Пощаков, ОЛЕ!
72 отговора
0 прегледа
Пощаков, ОЛЕ!
ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО ПОЩАКОВ:ОХРАНАТА НА ФИДЕЛ КАСТРО ЩЕШЕ ДА МЕ ГРЪМНЕ!
вестник Над 55, №49, 3 дек. 2007, с. 14
Писателят Христо Пощаков е един от малцината български фантасти, които успешно се продават и в чужбина. Роден е през 1944 г. в Павликени, зодия Дева. По професия е машинен инженер. Дълги години е живял и работил в Куба. Има издадени около 130 разказа, преведени на над десет езика, и 7 книги, предстои му да публикува и осма. Пощаков е и един от тримата българи, поканени да участват в световноизвестната ежегодна френска антология “Утопия”, която получава стотици разкази всяка година, а публикува само десет. За ужас на завистливите си български колеги, Христо се движи в средите на знаменитости като автора на “Нощна стража” Сергей Лукяненко, Андрей Белянин, Ханс Хенрик Льойке и Уилям Дж. Мерисън, познава лично и доста от световноизвестните писатели в жанра. Откровенията си за трънливия път на славата и за своите известни и скандални приятели авантюристът от аристократичен произход се съгласи да сподели единствено с читателите на нашия вестник.
- Г-н Пощаков, вярно ли е, че сте започнали да пишете от скука, след един инцидент в известното кубинско кабаре “Тропикана”?
- Да, започнах да пиша научна фантастика през 1984 г., след като преживях мускулна травма в кабаре “Тропикана”, Хавана, където се подхлъзнах на кора от банан и трябваше да остана в леглото си месец, без да имам възможността да се обърна ни наляво, ни надясно. В тази страна изпълнявах длъжността “технически съветник” в проектантска организация, свързана с обекти в областта на хранителната промишленост - силози, мелници, бирени фабрики и т.н. След като изчетох всичката налична българска, испанска и английска литература, на петнадесетия ден взех една тетрадка и за останалите 15 дни написах 20 научнофантастични разказа. Първата ми книга бе в съавторство с Иван Хаджиев.
- Преживели сте сблъсък с бодигардовете на Фидел Кастро. Какво се случи?
- Фидел Кастро съм го виждал на две събрания, организирани от българското посолство в чест на тогавашния национален празник Девети септември, и съм стоял на 10 метра от него. Изумявала ме е неговата сладкодумност. Той е надарен от природата оратор, който можеше да задържа вниманието на тълпи от хора в продължение на 4-5 часа. Колкото до неприятния инцидент с бодигардовете му, една вечер пътувах с колата си по една от централните артерии на Хавана - Кинта авенида. По някое време видях в огледалото за обратно виждане примигване на светлини от фарове, което се повтори няколко пъти. Естествено, казах си: “Кой е този, който е тръгнал да задминава точно мен?”. И инстинктивно, съвсем по български, натиснах газта. След около минута усетих опрян в рамото си автомат “Калашников” - при този топъл климат обикновено колите се карат с отворени прозорци. Получих всички възможни псувни на испански език и нареждане веднага да спра встрани на пътя. Обърнах се и видях до себе си един разярен тъмнокож човек, който се бе изравнил с моята кола и ме подпираше с дулото на автомата си. Естествено, веднага изпълних нареждането, отбих встрани и спрях, докато покрай мен се източи ескорт от луксозни коли с тъмни стъкла, в една от които явно се намираше и Фидел Кастро. Сигурно от по-тежки последствия ме спаси фактът, че цветът на регистрационния номер на колата ми ясно показваше, че съм чужденец. Защото вече бях чувал за други инциденти, причинени от охраната на президента, вероятно изнервена до крайност поради многобройните опити за атентати спрямо него. След този неприятен случай половин час останах спрял на мястото си, облян в студена пот. Но мога също така да кажа, че обичам Куба като своя втора родина, в която имам приятели, оперирани от чувството на завист - нещо, което не може да се каже за българите.
- Близък сте с друга много одумвана личност - бившия собственик на някогашната модна агенция “Имидж” Пламен Митрев. Чувам, че през последните години той се е насочил към писателството и че книгите му жънат големи успехи в чужбина.
- Да, Пламен наистина е бивш собственик на бивша рекламна и модна агенция. Той е мой много добър приятел. Навремето беше натопен за някаква “афера”, което и досега му носи много неприятности. Това не му пречи да се изявява като най-добрия автор на фентъзи книги, независимо че използва литературни псевдоними като Лионърд Карпентър и други. В Русия има три издадени книги, в САЩ една. В България - около 14. Бих могъл да добавя, че в областта на фентъзи жанра той е най-продуктивният български писател и друг като него няма
- Въпреки безспорните си литературни успехи в чужбина, имате “славата” на един от най-мразените съвременни писатели у нас. Защо?
- Никой не е пророк в собствената си страна. В нашата родина хората се делят на такива, които могат, и на такива, които не могат. Неспособните се обединяват в гилдии, за да вредят на способните. Така нареченият примитив иска да превъзмогне себе си и понеже не може, се озлобява против този, който може. Но неможещият винаги е по-агресивен и иска да се изяви чрез плюенето си по можещите. Такива сме били винаги - гении на завистта, макар че това кой знае колко не ме интересува, но все пак ми е неприятно.
- В интервю пред електронното издание Knigi News издателят Юри Илков заяви, че добре познавате връзкарския метод и се възползвате от него, за да публикувате книгите си. Така ли е?
- Не желая да говоря за този случай, защото смятам въпросния човек за приятел. Но искам да поясня нещо: контактите с издатели и списания нямат нищо общо с връзкарството. Поради владеенето ми на три езика - испански, руски и английски - успях да осъществя контакт с шефовете на тези инстанции. Оттук нататък процесът е следният: изпращаш преведения на съответния език разказ или роман до съответния издател и чакаш резултата. Или го публикуват, или не. Европейските издатели не са толкова тъпи, за да не знаят какво да публикуват или какво да не публикуват. В този смисъл “неможещите” обикновено остават много огорчени.
