Парченце истина!

Дяволът се разхождал с един приятел. Гледат по едно време някакъв човек върви, спира се, взима нещо от земята и радостен продължава по пътя си.
- Какво намери този човек? -пита любопитен приятелят на дявола.
- Какво намери? Ами намери парченце истина - отвръща дяволът.
- Парченце истина! А ти защо не му попречи да я вземе? - разтревожен пита приятелят.
- Не се безпокой, този човек сега това парченце истина ще го уголеми, ще го разкраси, ще го постави в центъра на своя живот, ще го превърне в цялата истина, нова религия от него може да създаде.


Kаква е разликата между нормалната и раковата клетка ?
Според мен нормалните клетки комуникират една с друга и се подчиняват на командния център, така се подреждат в организма и го изграждат.
Раковите не комуникират една с друга, и не се подчиняват защото не комуникират с командния център, всяка гледа само себе си всяка гледа само да се наяде и да бъде над другите, затова се превръщат в една кофти топка.

18 A.A. Comes of Age p-214
I took my leave of Dr. Bob, knowing that he was to undergo a serious operation. The old, broad smile was on his face as he said almost jokingly, "Remember, Bill, lets not louse this thing up. Let's keep it simple!" I turned away, unable to say a word. That was the last time I ever saw him.
Простих се с доктор Боб, знаейки че му предстои да се подложи на тежка операция. Старата, широка усмивка беше на лицето му и той каза почти шеговито: "Запомни Бил, нека не прецакваме това. Нека го запазим просто!" Обърнах се, без да мога да кажа и дума. Тогава го видях за последно.

Доктор Боб е предал посланието на 5 000 /пет хиляди/ страдащи алкохолика.

18 letter 1966 Писмо на Бил У.
Dr. Bob was my constant companion & partner in the great A.A. adventure. As the physician & great human being that he was, he chose work with others as his prime vocation & achieved a recourse which, in quantity & in quality, none will ever surpass. Assisted by the incomparable Sister Ignatia at St. Thomas Hospital in Akron, he - without charge - medically treated & spiritually infused five thousand sufferers.
In all the stress & strain of A.A.'s pioneering time, no hard word ever passed between us. For this, I can thankfully say that the credit was all his.
Доктор Боб беше моят постоянен събеседник и партньор във великото приключение АА. Като лекар и невероятен човек, какъвто беше, той избра да работи с другите като негово основно занимание и постигна резултати, които като количество и качество, никога няма да бъдат задминати. Подпомаган от несравнимата Сестра Игнация в Болницата "Свети Тома" в Акрън, той – без умора, излекува физически и вдъхнови душевно пет хиляди страдащи.
Въпреки огромния стрес и напрежение при прохождането на АА, нито една тежка дума не беше казана между нас. За това, мога с благодарност да кажа, заслуга беше изцяло негова.

Мой несръчен превод. Търпя забележки

Доктор Боб е на смъртно легло. И какво е решил да завещае за последно? За какво е мислел и от какво се е опасявал?
Дали е бил сигурен, че ще се появат образовани, енергични и супердобронамерени индивиди като мене. Изключение. Изключителен. С изявени човешки и лечителски качества

Благодаря за хубавата притча! Ще се опитам да препиша и аз няколко... Притча за спора от Антонио де Мелло......Един Учител никога с никого не спорел , защото знаел, че спорещите се стремят да докажат своята правота, а не да намерят Истината. Един път решил да продемонстрира пред учениците си "ценността" на спора : Как пада филията- с намазаната страна отгоре или отдолу?- попитал той. Учениците започнали да спорят. Едните казвали отдолу, а другите отгоре... - Дайте да проверим!- казал Учителят. Намазали филия с масло, хвърлили я във въздуха и тя паднала с маслото нагоре! Аз спечелих!- извикал един ученик...- Само защото аз допуснах грешка.- казал Учителят. - Каква грешка? - Намазах филията от другата страна. ........ Първото стъпало / индийска притча/... Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал: - Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми! Рамануджа внимателно го погледнал и попитал: - Кажи ми най - напред , ти обичал ли си някого ? ..Мъжът му отвърнал: - Аз не се интересувам от светски работи , любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога! - Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена , дете или който и да е друг? - Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек , който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого....Очите на Рамаджунда се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил: -- Тогава това е невъзможно.Отначало ти трябва да се научиш какво е това да обичаш някого истински. Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого! .............Пътят...../японска притча/....Джошу се обърнал към Учителя Нансен : -Кой е верния Път? Нансен отговорил : - Всекидневният път е верния Път. Джошу запитал: - Мога ли да го науча ? Нансен отвърнал: Колкото повече учиш, толкова по далеч си от Пътя . Джошу полюбопитствал: - Но ако не го изучавам как ще го узная ? Отговорът на Нансен бил: Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща , нито към непознатите. Не го търси , не го изучавай , не го назовавай . За да се озовеш на него , разтвори себе си широко като небето. ..... Благодаря!

Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща , нито към непознатите. Не го търси , не го изучавай , не го назовавай . За да се озовеш на него , разтвори себе си широко като небето. .....

--------------------------------------------

Бохатамного ми хареса това"Отиди и обикни някого".
Като че ли Любовта оправя всичко. И обяснява всичко.
И за да продължа в този дух, поствам едно стихотворение на един прекрасен полски поет и свещеник Ян Твардовски.
Да бързаме

Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват.
След тях остават обувките и немият телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.
После нормална и съвсем непоносима тишина –
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.

Не бъди сигурен, че имаш време, защото сигурността е несигурна,
взима ни чувствителността така, както всяко щастие.
Идва едновременно, както патосът и настроението,
но двете страсти все са по-слаби от едната:
така бързо си тръгват оттук, както дроздът,
млъкват през юли, като нестроен звън или като изсъхнал намек.
За да погледнат наистина – затварят очи.
Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно.
Не пиши за това много често, а веднъж и завинаги.
И ще бъдеш като делфина – умерен и силен.

Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват,
а тези, които не си отиват, не винаги се връщат.
И никога не се знае, говорейки за любовта,
дали първата е последна, или последната – първа.



Усмихни се, има изход!

Благодаря и на теб Джирасол! Жалко че не се засекохме на сбирката...До утре!

Здравей Алки,
Хареса ми това, което си написал земляк. Та ме накара много да се замисля. И да кажа моето парченце истина. А тя е, че не мога без вас. Преди да се върна обаче искам да ти се извиня. Надявам се, че ще приемеш извинението ми за не доброто отношение към теб. Много ме е срам. Има грешка, има прошка. Така че извинявай. Всеки ден чета, но ще пиша, ако приемеш извинението ми. Болестта наистина е коварна и ако не съм тук има голяма опасност да се запия. За сега стискам, но чувствам, че трябва да съм тук. Иначе ще се издъня. Благодаря ти за написаното. Приятен ден, при теб май вече е ден! Дано да ти е добър!

Здравей Земляк! Аферим мой човек. Туй дето правиш е найстина голяма работа. Благодаря ти! Не всеки би се замислим и потърсил истината в себе. Поне ние знаем, че не е лесно на алкохолика да признае грешката си. Тъй че от сърце ти се радвам. Виждам да има прогрес във възстановяването от алкохолизмът ти, затуй не е убаво баш ся да останеш сам. Нъл тъй?
Иначе ние сме болни алкохолици и ако не можем да се разберем и един на друг да си простим, кой ли друг би ни разбрал камо ли да ни прости. Все пак е човешко да се прави грешка. Тъй че, аз също искам да ти се извиня. Всъщност, искам да се извиня на всеки един участник във форума на Алкохолно зависими, когото директно или не-деректно съм засегнал!
Приемете моята братска прегръдка!!! Обичам всичките ви!

Girasole,

Много ми хареса стихотворението на Ян Твардовски.

007007,

Тези дни мислех за това - къде се изгуби и за това, че форумът не е същият без твоите рецепти за сладкиши!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ето и една приказка, която прочетох преди известно време и много ми допадна:

Приказка за цветовете

Преди много, много хилядолетия цветовете започнали кавга. Всеки казвал, че той е най- важен и най- красив, най-предпочитан и най-полезен.

