спрях да пия

благодаря на вси4ки,които ми писаха за подкрепата.на 10-ти 6те стане 1месец откакто не съм пила.имах трудни моменти,но успях да не посегна към водката.добре,4е ви има.4ета мнениата ви и ви усе6там близки,приатели.,хора,с които мога да споделя и 6те ме разберат,за6тото имат съ6тиа проблем.близките ми не разбират,няма6е с кого да споделя и да полу4а подкрепа.а това наистина е болест.мисля,4е този път 6те спра завинаги.ве4е го няма изгаря6тото желание ве4ер да запо4на да пиа.има моменти,когато имам мсъмнения,но тогава си спомням кофти слу4ки от живота ми с алкохол и съмнениата се изпаряват.на познатите като запо4нат да ме карат да пиа на кръ4ма или на гости казвам,4е съм на диета,докато не ме оставят на мира.малко ме притесняват празниците,но саъм по4ти сигурна,4е 6те успея.ина4е преди време алкохола ми помогна да преодолея мн.тежки моменти.след това оба4е ми донесе безброй неприатности и на мен,и на децата ми,и на близките ми.сега има време за тях и ми е хубаво с тях.успех на вси4ки,които сега запо4ват да се борят.повярвайте,възможно е да спре6.и аз само преди 1месец се съмнявах,4е 6те успея да се преборя с10-15годи6ен навик.видях,4е не е толкова трудно.сега съм сигурна,4е 6те успея.благодаря ви приятели.

**********и аз само преди 1месец се съмнявах,4е 6те успея да се преборя с10-15годи6ен навик.видях,4е не е толкова трудно.сега съм сигурна,4е 6те успея******************

Ели, искрено ти пожелавам наистина при тебе да е навик. Десетина годишен. Защото е възможно да не си алкохолик от безнадеждният тип. Например алкохолните отделения са пълни с хора, които са с години там и не могат да се преборят с навиците си. Известните психиатри подчертават, че тази болест /навик/ е нелечима, прогресираща и смъртоносна.

Дано да си от тези „неалкохолици, които, макар и понастоящем да пият безразсъдно и прекалено много, са в състояние да спрат или да започват да пият умерено, защото умовете и телата им не са увредени като нашите.“ (Глава Трета от Анонимни Алкохолици)

Ако си като мене: „Истинският или потенциален алкохолик обаче, почти без изключение, няма да бъде в състояние да спре да пие, само защото е опознал себе си. Искаме да подчертаем това отново и отново; искаме нашите читатели алкохолици дълбоко да осъзнаят това, на което ни е научил горчивият ни опит.“ (Глава Трета от Анонимни алкохолици).

Лично мое мнение, с което не ангажирам никого, че състоянието ни е безнадеждно и изходът от тази болест е Духовната Програма – 12 Стъпки. Абсолютно всеки е свободен да си пробва свой начин на възстановяване, както и аз съм свободен да работя по Програмата. Като се опитвам да дам най-доброто от себе си. Смятам да положа всички усилия, за да поживея свободно и трезвено.


Тука е част от историята на един пичага, който е опитал своят път. Направил си е съответните изводи:
„Сега си спомних какво ми бяха казали моите приятели алкохолици, как те предрекоха, че ако притежавам мисленето на алкохолик, щеше да дойде времето и мястото и аз щях да започна да пия отново. Те бяха казали, че въпреки че съм си изградил защита, един ден тя щеше да рухне пред някое дребно оправдание, за да си пийна. Е добре, точно това се случи и дори нещо повече, защото въобще и през ум не ми минаха нещата, които бях научил за алкохолизма. От този момент знаех, че притежавам начина на мислене на алкохолик. Видях, че силата на волята и самопознанието не могат да ми помогнат при тези странни умствени бели петна. Дотогава не бях в състояние да разбера хората, които казваха, че някакъв проблем ги е победил напълно. Сега вече знаех. Това беше смазващ удар.“ (Глава трета от Анонимни Алкохолици)

И пак ти пожелавам – нека да е само навик. Все пак едва шест процента от населението сме алкохолици. Засегнати от болест на тялото, ума и душата. Алергия на тялото – няма начин да спрем, щом почнем. Нещо отвътре почва да ни кара да пием и да пием и да пием. Обсебване на ума – нещо в начина на мислене - „странни умствени бели петна“, които изключват инсталацията и премахват здравия разум. Изчезва всяка защита срещу първата чаша. Тази първа чаша, която пък завърта кръговрата отново и отново. Болест на душата – железен егоцентризъм. Той ме отделя от Бог, от хората и от самата ми същност. В решетките на самотата пия отново и отново. Рано или късно – обиден на целия свят и на себе си.
Затова без лечение на душата ми, без освобождаване от оковите на егоцентризма, няма да стане номера да изляза от затвора на зависимостта. Няма да се излекувам нито телесно, нито умствено.
Поздравявам те за този сух месец. На мене ми беше изключително трудно в началото. Възхищавам ти се в този момент.

