Когато

си отива любовта...
минутки за размисъл

Не не е поздрав, просто реалност.
Какво после...
Защото аз все още гоня...
Вие?

Усмихни се като мен! И утре е ден!

не мисли за това...то е факт и минало....а и любовта не си отива...просто на мястото на едната идва друга....от нас зависи каква ще бъде....
гледай напред....

защото винаги ще има утро...

Не можеш да настигнеш или да спреш някого ако си тръгне. А ако си тръгне, значи просто не е била любовта. Защото тя не си тръгва. Независимо от всичко.

See Who I Am

Запазваш хубавите спомени и се надяваш отново да я срещнеш,още по-силна и истинска.

The show must go on

страхотна песен,една от любимите ми
затова те поздравявам с още една страхотна песен

[линк]

една отива,друга се появява..........а дали са истински? и изобщо има ли вечна любов,освен към себе си?

Не си тръгва от мен - тази в мен - чувството.
Не нея гоня.
Неговата.
Да приема, че я е нямало?
Как?

Рано е. Не се надявам. Вярвам, че е веднъж в живота.

Всичко

Една любов не заменя друга.
Една истинска.
Любовта към себе си - как я разбираш?

Не е мисъл. Ако бе мисъл - би била управлявана, контролирана и т.н.
Не! Незаменима е.
И да, всяка посвоему е уникална, но една е до края. И дали със или без него - обичания - голямата, уви, незиживяната.
Напред... да, напред.

любовта към себе си-има я всеки,но всеки по-различен начин,не е хубаво да не се обичаш,но пък прекаленото себеобичането също не е хубаво,винаги трябва да има баланс
ако не обичаш ти самата себе си-и други ще го усещат

твоята любов не си отива - тя си е в теб . само сменяш субекта на който да я дадеш.

същото става и с любовта на другия към теб. вместо да я дава на теб, той решава да я дава на друга .

I'm a mirror , looking at me you see yourself

Защо да я е нямало? Или да я няма? Може би просто някой е сбъркал. Или и двамата сте сбъркали... А може би просто сте се раминали... Тъжно е, но понякога се случва. А неговата любов не я гони. Любовта не може да бъде настигната, нито да бъде "предизвикана". Нея просто я има. Или я няма. А ако я има, рано или късно ще дойде при теб. Няма защо да я гониш...

See Who I Am

Да, и аз се надявам и вярвам да дойде при мен. Дълбоко в себе си знам, че я има и неговата.
Дотогава?
А ако отново се разминем, би ли казал, че не е било любов, а?

А когато усещаш, че тая любов изцяло принадлежи на конкретен субект.
Не може просто да обичаш някого, защото има любов в теб.
Разбираш ли - за него е. Не за някой друг.

Самият аз си задавам подобни въпроси и не мога да им намеря отговор. Не мога да бъда пророк за самия себе си, камо ли за теб. Дотогава какво? Опитай се да живееш смислено, опитай се да не позволяваш болката от загубата да те заслепи и да оправдае неща, за които после ще съжаляваш. Наблюдавал съм хора в подобна ситуация и знам колко много глупости, дори гадости могат да бъдат натворени. Неща, чрез които сама можеш да убиеш любовта си. Ако мечтаеш за любов знай, че само с чисто сърце и с "криле" можеш да стигнеш до нея. Вчера писах в друга тема по този повод и сега не ми се иска да се повтарям, още повече, че темата ми е близка поради някои причини и е болезнена. А дали е било любов? Вярвам, че това, което аз наричам любов, се случва само веднъж в живота и когато се случи, го разбираш с такава сигурност, че никога не си задаваш въпрса: "Дали...?". Сама ще трябва да си отговориш.


See Who I Am

"...гоня теб и любовта."... Аз гоня само любовта

"...Нямам нищо против българските турци! Имам много приятели срещу тях..."

Егати темата :)

Ма как така любовта си отива бе, така и до ден днешен никой, не можа да ми отговори :)
Аз си мисля, че няма как нещо истинско да си отиде :)

от теб ще стане идеалния сериен убиец.

[линк]

ама то май не зависи от момичето,поне аз така разбрах