувстваме съкрушени от своето самосъжаление и гордост, но чрез подновяване на вярата ни във Висшата Сила, ние придобиваме надежда, смелост и сила да се развиваме.
Себеприемането прави възможен баланса в нашето възстановяване. Ние повече не трябва да търсим одобрението на другите, защото сме удовлетворени от това да бъдем самите себе си. Ние сме свободни с благодарност да изтъкнем своите положителни качества, смирено да се отдръпнем от своите недостатъци и да станем най-добрите възстановяващи се зависими, които можем да бъдем. За да приемем себе си е необходимо да осъзнаем, че сме такива, каквито сме, че не сме перфектни, но можем да се усъвършенстваме.
Ние помним, че имаме болестта на зависимостта и че е нужно дълго време, за да постигнем себеприемане на едно по-дълбоко ниво. Без значение колко лош е станал животът ни, ние винаги сме приемани в Общността на Анонимни Наркозависими.
Приемането ни такива, каквито сме, разрешава проблема с желанието ни да станем съвършени. Когато приемаме себе си, ние вероятно за първи път можем да приемем безусловно и другите в своя живот. Нашите приятелства се задълбочават и ние изживяваме топлотата и грижата, които са резултат от възстановяването, споделяно между зависимите и от новия ни начин на живот.