ДА ИЗСЛУШВАМЕ

9 декември

ДА ИЗСЛУШВАМЕ

“Способността да слушаме е благо, което се утвърждава правопропорционално на духовното ни израстване.”

Случвало ли ви се е да наблюдавате разговор между две деца? Едното говори за виолетови драгони, а в същото време другото се тревожи за пясъкът попаднал в обувчицата му. Понякога се сблъскваме с подобни проблеми в общуването, когато се учим да слушаме другите. Можем сбирка след сбирка отчаяно да се опитваме да слушаме човека, който говори и едновременон с това да планираме какво ще кажем щом дойде нашият ред. По време на разговора можем изведнъж да забележим, че нашите отговори нямат нищо общо с въпросите, които са ни зададени. Вместо да отговаряме на въпросите, ние държим речта, която сме подготвили и само сме чакали момента, за да завладеем публиката.
Да се учим да слушаме – действително да слушаме – е трудна задача, но тя ни е по силите. Можем да започнем да уточняваме в отговорите си това, за което говори събеседникът. Бихме могли да попитаме можем ли с нещо да помогнем, щом някой споделя свой проблем. След известна практика, можем да намерим свободата от себеобсебването и по-тесен контакт с хората.

САМО ЗА ДНЕС: Ще поукротя своите собствени мисли и ще чуя какво говорят другите хора.

Здравей,
Едно от нещата, които възприех като нов мой начин на поведение от посещението ми на сбирки е да изслушвам другите. Преди не беше така. Припряно ги прекъсвах, спорех, исках да наложа своята гледна точка, своята "истина". Правилата на сбирките са такива, че те наистина ме накараха, научиха да изслушвам другите. А оттук дори и да уважавам тяхното мнение, мислите им като тяхно неизменно право. И когато се вслушвам в говоренето на другите внимателно винаги откривам нещо ценно, полезно, а в много случаи и поука. От една страна как да избягна допуснати грешки, как да постъпя в определени моменти, за да не ги повтарям. Да, уча се все още да изслушвам другите и ако преценя че мога да им помогна, ги попитам дали имат нужда от това. И още, ако поискат моето мнение, ще им го кажа, но без да го налагам като най правоверно. Вече разбирам, че придобивам едно драгоценно, много полезно качество. Вече приемам, че всички живи същества не са еднакви, а много различни. Един огромен букет от образи, мисли, идеи, преживявания, настроения, планове и какво ли не още. Колкото повече от тях чуя, а ако мога всичките, при всички случаи много, много ще спечеля.
Приятен ден Алкажа!

Да.. Усещам го по себе си.Открих, 4е по един странен на4ин докато си тропкам по Пътя на щастливата Съдба, съм се нау4ила и да слушам другите.

Не само да ги 4увам и да си мисля: Ама АЗ мога да го кажа това по ефектно или по логи4но, въобще по.

Или да бързам да изкажа МОИТЕ доводи, които разбира се са безпогрешни и единствено правилни.

Не стана изведнъж, а постепенно, правопропорционално на времето ми във възстановяване, духовното израстване.. Как запо4на? Провокира ме много хитро сътрудникът, който ме посо4и жалоните на Пътя.. Там, в центъра за ле4ение, където бях. Запита ме един път шеговито: "Я си признай, не мислиш ли 4е си по интелигентна от мен, от едикойси и едикойси (колегите му)?". Аз разбира се, 4е отри4ам, няма такова нещо, не си мисля така.. Той се залива от смях и ме подканва да съм 4естна, да си призная.. Продължавам да отри4ам. Та нали съм в ле4ение, а те във възстановяване, как мога да го кажа?
Изведнъж стана сериозен и ми каза: "Имаш право да си мислиш така. Ти си много интелигентна, по интелигентна от всеки един от нас. Покажи това.
Покажи своята интелигентност като престанеш да слушаш само себе си..., послушай и другите.."
Онемях, с едно изре4ение ми каза толкова много Послушах го.

САМО ЗА ДНЕС:Ще укротя своите собствени мисли и ще 4уя какво говорят и другите хора.

И нека Силата да ни води.

10 декември

ПОБЕДИТЕЛИ

“Започнах да подражавам на победителите и да върша нещата, които те вършеха. Утвърдих се в АА. Почувствах се добре.”