- Познанствата ви с интересни хора като че ли нямат край. Друго име - руснакът Андрей Белянин. Какво ще кажете за него?
- По отношение на Андрей Белянин мога да ви кажа, че той е един от най-продуктивните руски фентъзи автори. Общият тираж на издадените му 15 книги превишава три милиона и половина екземпляра. Не обича писателските съюзи и не е член на никой от тях, както и аз. Живее в Астрахан, където построи църква в памет на загиналия си син. На български език е издадена книгата му “Багдадският крадец”, която за разлика от Русия (и за съжаление), у нас не се радва на големи продажби, защото поради дългогодишната политика на нашите издателства тук беше наложен култ към американските автори, които не винаги са най-добрите в света.
- Сред братушките се говори, че сте с аристократичен произход, потомък на княз. Истина ли е?
- Да, аз наистина съм потомък на киевския княз Радион, който през 17-и век се преселил на българска територия и останал завинаги тук. Причините, поради които го е направил, не са ми добре известни. Знае се, че е постъпил като монах в Гложенския манастир, но не удържал на чара на българската си прислужница Мария, вследствие на което тя забременяла, размонашили го, направили го поп и му дали епархията в селата Острец и Ново село, Троянско, днешен град Априлци, където се сдобил с още две деца. Наследниците му са борци против турското робство и имената им след Освобождението са изписани върху паметници поради това, че са загинали от мъченическа смърт. Например хаджи поп Михо, комуто е била изскубана брадата и е набит на кол. А също и Радион Михов Радионов и Никола Дабев, обесени на площада в Севлиево през 1876 г. Прекият потомък по мъжка линия на княз Радион е световноизвестният цигулар Йосиф Радионов, който живее в София.
- След Десети ноември Партията престана да налага своите писатели, докато вие все повече печелите популярност. Има ли прояви на завист от тяхна страна?
- Бившите номенклатурни писатели на фантастика, колкото и за учудване да е, бяха добри за времето си. Отделен е въпросът кого допускаха за публикуване и защо. Всички те в днешно време са или покойници, или едва кретащи и не вярвам да ми завиждат. Проблемът е в новата неосъществена писателска генерация, която има достъп за изява в интернет пространството.
- Вие бяхте редовно оплюван по интернет форумите. И то така, че трябваше да заплашите някои от най-просташки изявяващите се ваши “почитатели” със съд...
- В момента българските интернет форуми са окупирани главно от неможещите и във времето на свободния онлайн обмен на информация е трудно да се направи нещо по въпроса. Неможещите винаги ще плюят по можещите. Ще се обединяват в малки групички, както са го правили досега, за да изявят собствената си незначителност, но с претенциите да се чувстват като герои в интернет пространството. Това им дава усещане за сила или за някаква имагинерна значимост на собствената им гадна същност. Те се мислят за недосегаеми, но не е точно така. Със съвременните средства за комуникация всеки може да бъде поставен на подобаващото му място. Това са толкова подли и нищожни личности, че дори се крият под псевдоними (никове). Навярно целта е този, когото са оплюли, да не ги открие и да не им залепи няколко шамара, каквито заслужават. Но накрая ще си го получат!
Сабина МАРИНОВА
Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
вестник Над 55, №49, 3 дек. 2007, с. 14
Писателят Христо Пощаков е един от малцината български фантасти, които успешно се продават и в чужбина. Роден е през 1944 г. в Павликени, зодия Дева. По професия е машинен инженер. Дълги години е живял и работил в Куба. Има издадени около 130 разказа, преведени на над десет езика, и 7 книги, предстои му да публикува и осма. Пощаков е и един от тримата българи, поканени да участват в световноизвестната ежегодна френска антология “Утопия”, която получава стотици разкази всяка година, а публикува само десет. За ужас на завистливите си български колеги, Христо се движи в средите на знаменитости като автора на “Нощна стража” Сергей Лукяненко, Андрей Белянин, Ханс Хенрик Льойке и Уилям Дж. Мерисън, познава лично и доста от световноизвестните писатели в жанра. Откровенията си за трънливия път на славата и за своите известни и скандални приятели авантюристът от аристократичен произход се съгласи да сподели единствено с читателите на нашия вестник.
- Г-н Пощаков, вярно ли е, че сте започнали да пишете от скука, след един инцидент в известното кубинско кабаре “Тропикана”?
- Да, започнах да пиша научна фантастика през 1984 г., след като преживях мускулна травма в кабаре “Тропикана”, Хавана, където се подхлъзнах на кора от банан и трябваше да остана в леглото си месец, без да имам възможността да се обърна ни наляво, ни надясно. В тази страна изпълнявах длъжността “технически съветник” в проектантска организация, свързана с обекти в областта на хранителната промишленост - силози, мелници, бирени фабрики и т.н. След като изчетох всичката налична българска, испанска и английска литература, на петнадесетия ден взех една тетрадка и за останалите 15 дни написах 20 научнофантастични разказа. Първата ми книга бе в съавторство с Иван Хаджиев.
- Преживели сте сблъсък с бодигардовете на Фидел Кастро. Какво се случи?
- Фидел Кастро съм го виждал на две събрания, организирани от българското посолство в чест на тогавашния национален празник Девети септември, и съм стоял на 10 метра от него. Изумявала ме е неговата сладкодумност. Той е надарен от природата оратор, който можеше да задържа вниманието на тълпи от хора в продължение на 4-5 часа. Колкото до неприятния инцидент с бодигардовете му, една вечер пътувах с колата си по една от централните артерии на Хавана - Кинта авенида. По някое време видях в огледалото за обратно виждане примигване на светлини от фарове, което се повтори няколко пъти. Естествено, казах си: “Кой е този, който е тръгнал да задминава точно мен?”. И инстинктивно, съвсем по български, натиснах газта. След около минута усетих опрян в рамото си автомат “Калашников” - при този топъл климат обикновено колите се карат с отворени прозорци. Получих всички възможни псувни на испански език и нареждане веднага да спра встрани на пътя. Обърнах се и видях до себе си един разярен тъмнокож човек, който се бе изравнил с моята кола и ме подпираше с дулото на автомата си. Естествено, веднага изпълних нареждането, отбих встрани и спрях, докато покрай мен се източи ескорт от луксозни коли с тъмни стъкла, в една от които явно се намираше и Фидел Кастро. Сигурно от по-тежки последствия ме спаси фактът, че цветът на регистрационния номер на колата ми ясно показваше, че съм чужденец. Защото вече бях чувал за други инциденти, причинени от охраната на президента, вероятно изнервена до крайност поради многобройните опити за атентати спрямо него. След този неприятен случай половин час останах спрял на мястото си, облян в студена пот. Но мога също така да кажа, че обичам Куба като своя втора родина, в която имам приятели, оперирани от чувството на завист - нещо, което не може да се каже за българите.