Зеленото казало:

"Естествено, че аз съм най- важния цвят. Аз съм символ на живота и надеждата. Аз съм цвета на тревата на и листата. Без мен всички животни биха загинали. Погледнете наоколо природата и ще видите, че аз съм преобладаващият цвят. Аз съм Коледното дърво, аз съм крехката салата, аз съм ствола на цветята, аз съм къдравите и виещи се с плавни, грациозни движения водорасли, аз съм екзотиката на палмата. От мен извира животът и свежестта.”

Синьото се обадило:
"Мислиш само за земята. Погледни морето и небето. Водата е живот. Идва от морето, отива високо в небесата, образува къдрави пухкави облаци, от тях се сипе дъжд върху жадната земя. Небето е простор, спокойствие и мир. Без това усещане за мир светът би загинал."

Жълтото се засмяло:
"Ама че сте сериозни и вие. Аз нося смях и радост, топлина и мекота на този свят. Слънцето е жълто и луната е жълта, звездите са жълти. Всеки път, когато погледнеш към слънчогледите, пухкавите жълти хризантеми, гордия минзухар, жълтурчетата на пролет, целият свят се усмихва. Аз съм магията на пустинята, аз съм гладкия пясък и в мен се гушат заоблените от морето камъчета и мидички, аз съм в русите къдрици. Аз съм огъня и топлината. Без мен светът би умрял от мъка и студ. "

Обадило се и оранжевото:
"Аз съм цветът на здравето и силата. Може да не ме виждате навсякъде, но аз съм безценно, защото служа на нуждите на човешкия живот, аз нося витамините. Какъв цвят са морковите, портокалите, тиквите, папаята, прасковите и кайсиите? Не се натрапвам през цялото време, но когато изпълня небето при изгрев и залез никой не се сеща за вас, моята красота е толкова поразяваща, че дъхът на хората спира."

Червеното не издържало повече и викнало:
"Аз съм повече от всички вас, аз съм кръвта, аз съм живота. Аз съм цвета на опасностите и на смелостта. Аз се боря и воювам . Аз нося огъня в кръвта. Без мен светът би бил така празен, както е луната. Аз съм цвета на страстта, любовта, на червената роза, а хората живеят, за да обичат. Аз съм Коледната звезда и аления мак, страстния божур."

Изправило се пурпурното в целия си ръст:
То било високо и говорело надуто и високомерно: "Аз съм цвета на кралете и на властта. Аз съм символ на авторитета и мъдростта. Никой не може да постави това под съмнение. Хората слушат и се подчиняват."

Обадило се и индиговото синьо. Говорело тихо, но убедително:

"Помислете за мен. Аз съм цвета на тишината. Почти не ме виждате, но без мен всичко е така натруфено и изкуствено. Аз съм символ на размислите, аз съм дълбоката вода, аз съм здрач, аз съм баланса между всички вас, аз уравновесявам вашите контрасти."


Сивото мълчало, защото то така и си прави. Нямало нужда да казва че е символ на безразличието и без това не му пукало. Запазило присъщия си неутралитет.

Кафявото се било свило от злоба, че не е нито ярко, нито весело, а едно такова...кафяво. От злоба дори не се сетило, че то е в бирата.

Розовото пък, нали си е завеяно по природа, така се било отплеснало да се занимава с глупости, а и някак считало себе си като нюанс на червеното. Все пак били от една рода.

Последно се изправило черното. Говорело тихо, даже нашепвало.

“Аз съм смъртта. Всички вие давате на хората по нещо, но накрая идвам аз. Аз съм мрака и болката, аз съм страданието, аз съм разбитото сърце, аз съм сълзите. Без мен и болката, която нося нито един от вас не може да бъде оценен. Хората се замислят за вас, когато се изправят пред мен, когато усетят мощта ми и тогава за миг помъдряват и разбират какво са пропуснали да направят, разбират смисъла на неизречените думи, на недадената прошка, на неизживените мигове щастие.”

Карали се цветовете и се надвиквали. Кавгата им станала шумна и непоносима. Изведнъж блеснала светкавица и мощен гръм се забил до тях. Завалял проливен дъжд. Цветовете се скупчили един до друг от страх.

