мст vs. субститол

искам някой да ми каже какви са разликите в усещането при мст и субститол.аз съм от пловдив и сега ни спряха субститола при лечение и от утре съм на мст.искам да знам от някой,които ги е взимал и двете да ми каже дали ще усетя някакви разлики?говоря,за пиене на хапчетата,а не на помпа!!!:)))

Разлика няма освен че субстидола е в по големи концентрации и се разгражда по бавно. Иначе се морфин. При mst то май няй голямото е 100млг. и може да ти се нало да го пиеш сутрин и вечер. Това е но от морфин да минеш на морфин няма голяма логика освен ако не тъсиш по малки дози

6tom ne si na pompa chovek,vikai ura bil sum 9 meseca na subsidol na pompa ohh trqbva da ti kaja che po golqma zakachalka ot tova moje bi nqma sred opiqtite,krizite sa ne choveshki,karal sum 2 puti kriza na subsidol na pompa ,tolkova moshtna kriza ne bqh imal i ei taka bez nishto sam v kushti,bez hapcheta ,bez metadon,tova izjivqvane mi preoburna sveta,nakara me da razbera ,da se zamislq.da osuznaq,che jivota e mnogo cenno neshto nai cennoto koeto imame na toq svqt i zaradi edno drusane i useshtane kolkoto i da e qko znam nqma smisul choveche.....kakva e razlikata spored men mst e po slabo ot subsidol a samiq subsidol se raztvarq mnogo bavno v tqloto prosto kazano ,neznam za mst no mislq che po tova se razlichavat.
ZAEBAVAIIII VSICHKI VIDOVE OPIQTI CHOVEK AKO ISKASH DA JIVEEESH

Едно и също е - и субститола и мст-то все е морфин сулфат. Разлика - субститола се пие веднъж и действа 24 часа, МСТ-то се пие на два пъти, понеже действа 12 часа. Много по-лесно се сваля доза с МСТ, отколкото със субститол, тъй че се радвай на промяната. По принцип излиза малко по скъпо. Щом ги пиеш, МСТ-то определено е по-добрият вариант. Аз лично по го харесвам, но и сам ще видиш, щом минаваш на него. Тъй че не се плаши и успех! Ще видиш колко по-бързо ще свалиш доза, ако искаш разбира се.


La Hija de La Noche

Как изглежда човек, който е пил MST? Прилича ли на надрусан ...ми, знаете малки зеници, превъзбудено настроение, после унасяне и т.н. Приятелят ми каза, че е пил MST пък си ми изглежда баш като надрусан. Ако имате наблюдения кажете. Мерси

Предполагам, че за да изглежда като надрусан, в смисъл чак да му личи, сигурно е надвишил подходящата за него доза.
Нормално е иначе да има някои от признаците на надрусването - все пак си е опиат,морфин, но ако се пие колкото трябва зениците не се свиват чак много както при хероина - на точки - но са си свити до известна степен.
Чак да се унася - явно е пил повече, от колкото му е потребно за да се чувства нормално, добре....

По принцип като се отиде на доктор, моето мнение е, че той изписва много повече от потребното, за да може да се сваля по-бавно и по-плавно, по дълго време.
На мен например ми изписаха почти двойно повече отколкото ми е добре, искам да кажа, дори и да бях пила наполовина на изписаното пак нямаше да съм зле, но....

Така че, предполагам на това се дължи, но кой знае....

Тъй или иначе има поне три големи и неоспорими предимства:
1. употребява се ЧИСТО вещество, а не кой знае какви буклуци;
2. намаляват или се прекратяват ежедневните срещи със дилъри;
3. нарушава се пагубният ритъм на наркоманското ежедневие и затворен порочен кръг...

А едно от най-важните условия за разрушаването на еди вреден навик е да се разбият неговите компоненти...
Като се изваждат малко по малко, камък след камък от стената на навика "друсане", постепенно тя рухва...

Така погледнато все е в пъти по-добре от това да се друса хероин и човек да е впримчен в паяжината на ежедневното търсене и надрусване, изчезва и голямото притеснение, с което се събуждаш всеки ден - "Ще успея ли да си взема днес?Ами утре?"...
Някак преставаш да живееш ден за ден и в речника ти се появяват и думички като - вдруги ден, през лятото, догодина...
Освобождава се местенце и за нещо друго, освен голямата обсебваща потребност - хероина... Някак си ти става по спокойно, някак слизаш от въртележката....или поне се забавят оборотите й на въртене...

Та така....


