Загубена кауза

Та въпросът ми всъщност е,как мислите,загубена кауза ли е да помагаш на наркоман?И опита ви в това отношение?

Истината е, че незнам, но се надявам да не е изгубена кауза, защото аз с това се боря, помагам на приятеля си. Помагам е силно казано, като се има предвид, че не правя нищо друго освен да му давам пари, да го карам постоянно да спре и да му казвам да отиде на лекар, но истината е, че незнам какво друго да направя. Отидохме на лекар, човека изписа хапчета, гаджето ми ги изпи и нищо пак си е закачен даже повече. Не може и един ден да изкара без. Ходи на работа и единствения начин да ходи е като взима. Уж казва, че иска да спре, ама незнам защо не му вярвам. Изградила съм си нещо като защитна стена срещу неговите лъжи(щото бяха много) и вече всяко нещо , което каже го подлагам на съмнение. Та по твоя въпрос, надявам се да не е изгубена кауза, защото иначе незнам как ще приема факта, че той никога няма да спре, а аз съм направила толкова много за него, например от 6 месеца го издържам и вси

Прекъснаха ме и затова ще продължа тук.та от 6 месеца го издържам. Реши да тегли заем и да си купи кола, да ама 500 лв от заема отидоха за хероин, парите не стигнаха за такава кола, каквато той искаше и аз помогнах(абе той беше навит на всякаква кола, ама аз викам като ще се дават пари да е нещо добро) и после за регистрация, за обновяване на книжката му, щото беше с изтекъл срок, после я удари - за ремонт, после друг ремонт после съединител(ми той караше със счупен съединител, как да не дам пари като нали знае6 какво може да стане, а той продължаваше да кара ) и така сега давам за хероин, щото иначе не може да работи, а неговите пари за нищо не стигат, ама без тях е по-зле, и за лекарства дадох и нищо не излезе, ами какво да направя, все гледам да му помагам, ама явно не е това начина.....ами какъв е начина, мамка му? Толкова ли не съумявам да го разбера, да разбера от какво има нужда. Съжалявам, май се поувлякох. Не исках да досаждам

Според мен е по-добре да го оставиш. Каузата ми се струва загубена. Тои е затънал доста и няма да се откаже. Само те завлича и теб. Остави го, няма да се промени, а ти не бива да прекарваш живота си така. И аз като теб мислех че мога да помогна на мой приятел, които взима от 10 години, да му покажа и друга странана от живота, но не успях. Единственото за което мислеше и го интересуваше беше хероина. Колко пари съм дала за него, колко пъти ме е лъгал за да му ги дам парите. Страшно кофти ми е като го гледам и знам на какво дередже е, но знам че и няма как да му помогна. Не е по силите ми. Моли се на Господ на му помогне защото нито тои нито ти си в състояние да му помогнеш

Малко отклонение от темата, но какво мислите за шофиране при хероинова зависимост?

Много е относително. Дори да е кауза пердута, може ли един родител да не помага на детето си, това си е първичен инстинкт.
Може да се помогне само на човек, който е осъзнал нуждата от помощ, не можеш да помогнеш на някой, който не желае или дори не мисли, че има проблем. Много от зависимите смятат, че не е проблем и всеки опит за помощ (разбирайте опит да ги убедиш да спрат) е вмешателство и ограничаване на личната им свобода. И друго - какво разбирате под помощ? В повечето случаи - разговори, окуражаване, съчувствие - "ти можеш, имаш подкрепата ми, ще те държа за ръката докато имаш кризи", май не желаят много от този вид помощ. Другото е пари - за лекарства, прегледи, издръжка, евентуално за заминаване в комуна...
По трудно е да поискаш помощ, отколкото да дадеш. Може би чувството за вина, срам, гордост - помощ=подаяние. Какво е чуството когато помагаш - удовлетворение, все едно си иззел функциите на Господ, свършил си доброто дело, ти си перфектен. Тъжно е.

