Проблем с малко дете

Здравейте,надявам се някой да може да ми помогне с наистина добър и практичен съвет:))
Дъщеричката ми е на 3 годинки.От близо 1 година вече сме махнали памперса и го ползваме само вечер,но за съжаление тя продължава да върши голямата нужда в гащичките.От 1 месец сме на детска градина в 1 група.Първите 10 дни нямаше проблем,сигурно от стреса тя не се изхождаше там,а в къщи.Но след това се адаптира и се започна - всеки ден наакване в гащичките.Учителките започнаха да протестират,заявиха че ще я изпратят в ясла дори и с риск да се върне назад в психическото си развитие.Тя е иначе много умно дете и дори е надраснала в някои отношения връстниците си.Зная,че едното няма нищо общо с другото,но го споделям защото зная ,че тя отлично разбира какво се иска от нея.
Проблемът е,че когато я накарам да отиде в тоалетната или гърнето ,започва да плаче и да се страхува.Сигурно вината е и моя,защото имаше период в който в желанието си да я приуча на всяка цена и се карах и я наказвах.
Не желае да си каже,не иска и да и се говори за това,но..учителките ми дадоха 1 седмица срок да я науча.Сега сме си в къщи и на мен ми се вие:(((
Изобщо не зная как да го направя,всеки дава идеи,да бъде под формата на игра,да и се обяснява,да и се говори......устата ми хвана мазоли...ефект 0!!
Зная,че проблемът е на психологична основа,но не виждам изход.....а времето минава и другата седмица или ще я преместят, или ще я върнат в къщи.А тя е толкова щастлива в детската градина......
Казват ми други жени,че това не може да стане,че няма такава практика да изключват деца за такива неща,но......
Пусках запитване и в клуб "Родители и деца",но там ми дадоха общи и неудовлетворителни отговори.
Моля ,наистина моля психолозите в клуба...помогнете на детенцето ми,то наистина се вижда,че е травмирано от тази ситуация.
Благодаря ви .....

... с кучето. Научих го като всеки път му давах лакомства след като си свършваше голямата работа на определеното място (една хавлия, която даже и на разходката носех с мене).

Съвсем не искам да сравнявам кучето ми с твоята дъщеричка. Предполагам, че ще ти е нужно известно време за да научиш детенцето. Според мене доктор в случая е допустим единствено за да определи дали няма някакви физически травми, които притесняват детето да ползва гърне.

Със здраве и щастие!

Oпитай да говориш за детето си не в първо лице мн.ч.:
"от една година сме махнали памперса....от 1 месец сме на детска градина"
Детето е във фаза на съзряване и "отделяне" от бебешкото си поведение; симбиозата не му е повече нужна.
Колко време ще му трябва да се реши само да ходи на тоалетна, то само ще си определи ДАЙ МУ ВРЕМЕ!!!
Няма ли по-хуманни детски градини с по-модерна възпитателна философия около вас?
Не оставяй натиска на простотията да невротизира още повече детенцето!

Ego de me facio coniecturam!
(Съдя по себе си за другите!)

Здравейте.
Посоката, в която ви ориентира 'тренди' е правилна. Трябва да приложите към детето си нещо като дресировка или както е прието да се нарича при човешки случаи - поведенческа терапия. При нея се действа на принципа, че желаното поведение трябва да се награждава и така детето да започне да го 'излъчва' все по-често.
Ето как, според поведенческата терапия, да подхождате към проблема:

Първо, идентифицирате нежеланите поведения:
внимателно описвате ситуациите, в които се случват нежеланите поведения, които са
1) изхождане в бельото; 2) избягване и страх от изхождане в тоалетна или гърне; 3) отказ на детето гласно да споделя позива си към дефекация.
Какви хора и предмети присъстват в тези ситуации? От какви случки и емоционални реакции са непосредствено предхождани (напр. спонтанната дефекация да се случва след радостна игра с другарчета или след усамотение и скука или след ситуации на голямо напрежение)?

Второ, идентифицирате желаните поведения:
Искате да стигнете до приучаване на нормални навици за ходене по нужда. Но преди това трябва да определите междинни цели/етапи.
Например цел #1: детето да започне да споделя, че току-що се е изходило;
#2: да споделя, че му се ходи, преди да го е направило, но с позволението пак да се изходи в гащите;
#3: да сподели предварително и да се изходи в гърне;
#4 (успешен финал): да ходи по голяма нужда в гърне/тоалетна без да споделя и без чужда помощ.

Трето, идентифицирате подкрепителите и предразполагащите ситуации:
подходящо е самото дете да си избере гърнето; да му позволявате да го носи в различни места из апартамента, да го възприема като приятелска играчка, а не като уред за мъчения;
например, отначало я каните да седне в гърнето, без да се събува и без да ходи по нужда, и когато се съгласи, давате парче шоколад или любимата играчка;
също така в етап #1 награждавате, когато детето ви споделя, че се е наакало.
В следващите етапи, награждавате само за съответните цели, а не за предишните, вече постигнати!