La Hija de La Noche

Не, взел е само едно хапче. В момента се лекува с ДХК, но все не6то става. Питам го защо взима(взима понякога въпреки, че хапчтата му облекчават кризите), а той ми казва, че не издържал, че не можел, че аз съм била причината да иска да спре и като се скараме за нещо на него му било все едно и така......уж има желание пък нищо не се получава. СЕга реши да пие ДХК само сутрин, а вечер нищо или 1-2 ривотрила. И вчера ми идва надрусан и казава, че бил пил МСТ и незнам кво да си мисля, ама каза само едно хапче от 60 мг.....всичко е толкова обвързано, искам да му помогна, но явно чувствата ми пречат и се поддавам на емоцията, която в повечето случаи не играе в моя полза т.е.до някаква степен и аз реагирам под влиянието на нещо, в случая емоция....някой тук беше казал, че където има смоция, няма ефективно лечение.
А, с това пиене на хапчета и от време на време хероин не знам какво добро може да излезе. Вече се изчерпах... и желание да му помогна и амбиция и всичко, все повече се поддвам на отчаянието

По принцип МСТ е много по-силно от ДХЦ. Не знам какви са му дозите на ДХЦ-то но ако го оправя ДХЦ и то само веднъж да пие, би трябвало да му е ниска дозата и не е невъзможно дори 60-ка МСТ да е много за него. Но не ми се вярва много. Може би си е взел нещо друго.

Кодеина е много слаб в сравнение със хапчетата на морфинова основа. Добре ли се чувства като пие ДХЦ? Може да му е слабо и затова да посяга отвреме на време или пък просто още не е взел в себе си решение да спира и само проверява какви са възможностите и какво точно предлагат заместителните форми, може би просто опипва почвата така да се каже, с надежда това да му даде някакъв стимул да повярва, че ако поиска ще може да се справи и че няма да е тежко... Незнам, всичко е възможно.

Колкото до емоциите си мисля че дали ще може да се помогне си зависи от ситуацията. Най-вече той трябва да го допусне, иначе няма ефективна помощ. В някои случаи сигурно един дистанциран подход може да помогне, но в други случаи близостта и доверието могат да се окажат ключът към надеждата и да подтикнат да се вземе вътрешното решение за отказ. Има ли истинско решение няма кой да го спре да се оправи. Ако обаче няма, се намират хиляди извинения кое от кое по-сериозни да се отлага, да не се прави нищо по въпроса...

Според мен човек тртябва да узрее за решението, за да може то да е достатъчно силно и устойчиво, та да доведе до истинско спиране.
Но и да не спираш да търсиш, да не се отказваш дори да ти се струва, че всяка надежда е угаснала, също е сериозен фактор.
Тъй че е хубаво че опитва. Но процесът е бавен, върви се напред, но с много малки стъпчици, а и понякога се прави крачка назад, какво да се прави - такива са особеностите на този Път.....


La Hija de La Noche

Забеавих да ти отговоря - пиеше, (вече не пие)първия ден 3-1-3, а после всеки следващ ден намаляше с половинка и така първия ден 3-1-3(7), втория - 6 и половина, третия - 6 и така, ама нали ти казах спря. Първите дни казваше, че се чувства добре, даже не му се взима, ама после нещо стана и взе и той не можа да обясни какво е станало, просто нещо го е подтикнало да отиде и не е могъл да се възпротиви, не е мислел за нищо просто е отишъл и е взел, ми на такъв човек как се помага?

Ми да писах, писах и нещо стана и сега мнението ми го няма, та затова ще ти се стори малко объркано, всъщност предния пост, който започва със"забравих да ти кажа......." е втория, който писах, ама първия се е загубил незнайно къде.Е, то там не пишеше нищо освен, че на моя човек май така му е добре и вчера ми каза, че спирал лечението, щото не съм го разбирала, не съм му помагала. Винаги като се скараме, той вече няма стимул.Да, ама аз не съм от желязо и като го видя надрусан ми се къса сърцето и викам и плача....а той нали е под влиянието на хероина не ги възприема нещата и разговорите така както, ако беше трезвен. На другия ден или не си спомня или си спомня смътно, да ама аз не съм надрусана и приемам всичко както си е. Ту иска, ту не иска, е, как се помага на такъв човек?

Така е, това са просто извинения – че не си го разбирала, та за това ще направел еди какво си. Ние наркоманите не можем да носим сами отговорност ли, незнам, ама все гледаме да се отървем от отговорността и да я прехвърлим на нещо друго, на някой друг.

Примерно – „Стана супер голяма издънка и затова се надрусах.... Ако не беше станало така, нямаше да пипна ама....”
Или „Еди кой си/еди какво си много ме изнерви, направо.... Затова и направих тая глупост...”
Или „Ти не ме разбираш, толкова съм самотен и неразбран, отчайващо е....Ще си направя малко да се успокоя....” и т.н и т.н....