- Близък сте с друга много одумвана личност - бившия собственик на някогашната модна агенция “Имидж” Пламен Митрев. Чувам, че през последните години той се е насочил към писателството и че книгите му жънат големи успехи в чужбина.
- Да, Пламен наистина е бивш собственик на бивша рекламна и модна агенция. Той е мой много добър приятел. Навремето беше натопен за някаква “афера”, което и досега му носи много неприятности. Това не му пречи да се изявява като най-добрия автор на фентъзи книги, независимо че използва литературни псевдоними като Лионърд Карпентър и други. В Русия има три издадени книги, в САЩ една. В България - около 14. Бих могъл да добавя, че в областта на фентъзи жанра той е най-продуктивният български писател и друг като него няма
- Въпреки безспорните си литературни успехи в чужбина, имате “славата” на един от най-мразените съвременни писатели у нас. Защо?
- Никой не е пророк в собствената си страна. В нашата родина хората се делят на такива, които могат, и на такива, които не могат. Неспособните се обединяват в гилдии, за да вредят на способните. Така нареченият примитив иска да превъзмогне себе си и понеже не може, се озлобява против този, който може. Но неможещият винаги е по-агресивен и иска да се изяви чрез плюенето си по можещите. Такива сме били винаги - гении на завистта, макар че това кой знае колко не ме интересува, но все пак ми е неприятно.
- В интервю пред електронното издание Knigi News издателят Юри Илков заяви, че добре познавате връзкарския метод и се възползвате от него, за да публикувате книгите си. Така ли е?
- Не желая да говоря за този случай, защото смятам въпросния човек за приятел. Но искам да поясня нещо: контактите с издатели и списания нямат нищо общо с връзкарството. Поради владеенето ми на три езика - испански, руски и английски - успях да осъществя контакт с шефовете на тези инстанции. Оттук нататък процесът е следният: изпращаш преведения на съответния език разказ или роман до съответния издател и чакаш резултата. Или го публикуват, или не. Европейските издатели не са толкова тъпи, за да не знаят какво да публикуват или какво да не публикуват. В този смисъл “неможещите” обикновено остават много огорчени.
- Познанствата ви с интересни хора като че ли нямат край. Друго име - руснакът Андрей Белянин. Какво ще кажете за него?
- По отношение на Андрей Белянин мога да ви кажа, че той е един от най-продуктивните руски фентъзи автори. Общият тираж на издадените му 15 книги превишава три милиона и половина екземпляра. Не обича писателските съюзи и не е член на никой от тях, както и аз. Живее в Астрахан, където построи църква в памет на загиналия си син. На български език е издадена книгата му “Багдадският крадец”, която за разлика от Русия (и за съжаление), у нас не се радва на големи продажби, защото поради дългогодишната политика на нашите издателства тук беше наложен култ към американските автори, които не винаги са най-добрите в света.
- Сред братушките се говори, че сте с аристократичен произход, потомък на княз. Истина ли е?
- Да, аз наистина съм потомък на киевския княз Радион, който през 17-и век се преселил на българска територия и останал завинаги тук. Причините, поради които го е направил, не са ми добре известни. Знае се, че е постъпил като монах в Гложенския манастир, но не удържал на чара на българската си прислужница Мария, вследствие на което тя забременяла, размонашили го, направили го поп и му дали епархията в селата Острец и Ново село, Троянско, днешен град Априлци, където се сдобил с още две деца. Наследниците му са борци против турското робство и имената им след Освобождението са изписани върху паметници поради това, че са загинали от мъченическа смърт. Например хаджи поп Михо, комуто е била изскубана брадата и е набит на кол. А също и Радион Михов Радионов и Никола Дабев, обесени на площада в Севлиево през 1876 г. Прекият потомък по мъжка линия на княз Радион е световноизвестният цигулар Йосиф Радионов, който живее в София.
- След Десети ноември Партията престана да налага своите писатели, докато вие все повече печелите популярност. Има ли прояви на завист от тяхна страна?
- Бившите номенклатурни писатели на фантастика, колкото и за учудване да е, бяха добри за времето си. Отделен е въпросът кого допускаха за публикуване и защо. Всички те в днешно време са или покойници, или едва кретащи и не вярвам да ми завиждат. Проблемът е в новата неосъществена писателска генерация, която има достъп за изява в интернет пространството.
- Вие бяхте редовно оплюван по интернет форумите. И то така, че трябваше да заплашите някои от най-просташки изявяващите се ваши “почитатели” със съд...
- В момента българските интернет форуми са окупирани главно от неможещите и във времето на свободния онлайн обмен на информация е трудно да се направи нещо по въпроса. Неможещите винаги ще плюят по можещите. Ще се обединяват в малки групички, както са го правили досега, за да изявят собствената си незначителност, но с претенциите да се чувстват като герои в интернет пространството. Това им дава усещане за сила или за някаква имагинерна значимост на собствената им гадна същност. Те се мислят за недосегаеми, но не е точно така. Със съвременните средства за комуникация всеки може да бъде поставен на подобаващото му място. Това са толкова подли и нищожни личности, че дори се крият под псевдоними (никове). Навярно целта е този, когото са оплюли, да не ги открие и да не им залепи няколко шамара, каквито заслужават. Но накрая ще си го получат!
