айде пак девичи трепети

хора ... писна ми, ама вярно. моля, давайте съвет тука, "и без смешки", ако може

имам си една тръпка от 7 години вече, писала съм за него - с 15 години по-голям от мен ... то не беше изчервяване, гоненици, котки-мишки, майнд геймс и пр. а-ха си помисля, край вече нищо не усещам към него и всичко започва с нова сила, до степен, че лигите ми текат вече като го видя, ама пак ме тегли нещо назад и му бягам

то първо, че съм си казала, че не изневерявам никога, никога, никога и няма да нараня мойто си другарче, второ че съм голям чук и трето ... не знам какво точно е третото, но явно е сериозен фактор ...

хайде дайте по някое мнение - да се пусна ли по пързалката с този откачения когато пак ми налети, да видя какво ще излезе от там или да се абонирам за още поне 7 годинки ух-ах и тем подобни???

вариантът изкореняване на желанието, забравяне, игнориране, криене и театър съм го пробвала хиляди пъти - не става и не става! колкото и да съм щастлива и спокойна, появи ли онова чудо, получавам емоционален кик и целия баланс отива на вятъра. а вече половин година медитирам редовно ...

как може да спре това, да се справя по някакъв начин?

Слушай ся ...щи кажа, че ако осъществиш нещо с тоя ...ша са разочароваш....щот досега тръпката е идвала ...от фантазиите кат стане реалност...магията изчезва

да разбереш, че е излишно натоварващ ход, преди да си опитала,
както и няма начин да НЕ го разбереш след това

Така че - скачай!

You have options, man.
- Yeah, jail or Canada - and they both suck!

с него е, че ме използва най-брутално и после ме зарязва

една люта македонка благоевградчанка ми каза един път за моя изрод:
- Човек сам си избира - да му е интересно или да му е спокойно.
Аз си скъсах нервите и хич не ми беше интересно с такъв бягащ курво - палячо.
Ти сама си реши.
Мен сега ме е яд за загубеното време
Но хората са различни де

Като те чета и се сещам за финала на "Дамата с кученцето" (Чехов):

"Струваше им се, че само още малко и ще намерят решение и тогава ще започне нов, прекрасен живот; но и на двамата им беше ясно, че краят е все още далече, далече и че най-трудното и страшното тепърва предстои."

...'cause you're my fellow, my guy...

Доколкото знам, не си обвързана в брак, а вероятно смисълът на това да не се жениш за някого е, че все още изпробваш - връзката, себе си, него, (не)свободата, друго. Значи, след като е толкова нож до кокъла, сега е моментът да експериментираш и да се опознаеш какво правиш в такива ситуации, а не после. Пак ще е един вид предателство спрямо любовта, но формално погледнато имаш право на това да знаеш, докъде можеш да стигнеш, преди да даваш обещания някому.
Понеже ми се е случвало, споделям мнението на Фанси - магията на такъв хормонален бунт и врява често се ограничават до момента на реална консумация. Но и няма как да го знаеш, без да пробваш. Свободна си, може пък той да е твоят човек, знае ли се... макар че, едва ли.


Жица, брат ми

и за това сега ме е толкова яд, че не се справям с това. не че някой знае (освен самия той и то не в пълна степен, надявам се), всичко си се случва в мен. боже, тъкмо мислех да напиша, че не смятам да губя време с него, но току-що осъзнах, че в момента правя точно това.

Ти отсега водиш вътрешна борба , представи си какво ще е ако го направиш
И ако си тръгнала да кръшкаш съвети не се искат

да пробваш, а?

Хахахаххаахахах

Кефиш

Гаранция ...ще стане точно обратното...щи се лепне и ще се чудиш как да се оттървеш...

Мани ..мани..пу...пу ...плюй си в пазвата и на ...петичките

при тези обстоятелства не виждам нищо друго освен да се отдадеш на изкушението.
обаче имай си едно наум, че можеш да изгубиш питомното докато гониш дивото. и после да съжаляваш.

аз предпочитам да не се вкарвам в такива филми, тъй като държа на спокойствието си.

наскоро проявих такова нездраво влечение, но веднага си сложих знак забранено и се опитах да го игнорирам. хубавото е, че срещите общо взето трябва да се уговорени за да се срещнем, иначе сигурно би ми било трудно ако го срещам постоянно в ежедневието си по независещи от мен причини.

леле, много ми е любим чехов! от 'дамата с кученцето' ли беше, когато двамата стояха в стаята и тя гледаше през прозореца, той й гукаше нещо, а тя променяше темата, за да не се издаде колко го харесва

аз пък избрах него - избрах да ми е уж интересно и ако е писано да си подредя живота както смятах за най-готино - живот със веселушко, който ми е колега, имаме общи интереси, сходна работа
но уви - въпреки, че зарязох семейството си, друга държава, възможност за пари и спокоен щастлив живот
шутът си остана шут
и нищо повече
една жалка мъжка курва
уффф, все едно, че чак сега си измивам очите и проглеждам
сега искам слънчево, топло спокойствие, с човек, който ме уважава
щото и аз съм слънчева по принцип

не, нямаме брак, но вътрешното клише 'аз така не правя' е по-силно от подписа, май така излиза. не знам, много пъти съм си мислила, че ще ми мине този хормонален бунт, но нещата само се влошават, още повече че онзи показва много повече от сексуално желание към мен -- ето това ме побърква.

а иначе извинение лесно мога да си намеря и в това, че онзи ми е тръпка още преди да се залюбя с приятеля ми. фалшивко е, но звучи убедително поне в първия момент

Давам още един глас в подкрепа на "хвърлянето главурешката" - а постът на Айша е направо удар в на десятката десятката!

Ексик да ти е и верността, ексик да ти е и чудото, щом ще се пържиш всеки път "в тефлоновия тиган на ада", когато въпросният бракониер се завърти из района! Мяткай се, та да го видиш кво-що, а най-вече себе си да видиш кво-що...

И такива шамански заклинания "не изневерявам никога, никога, никога" - моля те, недей си ги пришЪпва, ама никога-никога-никога

Успех!!!

Либоф, либоффф - ти тровиш ми джигера...

смей се, но още в петък ще имам шанс ... ако не се появя след това, значи съм "пробвала".

Стой си на задника и стига си мислила глупости!!!

кое е джигера
вчера го обсъждах

Използвай го!