да се притеснявам ли ?

Здравейте мили Дами!
До сега само Ви четох. Ще се престраша обаче да споделя с Вас част от моя живот въпреки, че ми остават още 2 години за да влеза във възрастовата група на Вашия клуб.
Имам 15 годишна дъщеря. Скоро разбрах, че "харесва" т.нар. ЕМО стил. Какво знаете за него?
Разговарях с нея няколко пъти, четох, питах, но има неща които не ми харесват. Страхувам се да не изпусна нещо.
Моля, споделете Вашия опит!

[линк]

[линк]

Я, подай по жокер. Или демо.
Колко възрастен е бате ЕМО?

От това което видях и прочетох,а и в самата музика не намирам нещо обезпокоително.Кое те притеснява?

От това, което научих от нея и всичко, което изчетох ме притесни факта, че се говори за депресия, отчаяние, неприемане на норми и правила и дори самоубийство. Тя по принцип е по-затворена, но с мен споделя. Как обаче да разбера повече от това, което става в главата и?
Все още става въпрос само до подражание на стил на обличане и музика, но не знам дали нямя да залитнем и по-дълбоко. Заговори ми и за пиърсинг , но след категоричното мое НЕ беше до там.
В къщи е прекрасно дете, отговорно и спокойно.
Хайде Мами на тийнейджъри, помагайте!!!
Малката ми дъщеря е на 7 и няма нищо общо по характер с голямата.

имо си е стил като стил
да се притесняваш, че щерка ти си пада по имо - все едно да се притесняваш от мисдълта, че всички германци са фашисти, всички евреи са юди и предатели, всички, които харесват някакъв хеви метъл са сатанисти, тези, които слушат битълс - наркомани, всички руснаци - комунисти и от вяка върба - свирка : ))
няма страшно.
просто тя харесва как изглеждат, музиката, вероятно се гримира шантаво, или поне иска да го прави, харесват й дрехите, които носят, разните дрънкулки и така.
бъди сигурна, че няма да ръгне да си кълца вените, щото си пада по имо : )
не стаат така тия работи.
моята щерка като беше на възрастта на твоята пък си падаше по туистед систър и изобщо такъв вид метъл.
е, малко страшнички й беха приятелите за несвикналото ми око, но си бяха свестни хлапета до едно : )
... що пъти са ме влачили на концерти с тях, в ролята на мобилно скиралище за вериги, ножове, секакви метални боклуци, записващи машинки и незнамсикво... : ))
хиля се, щото наистина се беше случило да не мога да се движа на входа на една концертна зала от техните глупости, наврени из моите джобове, чанта, дрехи : )))
и кво?
ела ги виж сега.
пораснаха, изучиха се, или учат... бачкат като диви... нищо лошо нито са направили, нито се е случило на някого от тях.
не, че за първи път като ги видях накуп не посегнах да отворя карабинката на веригата на каракачанеца ми де
добре, че ме спря щерка ми, веднага усети кво ше стане
и после, вече у дома, довела ги тя, нещо правят 5-6 изрода с компютъра ми и аз им предлагам бира.
и те: "ма, лельо, ние не пием!"
и така си и беше.
външният вид често лъже : )

звучи носталгично-романтично , но моя страх е да не загубя диалога между нас.
много тънка е линията между:
-здрасти!... как мина днес?... тъпо... е съвсем нищо ли?... хлоп вратата на детската и така до лека нощ
и
-здрасти маме, как е?... абе мамо, може ли госпожата по английски да е завършила само три месечен курс по езика и да прави тъпанарски грешки като пише на дъската ?!?... ами поправяйте и ги ма мама... поправяме и ги.... и следват поне още 330 теми за Живота от сътворението до ден днешен. Кеф!
има автоагресия в това емо/имо, депресия, отказ да се бориш и да взимаш решения и други глупости дето не ми харесват
ама де да знам за малката сигурно други щуротии ще ме сварят неподготвена.
Между другото има ли "подготвен" родител?