Сабина МАРИНОВА
Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
Re: Пощаков, ОЛЕ!
Еми.. ОЛЕ? 
Уникално интервю, целящо да образова милите ни баби и дядовци по отношение българската фантастика, Фидел и никовете.
Нямам сили да коментирам, все пак е почти полунощ, а се смях поне 5 минути с глас
Утре ще препрочитам, за да си разведря и без това хубавия петък.
Между другото, това със шамарите накрая е страхотно попадение. Интересно е да видиш цензор от "Над 55" да раздава шамари на гадните, мистериозни, подли хора без имена
ПС - Някой шофьор може ли да ми каже как така караш кола и усещаш калашника на рамото си? Аз съм шофьор и някак не мога да си го обясня
Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя
Уникално интервю, целящо да образова милите ни баби и дядовци по отношение българската фантастика, Фидел и никовете.
Нямам сили да коментирам, все пак е почти полунощ, а се смях поне 5 минути с глас
Утре ще препрочитам, за да си разведря и без това хубавия петък.
Между другото, това със шамарите накрая е страхотно попадение. Интересно е да видиш цензор от "Над 55" да раздава шамари на гадните, мистериозни, подли хора без имена
ПС - Някой шофьор може ли да ми каже как така караш кола и усещаш калашника на рамото си? Аз съм шофьор и някак не мога да си го обясня
Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя
Re: Пощаков, ОЛЕ!
Уф, ма си тъъъъпппп.... Оня е тичал заедно с него мааа. И както си е тичал покрай колата, така му е опрял калашника в рамото, ей тъй, през прозореца. елементарно е! Ти филми не си ли гледал? Баси, по-тъп си от Копо, ако продължаваш така, ще трябва да се развеждам с него и да те вземам теб 
Струва ми се,чеДжорджОруел е схванал всичко погрешно.НеГолемия брат наблюдава нас.Ние го наблюдаваме
Струва ми се,чеДжорджОруел е схванал всичко погрешно.НеГолемия брат наблюдава нас.Ние го наблюдаваме
Редактирано от ladyMarian на
в отговор на ladyMarian
#6
Re: Пощаков, ОЛЕ!
Аааааааха...
Аз пък реших, че калашнците в Куба са с дула по 2 метра и те така са се изравнили с него, пъхнали са железото през отворения прозорец и са му го опряли в гърба. Без да усети, разбира се
Бе, сега, тва си е фантастика
Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя
Аз пък реших, че калашнците в Куба са с дула по 2 метра и те така са се изравнили с него, пъхнали са железото през отворения прозорец и са му го опряли в гърба. Без да усети, разбира се
Бе, сега, тва си е фантастика
Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя
Re: Пощаков, ОЛЕ!
Като споменат в това интервю искам да използвам случая и да се извиня на Христо Пощаков публично, за това, че употребих наистина словосъчетанието "връзкарски метод" в интервюто за Книги нюз. Думата връзкарство е с отрицателно смислово натоварване и се възприема като мръсна дума, наред с БКП, СДС, ДДС, философия (благодарение на десетилетни усилия тя се възприема безотказно като дървена) и т.н. За съжаление нямам щатни тълкуватели, като президента Ж. Желев, които да разтълкуват своевременно какво точно съм искал да кажа. Всъщност исках да кажа, че Пощаков е контактна личност (както и аз, де) и благодарение на многобройните си контакти (връзки) успява да се издава извън пределите на нашата мила и противна татковина. Но навън, даже и в Русия, издателите не се интересуват от черните очи на тоя или оня автор и кой-на-кого-какъв-се-пада, а гледат да спечелят пари от издателското действо. Това е главната и почти винаги единствена цел на занятието, когато чужд издател издава нашенски автор.
А иначе наистина мисля, че качеството на литературата не се измерва със спечелените от автора пари и зависимостта не е "право пропорционална", иначе милиардерката Джоан Роулинг трябва да е най-добрата писателка за всички /досегашни/ времена, което очевадно не е така. Да не говорим, че Едгар По е получил 5$ хонорар за безсмъртното стихотворение "Гарванът". Ега ти нещастникът, нали?
) и благодарение на многобройните си контакти (връзки) успява да се издава извън пределите на нашата мила и противна татковина. Но навън, даже и в Русия, издателите не се интересуват от черните очи на тоя или оня автор и кой-на-кого-какъв-се-пада, а гледат да спечелят пари от издателското действо. Това е главната и почти винаги единствена цел на занятието, когато чужд издател издава нашенски автор.
А иначе наистина мисля, че качеството на литературата не се измерва със спечелените от автора пари и зависимостта не е "право пропорционална", иначе милиардерката Джоан Роулинг трябва да е най-добрата писателка за всички /досегашни/ времена, което очевадно не е така. Да не говорим, че Едгар По е получил 5$ хонорар за безсмъртното стихотворение "Гарванът". Ега ти нещастникът, нали?
"Пощаков, ОЛЕ! Тъпаците на колене"
Браво на Пощаков!
Защото какво друго може да каже един свободен човек, когато прочете интервюто?
Независимо дали на някого му се харесва или не - нивото на Пощаков е твърде високо, за да бъде прескочен.
Независимо дали на някого му се харесва или не - този човек е лицето на българската фантастика пред света. И книгите му се четат. В последното успях да се уверя и лично.
Колкото до хората без имена... виж Алвине, всъщност те имат имена, но Пощаков е прекалено възпитан, за да ги споменава наляво и надясно. Е, аз например не съм чак толкова възпитан! Друг е въпросът че значението на повечето от тези имена е такова, че с чиста съвест могат да бъдат подминати, преmul4anи и т. н.
Si deus pro nobis, quis contra nos?
Защото какво друго може да каже един свободен човек, когато прочете интервюто?
Независимо дали на някого му се харесва или не - нивото на Пощаков е твърде високо, за да бъде прескочен.
Независимо дали на някого му се харесва или не - този човек е лицето на българската фантастика пред света. И книгите му се четат. В последното успях да се уверя и лично.
