Доверие

Според мен доверието е на първо място в отношенията между хората, когато става въпрос за по-близки отношения.
Нито едно чувство не може да бъде "дадено" или "взето" без да има доверие между даващия и получаващия.
Загубата на доверие според мен е като да счупиш вазата на хиляди малки парченца. Няма повече лепене. И вазата става история :) Остават чувствата, които са като повей от миналото, който ни топли в студени зимни дни, но вазата и емоцията са вече две отделни неща :)) Любовта никога не умира, но посоката и може да се промени винаги.
Не мога да разбера хората, които си мислят, че могат да накажат някой с чупене на вазата. Те по-скоро наказват себе си, защото явно никога не са изпитвали Любов и не знаят каква сила и мощ има в нея : ))

Ето една притча за това, какво е да има доверие и какво е да няма доверие между хората :) Надявам се да ви хареса : ))



Пророкът и дългите лъжици

При пророк Илия отишъл един вярващ. Тревожел го въпросът за ада и рая, искал да знае как да подреди живота си. “Къде е раят, къде е адът?”- обърнал се с тези думи към пророка, но Илия не отговорил. Той хванал за ръка просителя и през тъмни улички го завел до един палат. През желязна врата влезли в голяма зала. Там се блъскали много хора, бедни и богати, облечени в дрипи и окичени със скъпоценни камъни. В средата на залата на открит огън в голям казан се варяла супа, която на Изток наричат “аш”. От супата се разнасял приятен мириз. Около казана се тълпели хора с изпити лица и хлътнали очи, всеки се опитвал да си вземе своето. Спътникът на пророк Илия се учудил, че лъжиците, които тези хора държали в ръцете си, били големи колкото самите тях, а там, където свършвали, имало дървена част за хващане. Останалата част, чието съдържание можело да засити човек, била желязна, нагорещена до червено от супата. Гладните алчно потапяли лъжиците в казана. Всеки искал своя дял, но никой не можел да го получи. С усилие изваждали тежките лъжици от супата, но тъй като били твърде дълги, дори и най-силните не успявали да ги поднесат към устните си. По-нетърпеливите изгаряли ръцете и лицето си или разсипвали супата върху раменете на съседите си. Ругаейки, те се биели и се удряли с лъжиците, с които би трябвало да заситят глада си. Пророк Илия хванал спътника си за ръка и казал: “това е адът.” Излезли от залата и скоро вече не чували адските викове. След дълго странстване из тъмни коридори влезли в друга зала. И тук имало много хора. В средата също врял казан със супа. Всеки от присъстващите държал една от огромните лъжици, които Илия и неговият спътник вече били видели в ада. Но хората тук били добре нахранени и в залата се чувал само тих доволен шепот и шумът от потапящите се лъжици. Хората се били разделили на двойки. Единят потапял лъжицата и хранел другият. Ако за някого лъжицата била твърде тежка, други двама му помагали, така че всики можел да се нахрани спокойно. Когато се засител единият, идвал ред на другият. Пророк Илия казал на спътника си:”Това е раят.”

откакто се появи,имам усещане,че познаваш един човек.....като че ли точно за него говориш........

всеки се разпознава тук
и всеки разпознава хубавото, доброто и иска да го притежава

по-добре нямаше да мога да го кажа :)))))

"Не, аз не разбирам теорията на относителността на мъжа ми, но знам, че може да му се вярва." (Елза Айнщайн)

хахахахаах,друго исках да кажа,нищо,карай

тя е била много тиха и скромна жена - тип домакиня
така, че какво очакваш - да решава формули с него ли
доверява му се сляпо

А ти защо реши, че й с присмивам на жената?

Какви други начини (освен сляпо) да се довериш познаваш?

не знам дали се сещаш, но доверието се зслужава - когато един човек ти е доказъл, че можеш да му вярваш, не е сляпо
да му вярваш щото просто така искаш - е слепичко си е сега, айде

Може би имаш за идея коректност и лоялност?

Любовта е най-силното оръжие... не е за всеки.

И за да оцениш истинските неща е нужно да се върви по тясната и криволичеща пътека...

Нека да не забравяме че 1/3 никога не ще имат тази възможност...

Време е за Притчи.

Време е за мечти! :)

разскажи една

време е за Enduring_Knight

доверието се зслужава
И накрая сигурно му даваме на човека медал за заслужено доверие?
Доказаната вяра е факт. Там вече, независимо дали ти се иска да вярваш или не, нещата са каквито са. На тия, които се нуждаят от "око да види, ръка да пипне", им викат Тома Неверни.
Или вярваш, или не. Хората не са ученици на изпит пред други хора (,а само пред себе си).

време е за Enduring (K)night

Много хубава притча !



[линк]


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

хубава притча,но нереална.искам да питам ти само по притчи ли живееш,или не излизаш от своя си свят,който е изпълнен само от такива приказки?
или просто страхът във теб е в повече и е замъглил погледа ти?
ако искаш очила ще ти дам моите,тогава ще разбереш за каква притча иде реч.
бъди здрава.

много си е реална притчата,само че люспите които имаш на очите са ти много дебели и не ти позволяват да е погледнеш с духовни очи...кво ли ти обеснявям.

да бе,реална е,но за някой друг свят.абе вие къде живеете да питам аз

в случай че не ти е станало ясно,в което съм сигурен

ДА ЗА ДОВЕРИЕТО

НЕ ЗА СЛЯПОТО ДОВЕРИЕ

...което всъщност е тази "хубава притча"

сaмо дето грaницaтa между двете е много мaлкa.
някои толковa се увличaт дa вярвaт нa другите, че чaк сляпо им се доверяват.
имa много и в другaтa крaйност-не вярвaт нa никой.
aбе сложнa рaботa

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si

Всеки човек живее в своя вселена... има свой правила в нея и свой виждания за това какви хора я населяват и в какви неща да вярва.
За това когато общува с другите той търси хора с подобни светове.
В едните светове по този случай цари хармония и любов, а в другите само игрички и борба за оцеляване.
Всеки избира сам в какво да превърне своята вселена. Всеки сам решава дали ще живее в АДА или в РАЯ :)
Аз съм избрала рая пък бил той изпълнен с притчи и приказки.
Поне ми е спокойно на душата и ми е широко сърцето и не съм изпълнена със страх да се разкрия и да покажа на другите каква съм, какво мисля и какво чувствам :))
НЯМА ТЪМНИНА. ИМА САМО ЛИПСА НА СВЕТЛИНА.