Заговорил дъждът:
"Вие глупави цветове, карате се като деца за кутия бонбони. Защо искате да доминирате един над друг? Всеки от вас има своя задача и цел на тази земя, всеки от вас е уникален и различен, всеки от вас има своя собствена красота, но само всички вие заедно правите света такъв какъвто е. Елате до мен веднага!"

Цветовете се хванали за ръка и се приближили към дъжда.

Дъждът продължил да говори:
"От сега нататък, когато вали, всеки един от вас ще се издига високо в небето и ще се събирате заедно, за да си напомняте, че всички вие може да живеете в мир. Дъгата ще е символ на надеждата.”
Когато видите дъгата на небето, спомнете си че е време да се уважаваме един друг и да приемем многообразието сред нас. Хората сме различни, всеки от нас е малка вселена, едни гравитират сами, други заедно, един е весел, друг агресивен, трети спокоен и уравновесен, друг пък романтичен, тъжен, мрачен или пък преминаваме през всички тези състояния на духа през краткото си пребиваване на тази земя. Помисли какъв би бил света само в розово?? А свят без цветове?

Животът е подарък, а ние трябва да се научим да приемаме подаръци.

Светло и хубаво ми стана като ви про4етох.
Къде е бялата халва? И вареното яйце?. Нали така се прави, когато се иска прошка?
После си помислих, ами НИЕ, зависимите, сме привилегировани. Да, "нормалните" хора само един път в годината се сещат да искат прошка.. И го празнуват, Сирни Заговезни, през март май... Един път в годината се сещат да са бели, нежни и добри, спомнят си 4е има и духовни ценности.. . На Коледа.. Американците се изхитрили, имат си и Ден на Благодарността.. Един ден в годината да си простят, друг ден да са възвишени и духовни, друг ден да са благодарни... А НИЕ?

Всеки ден.. Не сме ли благословени? Тропкаме си по Пътя на щастливата Съдба, работим по тази прости4ка и велика Програма ,падаме и ставаме, страдаме, борим се, критикуваме се и .. винаги можем да сме благодарни, да си простим, да поискаме извинение....Само трябва да пуснем светлината в нас... Изборът е наш

И нека Силата да ни води

Какво значи НИЕ Сонче.........Ами вие сте като всички останали.По какво се различавате от другите хора..........Ами всеки си има някаква болка,бе мила-един пие,друг пуши,трети взима наркотици ,или има друга някаква друга зависимост-от мъж,от жена,от началник.........
Всеки го стяга некъде чепика или шапката.Свят като цвят-шарен я горе главата-виж какъв хубав ден е навън и какви хубави празници наближават..........Човек стига да иска нещо достатъчно силно,може да го постигне.Въпрос е ДА ГО ПОИСКА ...........

Присъстващаблагодаря ти за хубавите думи. Не започнах аз темата за сладкишите, само постнах рецепта за диетичен сладкиш. Заради любимият си човек, който мноооого обича сладко, а не е редно да го яде, започнах да търся нискокалорични рецепти. Мисля че "сладката идея" беше на 007007. А пък майстор на сладкишите е Бохата ама не казва, да не му се изтърсваме на гости непрекъснато.
Твардовси го открих наскоро, съвсем случайно. И много ми хареса. Ето линк към няколко стихотворения.
[линк]
Весел и усмихнат уикенд на всички.


Усмихни се, има изход!

Здравейте,
И аз!
И аз искам да се извиня на всички, които волно или неволно съм засегнал, обидил. Понякога ненужно се гневя, тъпея и изглупявам. На всички ви е известно на какво се дължи това. Не е много хубаво да се мисля за много, много важен. А всъщност съм един от вас, равен. И вас трябва да ви имам за равни. И най-вече да се науча да приемам чуждото мнение, което между другото е една от моите най-големи слабости - трудно го приемам. Има, има все пак някакъв прогрес. И на вас го пожелавам. За какво сме се събрали тук? Не да се караме, обиждаме, ненавиждаме, а да си помагаме кой с каквото може. Да споделяме своя опит, добър или лош на зависими.
Иначе лесно ще се тласнем надолу.
Лека вечер!

