пак ли

пак се изложих.вече ме беше срам да пиша.такива ги натворих последният път,че не е за говерене.само за идея-возих се на рейс 3 часа,а рейсаджията ми купувашв бира.накрая нямах как да си вляза у нас/а хазяина го нямаше за уикенда/, накарах рейсаджията,поляк да се катери през огрда 1.80 и да събуди един от квартирантите.оня пък си изкара акъла и извика полиция.кошмар, а се се скъсвах да се смея.5 дни трзвея,вече не знам докога.даже не ми се пише тук,сао досаждам

Хей, нали много пъти тук говорихме за падане и ставане. Сега пак ставаш - значи хайде напред.
Нали имаш наоколо хиляда сбирки, имаш си спонсорка.
Това което се случи, си имаше конкретни причини, няма да е лошо да ги видиш с тяхната помощ и да ги анализираш, за да разбереш занапред какво да променяш, за да не се повтарят такива ситуации.
И нали още нещо те чака на един адрес, който знаеш.

Леле, не трябва да се смея, но си представих, как сте се возили с този мой сънародник из Лондон!...
Впрочем, все по-често се чува за полските АА групи на запада... явно с могъщата вълна трудова емиграция през последните години сме експортирали бая алкохолици из братските европейски страни...

Дръж се, мила. Права!

мерси,радвам се,че писах. обаче нямам идея откъде съм се снабдила с кантар з а тегло.явно см отслабнала съм го откраднала/а нямам навик/,но беше с цена. е поне с 5 кила докато съм пила.

Историите ти поне винаги са забавни или по-точно ти така ги представяш, което си е качество.
Не може да се отрече, че си изобретателна си, когато си пияна

Продължавай да ни ги разказваш тук, пък все в някакъв момент ще се пречупиш и ще се спасиш от пиенето.

Абе ай на здраве за Алкажа,Спонсора и сички Гурута там по трасето,дето цвърчаха как ще се орезилим и напием и пробием само ако не караме по Големата прогарама! Е,сигурно са прави,ама сигурно и тва не е единствената истина,а???
Давайте таблиците,братя и да почваме да пишем,че видехте ли кво става без вас и програмките ви за оцеляване!!! Всеки се пропива и пробива,там където може и неможе....Даже и чатове четохме тука от вчера май-за нагледност.
И аз мога да постна некой чатове ей тъй-пак за нагледност,ама ше се въздържа,иначе Програмата действа...така действа,че ум да ти зайде......може и да е вълшебна тая Програмка,ама явно ДНК-то и характера не променя-НИКОГА!!!!
Лека от мен!
П.С.Под крушата-круша пада,не кайсия,не пъпеш,а само и единствено круша! Колкото и както да се опитваме да ги видоизменим! И Програмки НЕ ПОМАГАТ!!!

Нерде пробива на Зависима, нерде таблиците.... Програмата действа, ама не с 4етене, а с практикуване.
ACTION IS THE NAME OF THE GAME

Кой е казал, 4е е лесно да се тропка по Пътя на щастливата Съдба?? Той е широк, с капани и камъни.. Спонсорът или Гуруто може да ти подвикне: "Ей, внимавай, там има трап, ще паднеш, там има голям камък, ще се спънеш.." . Спонсорът или Гуруто може да те посъветва: " Мини оттук, аз минах, проверих, сигурно е.." Може да ти постави жалони, да ти подаде ръка.. Ама зависимият е твърдоглаво, инатесто и упорито същество.. ЛЮбими изрази: " Аз знам." и " Аз съм разли4ен и специален." Аз съм изклЮ4ение... И се подхлъзва, пада, важното е после да се изправи...

Така 4е Nezavisima напразно иронизираш.. Ама то не само нашата болест не се лекува, и други неща ходят по хората и нямат лек