При това си и вярваме – измисляме си проблем, който да ни даде извинение за постъпките, и си му вярваме и си друсаме с чиста съвест, понеже, някаква невидима, злонамерена сила все прави така, че тъкмо решим да се отказваме и почват да се случват всякакви гадости... И...как да спре човек при тези обстоятелства? Не че не искаме, просто...така се случва....

Така е като човек още не е узрял да вземе действително сериозно решение да спре – а се опитва да прави нещо защото го притискат близки хора или външни обстоятелства и вижда, че не може повече да продължава така, че няма как да не започне да прави нещо по въпроса... А вътрешно така не му се ще ....

Отказва се защото „трябва”, а не защото „иска”. Затова е и това лутане между искам - не искам, мога - не мога, опитвам се - не ми пука, продължавам – отказвам се и така нататък всякакви подобни двойки глаголи. Щом съществува тази дуалност няма вътрешно решение за спиране, това е само опитване, а истинското решение за спиране си остава някъде напред в бъдещето като възможност, която за момента звучи малко нереално...

Това мога да ти кажа. А как се помага на такъв човек? Ами не можеш да му помогнеш. Няма как. Помага се чак когато човекът реши и те потърси за помощ. Преди това да стане само ще се ядосваш, ако взимаш постъпките му насериозно. Просто няма смисъл. Така само ще му намираш извинения, по-точно той ще си ги намира чрез теб, нищо друго. За съжаление е така.


La Hija de La Noche

абе ти да не си на това момче от Добрич(опитващият се) приятелката?

Кажи ми нещо, посъветвай ме, как да го мотивирам, не мога да го оставя, ама така май само го дондуркам, нали?Абе знам си , че е така, но не мога да взема твърдо решение и да се придържам към него. Ами нали се опитвам да помогна, много искам. В момента всичко, което правя е посветено на това - ровя се из интернет, търся доктори, непрекъснато в главата ми е въпросът " Ще вземе ли?", "Дали няма да издържи малко повече?", "Дали не е размислил?", "Дали иска да се откаже?", "Дали ме лъже?" и така. В определени моменти си казвам, че съм силна и няма да го оставя, пък когато реши да спира, а в следващият момент съм отчаяна и ми се къса сърцето и си мисля, че никога няма да имаме нормален живот като другите двойки.......

Ами да, аз съм. Тъпо ли ти се струва, че и двамата пишем?Просто аз много се запалих по този форум и той разбра и му се прииска и той да пише, още повече, че тук няма много приятели и понякога му се иска да контактува с някой друг освен мен. Надявам се да продължиш да му пишеш(ако искаш , разбира се), понеже е много объркан и намира някаква надежда когато някой му отговори с обнадеждаващ пост. Надявам се никой да няма нищо против, че и двамата пишем. Аз обикновено пиша когато съм сама, а той проверява главно дали някой му е отговорил на него и то доста рядко, но пък се радва.

едно от най-важните условия за разрушаването на еди вреден навик е да се разбият неговите компоненти...
Като се изваждат малко по малко, камък след камък от стената на навика "друсане", постепенно тя рухва...

аз спирах с мст две години не излизах от нас ходех само някой път до дилъра
заедно с мстито взимах и хероин и пиех и котерпин и глутет и бира .
и се чуствах супер на тая дрога дори когато бях и само на мсти
аз доволен маика ми доволна лекарката доволна аптекарката доволна
А за това по горе не вярвам моето друсане да е навик . За мен е сериозна болест на ума на тялото и на душата . Аз станах морално деградирал тип които обвинява другите за своето друсане . Преди съм се извинявал но винаги нещо друго е било виновно никога не казвах сгреших . Извинявай аз така и така направих защото и хоп тука вкарвам ко е виновно . Винаги когато и за момент си помислех че ще трябва да спра . Тази сериозна болест почваше ела вземи ела ела прегърни ме и аз ще ти дам всичко ще те отърва от проблемите от страховете ти . И ми изкарваше друсането в розово показваше ми само хубавата страна на друсането а криеше проблемите които ми е донесло то . Ми тая моя болест има една единствена цел да ме накара да се самоубия да ме съсипе . Е аз видях последствията и съм готов на всичко да се спася от това нещо . няма кото и да взимам то си е същото аз трябва да се омотая защото иначе не мога да си покажа носа от нас нямам и цел . е днес ми е 68 ми ден в които нищо не съм взимал . лека нощ на всички и ви пожелавам чист 15 декември . Ако не направиш нищо да е по добре със сигурност ще стане по зле

Радвам се за теб и поздравления за 68-я ден. Това е хубаво.

Постът ти ме наведе на няколко въпроса - мислиш ли, че вече поемаш напълно отговорността за постъпките си и за себе си - искам да кажа, не мислиш ли, че сега пък дрогата, мст-то или каквото и да е там ти е виновно? Не че няма нещо общо разбира се, не казвам това, но - кое е първичното?