ами не носталгично, щото то после става още по-интересно
просто нали поиска опит на друг човек и аз ти разказах малко.
ти, и да се страхуваш, и да не се страхуваш - във всички случаи ще изпуснеш нещо.
и не щото не те обичат, или твоите грижи и обич не стигат, а просто щото така е редно и нормално.
ти всичко ли казваше на мама, когато беше на 15?
ама моля те не казвай "да", щото това ще означава, че или си измисляш, или просто си забравила. :)
хората на 15 си имат не по-малко сериозни проблеми от тебе, както си сега, на твоята възраст. ти казваш ли й за всичките си грижи? да? грешка, ако го правиш. не? ами не. и не щото си възрастна, а тя - малка, а просто защото никой не трябва да казва задължително всичко, което му е на сърце на някого друг. колкото и да сте близки.
когато й е тъпо й е тъпо не защото ти си направила, или не си направила нещо, а просто щото си има разни си нейни неща. и това е нормално и на другия ден и минава и те кефи с 330 теми за Живота от сътворението до вдругиден, нали : )
няма да й помогнеш, ако когато тя е угрижена от нещо ти пък ставаш угрижена от това, че тя е угрижена и не ти казва от какво. става порочен кръг така.
спокойно, близки сте си.
и някаква си модна музика изобщо не може да бъде нито фактор, нито пречка, нито нищо.
не я натоварвай с опасенията си, не й забранявай, не се плаши.
щото най-много да реши, че това може да е нещо сериозно, а не просто алабала-музика. ако и ти го приемаш като нещо сериозно, нали разбираш.
няма страшно, бе : )
я колко дечища се спукват да гледат хорър филми например, па никое не е тръгнало да коли баба си с тесла, или да се отдръпва от близостта на родителите си заради някакви си там филми, музики.
точно обратното е - ако не сте близки, ако не се слушате, не се обичате, не се грижиш за нея, не искаш да говориш с нея, да я чуваш... тогава би могло да залитне по някоя простотия защото ти не искаш, не те интересува, да си до нея.
а не обратното.
на последния ти въпрос - ами май не
няма такъв подготвен родител. дори и 5 деца да имаш - за шестото пак няма да си подготвен родител. всичките са уникати и - още по-сложното - не се доставят с упътване за експлоатация и развитие
но - доколкото мога да преценя от казаните дотук от тебе неща - за вас двете не съществува опасност.
така ми се струва : )

Мила мммм, и аз имам 15 годишна дъщеря. И като чета, май и при теб положението е като у нас. Само че тя не харесва ему стила, а е растафарка. Слуша реге и ска, не ще да яде месо. Интересува се от екология, обича да рисува. Обаче не е като останалите "нормални" деца. Различна е и аз я приемам и я обичам такава, каквато е, само че си мисля не е ли по-лесно просто да си като останалите. Понякога е трудно да си различен. Това са много чувствителни хора, крият това зад маска външно предизвикателна. Моята учи в елитна гимназия, но без особени напъни. При най-малката трудност е склонна да се откаже и сълзичките напират в очите и. Иначе по скалата на агресивността е на върха. Мисля че не аз променям нея, а тя променя мен, защото е едно удивително и уникално същество. Изчаквам спокойно и без драма момента, когато ще бъдем по-близки, отколкото сега. Няма да загубиш диалога, просто не я критикувай прекалено и показвай, че това което я вълнува е също толкова важно и за теб.

въпреки че за тази музика сега разбрах.
По-скоро бях издивяла преди една година,когато големият ми син реши да ми покажел как на някакъв метъл му режат крака на сцената през дънките и се облива в кръв.Някой му пратил клипчето,а аз бях ужасно възмутена и заспорихме,че е фотомонтаж,а той ми твърдеше,че е истина.
Така и не знам докъде може да стигне един наркоманизиран и фанатизиран метъл,но определено децата от игрите и разните такива дивотии стават по-агресивни,като започват да възприемат смъртта,сякаш е шега работа.
Скоро нали някакво момиче се хвърли от моста във Варна,други се хвърлят от етажи и въобще е лудост да се лишиш заради каквото и да било от живота.
Не че на всеки не му идва да се гръмне в определени моменти,но животът в крайна сметка е единственото нещо,което държим в ръцете си и което не трябва да изпускаме до края.
Абе,Д. Дамянов си го е казал:

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Прекрасно е да споделиш част от себе си и да получиш разбиране! Благодаря на всички ви!
Радвам се, че е различна моята дъщеря, аз пък не искам да е с лесното "като останалите". Наистина е трудно да отстояваш своите си "9" разлики, но пък това прави живота пъстър и уникален.
Иначе агресията и у нас я има, но напоследък я проявява най-вече към по-малката. И това се опитвам да обясня, че е лесно да си силен пред по-малкия и слабия, но я излез поне срещу равен.
Такива ми ти работи и всеки ден различно.