Добре е да съчетавате този подход с т.нар. мотивационна терапия. Тя има за цел да намали или да елиминира отрицателните емоционални състояния, съпътстващи нежелателните поведения, реакциите на околните към тях и отношението на детето към себе си. Трябва да се тушират чувствата на вина и срам, които често придружават този проблем. Особено в началните етапи от преодоляването, родителите трябва да са на линия при всеки случай и да оказват емоционална подкрепа; също така трябва заедно със самото дете да се справяте с проблема, да я уверявате, че нейният успех е и ваш успех и обратно; и така да започне да съпреживява проблема и успехите с вас, а не въпреки и на пук на вас.

Според психоаналитичната терория за детското психично развитие, навиците за самоконтрол върху ануса са свързани с оформящата се воля на детето, с това кога и как да 'пласира' неговото 'произведение'. В този смисъл, фройдисткото обяснение може да търси причините за проблема в прекаленото незачитане на неговото 'творчество', в негативното отношение на родителите към дефекацията и фекалиите, като към нещо мръсно и лошо. Или пък в прекаленото ограничаване на детето в другите области на самоизява.

Осъзнаването на тези хипотетични зависимости може да насърчи една ползотворна промяна във вашето семейство: какви емоции и как ги показвате на дъщеря си по отношение на вашите и нейните хигиенни навици. Всички места и ежедневни практики в семейството ви са третирани с подходяща и балансирана емоционална валентност (а не, примерно, яденето да се счита за празник, а ходенето в тоалетна за необходимо зло). В тази връзка е за отбелязване, че в добрите, психически уравновесени и задоволени семейства, се говори еднакво открито и весело, както за училище, лакомства и тв-шоута, така и за попръдования и аканета, с мярка и хумористично, разбира се.

Успех!

Много благодаря за мненията ви:)) За първи път някой така структурирано и ясно ми дава насоката в която трябва да действам:))
Ситуациите в които момиченцето ми се изхожда са когато е спокойна най-общо казано (когато си играе или когато е сама).Когато тръгваме в тоалетната за малка нужда няма проблем,веднага откликва ,дори сама си казва,че иска да отиде.Но когато е за голямата.....ужас само уговорки,плач и като в транс почва да повтаря "няма да акам,няма да акам".
Исках само да попитам и още нещо: тъй като всеки дава различно мнение...уместно ли е да говоря за "акане" с нея...или да спра за известно време и да обръщам внимание само след свършен факт?Една от госпожите дори предложи изобщо да махна тази дума и да използвам алтернативни такива:))
Още веднъж много ви благодаря на всички и ще се радвам ако има още някакви предположения и идеи да ме посъветвате и насочите:))
Желая весел ден на всички

Мисля, че добре са те посъветвали да заместиш тази думичка с някакъв подходящ синоним. Може пък да се окаже, че тя прави някаква връзка, която е стопер за нея.

Зная, че си притеснена, но ще видиш как всичко ще отзвучи и след не много време ще се смеете на този проблем. При децата често възникват подобни неща, които забравяме след време. Нищо, че съм мъж. Аз отгледах дъщеричката ми като писано яйце и съм се сблъсквал с какви ли не детски щуротии. Сега вече аз правя щуротиите.

Със здраве и щастие!

детето ти страда ли от запек?

Правете каквото трябва, да става каквото ще!!!

малко офф
защо не говориш с личната лекарка да ти даде болничен за остатъка от работни дни до Коледа, така си удължаваш срока, и отлагаш въпроса дали ще я местят до след празниците.
Според мен за дете 1 седмица е недостатъчен срок за каквото и да е, особено пък ако това каквото и да е се е превърнало в някакъв проблем за самото дете и госпожите малко нещо злоупотребяват в случая...
Проблема им реално е че в градината няма предвиден персонал който да сменя гащи и да мие децата, но нищо не пречи да си ходи с памперс и през деня там, а не да ти поставят ултиматуми и да връщат детето назад.

От друга страна моя син се научи на всички тези неща в яслата, когато са група деца подхода е друг и сработва стадното чувство и нещата стават без да се травмират децата, защото гледат едно от друго, а се съмнявам да ти да я вкарваш в тоалетната с тебе.
така че това с яслата ако може да стане неофициално за месец-два, докато свикне, а не за цялата година май не е никак лоша идея.

само внимавай да не я травмираш - трябва тя да установи контрол, не ти върху нея, защото в бъдеще може да развие хранително разстройство.

може би за нея е забавно... може би трябва да не я миете, а да я оставите да види, че се получава... неприятно и сама да се откаже по своя воля. сама казвате, че е наясно, така че... друг вариант е да го прави напук, ако я унижавате с прекален контрол, ако я притискате, ако употребявате "трябва" твърде често. а може да има някакъв проблем и това да е сигнал - примерно защо се страхува да го прави в тоалетна или на гърне (всъщност за 3 годишно дете на гърне в стаята може би ще е най-добре, не я карайте да ходи до самата тоалетна). също може да ограничите храните от които се ходи често, в смисъл такъв - поне да е вкъщи, за да седне на гърнето, а не в градината. тоалетната чиния.. така или иначе може да падне в нея все още й е раничко.. все пак има специални приставки за деца.. може да пробвате - тя определено на чиния няма да се чувства удобно - или поставка, или най-добре гърне в стаята й.