Мила Изумена, очевидно е да имаш добро намерение, затуй ти благодаря за хубави думи на гердан са нанизани, но съм сигурен че нямаше да питаш "Какво значи НИЕ" ако беше по-подробно запозната с болеста на алкохолиците. Всъщност форума е "Алкохолно зависими", кадето НИЕ-зависимите общуваме и един на друг си помагаме. Разбира се че и ние сме хора като всички останали, но съм сигурен че за повечето болни алкохолици тези хубави празници са нищо повече освен супер добро извинение за поредно безумно запиване..... следвано от вайкането и угризение на съвеста с обещание да не го правим пак, .... умуването на подходящ начин за да се доберем до някои изтрезвителен център. Еми, тъй е драга. С воля, искане и стискане при нас не става, а с помоща на Всевишия Бог, мила. Той веч е послал и за нас пътека, по която можем щастливо да си тропкаме и радваме в Дружеството на Духовноста!

Girasole,

Аз Твардовски го знаех по име, ама никога не съм го чела , поне не помня де. Благодаря ти за линка - стихотворенията му са чудесни!

Животът е подарък, а ние трябва да се научим да приемаме подаръци.

Здравейте.Ето парченце от моята истина.Алкохолик съм и пия повече от 27 години.Почнах да спирам от преди 22.Скоро осъзнах,че съм бил оформен алкохолик още на 17 годишна възраст.За пръв път посетих сбирка на АА в родния си град през 2002г. с ръководител психолог.Имаше още един член на групата,който се беше запазил сух две години.Преди 2002г. аз бях устискал 22 месеца и то без АА.По-късно се появи една жена на сбирката,за която разбрахме,че била с някакъв друг проблем-не алкохолен.Миналата година разбрах от нея,че вече работи като психолог.Понякога ни посещаваше и един мъж с твърденията,че е алкохолик но поне аз не съм го виждал пиян.Минавали са и други желаещи но не се задържаха.На тези сбирки четяхме основно от 12/12 и си говорехме какво правим,а също и какво не трябва да правим.Беше ни показана Книгата "Анонимни Алкохолици".Четяхме от "Живот в трезвеност",а понякога и от превода на личните истории.От 2003г. се запих много сериозно.Лежах за кратко в Психоболницата.Бях три пъти в алкохолна кома.Осем пъти в отрезвителното.Два пъти с алкохолен хепатит.Веднъж с остър панкреатит.Получих и полиневропатия.Жена ми се разведе с мен-дори не отидох на делото.Миналата година получих черепно-мозъчна травма след падане на главата си-сух от близо два месеца.Не спрях да пия.След няколко месечно прекъсване на дейността на групата отидох в дома на нашия ръководител-на сбирка където се запознах с човека от АА,който ми помогна да се изправя и когото не харесвах още оттогава.
При последния ми запой когато ме пуснаха от Отрезвителното се обадих на ръководителя за Помощ.Той ми каза,че вече съм морално деградирал и ми препоръча "Специализирана помощ".Тогава щях за секунда да полудея,да се хвърля през терасата или нараня майка си в съседната стая.След 20 минути при мен дойде събрата ми от АА когото не харесвах още от запознанството ми -беше толкова въодушевен,а не беше пил само от една година.И аз вътрешно му се присмях-тогава.Когато дойде и го видях аз се уплаших отново.Помислих си,че е психолог или какъвто и да е но не и алкохолик.Че това е някакъв ескперимент с мен.Не ме се караше,не ме прекъсваше,не ми четеше "конско",не искаше нищо,купи ми цигари и шоколад-без нищо.Какъв е този?
