Две неща :)))

Истината

Истината е това, което реалността действително обхваща в даден момент – една прецизна картина на моментното състояние.
Истината може да проличи от думите, звученето на гласа, движението, израза на лицето.
Истината е винаги една и ние сме в състояние да се приближим до нея.
Чувството, че едно нещо е вярно, се появява тогава, когато картината на истината се припокрива с вътрешното ни трептене. Колкото повече някой се приближава до истината, толкова по-правдиво изглежда на другите и толкова по-истинно звучи казаното от него.
Понятието “истина” има много общо с понятията “контакт” и “дълбочина”. Ако контактът е истински, той непременно е и дълбок.
У всеки човек се съдържа една инстанция на истината, която следва да бъде възстановена.
Да си правдив е значително повече от това да не лъжеш.

Затваряне

Когато се затваря,
Човек се отдалечава вътрешно,
Прекъсва потока на чувствата си,
Отдръпва се от другите,
Повече не се показва навън или
Потиска вътрешното си зрение.
Човек се затваря, за да не преживее или почувства различни неща, за да не допусне до себе си истината, за да маниполира останалите от страх, че не може да се защити по друг начин.
Затварянето винаги говори за неспособност да останеш открит и да се самоизразиш.
На владеещият малко начини да се самоизрази, често не му остава друго, освен затварянето.
Който се затваря, той се затваря и за любовта. Затварянето води до самота и създава на човек чувството, че не е обичан.

Истината

В какво се измерва тя? В количеството и качеството на оценките, да но има много истини, просто защото има много оценители, да някои оценки сЪвпадат и се преврЪщат в една обща истина за определен брой оценители, други -не, просто защото всяка скала на оценките се различава от тази на другият, тогава една истина се преврЪща в индивидуална такава. КЪде е пойнта? Всеки да намери своята истина за себе си и да я сподели с подобните си-тогава всички са хепи.
Чувството, че едно нещо е вярно, се появява тогава, когато картината на истината се припокрива с вътрешното ни трептене.-екзааакли--> едно и сЪщо нещо не може да бЪде вярно за абсолютно всички, просто защото всеки го чувства и интерпретира по свой собствен начин и трепти на точно определена честота. Да, клишетата са вярни, но понякога, според шанса да попаднеш в ситуацията, описвана от дадено клише. Има малки и големи истини, значителни и незначителни според интерпретацията-истина е , че всички някой ден ще умрем-но наистина ли всички вярват в това, някои вярват в безсмЪртието на душата, тогава това не е тяхна истина, истина е , че всички живеем на земята-да, но това е истина единствено за жителите на Земята/тук изобщо не поставям вЪпроса-има или напротив извЪнземни форми на живот-просто давам пример за относителността на всяко твЪрдение/, истина е, че алкохола сЪсипва човека, да, но алкохолиците не мислят така и тЪ.нЪ.
Истината е такава, каквато я виждаме през призмата на собствените ни вЪзгледи. Мда, ако продЪлжаваме така може да се удавим в относителност и в един момент да се запитваме дали не вЪрвим по стЪлба, водеща до никЪде. Абстракции на мисЪлта, колкото щете. Лошото, че в един момент се губим в тях и тогава сме готови да се вкопчим вЪв всяко нещо изглеждащо истинско, кое е то-това, което ни дава чувство за почва под краката, усещане за сигурност, това, което при всякакви обстоятелства остава неизменно в собствените ни очи.
Раждаме се попЪлнени от данните на генетиката и прочие други задания по дефолт, добре това пЪлни чашата до половина, останалата половина я пЪлнят хората около нас с техните си истини за нещата от живота-казваме си ок, Вие сте големите, живели сте повече, предполага се да ги разбирате повече нещата и с готовност пием от чашата на чуждата мЪдрост, с течение на времето обаче усещаме, че нещо адски ни горчи тази мЪдрост и започваме с пЪрвите сЪмнения, че нещо тук не е както трябва, дали мЪдростта от времето не се е вкиснала, почваме да душим и да правим сравнения и проверки, докато в един момент решаваме да я изхвЪрлим тази чаша на боклука и да си намерим нова с прясна и свежа мЪдрост, чиято истинност да ни се услажда. Намираме нови чаши, пием от тях, поврЪщаме, припадаме, едва ли не умираме, но сЪвзели се трЪгваме за нови-тЪрсим нашата чаша с нашата мЪдрост и в процеса на тЪрсене и ровене тук и там изведнЪж откриваме, че чашата е била там в рЪцете ни през цялото време и ние отдавна сме я напЪлнили, опитваме недоверчиво-ааа, да това е, това е моята истина за мен самият, моята житейска мЪдрост, моят опит и моите грешки, това е валидно от тук нататЪк за мен, това ще ме води през хаоса, през моят подреден хаос от истини. Минава се време - появява се ново чудо на природата, наречено дете и ние стискайки чашата с вече вкисналата си мЪдрост, с която весело вдигаме наздравици и чукваме от време на време с други на житейската трапеза с готовност и радост му я поднасяме, само и само да му спестим усилията и неприятните изживявания, през които сме минали, тЪрсейки своята истина, неосЪзнавайки колко лоша услуга му правим на горкото сЪздание, защото някой ден, когато нас и нашата чаша отдавна отидат в небитието туй жадно за истина сЪщество ще остане без чаша и без собствена почва под краката-така ще му се наложи да ходи немило-недраго по чуждата земя и да пие мЪдрост от чуждите чаши-е, няма лошо все ще преживее някак, но никога няма да има шанса да се сдобие сЪс собствената си истина и да бЪде личност, никога няма да разбере, кой е той всЪщност и наистина.