Често слушаме на сбирките, че “трябва да се възстановяваме по примера на победителите”. Кои са тези победители в Анонимни алкохолици? Да ги определим е лесно. Те активно работят по Програмата за възстановяване, живеят по правилата и нямат проблеми. Победителите винаги са готови да протегнат ръка за помощ на новаците. Имат спонсори и работят заедно с тях. Победителите остават трезви само за днес.
Победителите – това са алкохолици, които развиват в себе си положително мислене и се придържат към него. Те също изпитват трудности, но дори и в тези периоди посещават сбирки и открито споделят с другите своите трудности. Победителите знаят и вярват, че с помощта на Висшата сила ще се справят с всяка една ситуация.
Победителите служат на Братството. Те действат в съгласие с традицията, която гласи: “принципите пред личностите”. Победителите не забравят за принципа на анонимност, защото не е важно кой действа от името на Братството, ако става дума за Братството.
Победителите не губят чувството си за хумор. Те могат да се посмеят над себе си. И когато победителите се смеят, те се смеят заедно с тебе, а не над тебе.
Кои са тези победители в Анонимни алкохолици? Всеки от нас може да се смята за победител. Във всеки от нас има черти, присъщи на победителя; понякога ние почти съответстваме на идеала, понякога сме далеч от него. Ако днес оставаме чисти и работим по Програмата, правейки всичко по силите си, то ние вече сме победители!

САМО ЗА ДНЕС: Ще се стремя да постигна идеала си. Ще бъда победител.


“Нашите истории разкриват в общи линии какви бяхме преди, какво се случи и какво представляваме сега. Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки.” (Пета Глава от Анонимни алкохолици)
Началото на август 2006г. Ако не бях прочел тази история, може би сега нямаше да ме има [линк]. И наистина получих помощта, щом бях готов да я приема.
Вече знаех, че съм алкохолик и знаех, че не трябва да пия. Не пих цяла една година и тази една година ми показа, че да не пия е едно, а да лекувам болестта си алкохолизъм – съвсем друга манджа. Бях се предал напълно, победен от болестта. Исках всичко това да свърши.
Едва след като влязох във връзка с възстановяващ се алкохолик, в мен пламна надеждата. Видях, че е възможно да се живее щастлив и спокоен живот. Пожелах такъв живот и за себе си. Изявих готовност да направя всичко, за да го получа. Снощи разправях на моята сестрица Искрица как ръцете ми тежаха като бетонни блокове върху клавиатурата и не се помръдваха. Цяла една седмица. Толкова време описвах страховете си в Четвъртата стъпка. Такъв бързак като мене да пише четири реда за два часа. Така ме беше блокирал страхът. Обаче знаех, че това ще го напиша, колкото и да ми струва. Изобщо нямах съмнение, че трябва да бъде написано. Беше ми изключително трудно, но пишех. Преди това доста по-бързо изчатках гнева, а секса също. Прочитстих горе долу домът си. Само така можех да разчитам, че ще ми помогне моята Висша сила. Защото от ден на ден разбирам, че тази болест е много по-страховита, отколкото съм предполагал. Нейно основно оръжие е коварната невидимост. Все едно я няма. Аз си мисля – нали не пия. Нищо ми няма. Опааа.
Срещам вчера един събрат-ълкаж. Тази година – шест пъти в запой. Питам го какво става. Разправя ми ситуациите. Решил вече да се спира. Ела, викам, някой път на сбирка на АА. Той: “Мъъъъъъъъъъъъъъъ!” Аз: “Що мъъъъъъъъ бе?” Той: “Сега за празниците се прибирам у дома” Аз: “Ами там да не се подкараш?” Той: “Няма! Само малко ще си пийна. Вече ще карам по-малко. За адета.”

За мен изслушването е много важна тема - винаги съм мислела, че съм по-различна от хората около мен - по-умна, по-задълбочено мислеща и т.н. Не ги разбирах и нямаше как да ги разбера, защото не слушах - обикновено се правех, че слушам, кимах разбиращо с глава, а в съзнанието си бях някъде далеч, далеч, на хиляди километри от говорещия. Преди известно време обаче се заслушах и открих, че хората са същите като мен - стремят се към същите неща като мен, преживяват същите неща като мен и че има много полезни неща, които бих могла да науча, слушайки.

Животът е подарък, а ние трябва да се научим да приемаме подаръци.

Ахам много е яко да се изслуша човек . Аз лично ми се е случвало на моменти и мога да кажа , че дори имам едни спомени които не са мои . Като слушах веднъж и то ми излизаше като картини това дет ми говореше човека . Яко е така мога и на хавай да ида сигурно незнам . И така обаче напоследък нещо много рядко ми се случва . Снощи нали имаше сбирка по скаипа и така усетих се че пак си мисля моите си работи и едно приятелче обаче почна да говори за нещо , което му се случва и е тежко и аз знам , че миналият път просто не съм го чул и така и си казах я слушай искаш уж да му помогнеш а не го слушаш . Тъпо или не слушах го но май сега като се замисля също не съм го чул много добре . Последно време съм затвора на главата си и нещо почнах да губя това . Значи съм почнал май да губя и израстването си . Та сега ще се постарая да деиствам . Имам в момента цялото време на света да деиствам по програмата . Ще използвам егоизма си ще помисля само за себе си и ще деиствам яко пък каквото стане . Чао и лек ден на всички .

koceto22