Вкъщи има една фенка на тези неща, но не знаех, че си имат име и са определен стил.

Видяхме, че е разглеждала един сайт с много ужасни снимки - някакво момиче със забодена в езика ножица, а за другите не искам да се сещам, но все такъв тип.

На мен също ми се стори обезпокоително, но го приемам като мода и подражание.

Има един череп с кости. Блузи, потници, значки - всичко е с този елемент. Много ми е грозно, но очаквам да отшуми.

Когато я видях, че разглежда такива снимки, реагирах много бурно от сорта: "Бляксииии, каква отврат, направо не мога да я погледна втори път тази снимка! Стана ми лошо и т.н.", като изобщо не се наложи да преигравам, то си беше самата истина.
Не знам дали е била правилна тази реакция, но не искам нито да толерирам, нито да забранявам.

имам тинейжър на 17 и от три години го морят тези пусти хормони,като всяка година темата е различна и на всяко свое увлечение той се отдава от цялото си сърце и душа...лашка се в крайности,а аз примирам от притиснение, ще намери ли своя път,вървейки по който ще бъде доволен от себе си,а аз дали ще бъда доволна от пътя му и дали ще мога да го приема...така е. Те растат и търсят себе си и мястото си в света,а ние ...ние можем само да ги подкрепяме и много да ги обичаме, и да се молим-дано са щастливи с грешките и победите си

[линк]

В отговор на:

---

аз примирам от притиснение, ще намери ли своя път,вървейки по който ще бъде доволен от себе си,а аз дали ще бъда доволна от пътя му и дали ще мога да го приема...така е.

---

Бъди сигурна, че тинейджърът ще намери своя път. Колкото до нас, родителите, защо трябва да сме все доволни-недоволни от децата.
Те си имат свой живот, свои избори, нека да си го изживеят.
Много често споря с майка ми по този въпрос. Всъщност, водим си монолози - всеки си повтаря своето.

Тя като че ли изобщо не може да разбере, че отдавна съм пълнолетна, а и не виждам защо трябва да действам така, че тя да ме хареса.
А уж осъзнава, че времената са различни.
Честно казано, дори не мога да и се ядосам вече. Нещо повече, благодарна съм и, защото така разбирам как би се чувствало моето дете, ако аз се превърна в нея.

Наскоро преосмислих родителските си позиции и установих, че най-важното е детето да се чувства обичано и подкрепяно.

Права си, разбира се. Точно от мойте родители научих колко е лошо да вършиш нещо в непрекъснат страх,дали ще угодиш на родителското тяло и се зарекох никога да не подлагам на това децата си. Стремя се да не забравям собствените ми притеснения,които и до сега понякога ми стягат душата ,като отивам към мамини,макар отдавна да съм възрастна и независима от техните оценки.
Не му се бъркам, само тайничко се притеснявам дали ще успее да помири желанията с възможностите си,дали няма да залитне в посока, която няма да го направи щастлив...абе такива неща

майчински работи

[линк]

Въобще не се притеснявай за това.
Нали всяко следващо поколение е по-добро от предишното!
Децата са много по-готини от нас на тяхната възраст, не се тревожи излишно!

Не мога да споделя опит, защото нямам дъщеря. А синовете са си синове. Пък бях трудна дъщеря на майка си. И досега не й казвам почти нищо. И ще ти кажа защо: веднага започва да критикува - все аз съм сбъркала; поучава ме и ТРЯБВА да направя нещата точно както тя иска... Че кой тийнейджър иска да "му се дава тон в живота"?
Няма ли да бъде по-добре да я попиташ какво точно означава за нея тази привързаност към въпросния стил ЕМО или ИМО, или както там се нарича. Ако се опита да ти обясни, помъчи се да я разбереш, дори да не го приемаш изцяло. И най-вече й гласувай доверие.

Между другото има ли "подготвен" родител?
На това отговарям - не, не може с точност да предвидиш какво ще им хрумне на тийноветеМоята дъщеря и тя тежък побертет кара, но вече свикнахНяма да се стряскаш , всички са така.

Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

a мъжките ниикога па не излизат от пубертета!