мисля,4е този път 6те спра завинаги
Браво, Ели! Всичко е много хубаво, продължавай напред.
Ейейците с дългогодишен опит ни съветват нас, новаците, да не се заричаме със силни думи като "никога" и "завинаги". Особено в тези първи ужасно трудни и дълги месеци е по-добре да се прилага 24-часовата програма.
"Само днес няма да пия!"
Успех!
P.S. Тази книжка много ми помогна
[линк]

избягваме изрази като “на вода съм” или “заричам се”. Те ни напомнят за нашите провали. Въпреки че си даваме сметка, че алкохолизмът е вечно, необратимо заболяване, нашият опит ни научи да не даваме дългосрочни обещания да не пием. Считаме за по-реално, а и по-успешно да казваме:” Няма да пия поне днес”.
Дори да сме пили вчера, можем да решим да не пием днес. Можем да пием утре – кой знае, дали въобще ще бъдем живи – но решаваме да не пием в тези 24 часа. Независимо от изкушението или предизвикателството, решаваме да стигнем до крайност, ако се налага, за да избегнем алкохола днес.

страх ме е,4е може ко6марьт да запо4не отново.затова се окураяавам сама.има моменти,в които се 4увствам разколебана.в кь6ти няма с кого да споделя-мъжа ми пие,аз не му се сърдя,за6тото го разбирам,но той непрекъснато се опитва да ме изку6и,за да си пием заедно като преди.ведхъж му разказах за вас и му обясних,4е не е нужно да пие6 от сутринта и да си изпаднал,за да си алкохолик и 4е ние с него имаме проблем с алкохола.той се съгласи с мен и толкоз.сигурно не е готов да опита,но нека не ми пре4и аз да опитам.6те поговоря с него,за6тото ми се струва,4е се съмнява и не разбира за6то го правя.а аз го правя заради децата си и за мен и за нас.просто искам да ьивея в реалноста и да не пропускам ваьжни моменти.от около2месеца 4ета темите в аа и разбрах,4е не съм единствената,която като по4не не може да спре и 4е е важно да не посегне6 към 1-та 4а6а.от вас разбрах съ6то,4е няма смисъл да сменям водката с по-лек алкохол напр.вино.опитвала съм преди.на4ина е само един-да не запо4не6 днес.от 1 месец се справям.хи4 не ми е лесно.4исто физи4ески-разболях се 2 пъти,а ина4е въоб6те не боледувах,главата ми е замаяна изглегда организма ми се бунтува,4е хяма алкохол,но аз тжвърдо съм ре6ила,4е този път 6те успея.другите ми близки хора въоб6те не знаят какво преживявам в момента.за тях е по-лесно да кажат-тя е пияна или я гони махмурлук,затова не им казвам.мога да споделя само с вас какво ми е.засега се справям сама.,ако усетя пробив 6те дойда на сбирка.малко съм пртеснителна затова не съм до6ла.прави сте,4е е тъпо да се зари4а6 завинаги,по-лесно е да си каже6,4е днес няма да пие6,да го изпълни6 и да се по4уства6 добре,4е си успял.ако пак запо4на да пия,зна4и съм се провалила и 6те престана да пи6а,за6тото 6те ме е срам от мене си.засега успявам да не пия.6те правя 24 4асовата програма.силно се надявам,4е другия месец 6те ви пи6а,4е не пия2месеца.декември е труден с банкетите и празниците.стискайте ми палци и бъдете с мен.

Бъди сигурна, че ти стискаме палци и сме с теб.
Наистина идват тежки празници. Не е толкова страшно, ако пропуснеш някой банкет или почерпка в името на добрия избор, който направи.
Оправдания винаги ще си намериш, за да не отидеш на банкета. Като направиш достатъчно сухо време, ще може да ходиш на купони, без да те изкушава пиенето.

Здравей Ели! Дано постигнеш това което искаш... Един месец е много време!
Спомням си как сънувах че пия и се стрясках ...Толкова реално беше , че и вкус сънувах... Но вече не ми се случва . На 28-ми ще направя шест месеца / живот и здраве...и чукам на дърво../.. А ако усетиш нужда да дойдеш на сбирка - смятам че никой няма да е против . Най много да ти хареса / както на мен /, защото едва след няколко месечно ходене си дадох сметка ,че въпроса
"как си? " / придружен с усмивка / - е много важен за мен , и това е времето и мястото , в което си го задавам и търся отговор. Благодаря!