Въпреки това почнахме да работим заедно по програмата на АА.Той стана мой спонсор.Отдели ми доста време и беше до мен в най-трудните месеци от трезвеенето ми.Тръгнахме заедно на големи АА сбирки в града му.Един ден наша сестра се подхлъзна и аз се уплаших,че може да съм следващия.Помислих,че това е нарочно за да се докаже,че тези,които са били на предишната АА група се издънват.Но аз работех дотогава с него.Не се пропих но се ядосах и развалих АА сбирката,която провеждахме у дома,и се разделих с него.Върнах се в старата вече неАА група.Преди това помолих да бъда приет.Обвиних него за всичко-че ме е предал,че ме е използвал,че не го харесвам.Почнах да пия лекарства,които не бях пил от месеци.Постарах се да работя със своите събратя така както бе работено с мен но не се получаваше.Беше ми казано,че само името е друго-сменено,а иначе било същото.След няколко месеца "работа" в тази не АА група сега съм понякога по-зле отколкото в началото на приемането ми на програмата за възстановяване.Егото и страха ми толкова се извисиха,че просто нямам думи да го опиша.Страха от това,че правя нещо нередно си остана.Замислих се защо не се получава?
Първото,което се сетих беше,че не може да е като АА,а да не е АА:
не четяхме в началото на сбирките цялото упътствие за водене на сбирката на АА,а само част от него
не четяхме в началото от гл5 от "Голямата Книга"-"Как действа Програмата"
трябваше да се обаждам когато няма да отивам на сбирка
основно се теоритезираше
даваха се съвети по време на сбирката как трябва да направя нещо по програмата
задаваха се въпроси
полимезираше се
никой не желаеше да работи по самоанализа както е по4-а ст.от "Голямата Книга"
или влизах в противоречие с ръководителя,или се примирявах с положението виждайки,че се отклоняваме от същността на сбирката
отивах на сбирка добре,а се връщах изнервен
радвах се когато ръководителя го нямаше
бях на 6 месеца трезвеене,а си мислех,че мога да дърпам сбирката нагоре
беше ми увеличен страха от изоставяне от предния ми спонсор
когато преди време споделих,че не вярвам на спонсора си видях доволната усмивка на лицето на ръководителя ни
бях обвинен за това,че искам групата да се разпадне
беше ми казано да се самоопределя-казах,че съм се определил мислейки да оставам там но си беше долна лъжа
Постоянно чувствах,че нещо много не е наред.Оказа се,че с това,което правя съм застанал срещу АА и Бог.Накрая се реших-оттеглих се и от 2 месеце посещавам само сбирки на Анонимни Алкохолици.
След кото става въпрос за моята трезвеност и тази на други мои събратя ви споделям и следното:
За тези години от основаването на тази група досега няма възстановил се алкохолик включвайки и себе си в това число.
Когато има евентуална възможност за създаване на Анонимни Алкохолици в града ни съв длъжен да споделя това.Не ми е приятно но за мен е истина.
Всеки сам избира пътя,по който желае да се възстановява.Дали Духовната Програма на АА или друг по-лесен,по-удобен път.
Дано моят опит ви послужи да направите своя правилен избор и се надявам някой ден заедно да достигнем Свободата,за която навярно мечтае всеки един от нас.Бъдете благословени,мои братя и сестри.Нека Силата да е с нас поне още двадесет и четири часа.Обичам ви.