Колкото до хората без имена... виж Алвине, всъщност те имат имена, но Пощаков е прекалено възпитан, за да ги споменава наляво и надясно. Е, аз например не съм чак толкова възпитан! Друг е въпросът че значението на повечето от тези имена е такова, че с чиста съвест могат да бъдат подминати, преmul4anи и т. н.
Si deus pro nobis, quis contra nos?
Редактирано от EugenVonHakenkreuz на
в отговор на EugenVonHakenkreuz
#10
неколко думи от читателЪ
В отговор на:Браво на Пощаков!
Защото какво друго може да каже един свободен човек, когато прочете интервюто?
Ммм... "ебаси мегаломанската изцвъканост?"
С извинение за пред дамите и по-ранимите господа, разбира се.
За мен основното разминаване на пощаковите думи с действителността е свързано с неосъзнатата от много хора ос писател-читател.
Писателят пише. Читателят чете. Когато читателят каже, че книгата не му харесва, това не означава, че е завистлив, подъл, по български дърпащ назад всеки 'над' него. Това просто означава, че написаното не му е харесало.
Писателят (или нароченият за такъв) НЕ МОЖЕ да се сърди за вкусовете на читателя. Или пък ако все пак го направи, нека не си мисли, че Пенчо Курабийката (алвин некой-си) иска да дели мегдан с него, да му вземе хляба или да омаловажи класата му.
По-жалка картина от писач, който обяснява как еди-кой-си читател му завижда и затова не го харесва, е рядко срещана. Това е абсурд, граничещ с безумие, и аз смятам, че зрял човек на възраст би трябвало да го осъзнава.
Нима готвачът казва на недоволния клиент "Ти завиждаш на кулинарната ми дарба, затова се оплакваш!". Не бе, наборе, просто не си се справил с гозбата. Ако претендираш за някакви качества, направи нещо по-добро. Аз ще вкуся и ще преценя.
Останалата част от интервюто е сериозно забавна, аз съм сигурен, че всеки се е посмял.
ПС - Кой се крие зад никове? Всички, които ме познават, са чули и името, и прякора ми. Зад никове се крият разни Поустман и Карпентър, само дето до прякора няма българско име и някой може да се заблуди.
Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя
Re: Пощаков, ОЛЕ!
Господа, към въпросното интервю трябва да се подходи по сериозно. Да разгледаме фактите:
-Христо Пощаков е автор който го издават навън. Браво! (без капка ирония, наистина)
-Той е човек който почти изцяло се е посветил на писането на фантастика. Хубава, лоша... Фантастика. Дава най-доброто от себе си човека и пише ли пише, докато други неможещи ходат на работа и чакат да се пенсионират, за да се пробват както трябва. Още едно голямо Евала, за това че човека пише. Някои всепризнати МОЖЕЩИ (Елена Павлова например) не пишат. Или пък - не пишат достатъчно.
-Христо Пощаков се е абстрахирал от всички клюкарщини в този форум и ни показва един мъжки среден пръст. "Говорете си каквото искате, аз ще пиша и ще издавам!" Малко просташко си пада това, трябва да е МНОГО по просташко, за да слезе до нивото на този форум, но не може човек да не му се възхити. С други думи - уважавайте достойния опонент, господа! Той ни презира искрено и последователно.
-Пощаков има една камара интересни познанства и може да разкаже една камара интересни истории. Аз мога да се похваля единствено че съм се ръкувал с Робърт Шекли (за обща снимка ме досрамя да го помоля...) и толкоз. А, да, и Белянин идва в Ефремов. Толкоз!
Въобще Христо Пощаков винаги ме е възхищавал. Възхищавал съм му се как всеки път някой като почне да разправя че не може да пише, тутакси се появява някой негов защитнит, изскача изпод земята сякаш и започва да ти обяснява че всъщност нищо не разбираш, че той е голям автор и прочие. Тази способност на Пощаков (да му се намират защитници) направо граничи с някаква мистика. В един момент започвам да си преразглеждам мнението за фантастиката му ( не за самия него! както вече отбелязах, аз му се възхищавам, умерено) и си казвам - дали пък по случайност не съм прочел най лошите му неща, а той наистина да е добър писател. Всеки път като ме споходи подобно прозрение сядам и чета. И като прочета, противоречието не само е не отпада, ами се задълбочава.
Затова, моля, всички които считат, че Пощаков е добър автор, напишете ми три негови заглавия, най добрите по ваша преценка, искам да прочета и да разбера, защо най-продавания навън български автор толкова решително не ми харесва. Аз ли съм тъп, що ли...
Да не се взема на сериозно...
-Христо Пощаков е автор който го издават навън. Браво! (без капка ирония, наистина)
-Той е човек който почти изцяло се е посветил на писането на фантастика. Хубава, лоша... Фантастика. Дава най-доброто от себе си човека и пише ли пише, докато други неможещи ходат на работа и чакат да се пенсионират, за да се пробват както трябва. Още едно голямо Евала, за това че човека пише. Някои всепризнати МОЖЕЩИ (Елена Павлова например) не пишат. Или пък - не пишат достатъчно.
-Христо Пощаков се е абстрахирал от всички клюкарщини в този форум и ни показва един мъжки среден пръст. "Говорете си каквото искате, аз ще пиша и ще издавам!" Малко просташко си пада това, трябва да е МНОГО по просташко, за да слезе до нивото на този форум, но не може човек да не му се възхити. С други думи - уважавайте достойния опонент, господа! Той ни презира искрено и последователно.
-Пощаков има една камара интересни познанства и може да разкаже една камара интересни истории. Аз мога да се похваля единствено че съм се ръкувал с Робърт Шекли (за обща снимка ме досрамя да го помоля...) и толкоз. А, да, и Белянин идва в Ефремов. Толкоз!