И нека Силата да не води, още 24 4аса за вси4ки нас

„Много лекари и психиатри са съгласни с нашите заключения. Един от тези хора, щатен сътрудник на световно известна болница, наскоро направи това изявление пред някои от нас: “Това, което говорите за общата безнадеждност на състоянието на средния алкохолик, е по мое мнение правилно. Що се отнася до двама от вас, с чийто истории съм запознат, без никакво съмнение състоянието ви бе 100% безнадеждно, ако изключим помощ свише. Ако бяхте поискали да ви приемем за лечение в тази болница, ако можех да го избера, аз бих отказал. Хората като вас имат прекалено сърцераздирателен ефект. Въпреки че не съм религиозен, дълбоко уважавам духовния подход при случай като вашите. За повечето случаи на практика няма друг изход.“
И така, в даден момент алкохоликът не притежава ефективна умствена защита срещу първата чаша. С изключение на единични редки случаи, нито той, нито друго човешко същество могат да осигурят такава защита. Защитата му трябва да дойде от някаква Висша сила.“
Забравих да напиша, че това е от Глава трета от Анонимни алкохолици. Пак ме предупреждават, че съврърът е с ниско ниво на защита. Отвсякъде ми се подбутват параноите.

Присещам се за някои от изпълненията ми. Моите не са толкова весели и безопасни.
Например – Отивам на гости. На рожден ден. Пия от сутринта. Вечерта вече замерям с бутилка бира една от гостенките на рожденика. Нещо ме е издразнила. Много ясно. Веселба. Не мога да го проумея това сега.
Или се озовавам в Неврохирургията. Така съм украсен, че оперирани от дископатия ме съжаляват. Мислят, че съм катастрофирал и ми прислужват. Аз не съм толкова зле, ама се валям в самосъжалението.
Или изпиваме таксата за университета на един приятел. За около 24-часа. Налага му се да прекъсне и така и не завърши. Голям майтап.
Или се опитвам да правя стриптийз на имен ден. Чудя се защо бивам възпрян. После правя опит да скоча от такси в движение. Като следствие съм дълбоко и завинаги обиден на човека, който на другия ден ми казва, че не иска да има нищо общо с мене. Намразвам го за цял живот. Еба ти педала.
Или се надпивам с мастика с руснак, след което се озоваваме посред купон на чернокожи студенти. Да ги бием. Накрая се бием двамата с него. Опит за скок от терасата на третия етаж. Това вече по спомени на изтерзани участници в приключението. Спасяващи живота ми.
....................И так дале. Списъкът е дългичък. Някои работи съм ги признал само на един човек. Скоро слушах един спикер. Дъщеря му се омъжила за алкохолик, на който той бил спонсор. Пича вика – смесени чувства. „Представяте ли си какво изпитвах след като този човек е правил Петата стъпка с мене. Ха-ха-хааа.“

Това е истината и още много и много.
И с простото спиране на алкохола агресията, страха и егоцентризма не се предават. Не се изпаряват. Продължавам да бъда ръководен от недостатъците на характера си. В много моменти от ежедневието си. Описвам ги. После на сбирката разказвам за полетите на мисълта ми и реакциите на болната ми глава. Пиша и тука. Гледам да не се украсявам. Не че не искам да се представя за по-добър отколкото съм. Дали е естествена реакция или стар партизански ход на болестта. Да лазя пред тези, които снощи съм псувал. Стиснат от угризения. Дърпаха ме за халката на носа ми. Суперомагьосан кръг. Това не го очаквах от тебе. Срааааам. Да кажа ли на баща ти?!? А? Дай ми един последен шанс. Ще се променя. Краййй. Стига толкова. Ако ме видиш да пия още веднъж – шибни ми един шамар.
Обаче следобеда или най-късно на другия ден налапвах една бира. Ко толкова – само една бира. Или – не може в тази компанаия и по този повод да не изпия поне една ракия със салатата. Аперативче. Безнадеждна работа.
Продължавам да разочаровам околните. И най-вече себе си. Обаче хватката се отпуска малко по-малко. Не мога да очаквам, че дългогодишно творение, ще се промени за една година. Все отнякъде се започва. Себеприемане. Ами такъв съм – безнадежден алкохолик и бетон-егоцентрик. Състоянието ми е 100% безнадеждно, ако изключим помощ свише.
Разочаровам се на моменти, защо продължавам да съм импулсивен, агресивен, заядлив, лекенце, депресивен. Мда. Ами то тя болестта ми е в главата. Едното просто спиране няма да ме спре. Нито ще се събудя на третия ден и всичко ще е наред. Ако беше толкова лесно, то щях да си включа волята и толкова. Е, малко щяха да ми изхвръкнат очите и да ми се изпънат жилите.
Това е на мегдана. На който не му аресва – може да ме ползва за пример, оправдание, боксова круша, селски идиотин.