" С " --------------->това какво е-вдлЪбнатина, издутина или просто буквичката сЪ?

Ами ще кажат някои- "Мх, ами зависи как я погледнеш" -ЕКЗАААКЛИ, зависи кой с каква нагласа ще я погледне. Тогава една ли е истината за това в кавичките?

Истината е само една .... това е всеприетата от всички буква С.
Всичко останало е просто пречупване на истината през нашите чувства, емоции и моментни състояния.
Тези състояния не са истина.
Истината е само една ... тази, която се чувства със сърцето и тази, която когато я изречеш всички се съгласяват с нея :)

Като тази, че ЗЕМЯТА Е КРЪГЛА :))

но мисля говорехме за житейските истини , щото това нещо с трептенията, няма как да докаже, че земята е крЪгла, не ти трябват трептения за очеизваждащите факти, а за да намериш вярното за теб от общото разнообразие, това, което отговаря на твоето трептение.
А щом приемаш това за буквата С-ОК, това просто е нечия истина, но не задЪлжително моята-което автоматично я развенчава като общовалидна, на мен може да ми харесва да е вдлЪбнатост или изпЪкналост, мда утре може да ми хареса да е С, но това не значи, че за всички останали това ще бЪде буквата С.

Всеки има правото на да вярва в каквото пожелае. Аз не оспорвам твоето, ти не оспорвай моето. И щом вярваш в единствената истина-ок, няма нужда да спорим.

БТВ-Всичко останало е просто пречупване на истината през нашите чувства, емоции и моментни състояния.
Тези състояния не са истина.
-именно-тези с пречупените ликове на истината-имат друга истина-независимо защо дали заради емоции, чувства и прочие и ако за теб тези сЪстояния не са истина-за тях са си даже много истински, което доказва моята истина за наличието на множество истини, което обаче не очаквам да бЪде истина и за всички останали.

ти май намери трибуна)))) радвам се...най накрая....ще се успокоиш

И мене ме радва, че теб те радва

Как ще го наречеш, видиш, почувстваш, променя ли формата, вида, същността на това между кавичките за теб?

ако за авторката на темата е буквичката "С"- кажи ми какво е това в кавичките за един китаец примерно?
Тя намира утеха в сигурността /както повечето от нас/ на това, което знае е вече е рамкирала-тя знае тази азбука, изразява се чрез нея и това и дава усещане за сигурност, обаче ако аналогично в кавичките имаше йероглиф-щеше ли се да се чувства толкова уверена, ако не знае какво означава?
Естествено, че наименованието, усещането променят сЪщността на това което виждаш и преживяваш, според това, какви асоциации ти носят тези интерпретации-формата може да е една и сЪща, но значението-не.

Единствената истина е, че всеки човек има своя собствена истина, но също така трябва да се има в предвид, че когато разбереш истината на другия няма начин да не се съгласиш със него :) Това е общуване в дълбочина.
Или приемаш човека насреща какъвто е без да го съдиш или просто се опитваш да го маниполираш :))) А това не води до ИСТИНАТА.

Истината води до разбиране, а не до конфликт :)

Т. е. стигаме до функционалността на нещата. Което не променя формата им.