Въобще Христо Пощаков винаги ме е възхищавал. Възхищавал съм му се как всеки път някой като почне да разправя че не може да пише, тутакси се появява някой негов защитнит, изскача изпод земята сякаш и започва да ти обяснява че всъщност нищо не разбираш, че той е голям автор и прочие. Тази способност на Пощаков (да му се намират защитници) направо граничи с някаква мистика. В един момент започвам да си преразглеждам мнението за фантастиката му ( не за самия него! както вече отбелязах, аз му се възхищавам, умерено) и си казвам - дали пък по случайност не съм прочел най лошите му неща, а той наистина да е добър писател. Всеки път като ме споходи подобно прозрение сядам и чета. И като прочета, противоречието не само е не отпада, ами се задълбочава.
Затова, моля, всички които считат, че Пощаков е добър автор, напишете ми три негови заглавия, най добрите по ваша преценка, искам да прочета и да разбера, защо най-продавания навън български автор толкова решително не ми харесва. Аз ли съм тъп, що ли...
Да не се взема на сериозно...
в отговор на PoбинoтЛokcли
#13
Re: Пощаков, ОЛЕ!
Ами защото Пощаков е от по-старото поколение, има мениджърски опит и се е научил ДА СЕ ПРОДАВА. Това което ужасно много липсва на останалите. И да не се отказва като го плюят.
От това трябва сериозно да се поучим всички и за това точно го уважавам.
Лошият резултат от горното обаче е, че за останалия свят нивото на БГ фантастиката е равно на нивото на Пощаков.
Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
От това трябва сериозно да се поучим всички и за това точно го уважавам.
Лошият резултат от горното обаче е, че за останалия свят нивото на БГ фантастиката е равно на нивото на Пощаков.
Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
Re: Пощаков, ОЛЕ!
Лично отношение !!!!!!
Имах нечовешки отвратителния късмет в един особено незабравим ден на живота ми,едновременно да се запозная с Генерала, да отида на представяне на книга в "Библиотеката",да седна до Карапанчев,да видя доайени на БГ фантастиката...и да седна до въпросния пиян парцал.Този ден го помня не с това,че зароди в кухата ми лейка идеята за клуб в Стара Загора,а че безпричинно един човек-пор с лекета по ризата без капка да съм дал повод ме нарече "варварин от провинцията,дето не е чувал за душ".Как да знае Богоравния хигиеен жрец на чашката,че от влака лашкал се 250 км с такова желание съм стъпил в сакралното магазинче на Генерала и Жоро и оттам в "Библиотеката".Ама как да не се е разярил "пияния трунхилд",като видиш ли не съм чувал за него ама Карапанчев знам по фамилия?!Забележете,аз не помня истинския си първи досег с живата БГ фантастика с нещо истинско,а с калното поведение на една конячена уста с претенции за испанско възпитание ...И сега вие искате това измекярче на химикалката да правите новия Дилов?!Еми ще откажете всеки,искаш да чете БГ фантастика,това ще направите.Не съм чел и ред от "гениалните творения" на алкохолика,защото от този ден нататък той е бил е и ще бъде пачавра в очите ми.С пачаврите си бърша краката,не очите.Но като слушам какво говорят масата други познати,посредствен е и като писател.И съм му го казал на един Булгакон в Сандански...когато ревеше пиян-залян защо феновете не седяли на една маса с него и Митрев.Определено не е било заради Пламен,знаем колко е сладкодумен .Че го и били крадяли от Интернет.Казах му в прав текст: "Простак от твоя калибър трябва да се гордее с този факт,ако не беше лъжа".Свидетели са ми много хора тук,че много рядко се държа така с хора.Сори за дългия пост,ама исках да се знае тук поне защо аз иначе склонен на всякакви бъзици не мога да приема весело цепните на една испано-културо определяща се свиня с претенции за кладенчова вода!
Бтв,българската фантастика ще се чете,пази Боже от подобни Тотеми на БГ мечтанието.Лонг лийв кликата на просещите шамари от алкохолика и прочие Божествени 'фъркати(фиркани) пера!
Извинявай Генерале,че намесих името ти в този пост,разбираш колко ме е заболяло тогава от този простак.Ама нямам навика да мълча на такива.Хайде бе,хидалгото без потни пори,къде ми е шамара!!!!!
Когато се взираш в бездната и Бездната се взира в теб...
Имах нечовешки отвратителния късмет в един особено незабравим ден на живота ми,едновременно да се запозная с Генерала, да отида на представяне на книга в "Библиотеката",да седна до Карапанчев,да видя доайени на БГ фантастиката...и да седна до въпросния пиян парцал.Този ден го помня не с това,че зароди в кухата ми лейка идеята за клуб в Стара Загора,а че безпричинно един човек-пор с лекета по ризата без капка да съм дал повод ме нарече "варварин от провинцията,дето не е чувал за душ".Как да знае Богоравния хигиеен жрец на чашката,че от влака лашкал се 250 км с такова желание съм стъпил в сакралното магазинче на Генерала и Жоро и оттам в "Библиотеката".Ама как да не се е разярил "пияния трунхилд",като видиш ли не съм чувал за него ама Карапанчев знам по фамилия?!Забележете,аз не помня истинския си първи досег с живата БГ фантастика с нещо истинско,а с калното поведение на една конячена уста с претенции за испанско възпитание ...И сега вие искате това измекярче на химикалката да правите новия Дилов?!Еми ще откажете всеки,искаш да чете БГ фантастика,това ще направите.Не съм чел и ред от "гениалните творения" на алкохолика,защото от този ден нататък той е бил е и ще бъде пачавра в очите ми.С пачаврите си бърша краката,не очите.Но като слушам какво говорят масата други познати,посредствен е и като писател.И съм му го казал на един Булгакон в Сандански...когато ревеше пиян-залян защо феновете не седяли на една маса с него и Митрев.Определено не е било заради Пламен,знаем колко е сладкодумен .Че го и били крадяли от Интернет.Казах му в прав текст: "Простак от твоя калибър трябва да се гордее с този факт,ако не беше лъжа".Свидетели са ми много хора тук,че много рядко се държа така с хора.Сори за дългия пост,ама исках да се знае тук поне защо аз иначе склонен на всякакви бъзици не мога да приема весело цепните на една испано-културо определяща се свиня с претенции за кладенчова вода!