Зависима. Много добре знаеш, че ми е кеф да те чета и слушам. И страшно много ми помагаш. Само на един човек да помогна с писането си тука, ще си струва да се излагам пред 1000 съвършени оправили се. Дето ще ме презират за това, което съм. То преди една година и нещо ти хич не ме харесваше. Май дори се отвращаваше от мене. Лесно ли приех, че няма да мога да се харесам на сто процента от народонаселението. Младежкото изтръпване, че като чуя смях на момиче - то ми се присмива за нещо на мене. Отново съм най-смешният и жалкият. Нееееее. Ще бъда железен този път.
Днеска предприемам едно леко пътешествие по старите бойни полета. Да се видя с едни бойни другари. Хич да не се плашиш, че пак си се запила. Има някаква вероятност да си алкохоличка. Та затова да не става толкоз лесно номера. По принцип е безнадеждна ситуацията, но щом аз съм сух и чист от 1 година 3 месеца и 3 дни, значи има начин

Зависима, всеки опит е важен. Този на падането и ставането също. И в един момент си казваш - Тук миналия път се спънах, днес ще го заобиколя.-
Човек се учи от грешките си, и в това няма нищо лошо. Когато ти писне да падаш, ще заобикаляш.
Докато омаловажавах, подигравах се и рационализирах проблемите си, те не се виждаха. Трябваше да седна за малко, да ги погледна честно - очи в очи и да видя къде бъркам. Докато се забавлявах с проблемите си, и те се забавляваха с мен. Сега се забавлявам да ги решавам. Но първо наистина трябва да ги видя.
Пожелавам ти успех, защото просто вярвам че ще успееш. А за кантарчето....явно имаме някакво свойство като се напиеме, да бъркаме наше и чуждо. Аз веднъж се прибрах с огромна саксия и кондукторска щипка, които нямах идея нито от къде са, нито за какво са ми.
Това което се питам понякога е - Дали кондукторът си е дал щипката доброволно.
Успех мила. И продължавай да трезвееш.


Усмихни се, има изход!

Спонсорът или Гуруто може да те посъветва: " Мини оттук, аз минах, проверих, сигурно е.."

За алпиниста, катеренето е безопасно(сигурно), за електротехника е безопасно да борави с ток-а, за летеца е безопасно да лети и т.н.
Та мисълта ми е, че истинският "Спонсорът или Гуруто" трябва да може да преценява личността на подопечния си и да може да каже " Мини оттук, аз (минах) мисля, че за теб ще е безопасно и сигурно(, проверих, сигурно е..)"

Това, което Некой каза за твоите интересни пиянски истории, аз го виждам малко по друг начин. Защото и аз бях изобретална когато пиех, и на мен ми се случваха разни фрапиращи случки, с които после забавлявах хората - и сама се забавлявах с тези спомени (каква ли съм оригинална, артистична, абе невероятна!).
Но после рзабрах, че това всъщност е бил един от начините да си оправдавам пиенето, да минимализирам в съзнанието си разрухата на живота ми, да не виждам истинския си облик на алкохолик... Това, което се опитвах (и успявах дълги години!) да изкарвам като забавно, в повечето случаи е било просто жалко и глупаво, понякога отвратително, понякога страшно...
Когато успях да го видя в истински измерения, дълго време се чувствах ужасно... Подобни емоции изпитвам сега, когато чета твоите истории...

Всъщност, Ани, права си (не защото си Ани ).
Снощи като пуснах поста, и аз си помислих, че не е добре да героизирам подвизите на Зависима. Не и в този момент. След време, може би - да.
Всички сме се смяли на сбирки на подобни истории.
Но зависи в кой етап от трезвеенето си ги разказва алкохоликът.

И въпреки това, извадена от контекста на болестта на Зависима, историята с шофьора, който прескача висока ограда, си е комична.

И Програмки НЕ ПОМАГАТ!!!

