Признателност

Пътувайки тази сутрин за работа в студен автобус, мислех си за една постъпка или по-скоро жест. Преди време, ако не греша, Багира беше написала за една жена, която и изплете шал..просто така. И Березка изрази възхищението си по този повод.
И тогава аз възразих, че такива жестове не са нещо необичайно.
Но и аз имам красив топъл шал, който ми подари същата жена. По-точно, тя го беше изплела специално за мен! без дори да сме се виждали преди.
Приех го без излишни емоции, правя и аз такива „подаръци” на свои познати. Но не знам защо днес, а този шал имам от доста време, той така ме стопли. И в прекия и преносния смисъл.
Светлана, съжалявам че не сме разговаряли с теб от доста време, все не ни стига време.. Но знам, че си съвсем наблизо и винаги си готова за разговор, за съвет.

Присъединявам се с удоволствие към мнението ти. Познавам лично жената и смятам, че наистина не са много такива хора, които са способни на "топли" жестове.... просто така.
Тя искаше и на мен да ми изплете шал и ме е питала за цвета, но аз понеже не нося и реших, че не би трябвало да си хаби време жената, след като няма да се ползва по предназначение.
Та, да е жива и здрава Светлана и все така отзивчива!

Не разбирам от какво толкова се впечатлявата... Аз и моите приятели (става въпрос за къраг от 15-20 души, а ако сметнем жените, приятелките им ипр. са още повече), често си правим подаръци без определен повод - просто защото е приятно да направиш някой да се почувства приятно.

Помня, че тогава се учуди на моето възхищение от постъпката на тази жена.
Не е необичайно!
Но когато това прави човек, когото не познаваш - възприемаш неговата съпричастност съвсем по различен начин. И те кара да се чувстваш по-различно. Не защото си нещо специално за него, а защото той, човекът, за разликата от тебе самата е намерил/а време в този забързания живот да направи един жест, дори и да е много дребничък, от който просто ти става топло на душата.
Искам да използвам тази тема за да изразя благодарността си към още една жена от клуба.
Това лято тя е била на почивка в чужбина и от там, от един манастир, където се съхранява чудотворната икона на Света Богородица, ми донесе една малка иконка, осветена в този манастир.
Бях много впечатлена, още повече точно в този период от живота ми.
И как да не съм?????????????
Понякога съвсем простички знаци на внимание, на съпричастност, едно "Как си?" в ICQ, когато дори нямаш време да отговориш, от хора, които не можеш да наречеш "близки" в прекия смисъл на думата, с близките там всичко е ясно, те карат да се чувстваш по-силна и да се стараеш и ти да си ПО-ДОБЪР.
Като тях.

И сотворил Бог женщину... - зверёк получился злобный...но симпатишный....

Вълчо, сред приятели, ".............там все ясно, там тепло.....".
Говорим практически за непознати хора, в конкретния случай от виртуалната среда. Затова и се впечатляваме толкова.
Ти къде се губи толкова време? Да не си бил на почивка? Гледам с нови сили и нов хъс започна задявките си с ................империята

И сотворил Бог женщину... - зверёк получился злобный...но симпатишный....

В случая не става въпрос за приятели, с които често и с удоволствие си разменяме дребни и не толкова дребни подаръци, а за практически непознати хора, което прави взаимните ни жестове още по-приятни.
Един пример - героинята на тази тема миналото лято ме беше посрещнала в 6 сутринта на гарата, след 36-часово пътуване, а почти не се познавахме, бяхме се видяли преди това само за 10 минути. Трябва да призная, че не всичките ми "истински" приятели са способни на това и го оценявам, разбира се.

Спасибо всем за добрые слова в мой адрес. Рада, что сделала вам приятное.

Багира, а твой шарфик все еще тебя ждет.