Бтв,българската фантастика ще се чете,пази Боже от подобни Тотеми на БГ мечтанието.Лонг лийв кликата на просещите шамари от алкохолика и прочие Божествени 'фъркати(фиркани) пера!
Извинявай Генерале,че намесих името ти в този пост,разбираш колко ме е заболяло тогава от този простак.Ама нямам навика да мълча на такива.Хайде бе,хидалгото без потни пори,къде ми е шамара!!!!!
Когато се взираш в бездната и Бездната се взира в теб...
Re:
От позиция на читател
Имам от месеци "Планетата на Скъли " и "Нашествието на грухилите". На първата съм до 104 стр., а на втората едва до 7-ма. Възможно е по-нататък да стават наистина интересни. Някой ден може и да ги довърша. Възможно е да не съм попаднала на най-добрите му книги. Понякога си мисля, че от възрастта вече не мога да чета настървено и не мога като почна книга да я изям с кориците. А може би не ми е от възрастта?...
Сещам се: във Ваяние 2006 ми хареса "Търговска одисея", а от 2005 май пак имаше негов интересен разказ. Ако се разтърся, току виж изровя и трети, но не се сещам нещо много да ме е впечатлило. В сборниците, издадени след конкурси, има наистина невероятни разкази, писани от съвсем неизвестни на мен хора, а някои от разказите дори не са между наградените.
По-добре усмихнат шут, отколкото намръщен интелектуалец.
Имам от месеци "Планетата на Скъли " и "Нашествието на грухилите". На първата съм до 104 стр., а на втората едва до 7-ма. Възможно е по-нататък да стават наистина интересни. Някой ден може и да ги довърша. Възможно е да не съм попаднала на най-добрите му книги. Понякога си мисля, че от възрастта вече не мога да чета настървено и не мога като почна книга да я изям с кориците. А може би не ми е от възрастта?...
Сещам се: във Ваяние 2006 ми хареса "Търговска одисея", а от 2005 май пак имаше негов интересен разказ. Ако се разтърся, току виж изровя и трети, но не се сещам нещо много да ме е впечатлило. В сборниците, издадени след конкурси, има наистина невероятни разкази, писани от съвсем неизвестни на мен хора, а някои от разказите дори не са между наградените.
По-добре усмихнат шут, отколкото намръщен интелектуалец.
Ама вЕрно ли...
... този Пощаков е толкова черен?
Винаги ми е било малко съмнително, когато изкарат някого пред строя и го подложат на групово порицание.
Трябва да уточня, че нито познавам този човек, нито съм чел нещо от него, така че не мога да коментирам качествата му на писател. Все пак впечатление прави това, че е издаван и се издава във и извън България. Издателсткият бизнес е бизнес като всеки друг. Т.е. - трябва да се изкарат едни пари, а дарения и благотворителност се правят само срещу данъчни облекчения.
Като гледам тук всички се познавате, дори и лично, и повечето от вас също пишат или са свързани по някакъв начин с тази дейност. Интересно ми е колко от вас също имат издателски успехи?
Винаги ми е било малко съмнително, когато изкарат някого пред строя и го подложат на групово порицание.
Трябва да уточня, че нито познавам този човек, нито съм чел нещо от него, така че не мога да коментирам качествата му на писател. Все пак впечатление прави това, че е издаван и се издава във и извън България. Издателсткият бизнес е бизнес като всеки друг. Т.е. - трябва да се изкарат едни пари, а дарения и благотворителност се правят само срещу данъчни облекчения
.
Като гледам тук всички се познавате, дори и лично, и повечето от вас също пишат или са свързани по някакъв начин с тази дейност. Интересно ми е колко от вас също имат издателски успехи?
Re: Ама вЕрно ли...
Виж сега каква е ситуацията:
Тук наистина почти всички се познаваме. Но не всички се понасяме помежду си. Гледай например И_Ван как въздиша, че "за съжаление" за света нивото на българската фантастика е нивото на Пощаков.
Че какво му е нивото на Пощаков?
Ето чии разкази издадоха миналата година Оceans of the Mind:
[линк]
а ето и имената между които избираше издателят:
[линк]
Както виждате, в списъка срещаме имена като Иван Попов, Елена Павлова, Николай Теллалов, Григор Гачев, Атанас П. Славов, Ивайло П. Иванов (Робин от Локсли) и даже това на (ха!) Андон Стайков (Алвин).
Така че ето един пример за това как сравнява един независим издател.
"Да, ама после той фалира!" - засмя се вчера пред мен и самият И_Ван.
Сякаш топи Пощака за тая работа.
Ами ако ще търсим виновни.... То тогава бая чуждестранни издателства са издавали Пощаков! Както и В. Милоев и мен. И НИТО ЕДНО НЕ Е ФАЛИРАЛО
Ами като ще търсиш виновни, Иванушка... в списъка са 4 българи - кой остана?
Копо пък имаше друг подход - хамериканците са тъпи! Ами да - нали харесвали "Колелото на времето"! Тъпи са, бре - до един!
... както и испанците и латиноамериканците - щото Пощаков е доста добре издаван на испански и в Европа, и в Южна Америка. Но това, защото тия омбревци са тъпи, а не заради друго.
... И французите са тъпи! Как няма - нали и те са го издавали!...
... За руснаците какво да говорим? И те са много тъпи! Ама как ще издават книга на Пощаков в Русия? Е, нали са тъпи!...
Както виждаш, Марвин, целият свят е тъп!
Само в тоя форум са най-умните!
Не знаеше ли - тук пишат истинските експерти в областта на БГ фантастиката! Това някой в чужбина да публикува нещо, без да ги пита, си е направо светотатство.
Si deus pro nobis, quis contra nos?
Тук наистина почти всички се познаваме. Но не всички се понасяме помежду си. Гледай например И_Ван как въздиша, че "за съжаление" за света нивото на българската фантастика е нивото на Пощаков.
Че какво му е нивото на Пощаков?
Ето чии разкази издадоха миналата година Оceans of the Mind:
[линк]
а ето и имената между които избираше издателят:
[линк]
Както виждате, в списъка срещаме имена като Иван Попов, Елена Павлова, Николай Теллалов, Григор Гачев, Атанас П. Славов, Ивайло П. Иванов (Робин от Локсли) и даже това на (ха!) Андон Стайков (Алвин).