Помагат, помагат, уф как помагат! Но не веднага, не като с вълшебна пръчица и не ако не вярваш, че помагат.
И аз в началото 5 месеца "работих" по програмата и ходех на сбирки. И порках. После нещо стана. Просто разбрах посланието със сърцето си, не с ума си. И се получи, или поне така си мисля.
От една година се опитвам да се движа по програмата. И съм щастлива и благодарна, че я има, защото ми върна живота. А за пробивите в началото - така е трябвало. Това е била цената за Разбирането.
Без програмата и всички тук, които ми казаха, че съществува, вероятно нямаше да се справя. Благодаря им!
И на теб благодаря, Nezavisima, защото точно преди година и един месец си ме накарала в този форум да трезвеем заедно. Мисля че си ти, ако греша - поправи ме. Ето виж:
[линк]

Давайте таблиците,братя и да почваме да пишем


Това е една наистина добра идея. Програмата работи, ако ние работим по нея.

Животът е подарък, а ние трябва да се научим да приемаме подаръци.

поне знам,че като ти чета постингите,ще се разсмея.стана ми готин деня

гирасол,помниш ли как ми помагаше преди 1 година?много.еми,една,независима,за алкажа нямам думи, алки,некой, всички.
разочарована съм от сбирките.вие ми помагахте повече, някак си си ме пазехте трезва.тук когато пих се обадих на хората от АА.И ми казваха да се обадя,когато съм трезва. Е,това ли беше?ако съм трезва няма да им званя. а един от АА си флиртуваше най-спокойно. все едно сме в бар. като му казах,че съм там за да се спася,да живея...ми каза"ами има ли живот без секс" гаден педал. зарязах си гаджето за да трезвея, а педала си прави тънки сметки..
няма повече да ходя в аа.ще си седя с вас тук.повече ми помагате.
страшно ви благодаря

На алкохолик в запой АА не могат да помогнат в момента, в който той пие.
И аз избягвам да си имам работа с пияни хора от АА, защото е безсмислено в този момент да се опитваш да помогнеш.
Е, ако се наложи да бъде каран в болница или нещо подобно, не бих стоял настрана.

Но когато се запият, алкохолиците почват да звънят главно, за да си намерят публика и слушатели (и аз съм звънял така пиян). В такъв момент си е жива загуба на време да седиш и да му уйдисваш на акъла на пияния АА. Тогава понякога той се опитва да спекулира и да манипулира, като казва "ето, аз имах нужда от теб, пък ти не идваш".
Така че английските АА са постъпили съвсем нормално, като са ти казали "обади ни се, когато изтрезнееш".

Колкото до сваляча - и той е болен, и той ще се запие пак, щом тръгва да сваля алкохоличка с 2-3 седмици трезвост. Но и в АА идват всякакви хора, защото участието в сбирките е изключително либерално.
"Единственото условие за членство в АА е желанието да се спре пиенето"
Всеки, заявил такова желание, може да участва в сбирките.
Обикновено става така, че идващите с други намерения, а не търсене на трезвост, от само себе си изпадат от АА, като най-често алкохолът ги удря още по-жестоко.

Намерението ти да се откажеш от сбирките за мен е абсолютно грешно. Само този форум не може да ти помогне, защото, макар и млада, вече си навлязла в дълбоките води на алкохолизма.

Зависима, не се сърди на "твоите" хора то АА. По принцип и аз казвам - Обади ми се когато си трезва. Казвам го на едно момиче което се опитва да спре, но нещо не се получава. Тя си ме манипулира тъничко, но аз не се давам. Нали си знам какъв манипулатор съм аз, когато искам. Виж, много малко, да не кажа нищо не може да се направи за човек, който пие в момента. Като че ли когато влизах в запой, аз очаквах някой да спре вместо мен. Да ме спре самата мен. Но не стана. Единственият човек който може да си допие последната бутилка и да каже "стига" бях аз самата. Това си беше мое решение и аз нося отговорност за него. Може би за пръв път в живота си аз поех отговорност за нещо важно, нещо което няма как да прехвърля на друг. Така че не се сърди, не са имали лоши намерения, сигурна съм.
Колкото до хората, които си искат секс....навсякъде ги има. Но както каза ти - отишла си да си спасяваш кожата, не да си търсиш приятелче за секс. Така че направи това за което си отишла, пък с онова "приятелче" ще става каквото ще става. Човек който смесва нещата, обикновено не получава нито от едното, нито от другото.
Не се отказвай от сбирките, те са единственото място, където(поне в началото) си сред хора които те разбират. Защото "пияното" поведение си остава дълго след спирането, и много от "нормалните" хора няма да те разберат.
Но в крайна сметка - изборът си е твой.