13 декември

ЧЛЕНСТВО

“Има само едно условие за членство в АА – желанието да се спре алкохола”.

Ние всички познаваме хора, на които са помогнали Анонимните алкохолици. Много от тези, с които ни събира живота – близки, стари приятели, колеги – действително могат да използват Програмата за възстановяване. За съжаление, тези, които наистина имат нужда от нас, не винаги могат да намерят пътя към Братството.
АА е Програма основана на привличане, а не на пропаганда. Ние ставаме членове на АА само тогава, когато сами поискаме това. Можем да водим на сбирки свои приятели и любими, ако имат такова желание, но не можем да ги принудим да приемат този начин на живот, който ни дава свобода от алкохола.
Членството в АА е изключително лично решение. Решението да стане член на АА се ражда в душата на самия алкохолик и то е индивидуално. Времето показа, че принудителното посещение на сбирки не дава резултати и малко от тези алкохолици остават в групите. Само страдащите алкохолици, ако имат тази възможност, могат да решат дали са безсилни пред своята зависимост. Ние носим посланието, а не алкохолика.

САМО ЗА ДНЕС: Благодарен съм за решението си да стана член на Анонимни алкохолици.

Да най доброто решение през целият си живот . На мен ми трябваше бая да пострадам докато стигна до него . Но сега точно в тоя момент дет пиша тоя пост съм толкова благодарен за него , че не мога да го опиша . На моменти не мога да осъзная колко много ми дава това отношение щото искам всичко да е песен нали . Мислех си , че щом почна по програмата и всчко хоп много яко . А то живота си е труден със неговите си и добри и лоши страни . Да , че и трябвало да се живеят и лошите неща . Няма да забравя сега го виждам даже пред мен не този четвъртък дет мина а миналата седмица . Разхождах си се сам вечерта и си мислех ебах ти болииии беше ми се случило там нещо и много ме болеше . Болииии и сега какво не мога да бягам нито с алкохол нито с дрога ще трябва да живея . Е стана ми по леко ето това ми дава членството в АН и АА да мога и с това да се справя . Да живея в живота такъв какъвто е . Да на моменти дори съм щастлив , спокоен съм , чист съм , не съм и пил , та и бая време не съм и пушил , не се събуждам с мисъл за дрога в затвора и още и още и още ... Най якото ми решение да се почуствам като член на това братство . Благодаря ти Боже , че ме притисна в ъгъла та това решение го почуствах не да го дрънкам само аз съм член аз съм член това нарочно го написах така , защото ми напомня на нещо друго .Та това е лек и чист ден на всички ...

Когато спрях алкохола през 2006 година и почнах да правя каквото ми беше предложено аз си пиех „Финлепсин” и продължих да го правя доста време след спиране на алкохола.Моя приятел от АА ми казваше,че така не става,но не беше така настоятелен,а и дори да беше сигурно нямаше да го послушам,защото от години не бях спирал лекарствата,промянящи съзнанието.
Днес се сетих „случайно”,че май въобще не съм правил нищо като хората,а дори да работех по 4-а и десета стъпки,това е било под влиянието на дрогата.
И след като се опитах да спра лекарствата това съвпадна с издънката на наша сестра от АА.После минах на други „по-специални” лакарства,след като се отделих от АА и ги пих два месеца постоянно,и се чувствах „добре”.Лекарството се казваше „Флуанксол” или нещо от този род.Пред тези няколко месеца,като не успях да спра хаповете дори си позволих „лукса” да изпия един „Диазепам” ампула.Това означава,че воъбще нямам право да говоря за каквато и да е трезвеност,след като не съм спрял да пия лекарства „от време на време”.Резултата от това беше след една година без алкохол,но с доста големи Патереци/ лекарства,променящи съзнанието/ закономерно и тежко издънване.
Може да няма значение това,но съм длъжен да го споделя,за да не остане някой събрат алкохолик с убеждението,че може да глътне хапчето и да каже:”Да бъде Твоята,а не моята воля”...
Сега се сещам за първата си сбирка след последния си запой и как от яд,че нямам право да се изкажа реших,че или ще оставан трезвен и ще живея без алкохол и дрога, или въбоще няма никакъв смисъл отново да се връщам в Блатото.
Доста пъти бях предупреждаван от спонсора си и от свои приятели за опасността от „хаповете”,но нали си мислех,че ми мислят „лошото” с това и се оказа,че с това своеволие и инат сам си навлякох последствията на главата.Най-лошото беше,че след това обвиних най-близките си приятели от АА за това,че те са „виновни” за запоя ми,въпреки че не го правех наистина и на думи.
Сега воъбще не се притеснявам от това,че със споделеното от мен ще се изложа.Сигурен съм,че ако някой иска да пробва „моя път” ,”изхода” от него е доста познат и то не само от мен.Все пак виждам,че има полза от този запой за да видя,че нито лекаства,нито човек може да ме избави от алкохолизма.Е,има Някой,който може но от мен се иска поне да започна да правя „нещо”.Това „нещо” днес е програмата на Анонимни Алкохолици и работата с мои събратя алкохолици,желаещи да достигнат трезвеност в Братството на АА.


Бъдете здрави и трезвени,приятели.
Нека Бог ни дари с още 24 часа чисти и трезвени.
Благодаря ви,че ви има.



П.П.На тази „друга група” ми беше казано,че и Бил Уилсън е пиел лекарства, като същевременно е работил програмата на АА................



Бъди себе си.