Така че ето един пример за това как сравнява един независим издател.
"Да, ама после той фалира!" - засмя се вчера пред мен и самият И_Ван.
Сякаш топи Пощака за тая работа.
Ами ако ще търсим виновни.... То тогава бая чуждестранни издателства са издавали Пощаков! Както и В. Милоев и мен. И НИТО ЕДНО НЕ Е ФАЛИРАЛО
Ами като ще търсиш виновни, Иванушка... в списъка са 4 българи - кой остана?
Копо пък имаше друг подход - хамериканците са тъпи! Ами да - нали харесвали "Колелото на времето"! Тъпи са, бре - до един!
... както и испанците и латиноамериканците - щото Пощаков е доста добре издаван на испански и в Европа, и в Южна Америка. Но това, защото тия омбревци са тъпи, а не заради друго.
... И французите са тъпи! Как няма - нали и те са го издавали!...
... За руснаците какво да говорим? И те са много тъпи! Ама как ще издават книга на Пощаков в Русия? Е, нали са тъпи!...
Както виждаш, Марвин, целият свят е тъп!
Само в тоя форум са най-умните!
Не знаеше ли - тук пишат истинските експерти в областта на БГ фантастиката! Това някой в чужбина да публикува нещо, без да ги пита, си е направо светотатство.
Si deus pro nobis, quis contra nos?
в отговор на EugenVonHakenkreuz
#19
Re: Ама вЕрно ли...
Истината е, че във форума се подвизават много фенове и един-единствен нарочен за писател завистлив дразнител, който вместо да си гледа писането, си го мери с хора, които постоянно твърдят, че са читатели и щом плащат, ще си коментират на воля.
Защо толкова му се ще да е сред омразния му фендъм, само той си знае. Не може да понесе, че мнението на повечето хора е различно от това, което сам има за себе си, сигурно.
И като сме на вълнА конкурси - посочените неиздадени в Ocean... Попов, Гачев и Павлова, например, са висш пилотаж в сравнение с Пощаков. Но не са издавани в Таджикистан. То пък кой ли е?
А и всички четохме какво каза критиката зад океана относно бг разказите в това списание - палци горе за Йоан, долу за Пощаков. О, потрес!..
Моето скромно име фигурира там, защото ако не се лъжа, разказът спечели нещо в някакъв конкурс преди години и от преводаческата школа го поискаха. Лошо няма, не претендирам за каквото и да е. За разлика от други, УЖ НАЛОЖЕНИ ПИСАТЕЛИ, които всяка година пращат разкази по конкурси, все едно са прохождащи такива. Но Джимеца го разбирам, човека е писател с половин книга зад гърба си, нека праща и се доказва. Да си платим една Славена и да и се радваме, можем и ние.
Отделно, Джим, можеш да спреш да пазиш гърба на Пощаков и да ни разправяш колко е велик - нали те протежира вече навън, спри да си цапаш езика, че е смешно.
Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя
Защо толкова му се ще да е сред омразния му фендъм, само той си знае. Не може да понесе, че мнението на повечето хора е различно от това, което сам има за себе си, сигурно.
И като сме на вълнА конкурси - посочените неиздадени в Ocean... Попов, Гачев и Павлова, например, са висш пилотаж в сравнение с Пощаков. Но не са издавани в Таджикистан. То пък кой ли е?
А и всички четохме какво каза критиката зад океана относно бг разказите в това списание - палци горе за Йоан, долу за Пощаков. О, потрес!..
Моето скромно име фигурира там, защото ако не се лъжа, разказът спечели нещо в някакъв конкурс преди години и от преводаческата школа го поискаха. Лошо няма, не претендирам за каквото и да е. За разлика от други, УЖ НАЛОЖЕНИ ПИСАТЕЛИ, които всяка година пращат разкази по конкурси, все едно са прохождащи такива. Но Джимеца го разбирам, човека е писател с половин книга зад гърба си, нека праща и се доказва. Да си платим една Славена и да и се радваме, можем и ние.
Отделно, Джим, можеш да спреш да пазиш гърба на Пощаков и да ни разправяш колко е велик - нали те протежира вече навън, спри да си цапаш езика, че е смешно.
Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя
в отговор на EugenVonHakenkreuz
#20
Re: Ама вЕрно ли...
ХаТвокатина, за пореден път се пробваш да вадиш части от мои постове и се опитваш да си ги завреш при болното его, т.е. в гъза.
Репликата ми тогава бе, че и американците си имат своите вкусове - щом си падат по "Колелото на времето" защо пък да не прочетат по творба на Пощаков или Ивайло Гъ. Иванов (Фат Джим)?
Освен това винаги ме е забавлявало как с Пощаков изтъквате малотиражките си в странство като някакъво страхотно постижение.
А теб след всичките ти чупки и стойки как не ти дреме от фендъма, 'щото ти си на над нивото му, се вреш където можеш и където не можеш и отчаяно се самоизтъкваш, след което подемаш лайнометна кампания срещу всеки незачел те. Мне, това не е начина да спечелиш някакво/каквото и да е уважение или признание, това е начина да изтъкнеш колко си нищожен като личност.
TANSTAAFL
Репликата ми тогава бе, че и американците си имат своите вкусове - щом си падат по "Колелото на времето" защо пък да не прочетат по творба на Пощаков или Ивайло Гъ. Иванов (Фат Джим)?
Освен това винаги ме е забавлявало как с Пощаков изтъквате малотиражките си в странство като някакъво страхотно постижение.
А теб след всичките ти чупки и стойки как не ти дреме от фендъма, 'щото ти си на над нивото му, се вреш където можеш и където не можеш и отчаяно се самоизтъкваш, след което подемаш лайнометна кампания срещу всеки незачел те. Мне, това не е начина да спечелиш някакво/каквото и да е уважение или признание, това е начина да изтъкнеш колко си нищожен като личност.
TANSTAAFL