Друсането ли е виновно за състоянието на личността ти - дали сега или в даден минал момент, когато си се чувствал деградилрал например, или вътрешните ти нагласи, начинът ти на справяне с проблемите, отношението ти към света извън теб са отговорни за това да поемеш по един сравнително лесен път за справяне с тях - а именно - друсането. Не че то ги решава разбира се, но докато друсаме поне така си мислим - отблъскваме ги надалеч и просто не ни вълнуват.

Колкото до отговора на цитата ми - това, което си направил с МСТ-то е просто да го Включиш към обичайният си начин на живот и него - то си е морфин и разбира се прекрасно се съчетава и с хероина и с гултета и кодеина и изобщо с навика за който говорех. Но не такава е идеята му по принцип и не това имах аз на идея, когато казвах да се разбие един навик. Ти си направил точно обратното и разбира се няма защо да се чудиш на резултата, който си получил...няма как да бъде иначе....

При сравняване на отровата и лекарството се казва, че по принцип е едно и също - разликата е в количеството, дозата.

Ако перефразираме това сравнение - МСТ и субститол може да се друсат (това не е тайна за никого), както и хероина - но с МСТ и субститол може да се провежда и лечение - разликата е в начина на употреба и нагласата.


La Hija de La Noche

Де да можех да те посъветвам.....
Щеше да е добре, щеше да означава, че и аз съм намерила това, което търся - нещо да ме мотивира и то повярвай ми доста дълго време вече.
Защото аз пък съм от другата страна.

Какво мога да ти кажа - нещо по-общо. Най-напред спри толкова да се притесняваш - всичко което правиш е добре, само зарежи трескавата тревожност, ако я имаш де, защото по постовете, които съм прочела така ми се струва, но тъй като не те познавам, може и изобщо да не е така, а аз неправилно да тълкувам нещата.

Вложи повече позитивизъм във всичко. Това винаги помага. Искам да кажа в моментите на избор да избираш винаги позитивната нагласа, позитивният изход от дадена ситуация. А критерий за това е вътрешното ти състояние - ако то е спокойно и уверено и се чувстваш добре, то и ще имаш доста по-голяма възможност да помогнеш наистина.

И избягвай да се отдаваш на самосъжаление, ако ти се случва да го правиш.
това най-общо казано.

А мотивацията...да, тя е най-важното нещо. И аз я търся...


La Hija de La Noche

аз не съм виновен че съм наркоман не съм отговорен за болеста си . Но сега ще съм отговорен ако се подкарам . сам съм си сътворил кашата в която се превърна живота ми другото са само олеснители . Да с наркотиците аз се криех от света от живота . Бунтувах се отричах реалноста еми не ми харесва . за мстито няма смисъл да ми обясняваш ко е много добре знам и много добре знам до ко води . И наистина знам че с него няма адекватно лечение . Тук става въпрос за зависими хора . кой е зависим За повечето от нас не е необходимо да се замислят много по този въпрос. Ние знаем! Целият ни живот и меслене, под една или друга форма бяха концентрирани върху наркотиците: да си ги осигурим, да ги употребим, да намерим начини и средства да употребим още. Живеехме за да употребяваме и употребявахме, за да живеем. Много просто: зависим – това е мъж или жена, чийто живот е подчинен на наркотиците. Ние сме хора, в хватката на хонична и прогресираща болест, чийто край е винаги един и същ – затвор, болници и смърт.
еми аз ли използвах мстито или то мен над това се замислям и съм 100% сигурен че то ме използваше . и не само то за наркотиците като цяло говоря . В тях включвам дори и алкохола щото и той е дрога само че с друго деиствие .

спокойно амме не се подавам на самосъжаление от опит знам че това не води до нищо хубаво не се притеснявам . Но просто споделям какъв съм и ако някой намери нещо от мен в себе си може пък и да се замисли тоя пък как остава чист като е толкова зле защото това е истината . И да попита как става номера защото аз не само че оставам чист но вече на моменти се чуствам истински щастлив . Трудностите ги има живота си е същият само че аз се променям . Ако знаеш само през какъв ужас и през какво съм минал през първите дни когато оставах чист . Но предпочитах него отколкото тоя ужас които изпитвах докато друсах . Знаеш ли сега не бих заменил и най лошите си моменти със най хубавите си преди . Това до скоро го казвах е тъй само да се правя на умен но сега го вярвам . амме вместо да ме мислиш напиши нещо за себе си . То ти може и да не пишеш на мен но нали съм егоцентрик и винаги мисля че всички мен гледат .

>> При сравняване на отровата и лекарството се казва, че по принцип е едно и също - разликата е в количеството, дозата.

ГЛУПОСТИ. Това са евтини философии.