I know I'm selfish, I'm unkind

памперс не е добра идея, точно обратното - момиченцето трябва да се почувства некомфортно, за да спре да го прави - иначе какъвто и да е мотивът, ще продължава. за физически дискомфорт говоря - никакво миене..


I know I'm selfish, I'm unkind

Бях чела че някои малки деца за някакъв период приемат акото като част от тялото като ръчичките, нослето и се страхуват да се разделят с него. Опитай да разбереш дали случаят не е такъв.
И другото: имам позната, за която акането извън къщи е станало психологически проблем, който зряла образована жена не може да преодолее. Ако е на екскурзия за 5-6 дни - пак няма да се изходи, прави запек от това, може да й призлее от това на улицата, почти да припадне, но пак не може да го преодолее.
Казвам ти го защото ето това е наистина проблем, не допускай да тръгнат натам нещата, ако ще да я върнат наистина в ясленска група. Само да не се пресилват нещата в тази посока, че тогава... не знам как се оправя това. А акането в гърнето няма дете да не се е научило.

Здравейте и от мен! Установявам от постинга Ви, че употребявате "карам", "накарам" и т.н., с които описвате подхода си към приучаването към гърне.
Моят син е на 3.5 години и от няколко месеца си върши работата на съответното място, като преди това си пишаше в тоалетната, а другата работа си я вършеше в памперс. Искам да отбележа, че се отказа от памперса доста по-рано, но в случаите, когато му се ходеше по голяма нужда, си искаше памперса.
Предложението да приучите дъщеричката си да ака в гърне, като гърнето се превърне за нея в играчка, не е много адекватно, тъй като от мой опит мога да кажа, че ако детето го възприема като играчка, изобщо не си и помисля да сяда да ака на него. По-скоро почва да го разглобява, да го влачи - изобщо всичко друго, но не и да ака в него.

Имам едно конструктивно предложение - първо, за осъществяването му е нужно да имате на разположение баба. Завеждате детето при бабата, купувате му ново гърне (задължително да е ново, за да не прави асоциации с уреда за мъчения от вкъщи) и оставяте детето, бабата и гърнето и излизате, когато на детето му се доака. Бабата все ще се справи.
Осъществим ли е този план?

За съжаление от първият ден до днес съвсем сама гледам детето си,разбира се с помоща на таткото:)Нямали сме никога проблеми от сорта на запек,дори тъкмо обратното - почти след всяко хранене се изхожда:)
Нямам баба,която да помогне:(.Днес отново разговарях с госпожите и наистина май проблемът е,че не могат те да се занимават с миене на дупета:).За момента постигнахме договореност да си я взимам в 16:00 часа т.е. до тогава има лелка и така госпожите няма да се занимават с това.
Дъщеричката ми е с много силен и напорист характер за момента.Като си реши ,че нещо няма да прави по никакъв начин не може да бъде накарана,колкото и абсурдно да звучи за нейната възраст това твърдение.Никакви хитринки и положителни манипулации не вървят при нея.Осъзнава напълно за какво иде реч,но.....:)
Аз също смятам,че притискането и бързането не са най-добрият метод,затова оставям детето да се успокои и се надявам,че в детската градина ще подходят зряло и с разбиране.
Благодаря на всички за подкрепата и хубавите насоки и съвети:))

Споко! Моето дете е абсолютно същото. Но поне имаме баби насреща, които се отзовават в подходящия момент.
Може би си прекалено, как да кажа, напрегната от непрекъснатите грижи около детето, което неминуемо води до стресиращи ситуации както за вас, родителите, така и за детето, още повече, че то е с твърд характер.
У нас напоследък, ако се наложи да се извърши нещо, с което малкият маймун не е твърде съгласен, играем на "доброто дете". Понеже е нощна птица и не иска да си ляга рано, напоследък минава номерът "Я да видим как си ляга доброто дете на възглавницата" или "Я да видим как доброто дете си облича пижамката" - въобще неща от този род. Но НИКОГА не трябва да се притиска детето по метода "ИСКАМ да направиш еди какво си". Трябва "искането" да дойде от негова страна, то да се докаже само.

малко офф относно искането...
сина ми е точно като детето на Наяни- реши ли нито заплахи нито манипулации нито заплахи помагат. откакто го помня, и не забравя хитрушата.
Той е вече на 7 Скорпион, не че има значение..
Помагат две неща: обясняване кое е добро и правилно, докато го приеме за своя позиция и..." мама и тати са големите , те определят правилата ВКЪЩИ", а правилата се спазват от всички И ТОЧКА

проблема с акането е започнал оттам че родителите ходят сами в тоалетната и механизма на подражанието не може да сработи за точно това нещо.