Примирение.....

37 отговора 0 прегледа
#1

Примирение.....

Тя седеше и мислеше,мислеше за бъдещето,за настоящето и преценяваше,дали да живее чужд живот,или да започне своя,с голяма глътка въздух,с вся сила,ей така,да усетиш.....момента..........мига..........а може и винаги да усещаш......
Листенце,ах.....тя го махна от косата си и усети,че става студено,спря да върви......студено,но дали навън е студено или в душата и..............
студено като в едно мазе,където няма светлина,топлина,само един смразяващ студ........
Боже,помисли си тя,колко искам да е топло,топло и слънчево,като онзи пролетен ден,когато розата се отваря пред очите ти и виждаш нейния живот....това врабче,което намери едно залче хляб,то е щастливо,топло му е,
нахранено,грижливо го обгръща слънце.....

толкова ли е трудно да ни е слънчево на душата?

Отговор
в отговор на nyctea #2

Re: Примирение.....

Душата е като градина... Ако се грижиш за нея ще е прекрасна, ако я оставиш - ще поникнат бурени и ще те обвие мрак и студ... Ама че глупаво

Не ме слушай - на душата ти е каквото сама си го направиш - ако се терзаещ - гадно й е, ако си щастлива - грее ти

I am immortal, I have inside me blood of kings,
I have no rival, no man can be my equal!
Отговор
в отговор на The Fallen Angel #3

Re: Примирение.....


искам винаги да е слънчице,много ли искам?

Отговор
в отговор на nyctea #4

Re: Примирение.....

Чак винаги не може, но пък от теб зависи да оптимизираш алгоритъма

I am immortal, I have inside me blood of kings,
I have no rival, no man can be my equal!
Отговор
в отговор на The Fallen Angel #5

Re: Примирение.....

нали

Слънцето е най-близката до нас звезда. За древните то е било божество, даряващо живота. Наричали са го с най-различни имена - египтяните Атон, гърците Хелиос, а римляните Сол.

Отговор
в отговор на nyctea #6

Re: Примирение.....

И аз нещо подобно исках да кажа, но не успях....ех злоба....
[линк]


[линк]
Отговор
в отговор на Cruel_lntention #7

Re: Примирение.....


аз ли съм злобна?

Отговор
в отговор на nyctea #8

Re: Примирение.....

Не друго иска да каже човека

Отговор
в отговор на cheni #9

Re: Примирение.....

какво бееееййййй

Отговор
в отговор на nyctea #10

Re: Примирение.....

Нещо подобно

Отговор
в отговор на cheni #11

Re: Примирение.....



Отговор
в отговор на nyctea #12

Не....

.....по-скоро аз...

[линк]
Отговор
в отговор на nyctea #14

Е гордост....

...няма как признаваш!

[линк]
Отговор
в отговор на Cruel_lntention #15

Re: Е гордост....

от гордост ли признаваш?
бреееейййй,това го чувам за пръв път
искам да ти пожелая успех
и недей да караш толкова бавно поне лятото,сега на сняг може

Отговор
в отговор на nyctea #16

Re: Е гордост....

Разбира се, че от гордост! Под достойнството ми е да лъжа!

Аха, ще прескачам цялата колона в задръстванията, от крайната лява лента правя десен завой с ръчна, маняк съм.....

[линк]
Отговор
в отговор на Cruel_lntention #17

Re: Е гордост....

верно ли е????
а после правиш мазало?

Отговор
в отговор на nyctea #18

Re: Примирение.....

а когато сама изгониш врабчето за което си копняла,същото това врабче,което е искало малко топлинка....тогава то самото какво да си мисли....

приеми един съвет от мене.....има огромна разлика от написаните думи и реалността.....зная че ще ме разбереш

Отговор
в отговор на kotarak_ #19

Re: Примирение.....

понякога врабчетата са плашливи и дори да са гладни,ги е страх да вземат хляба
да,в реала е различно,думите винаги лесно се казват,но понякога не се изпълняват......

Отговор
в отговор на nyctea #20

Re: Примирение.....

да,права си,но замисли се защо е така......ще ти подскажа....в случая не е важно това което вече се е случило...то е факт,важни са причините до вели до този факт,или както ти казваш....дори и гладно,врабчето не взима от хляба......въпроса е.....кой е врабчето и кой хляба?

Отговор