Усмихни се, има изход!

Снощи на сбирката четохме един разказ от Голямата книга "АА го научи как да понася трезвеността".
АА не е място, където се учим как да спрем пиенето.
Спираме сами или с помощта на лекарите, отиваме в АА и там ни помагат да не започнем да пием отново.

Недей така, не се отказвай от сбирките. ИзклЮ4ително важен е ли4ният контакт. Просто има разлика в манталитета на АА в 4ужбина. И тук, където съм аз, е както при теб. По ми е познато това, което пишеш, отколкото на4ина в България.

Много се бунтувах срещу това правило, когато някой има пробив...отдръпни се... Гневях се, когато ми казваха: "Защо се обажда, когато е употребил? Трябваше да се обади ПРЕДИ. Това зна4и да иска помощ, а не съжаление.." Аз не го спазвам, не мога.. Сърцето не ми дава, после ми обясниха, 4е постъпват така, за да се пазят. Дадоха ми един пример: Аз съм се ка4ила на един стол, искам да издърпам някой при мен, който е долу... Подавам ръка, дърпам, но е трудно. Много по лесно аз ще се смъкна при него, отколкото той при мен. Ако съм сама или не съм стъпила здраво на стола, с опора... За да издърпам някого горе, по сигурно е и друг да подаде ръка.. Когато някой има пробив ДВАМА се срещат със него, за да не ги повле4е..

Аз си продължавам да давам ръка сама, ама нали съм тъмен балкански субект, упорита и горделива българка ве4е свикнаха с мен. Но другите не постъпват така...

Другата 4аст, за флирта,тънките сметки.. Не слу4айно Алки говореше за 13та стъпка. Помниш ли дискусията по този повод? Има такива братя и сестри.Сериозно. И сестри съм видяла тук с такова поведение. Затова първият път, когато отидох на сбирка в друг град и бях единствената жена, никой не ме заговори, никой не се доближи до мен.. 4ак после ми казаха, 4е ги било страх. Страх от жени зависими, защото са си патили.. Затова си имаме и друго правило: Не пиеш кафе сам/а/ с новодошъл от другия пол, за да не му направиш главата, без да искаш... Защото после ще ти тежи на съвестта,ако не дай си Боже станеш при4ина за пробива му. Е, има и такива, които си правят тънки сметки.. Защото зависимостта не е само от алкохол или наркотици, хими4ни субстанции.. Атакува ни в мисли, дейности, 4увства.. Търси пробив, заместване.. Отваряй си о4ите с 13 стъпка, но не използувай това за оправдание да не ходиш пове4е в АА.

Можеби не ТИ, а БОЛЕСТТА ти нашепва тези мисли.. 4е си разо4арована от сбирките там, 4е няма пове4е да ходиш в АА. Ти си на първо място, ТИ имаш нужда от сбирките..живия контакт. Избери внимателно хората, с които общуваш там..и.. НАПРЕД

И нека Силата да те води, още 24 4аса за вси4ки нас

Не винаги е безопасно (сигурно) катеренето за алпинист, помниш ли българинът, който остана в Хималаите?? И беше отли4ен алпинист...

Не винаги е безопасно (сигурно) за летеца да лети, колко не са се завърнали от полети? Сега в главата ми само ЕгзЮпери се появи като пример...

За електротехник известен не се сещам.

Та мисълта ми е, 4е истинският "Спонсорът или Гуруто" може и да може да преценява ли4ността на подопе4ния си и да може да му каже много неща,правилни, верни, то4ни, изстрадани...ама...
Говоря за себе си, аз ли4но все искам да се убедя САМА 4е е така, 4е няма по добър на4ин ама специаааааааааааално за мен, защото аз съм малко по разли4на, специален слу4ай съм, по издръжлива, по бамбашка. Само аз оби4ам да гледам звездите. И си тропкам по Пътя на щастливата Съдба малко по наляво от останалите, подритвам си камъ4ета самодоволно, посмихвайки се: "Да, а пък те ми казваха, 4е тук има голяяям препъни камък, ама за мен не е, само за тях.." Та може да ми говорят ама АЗ дали слушам или само 4увам.... Нали съм си зависима... и не само аз съм такава.

И нека Силата да ни води