Ако китаеца иска да общува и да стигне до истината, а не да пречупра нещата през знанията и познанията си ... ми просто ще общува с мен и ще попита какво е това в кавичките :) А ако аз видя йероглив ще направя същото и така пак ще стигнем до истината :))
Истината е в общуването и точно за това не трябва да се затваряме от страх :) Да приемем истината на другите не променя нашата собствена :) Да приемем и дъ бъдем приети ето това е ИСТИНАТА.
Аз да приема твоята истина и ти да приемеш моята, защото уважаваме различията си :)) Ето това е истината :))

относителността на нещата. ОтхвЪрляйки относителността и приемайки някакви общовалидни / за определен брой хора, защото ако 7млн. бЪлгари приемат "С" за буквата с, то китайският народ определено е на друго мнение/ истини си осигуряваме усещане за сигурност, то ни е потребно като вЪздуха, именно за това тЪрсим истини, за да плуваме в сигурност-намираме убежище в рамките и етикетите /за хора, чувства, емоции, сЪбития/, в нещата, които познаваме и сме изживели и сме приели за истина/ сега моля те не ми вади пример, че топката е грЪгла, защото не говорим за предмети, а за сЪбитията в човешкият живот/. Поставяйки обаче под сЪмнение всичко, което виждаме, абстрахирайки се от това, което знаем до момента се освобождаваме за нови интерпретации и изживявания, да приемем относителността е мега-хипер несигурно усещане без никакви гаранции за изхода, но то ни дава свобода, вЪтрешна свобода на сЪзнанието и вЪпреки неизбежните усложнения от това да боравиш с няколко интерпретации е за предпочитане пред това да се движиш вечно в коловозите на сигурността, стига да имаш достатЪчно силна психика и нерви. Така че функционалността на нещата с непроменлива форма пак зависи от личната интерпретация, защото/хайде пак да изпаднем в буквализЪм/ ако за теб дЪрвото в двора ти е просто дЪрво, за мен може да е чудо на природата, дом за птиците, радост за очите ми и прочие-да то ще се нарича дЪрво, но значението и сЪщността му все така ще е различно.
Ти как мислиш-чудо на природата ли е дЪрвото?

Понякога.

Свободата идва, едва когато приема нещата, каквито са, а не каквито си ги измисля.

a за мен вЪтрешната свобода се сЪстои в това да приемам и предизвиквам нещата, както ми харесва на мен.
Свободата идва, едва когато приема нещата, каквито са, а не каквито си ги измисля.

-това е обективността -да се абстрахираш от усещанията и емоциите, което за мен е невЪзможно като сЪществувание. БТВ-както и да наречеш нещата, които си приела като "каквито са"-те винаги ще имат друго значение за някой друг. шарен свят-какво да се прави.

права си-не трябва да е от страх, по всички други причини, но не и тази.
Друг е вЪпроса, че да се затваряш от време на време, изолирайки шума наоколо си е даже полезно-чуваш се по-добре, изясняваш си някои неща, кумулираш енергия, която иначе изразходваш в излишни комуникации, просто презареждаш, за да се "отвориш" наново. Мда иначе не се препорЪчва като перманентно сЪстояние-доста самотничко и тихичко става по някое време и определено се преврЪщаш с кисел асоциален тип, който всичко го дразни, освен самотата.
Хората сме като слЪнчогледите-нужно ни е слЪнце и светлина, за да си "отворим" листенцата, когато няма такова наоколо - какво друго ни остава освен да го потЪрсим в себе си?

Радвам се, че стигнахме до Истината заедно :))

За да се откриеш пред другите първо ти самият трябва да си стигнал до самата си същност. А щом стигнеш веднъж там, разбираш, че няма по-сигурно и неразрушимо място от това :))
Точно за това няма начин да те е страх да допускаш в него хората :)
Така ти си открит и твоята истина е на яве и не стават грешки, а затворените хора ... тяхната истина я няма, защото и те не знаят какво имат и точно за това ги е толкова страх :) Всеки би се страхувал че някой може да му вземе нещо от там където допуска чужди хора ако незнае какво точно има там :)))

аз го виждам по друг начин- Точно за това няма начин да те е страх да допускаш в него хората :)-за мен поне не е до страх-изморително е просто.
Всеки би се страхувал че някой може да му вземе нещо от там където допуска чужди хора ако незнае какво точно има там :)))
-май обратното, ако пазиш нещо усЪрдно, то много добре знаеш какво е и колко е ценно за теб-най-често това е сЪрцето.Така че не сЪди строго "затворените" -те просто са изстрадали и помЪдрели хора.

Така ти си открит и твоята истина е на яве и не стават грешки-ами и аз мислех като теб преди, даже спорех тук с една деси относно провокациите, но вече се уверих, че колкото и ти да си истински-не винаги останалите кЪм теб са такива и най-добрият начин да изкараш сЪщността им наяве е именно провокацията, ако ти се занимава разбира се.