така е ,не може родител да не помага,дори и детето да не иска да му се помага,защото всъщност най-често така се получава,че се опитваме да помогнем на човек,който не желае това.И декларира желание за помощ само проформа.Всъщност от личен опит зная,че това е лична битка и ако човек сам не пожелае,нищо и никой не може да му помогне.Което обаче съвсем не означава,че не трябва да се опитваме,особенно за син или дъщеря.Колкото до гаджета...Ще оставя мнението си за себе си.

Защо за себе си?Кажи си мнението, аз искам да го чуя. Явно не е много положително, обаче, щтом говориш така, но аз искам да го чуя

сигурен съм че твои приятели са ти казвали неведнъж,пък и ти много добре знаеш какво точно е добре за теб

Имам приятелка,която беше в същото положение,като теб(приятелката) успя да издържи около 2 г.(залагане на златото си за да му даде пари,среща с дилари за да му осигури дозата,няколко приключения с полицията,център за наркозависими-метадоновата програма и т.н)беше се смазала психически,цялата се промени...Сега е с друг,усмихва се влюбена е,щастлива е...
Не искам да давам съвети,защото едвали има еднозначни отговори,но си помисли какво взимаш и какво даваш..Съчуствам ти искренно!Успех!

И според мен, когато става дума за детето ти е ясно, че не можеш да го оставиш, даже да не иска помощ, даже да е трудно, даже да осъзнаваш, че каузата е загубена или по-точно, че ще е адски трудно да бъде спечелена. Това го разбирам. Но въпроса е когато гаджето ти е забъркано с наркотиците и виждаш всеки ден че каузата е обречена и че даже и да спре доверието едва ли ще се възстанови и нещата едва ли ще бъдат розови, дали тогава трябва да помагаш на него или да си тръгнеш, помагайки на себе си. Т.е. тогава имаш възможност да си тръгнеш, да се откъснеш от тези проблеми, макар че една част от теб си остава там. Но нали този човек, макар и да го обичаш е отделен индивид, избрал е живота си, пренебрегнал е теб, даже те забърква в каши, които могат да ти костват много, дали е правилно тогава да "помагаш" (кавички защото да работиш за да има пари той да се друса не знам каква помощ е). Дали ще си доволен накрая от твоя си живот? Къде оставаш ти, с правото ти да бъдеш щастлив в тоя случай? Дали заради избора на някой ти трябва да живееш в този ад, избран от него? Ей това не знам... Не съм се опитвала да помагам, не защото съм сигурна че е обречена кауза, а защото, както каза някой, е лична битка. И оня ден му казах че съм насреща ако иска да поговорим и ако иска помощ. Но дотам. Не мога да го следя, не мога да мисля постоянно за този ад, защото нямам нерви вече. Защото животът ти може така да си мине покрай теб, без да разбереш от хубавото. Смяташ че можеш да имаш деца от него? Смяташ че можете да градите заедно живота си? Че можеш да разчиташ на него?

Аз съм наркоман днес ми е 56 ти ден чист бях във клиника след като наште вече не издържаха и не ме пуснаха да се прибера в нас една седмица ходих по студа . Еми ко стана тогава тогава видях някакви последствия от това което правя и доиде желанието да се лекувам . Еми наште ми помагат цял живот помагат ми да се друсам те не го знаят но е така . Та благодаря на доктор добринов че е казал на маика ми да спре да ми дава пари и такива . Тя му е казала еми той ще почне да краде и може да влезе в затвора . отговора е бил по добре отколкото да умре . а и там може да му доиде желанието да спира . И така влязох там занесох тялото си и се радвам че и главата накрая отиде . Ама аз знам че близките имат добри намерения но пътят към ада е послан с такива . Там където има емоция няма адекватно лечение при наркотиците . ЧАо и пожелавам един чист ден на всички защото знам че един чист ден е чудо .

успех в личната ти битка приятел,дълъг път ти предстои да изминеш,но пък просто ги отмятай ден за ден и така лека полека ще станат много.Аз вече броя години.А на "приятелката" ще кажа,че тя не може да води чужда битка